Решение по дело №1223/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 170
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320101223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

(неприсъствено)

 

№…………………

гр. К., 14.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на седми юли                                                две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1223 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.

СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД против Г.Ж.В., като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г.Ж.В. с ЕГН **********,*** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. **, офис ***, представлявано от Н. Т. С. както следва: сумата 650.75 лева (шестстотин и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща главница  по договор за паричен заем № 2037385 от 27.03.2014 г., сключен между „И. А. М.“ АД и Г.Ж.В., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „И. А. М.“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД - понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); сумата 543.25 лева (петстотин четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), представляваща  договорна лихва за периода от 25.04.2014 г. до 22.09.2014 г.; сумата 45.00 (четиридесет и пет) лева такса разходи; сумата 542.16 лева (петстотин четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 04.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 295 от 08.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 505/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът Г.Ж.В., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала такъв. На същата са указани последиците по чл. 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно, че ако не е подала отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В първото по делото заседание, на 07.07.2020 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. С оглед установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски, както следва: държавна такса в размер на 164.39 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева и възнаграждение на юрисконсулт 100 лева, на основание чл. 25, ал.1 от наредбата за заплащането на правната помощ, определено от съда, като е съобразен материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, или разноски в общ размер на 414.39 лева.

Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 35.61 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт и в този размер съдът уважава искането, или разноски в общ размер на 85.61 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ж.В. с ЕГН **********,*** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. **, офис **, представлявано от Н. Т. С. както следва: сумата 650.75 лева (шестстотин и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща главница  по договор за паричен заем № 2037385 от 27.03.2014 г., сключен между „И. А. М.“ АД и Г.Ж.В., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „И. А. М.“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД - понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); сумата 543.25 лева (петстотин четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), представляваща  договорна лихва за периода от 25.04.2014 г. до 22.09.2014 г.; сумата 45.00 (четиридесет и пет) лева такса разходи; сумата 542.16 лева (петстотин четиридесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 04.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 295 от 08.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 505/2019 г. по описа на КрлРС.

ОСЪЖДА Г.Ж.В. с ЕГН **********,*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********* направените по настоящото производство разноски размер на 414.39 лева (четиристотин и четиринадесет лева тридесет и девет стотинки).

ОСЪЖДА Г.Ж.В. с ЕГН **********,*** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, разноските по ЧГрД № 505/2019 г. по описа на КрлРС в размер на 85.61 лева (осемдесет и пет лева шестдесет и една стотинки).

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание член 239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: