№ 44856
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110141097 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от П. Г. В. срещу Д. И. З. и З. М. З. след
развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 1450/2025 г. по описа на СРС,
което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил съвместен отговор на исковата
молба от двамата ответници.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането на ответниците за изискване на преписка № ЕРЗ 2/2024 г.
по описа на отдел „Следствен“ при СГП, за неотносимо към делото, поради което
следва да бъде отхвърлено.
Доказателственото искане на ответниците за допускане на двама свидетели за
доказване на обстоятелствата по делото не отговаря на изискванията на процесуалния
закон, тъй като не са посочени конкретните факти, които се иска да бъдат
установявани чрез събиране на гласни доказателствени средства. На ответниците
следва да бъде дадено указание.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч.гр.д. 1450/2025 г., СРС, 33 с-в към
настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответниците по чл. 186 ГПК за
изискване на преписка № ЕРЗ 2/2024 г. по описа на отдел „Следствен“ при СГП, като
неотносимо.
1
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответниците за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане, като им УКАЗВА в срок до откритото по делото
съдебно заседание да посочат конкретните факти и обстоятелства, които искат да
бъдат установени от всекиго от свидетелите поотделно, като при неизпълнение в
указания срок съдът ще отхвърли доказателственото искане за допускане на
свидетели.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 04.12.2025 г.
от 10:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422 ГПК и осъдителни искове с правно основание, както
следва:
срещу ответника Д. И. З. следните искове: 1/ установителен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2500
евро, представляваща главница по неформален договор за заем от 19.12.2018 г.;
2/ установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1500 евро – главница по неформален договор за
заем от 20.08.2019 г. и 3/ осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 910,27 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главниците по двата договора за
заем от 19.12.2018 г. и от 20.08.2019 г. за периода от 11.03.2024 г. до 10.01.2025 г.
и
срещу ответника З. М. З. следните искове: 1/ установителен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3500 евро,
представляваща главница по неформален договор за заем от 30.5.2019 г. и 2/
осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 796,48 лева, представляваща лихва за
забава в плащането на главницата по договор за заем от 30.05.2019 г. за периода
от 11.03.2024 г. до 10.01.2025 г.
Ищецът П. Г. В. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу З. М. З. за сумата от сумата от 3500 евро (три хиляди и
петстотин евро), представляваща главница за неизплатено задължение по договор за
заем от 30.05.2019 г. и срещу Д*** И. З. за: сумата от 2500 евро (две хиляди и
петстотин евро), представляваща главница за неизплатено задължение по договор за
заем от 19.12.2018 г. и сумата от 1500 евро (хиляди и петстотин евро), представляваща
главница за неизплатено задължение по договор за заем от 20.08.2019 г.
Срещу заповедта за изпълнение са депозирани възражения от длъжниците, като
след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и кумулативно
съединени с тях осъдителни искове за лихва за забава.
Ищецът П. Г. В. твърди, че с ответниците Д. И. З. и З. М. З. съществуват валидно
възникнали облигационни правоотношения, произтичащи от сключени три
неформални договора за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Твърди, че на
19.12.2018 г. ответницата Д. З. е поискала от ищеца в заем сума в размер на 2500 евро
и на 20.08.2019 г. – сума в размер на 1500 Евро, а също така, че З. М. З. на 30.05.2019 г.
– сума в размер на 3500 Евро, като ищецът е изпълнил искането на страните и е
2
предоставил сумата от 7500 евро по банкова сметка на З. М. З.. Не се сочи между
страните да е налице договорка за падежната дата на връщане на заемната сума, като
счита, че съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят
следва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Тъй като
ответниците не изпълнили поетите си задължения за връщане на предоставените
парични суми, то ищецът изпратил до всекиго от тях нотариална покана, получена на
11.03.2024 г., с която им предоставил 14-дневен срок за изпълнение на задължението
си за връщане на предоставената в заем сума. Тъй като ответниците изпаднали в
забава за изпълнение, претендира и лихва за забава върху всяка от главниците.
Претендира разноски.
В срочно постъпил съвместен отговор от ответниците, същите оспорват изцяло
основателността на предявените искове. Не оспорват, че на посочените дати са
направили искания за получаване на процесните суми от страна на ищеца, както и че
ищецът е превел суми в изпълнение на исканията им през 2018 г. и 2019 г. Възразяват
обаче, че процесните вземания са погасени по давност. Посочват, че липсва
идентичност между предоставените суми и претендираните от страна на ищеца суми.
Позовават се, че в банково извлечение от 31.07.2019 г. за сумата от 1200 евро като
основание за превода е вписано „молба от С“, което не доказва твърдяното от ищеца
основание за извършване на превода. Излага твърдения, че ответникът З. З. е поискал
процесната сума за лечение на баща си С К, като излага и твърдения, че ищецът бил
изтеглил здравните осигуровки на г-н К, поради което последният следвало да си
заплати лечението. Поради тези и останалите изложени съображения молят
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и всекиго от ответниците са възникнали
облигационни отношения по договори за заем, по силата на които за всекиго от
заемателите е възникнало задължението за връщане на заетите сума в претендираните
размери.
При установяване на горното, в тежест на всеки от ответниците е да установи
погасяване на задължението си.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
всекиго от ответниците в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на всекиго от ответниците е да докаже погасяване на дълга на
падежа/след получаване на поканата.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест
на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че през 2018 г. и 2019 г. ищецът е превел процесните
суми.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответниците, че не сочат доказателства за
3
разпределените в тяхна доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4