№ 75
гр. Плевен, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430105922 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от В. Г. Р. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумата от 4174лв. Твърди се, че през 2011г. е била
издадена заповед за незабавно изпълнение срещу него по ч.гр.д. №
2362/2011г. на PC-Плевен, в полза на „Обединена българска банка“ АД за
следните суми:сумата от 1040,73 лв. главница, сумата от 102,57 лв. договорна
лихва за периода 06.04.2006г.-10.04.2011г„ сумата от 913,36лв. наказателна
лихва за периода от 06.04.2006г.-10.04.2011г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.04.2011 г. до изплащане на сумата, както и
сумата от 288, 17 лв. разноски по делото. От този момент до сега никой не го
е търсил за заплащането на въпросното задължение. Няма образувани срещу
него изпълнителни дела. При справка в Централния кредитен регистър към
БНБ, обаче установил, че дължи сумата от 4174 лв„ от които 1041 лв.
главница, 2309 лв. лихва и 824 лв. разноски. Като кредитор на въпросната
сума е записано ответното дружество. Тъй като няма други задължения счита,
че първоначалният кредитор „Обединена българска банка“ АД, в полза на
когото е издаден изпълнителният лист по горепосоченото дело, е прехвърлил
1
своето вземане на настоящия кредитор „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, като
последният подава периодично информация на администратора на ЦКР за
задължения по въпросния кредит. Счита, че информацията в ЦКР при БНБ се
отнася до активен кредит, доколкото от справката е видно, че сумата,
посочена като лихва нараства всеки месец. Счита, че по този начин ответното
дружество заявява по отношение на ищеца претенция за дължимост на
вземането. Като последица от това не може да кандидатства за нов кредит.
Счита, че дългът отдавна е погасен по давност, текла след влизане в сила на
заповедта за незабавно изпълнение от 12.04.2011г.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, че не дължи сумата от 4174 лв., от които 1041 лв. главница,
2309 лв. лихви, и 824 лв. разноски, която сума е установена при справката в
ЦКР при БНБ и формира претенцията на ответното дружество, като погасена
по давност, текла след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е постановено изпълнителното основание в полза на първоначалния
кредитор „Обединена българска банка“ АД, както и да осъди ответника да
заплати разноските по водене на делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил такъв, в
който твърди, че искът е недопустим, че ищецът няма правен интерес от
предявяването му, т.к. счита, че предприетите действия спрямо ищеца не
накърняват правната му сфера. Сочи, че е имало образувано изп.д.2011г.,
което е прекратено по право. Сочи, че не е дал повод за завеждане на иска.
Заявява, че цедентът му е прехвърлил едно естествено задължение, което
може да бъде изпълнено само доброволно от длъжника. Заявява, че няма спор
по описаната фактическа обстановка в исковата молба. Заявява, че ако съдът
приеме искът за допустим, то той признава иска, но счита за правилно да се
признае за установено, че настъпване на погасителната давност по отношение
на принудителното събиране на вземането, но не и спрямо вземането, развива
съображения. Счита, че разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани, с
оглед признанието на иска, в условията на евентуалност възразява за
прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
2
Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявения иск е с правно
основание чл. 124 от ГПК, и се явява допустим. Налице е правен интерес у
ищеца за предявяване на установителен иск за признаване на изтичането на
погасителна давност за вземането на ответника, налице е писмо, с което на
ищеца е посочена банкова сметка, по която да плати сумата в даден срок,
налице е и вписване н ЦКР на задължение спрямо ответника, което,
независимо, че е нормативно задължение на ответника, влияе върху правната
сфера на ищеца и отразява негова задлъжнялост.
Безспорно по делото, че 2011г. е била издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу него по ч.гр.д. № 2362/2011г. на PC-Плевен, в полза на
„Обединена българска банка“ АД за следните суми:сумата от 1040,73 лв.
главница, сумата от 102,57 лв. договорна лихва за периода 06.04.2006г.-
10.04.2011г„ сумата от 913,36лв. наказателна лихва за периода от
06.04.2006г.-10.04.2011г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.04.2011 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 288, 17 лв.
разноски по делото. Няма данни от този момент до сега да е търсен ищеца за
заплащането на въпросното задължение. Няма данни към настоящия момент
за образувани срещу него изпълнителни дела. При справка в Централния
кредитен регистър към БНБ, обаче установил, че дължи сумата от 4174 лв„ от
които 1041 лв. главница, 2309 лв. лихва и 824 лв. разноски.
Както бе посочено по – горе предявеният в настоящото производство
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл.
110 от ЗЗД и ищецът има правен интерес от неговото предявяване, доколкото
е налице засягане на правната му сфера - вписване в ЦКР на активно
задължение на негово име, което отразява неговата задлъжнялост и
възпрепятства кредитирането му от други институции. Именно отрицателният
установителен иск е пътят, по който задължението му би било признато за
погасено по давност, доколкото ако клиент оспори по съдебен ред данни,
които се съдържат за него в ЦКР, институцията, която е въвела данните в
регистъра следва да подаде информация за влязлото в сила съдебно решение
по спора. След отмяната на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за
Централния кредитен регистър, който се е считал за нормативно установен
специален иск, ищецът няма друга правна възможност да установи
недължимост на вземането си, респ. да има път, по който това да се отрази в
3
ЦКР.
По основателността на иска: Налице е признание на иска от ответника
относно правото на принудително изпълнение, което се подкрепя и от
събраните по делото доказателства.Още повече, че той не твърди и не
доказва, предприемане на действия в периода 2013г. - 2023г., от посочените в
чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, с които да е спирал или прекъснал давността за
вземането. Същата е изтекла към датата на подаване на исковата молба, а в
нея ищецът се е позовал именно на недължимост на вземанията поради
изтеклата давност. Относно начина на произнасяне на съда по предявения
иск, той следва да се съобрази с редакцията на чл. 110 от ЗЗД, който
разпорежда, че с изтичането на петгодишна погасителна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, но и с
обстоятелството, че предявеният иск не е положителен, а отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане. Поради това, съдът не може да
се произнесе с положителен диспозитив за признаване установена изтекла
давност, а да отрече дължимостта на вземането на посоченото в ИМ
основание.Дори ида се приеме, че имало образувано изп.д.2011г., за което от
ответника се сочи, че е прекратено по право, т.е. да е прекратено 2013г., то
към датата на ИМ са изтекли повече от пет години и е погасено не само
правото за принудително изпълнение , но и самото задължение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него
деловодни разноски, в размер на 1019,67- ДТ по делото адвокатски хонорар.
Независимо от искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78
ал. 2 от ГПК и неприсъждане на направените от ищеца разноски, съдът счита,
че тя е неприложима, т.к. в случая е налице само едната от кумулативните
предпоставки за това - признание на иска. Другата предпоставка - с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, не е
налице, доколкото той, въпреки че признава, че давността е изтекла, не е
предприел действия да прекрати ограничаването на правната сфера на
длъжника и задължението му в ЦКР е със статус активно. Възражението за
4
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника е
неоснователно, доколкото в случая, минималния размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на
ВАС на РБ, е 717,40лв. Този минимум, съпоставен със заплатения хонорар от
850лв. не е прекомерен, и не налага редукция от съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 110 от ЗЗД, ЧЕ В. Г. Р., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ***, ж.к. ***, ул. „***” № ***, вземането за сумата от 4174лв.,
произтичащо от Договор за кредитна карта с ОББ АД от 21.09.2004г.,
прехвърлено с цесия на ответника, по издаден ИЛ по ч.гр.д.№2362/2011г. на
ПлРС, като погасено по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ж.к. ***, ул.
„***” № ***, да заплати на, направените по делото разноски от 1019,67лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5