РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Благоевград, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100726 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на
съдебната делба.
Образувано е по искова молба, подадена от О. **** Я., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. **** против А. С. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****.
Предявен е иск за делба на два недвижими имота (апартамент и гараж) - самостоятелни
обекти в сграда, подробно описани в исковата молба.
Ищцата твърди, че с ответника били бивши съпрузи, като бракът им бил сключен на
18.12.1999г. и бил прекратен на 26.08.2021г. с решение, постановено по гр.д. № 801/2020г.
по описа на РС-Благоевград. Заявява, че по време на брака й с ответника на 14.11.2011г. и
на 29.12.2011г. придобили чрез договори за покупко-продажби два недвижими имота -
самостоятелни обекти в сграда /подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата
молба/. Поддържа, че след прекратяване на брака била собственица на 1/2 ид.ч. от
процесните имоти, а ответникът на другата 1/2 ид.ч. от тях. Иска да се допусне делба на
апартамента и гаража при равни дялове в размер по 1/2 ид.ч.
Ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че на 18.12.1999г. сключил граждански
брак с нея, който бил прекратен на 26.08.2021г. с решение, постановено по гр.д. №
801/2020г. по описа на РС-Благоевград. Оспорва твърдението, че процесните недвижими
имоти били съсобствени между него и ищцата. В тази връзка излага доводи, че процесните
недвижими имоти са негова индивидуална собственост поради придобиването им с изцяло
негови лични средства и поради липсата на съвместен принос от бившата му съпруга.
Съдът, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, който е процесуално допустим. Разгледан по
съществото си същият се явява неоснователен. Аргументи:
В принципен план, за да бъде допусната съдебна делба, е необходимо да се установи, че
страните по делото притежават конкретно определени идеални части от правото на
собственост върху процесните недвижими имоти, придобити на заявенoтo правнo основаниe
– договори за покупко-продажби от 14.11.2011г. и от 29.12.2011г., сключени през
времетраенето на прекратения между страните брак. Доказването на горепосочените
1
обстоятелства е в тежест на ищцовата страна.
С оглед релевираното от ответника възражение за пълна трансформация на лично
имущество съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ГПК при условията на пълно обратно и
главно доказване, следва да докаже, че е придобил процесните имоти със лични,
извънсемейни средства, като обори предположението за съвместен принос по чл. 21, ал. 3
СК.
Именно на тази плоскост е необходимо да бъде потърсено и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се
установява, че са се намирали в граждански брак, който е бил прекратен с развод по взаимно
съгласие с Решение № 905408 от 26.08.2021г., постановено по гр.д. № 801/2020г. по описа
на РС-Благоевград, с което е било утвърдено постигнато между страните споразумение по
чл. 51 СК.
Съгласно утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК един от процесните недвижими
имоти, а именно този представляващ семейното жилище на страните, с идентификатор
04279.610.375.1.23, находящо се в гр. **** е бил предоставен за безвъзмездно ползване на
ищцата О. **** Я..
Безспорно е между страните, че от прекратения брак страните имат две деца –
пълнолетният **** А.в Я. и малолетният **** А. Я., по отношение на който родителските
права са били предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че по време на брака /съответно на 14.11.2011г.
и 29.12.2011г./ са били придобити на името на страните, описаните в исковата молба
недвижими имоти.
От приетото по делото копие от предварителен договор за продажба и строителство от
05.07.2010г. се установява, че ответникът А. Я. като купувач/възложител и **** като
продавачи/изпълнители, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент № 23, със застроена площ от 91,50 кв.м.,
находящ се на кота +14.60 м. в жилищна сграда, която следва да се изгради върху поземлен
имот с идентификатор 04276.610.26 и поземлен имот с идентификатор 04276.610.27 и двата
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със заповед
№ РД-18-32/ 10.05.2006 го. на изпълнителния директор на АГКК. Продажната цена на имота
е била уговорена в размер на 50 325 евро, която съгласно чл. 2.3 от предварителния договор
била окончателна и не подлежала на промяна до снабдяване на възложителя с нотариален
акт за собственост вследствие на инфлационни процеси, повишени цени на материали и
труд, изменение на пазарна конюнктура и други. По делото се установява, че съгласно този
предварителен договор е бил изграден процесният апартамент с идентификатор
04279.610.375.1.23, като за същия е бил на 29.12.2011г. сключен и окончателен договор за
прехвърляне на правото на собственост.
От приетия по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот от същата
горепосочена дата - 05.07.2010г. става ясно, че ответникът А. Я. като купувач, сключва с
**** като продавачи втори предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ паркомясто № 7 (седем) с площ 20/897,60 кв.м. ид. ч. от подземния гараж в
жилищната сграда, с реално ползване на 20 кв.м. Продажната цена на паркомястото е била
уговорена на 8000 евро, като прехвърлянето на собствеността с нотариален акт съгласно чл.
1.3 от предварителния договор следвало да се извършило след пълното й заплащане. По
делото става ясно, че предмет на този предварителен договор е бил процесният гараж с
идентификатор 04279.610.375.1.76. като за същия е бил на 14.11.2011г. сключен и
окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост.
Продажната цена на процесния апартамент с идентификатор 04279.610.375.1.23 била в
размер на сумата от 50 325 евро, така както е била определена в предварителния договор от
05.07.2010г.
2
Продажната цена на процесния гараж с идентификатор 04279.610.375.1.76 била в размер
на сумата от 8000 евро, така както е бил определена в предварителния договор от
05.07.2010г.
От събраните по делото четири броя разписки, съответно от 06.07.2010г., 07.07.2010г.,
12.07.2010г. и 14.12.2010г. се установява, че ответникът А. Я. е бил заплатил общо 73 420
лв. за общата продажна цена на двата процесни имота.
От приетия по делото Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
TR10533210/14.11.2011 г. става ясно, че за заплащане на остатъка на продажната цена е бил
сключен между ответника А. Я., като кредитопилучател, ищцата О. Я., като солидарен
длъжник, и „Уникредит Булбнак“ АД, като кредитодател горепосоченият договор, по силата
на който банката е предоставила на ответника Я. сумата от 20 815 евро с цел на договора
именно за закупуването на процесния апартамент като за обезпечение е била вписана
законна ипотека върху апартамент № 23- предмет на договора за покупко-продажба. На
18.11.2011г. към Договора за кредит е сключен Анекс № 1, с който е извършена промяна на
отпуснатата сума, като с анекса се отпускат допълнително още 14 185 евро, като общият
размер на кредита, заедно с първоначално отпуснатата сума от 20 815 евро става 35 000
евро. Крайният срок на погасяване на кредита не се променя и остава до 14.11.2021г.
Падежната дата е 16-то число на месеца. Вноските са анюитетни по Погасителен план към
Договора за кредит.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
(неоспорено от страните), става ясно, че общата усвоена от ответника А. Я. сума по
горепосочения договор за кредит и анекс към него е била в размер на 35 000 евро или 68
454,05 лв. Установява се, че погасяванията по кредита в общ размер на 44 459,78 евро, или
86 950,90 лв. са извършвани изцяло със средства на ответника А. С. Я.-получени от
ответника работни заплати, внесени на каса в брой и чрез вътрешнобанкови преводи от
негови банкови сметки.
От представените заверено копие на Информация за сметка за период от 01.01.2007г.-
31.12.2010г. и справки, издадени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е видно, че на датите на
плащане на вноските по предварителните договори А. С. Я. тегли суми в общ размер на 30
312,72 евро от собствените си депозитни сметки (вид на сметката- едноседмичен стандартен
депозит за физически лица за дати 12.07.2010 г. и 14.12.2010 г. и четиримесечен депозит фен
за физически лица в евро- за дата 06.07.2010 г.).
От представените по делото копия от фишове за работна заплата се установява, че към
датите на плащане на сумите за придобиването на процесните имоти ответникът А. Я. е бил
трудово ангажиран, като е работил в "БЛАГОЕВГРАД- БТ" АД и е получавал високо за
икономическите условия на страната за периода (месец октомври 2009г. до месец декември
2010г.) трудово възнаграждение.
От представеното копие на трудовата книжка на ищцата О. Я. става ясно, че последната
също е работила по трудови договори при различни работодателя, но е получавала в пъти
по-ниски трудови възнаграждения в сравнение със съпруга си А. Я..
От събраните по делото гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите
**** - майка на ищцата О. Я., *** – приятелка на ищцата, Валери Стоицов *** - приятел на
ответника А. Я. и **** – позната на ответника А. Я./ се установява, че първоначално след
сключване на брака им през 1999г. страните са живеели в гарсониера, собственост на
ответника. Става ясно, след раждането на двете им деца се били преместели в процесния
апартамент. Установява се, че и двамата съпрузи са били работили, както и че двамата
според възможностите си са полагали грижи за домакинството и децата. По-голямата грижа
за децата е била полагана от ищцата О. Я., като същата е била подпомагана от нейната
майка свидетелката ***. Грижи за децата, докато е била жива, е полагала и бабата по бащина
линия и майка на ответника *** Я..
От разпита на свидетеля **** допълнително се изяснява, че майката на ответника *** Я.
3
(наричана от свидетеля „***) е била дала на сина си първите пари в размер на 15 хиляди
лева, за вноската за процесния апартамент. Казаното от свидетеля *** по обсъждания въпрос
заслужава кредит на доверие. То се базира на негови непосредствени впечатления,
формирани от случайни разговори с *** Я., не се опровергава от други доказателства и
звучи напълно логично, особено на фона, че съпрузите са искали по-голямо жилище за
отглеждане на двете им деца.
С оглед събрания по делото доказателствен материал се налага изводът, че цялата
продажна цена на двата процесни имота (апартамент и гараж) е била заплатена от ответника
А. Я.. Не са събрани доказателства имотите да са придобити на по-ниски или по-високи
цени от посочените в предварителните договори за продажба. При това положение следва
изводът, че окончателно уговорената и платена обща цена е посочената в предварителните
договори за продажба от 58 325 евро.
По делото се установи, че по-голямата част от цената за придобиването на процесните
имоти е били заплатена от получаваните от ответника А. Я. трудови възнаграждения, а
другата част с пари, дарени му лично от неговата майка *** Я..
Не може да се сподели тезата на ищцата, че получаваните от ответника трудови
възнаграждения са съпружеска имуществена общност. Това е така, защото същите са личен
доход на ответника, получен при престирането от него на работната му сила на
работодателя. В този смисъл не е налице принос от другия съпруг за получаването на
трудовото възнаграждение. Последното е възнаграждение само на конкретния работник или
служител за положения от него труд за работодателя. В тази връзка е необходимо да се
изтъкне, че съгласно практиката на ВКС (обективирана в решение № 86 от 14.07.2016 г. по
гр. д. № 914/2016 г., ІІ г. о.; решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г., ІІ г. о.;
решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г., ІV г. о.; и решение № 60148 от
02.02.2022 г. по гр. д. 2208/2021 г., ІІ г. о.) придобитото по време на брака чрез договор за
покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства,
вложени в придобиването. Когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при
действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./, по който съгласно чл. 19, ал. 1 паричните
влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори
презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3, е необходимо да се установи произходът
на средствата по влога и да се докаже техният личен характер. По сега действащия Семеен
кодекс от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена
общност /не са посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 СК/ и представляват лично имущество на
съпруга-титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен
принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със
средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията на чл. 21,
ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че
съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него
средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
В настоящия казус по-голямата част от стойността на новопридобито имущество
(процесните апартамент и гараж) е заплатено със средства от влогове на единия съпруг
(ответника А. Я.) при действието на СК от 2009 г. Средствата във влоговете на ответника са
формирани от получавани от него трудови възнаграждения и са лично негови. Другата част
от стойността е била заплатена с пари, дарени лично на ответника от неговата майка *** Я..
Следователно презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на
лично имущество.
В обобщение се налага крайния извод, че не може да се допусне делба на процесния имот,
тъй като ответникът А. Я. е едноличен собственик на същия на основание трансформация
на лично имущество.
Следователно искът за делба на процесните недвижими имоти е неоснователен и следва да
се отхвърли.
4
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът,
който претендира такива в размер на общо 1860 лв., от които 350 лв. са заплатено
възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, 10 лв. за
държавни такси за издаване на 2 броя съдебни удостоверения и 1500 лв., представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски
трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ищцата възражение
за прекомерност за претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка
съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като с оглед предмета на
делото (иск заделба) минималният размер на адвокатския хонорар е именно 1500 лв. (арг. от
чл. 7, ал. 4 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от
предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по
въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело
C[1]438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд
е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.
Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата се вече не е обвързано
с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече
спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в
Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за
намаляване на изплатения хонорар на адвокат П.. Казусът се характеризира с немалка
фактическа и правна сложност. Правата на ответната страна бяха защитени и в четири
открити заседания. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен н състав
преценява, че на адвокат П. наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните
услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения от нея договор за правна
защита и съдействие. Ето защо ищцата О. Я. следва да заплати на ответника А. Я. разноски
в производството в общ размер на 1860 лв.
Ищцата на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК,
следва да заплати държавна такса в размер на 100 лв. по сметката на РС – Благоевград.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. **** Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****
против А. С. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****, иск за делба на следните
недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификационен номер
04279.610.375.1.23 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин е
десет. точка триста седемдесет и пет.точка. едно. точка, двадесет и три), с предназначение
;
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ по схема № 5149/18.08.2011 г.. издадена от СГКК -
Благоевград от 91,50 кв.м. (деветдесет и едно цяло и петдесет стотни квадратни метра), брой
нива на обекта - 1 (едно), вписан с адрес: гр. **** - двадесет и три, находящ се в сграда № 1
(едно), разположена в поземлен имот № 04279.610.375 (нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет, точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед РД-
18-32 10.05.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, при съседи самостоятелни обекти с
идентификатори: на съшия етаж № 04279.610.375.1.24 (нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет. точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно.
точка, двадесет и четири) и № 04279.610.375.1.22 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка,
двадесет и две), под обекта № 0429.610.375.1.16 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка,
шестнадесет), над обекта № 04279.610.375.1.30 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка,
тридесет), и № 04279.610:375.3.29 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка, двадесет и девет),
ведно с припадащите се проценти идеални части от общите части на сградата за кота -14.60
м (плюс четиринадесет цяло и шестдесет стотни метра) и съответните припадащи се
проценти идеални части от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по
доказателствен акт за собственост представлява АПАРТАМЕНТ № 23 (двадесет и три) със
застроена площ от 91,50 кв.м (деветдесет и едно цяло и петдесет стотни квадратни метра),
при съседи: коридор, апартамент № 22 ( двадесет и две ) и апартамент № 24 ( двадесет и
четири), калкан, двор и улица, находяш се на кота - 14.60 м. (плюс четиринадесет цяло и
шестдесет стотни метра), ведно с припадащи се проценти идеални части от правото на
строеж върху мястото, от жилищната сграда със сутерен, партер, шест етажа и складови
помещения в под-покривното пространство, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 04279.610.26 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин е десет,
точка, двадесет и шест) и поземлен имот с идентификатор № 04279.610.27 (нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин е десет, точка, двадесет и седем),
обединени съгласно Заповед за изменение на кадастралната карта и регистри № КД-14-01-
382 от 29.11.2020 г. на началника на СТКК Благоевград в поземлен имот с идентификатор
№ 04279.610.375 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин е десет,
точка, триста седемдесет и пет). 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификационен номер 04279.610.375.1.76 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка,
седемдесет и шест), с предназначение ГАРАЖ в сграда, находяш се в сграда № (номер 1),
разположена в поземлен имот № 04279.610.375 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-3210.05.2006 г. на
Изпълнителния Директор на АК, изменена със Заповед № КД-14-01-724/17.11.2011г. на
Началник на СГКК - Благоевград вписан с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, булевард „***
(минус едно), гараж п.м. 7 (седем), с площ по кадастрална схема № 20939 от 17.11.2011г.,
издадена от СТКК - Благоевград от 20.00 кв.м (двадесет квадратни метра), при съседи: на
същия етаж № 04279.610.375.1.75 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка, седемдесет и пет), №
6
04279.610.375.1.77 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин е
десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка, седемдесет и седем), под обекта –
няма, над обект: № 04279.610.375.1.57 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет,
точка, шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка, петдесет и
седем), № 04279.610.375.1.58 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин е десет, точка, триста седемдесет и пет. точка. едно. точка, петдесет и осем),
ведно със съответните припадащи се проценти идеални части от общите части на сградата за
кота -2.80м (минус два метра и осемдесет сантиметра), който самостоятелен обект по
доказателствен акт за собственост представлява 20/897,60 кв.м (двадесет върху осемстотин
деветдесет и седем пяло и шестдесет стотни квадратни метра) идеални части от
определената за паркозона площ (подземен гараж), целият с площ от 897,60 кв.м
(осемстотин деветдесет и седем пяло и шестдесет стотни квадратни метра) с реално
ползване на паркомясто № 7 (седем ) с площ от 20 кв.м (двадесет квадратни метра), находящ
се на кота -2.80 м (минус два метра и осемдесет сантиметра) от жилищна сграда със сутерен,
партер, шест етажа и складови помещения в под-покривно пространство, разположена в ПИ
№ 04279.610.26 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин е десет,
точка, двадесет и шест) и поземлен имот № 04279.610.27 (нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет, точка, шестстотин е десет, точка, двадесет и седем), обединени съгласно
Заповед за изменение на КК и регистри № КД-14-01-382 от 29.11.2010г. в ПИ №
04279.610.375 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин е десет,
точка, триста седемдесет и пет).
ОСЪЖДА О. **** Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** да заплати на А. С. Я.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** сумата от 1860 лв. /хиляда осемстотин и
шестдесет лева/, разноски по делото.
ОСЪЖДА О. **** Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** да заплати по
сметката на РС – Благоевград сумата от 100 лв. /сто лева/ държавна такса за отхвърления
иск за делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Благоевград. Като жалбата се подава
чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7