№ 28
гр. Котел, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20242210100570 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 от
ЗПК, чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит № L331185/20.09.2023 година, сключен между ищцата
и „ЮтеКредит България“ ЕООД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите.
В исковата молба се твърди, че между ищецът С. Г. Д. и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит № L331185/20.09.2023
година, като се сочат и заплатените от ищеца суми в изпълнение на
договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за
недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на Договор за потребителски кредит № L331185/20.09.2023
година. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни
съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния
договор.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява и не се
представлява.
От пълномощникът и е изразено писмено становище съгласно, което
исковете претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски
1
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции
се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се
иска отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски
кредит № L331185/20.09.2023г. ответното дружество „ЮтеКредит България“
ЕООД е предоставило в заем на С. Г. Д. сумата от 2464,43 лева, за срок на
кредита - 36 месеца, при годишен лихвен процент /ГЛП/ - 38,00 % и годишен
процент на разходите /ГПР/ - 60,14 %.
Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 2464.43 лева
кредитополучателя се задължава с общо задължение за плащане по контракта
в размер на сумата 4544,83 лева. Последната сума е посочена в Договора, като
представляваща сбор от общият размер на заемната сума и общите разходи по
кредита при взет в предвид и годишен процент на разходите на заема – 60,14
%.
Вещото лице дава заключение, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по Договор за потребителски кредит №
L331185/20.09.2023 година, сключен между ищцата и „ЮтеКредит България“
ЕООД са взети предвид следните базови показатели: главница – 2464.43 лева,
срок – 36 месеца, договорна лихва т.е при лихва в размер на 38%, такса за
разглеждане – 491,98 лева, платима разсрочено на 36 месеца.
Според експертното заключение годишният процент на разходите, при
всички първоначално договорени задължения, като включи в обхвата му и
такса за разглеждане – 491,98 лева, платима разсрочено на 36 месеца,
използвайки нормативно установената формула, посочена в Приложение № 1
към чл.19, ал. 2 от ЗПК в размер на 68,8577%. При изчисляване на ГПР са
взети предвид базови показатели като главница – 2464.43 лева, срок – 36
месеца, договорна лихва т.е при лихва в размер на 38%, такса за разглеждане –
491,98 лева, платима разсрочено на 36 месеца.
От Кредитополучателя -длъжник по Договор за потребителски кредит
№ L331185/20.09.2023 година, сключен между ищцата и „ЮтеКредит
България“ ЕООД са направени плащания в общ размер на 1414,16 лева. С
извършените плащания са погасени сумата 462,09 лева – главница, сумата
540,18 лева – договорна лихва, сумата 123,03 лева – такса за разглеждане,
сумата 68,86 лева –лихва за забава и 220,00 лева – обезщетения и такси за
забава.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № L331185/20.09.2023 година, сключен
между ищцата и „ЮтеКредит България“ ЕООД, като противоречащ на
2
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът -
кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата
2464,43 лева, като се е задължил да върне на ответника - кредитор сумата
4544,83 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание,
касае потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер. Действителният ГПР по процесния
договор е значително и несъмнено в по-голям размер, като се има предвид, че
при получен заем в размер на 2464.43 лева се дължи връщане на дължима
сума по кредита в размер на 4544,83 лева / при общо задължение по кредита и
по такса за разглеждане на кредита. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
3
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски.
Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите
възлизат общо на 1039,58 лева, от които 541,00 лева платено адвокатско
възнаграждение, 98.58 лева - държавна такса и заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 400,00 лева. Преценявайки основателността на
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като направените разноски за адвокатско възнаграждение
са съобразени с размерите предвидени в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
възнаграждение за адвокатска работа.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
L331185/20.09.2023 година, сключен между ищцата и „ЮтеКредит България“
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ.
Столична, ул. Черковна №38, офис 4, С. Г. Д. с ЕГН: ********** от гр. Котел,
община Котел, ул. ************* на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, ул. Черковна №38,
офис 4 ДА ЗАПЛАТИ С. Г. Д. с ЕГН: ********** от гр. Котел, община Котел,
ул. ************* сумата 1039,58 лева /хиляда тридесет и девет лева и
петдесет и осем/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4