№ 3969
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110213086 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "******* * ****** - СИ" ЕООД, ЕИК
********, чрез законния му представител М. М., против Наказателно
постановление № 835417 – F827157/30.06.2025 г., издадено от заместник –
директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 180в ал. 3 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 12 500, 00 (дванадесет хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл. 176в ал. 6 вр. чл. 176в ал. 1 т. 1 ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че
санкционираното с обжалваното наказателно постановление деяние не
осъществява състав на административно нарушение, тъй като дружеството е
санкционирано не за непредоставянето на обезпечение, а за закъснение при
подаване на заявление за вписване в регистъра по чл. 176в ал. 10 ЗДДС. В тази
връзка жалбоподателят аргументира, че е налице разлика между
предоставянето на обезпечението по чл. 176в ал. 1 ЗДДС, което се извършва
чрез издаването на банкова гаранция, и представянето му, което се извършва
чрез подаване на заявление за вписване в регистъра по чл. 176в ал. 1 ЗДДС и
1
че бездействието, въздигнато в състав на административно нарушение, е
непредоставянето на обезпечение, което се осъществява чрез неиздаването на
банкова гаранция или незаплащане на дължимата сума, а непредставянето на
издадената банкова гаранция със заявление по образец не реализира
административно нарушение. Излагат се доводи, че дружеството –
жалбоподател не е осъществило състав на административно нарушение, тъй
като е предоставило обезпечение под формата на промяна на банковата
гаранция. Твърдят се и допуснати в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на санкционираното
юридическо лице, тъй като от описанието на обстоятелствата на нарушението
както в акта за установяването му, така и в наказателното постановление, не
става ясно дали административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за непредоставяне на обезпечение или за непредоставянето му в
срок. Излагат се и доводи, че ако се приеме, че е осъществено
административно нарушение, то е маловажно по см. на § 1 т. 4 ДР на ЗАНН,
предвид липсата на настъпили вредни последици, минималния срок на
забавата и обстоятелството, че, макар и със закъснение, дължимото
обезпечение е представено в срока на действие на предходното, поради което
наказващият орган не е следвало да налага на въззивника имуществена
санкция, а предупреждение по чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения се
прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се
претендират разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Н. Д. от САК, който пледира за отмяна на
наказателното постановление. В допълнение на доводите във въззивната
жалба изтъква, че отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл.
176в ал. 6 ЗДДС, която разпоредба не урежда състав на административно
нарушение, което преценява като съществено процесуално нарушение.
Претендира разноски и представя списък.
Наказващият орган – заместник – директор на ТД на НАП – София,
редовно уведомен, изпраща представител юрк. М. Е., която пледира
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага
доводи, че извършването на нарушението се доказва от събраните в съдебното
следствие доказателства, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и че размерът на
имуществената санкция е правилно определен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима – подадена е от санкционираното юридическо
2
лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока
по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – видно от приложеното в материалите по
административнонаказателната преписка известие за доставяне,
наказателното постановление е връчено на законния представител на
дружеството – въззивник на 15.08.2025 г., а жалбата е подадена на 21.08.2025
г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"******* * ****** - СИ" ЕООД, ЕИК ********, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. *******, ул. „********“ № 10, с управител М. Н.
М..
Дружеството – жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, което
извършва облагаеми доставки на течни горива, като е вписано в електронния
публичен регистър по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС, поддържан от Националната
агенция за приходите.
В регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС и в информационната система
на НАП било вписано представено от "******* * ****** - СИ" ЕООД на
30.06.2023 г. обезпечение под формата на безусловна и неотменяема банкова
гаранция ********, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, в размер на 50 000
лева със срок на валидност до 15.06.2025 г.
На 03.06.2025 г. от страна на дружеството – въззивен жалбоподател до
„Уникредит Булбанк“ АД било подадено нареждане за промяна на гаранция
********, въз основа на което на 04.06.2025 г. била издадена Промяна № 2, с
която се продължава валидността на банковата гаранция до 15.06.2026 г.
На 04.06.2025 г. "******* * ****** - СИ" ЕООД подало в ТД на НАП -
София заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в,
ал. 10 от ЗДДС с вх. № 225542502854793/04.06.2025 г. за предоставяне на ново
обезпечение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, ведно с Промяна № 2, с която се
продължава валидността на банкова гаранция ******** до 15.06.2026 г.
Във връзка с подаденото заявление с резолюция за извършване на
проверка № П22221425103038-0РП-001/06.06.2025 г. на А. Т. – гл. инспектор
по приходите при ТД на НАП – София, било възложено извършване на
проверка. Проверката била извършена от свидетелката М. Н. на длъжност
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София. При извършването на
проверка в информационна система „Контрол на горивата“ било установено,
че за периода 01.05.2025 г. - 04.06.2025 г. дружеството – въззивен
жалбоподател било декларирало с ЕДД продажби на горива от група газьол с
общ размер на данъчната основа 3408, 50 лева.
Предвид горното свидетелката М. Н. приела, че за дружеството -
въззивник е възникнало задължение за представяне на ново обезпечение по
чл. 176в ал. 6 ЗДДС, че представеното обезпечение в размер на 50 000 лева е
3
определено коректно в размер на не по-малко от 20 % от данъчната основа на
извършените облагаеми доставки, но не била спазена разпоредбата на чл.
176в, ал. 6, вр., ал. 1, т. 1 от ЗДДС, доколкото срокът на действие на
предходното обезпечение бил до 15.06.2025 г. и дружеството следвало до
02.06.2025 г. (първия присъствен ден след 01.06.2025 г. – неприсъствен ден) да
подаде ново заявление за обезпечение, като същото било подадено на
04.06.2025 г. с 2 дни закъснение.
За резултатите от проверката бил съставен протокол от извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства по чл. 176в ЗДДС №
П22221425103038-073-001/10.06.2025 г.
До дружеството – въззивник била изпратена покана за съставяне на акт
за установяване на административно нарушение № 22221425103038-999-
001/09.06.2025 г., която била връчена по електронен път на дружеството на
11.06.2025 г.
На 17.06.2025 г. в присъствието на един свидетел и на законния
представител на дружеството – въззивник свидетелката М. Н. съставила АУАН
№ F827157/17.06.2025 г., с който повдигнала против дружеството –
жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение по чл.
176в ал. 6 вр. ал. 1 т. 1 ЗДДС. АУАН бил предявен за запознаване със
съдържанието му на законния представител на жалбоподателя на същата дата
и му бил връчен препис. При предявяване на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1
ЗАНН срещу него не били направени възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 30.06.2025 г. Цветелина Ставрева –
заместник – директор на ТД на НАП – София издала обжалваното наказателно
постановление № 835417 – F827157/30.06.2025 г., с което на основание чл.
180в ал. 3 ЗДДС наложила на дружеството – жалбоподател имуществена
санкция в размер на 12 500, 00 (дванадесет хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл. 176в ал. 6 вр. чл. 176в ал. 1 т. 1 ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля М. Н., както и писмените
доказателства: резолюция за извършване на проверка № П22221425103038-
0РП-001/06.06.2025 г. на А. Т. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП –
София, АУАН № F827157/17.06.2025 г., покана за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение № 22221425103038-999-
001/09.06.2025 г., удостоверение за извършено връчване по електронен път,
наказателно постановление № 835417 – F827157/30.06.2025 г., издадено от
заместник – директор на ТД на НАП – София, известие за доставяне, протокол
от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства по чл. 176в
ЗДДС № П22221425103038-073-001/10.06.2025 г., удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“, заявление за вписване или
промяна на данни в регистъра по чл. 176в ал. 10 ЗДДС, промяна №
2/04.06.2025 г. на банкова гаранция ********, издадена от „Уникредит
Булбанк“ АД, заповед № З –ЦУ-30-875/23.06.2015 г., издадена от
изпълнителния директор на НАП, пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 327/24.02.2023 г. на нотариус с рег. № 080 в регистъра на
4
Нотариалната камара, отговор от „Уникредит Булбанк“ АД изх. № 0890-49-
074204/01.10.2025 г.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са
логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си. Съдът
цени с доверие показанията на разпитаната свидетелка М. Н., тъй като ги
оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на
писмените доказателства. От показанията й се установяват и обстоятелствата
по установяване на нарушението и по съставяне и предявяване на акта за
установяване на административно нарушение. Съдът кредитира и писмените
доказателства, въз основа на които изгради и изводите си за компетентност на
наказващия орган. Тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, изброените
доказателства по категоричен начин установяват възприетата фактическа
обстановка, която не се и оспорва от въззивника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за нарушения по ЗДДС се съставят от
органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по
приходите, каквото качество има свидетелката М. Н., заемаща длъжност
"главен инспектор по приходите" при ТД на НАП - София, съгласно чл. 7 ал. 1
т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от заместник – директор
на ТД на НАП - София, оправомощен съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС от
изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство -
Заповед № З - ЦУ – 30 - 875/23.06.2025 г.
Спазени са сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е
извършено на 02.06.2025 г., установено е на 10.06.2025 г. при приключване на
проверката, АУАН е съставен на 17.06.2025 г., а НП е издадено на 30.06.2025 г.
Съдът намери, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на
процесуалните правила с характер на съществени. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел – Магдалена Ценкова, за която няма данни да е
от категорията на свидетелите, присъствали при установяване на
нарушението, и е присъствала само при съставяне на АУАН. Действително,
разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал.3 ЗАНН предвиждат, че актът за
установяване на нарушението се съставя в присъствието на свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, и
само при липса на такива свидетели или при невъзможност АУАН да се
състави в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в АУАН. Съгласно т. 10 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС при наличие на
5
очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото,
следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването
на обективната истина. Следва да се посочи и че когато актът за установяване
на нарушението се съставя на основание чл. 40 ал. 3 ЗАНН, цитираната
разпоредба изисква свидетелите при съставяне на акта да са двама, което
изискване в случая също не е било спазено - АУАН е съставен в присъствието
на само един свидетел. Допуснатото нарушение при съставяне на АУАН обаче
в случая по никакъв начин не е ограничило правото на защита на въззивния
жалбоподател, тъй като не е препятствало разкриването на обективната
истина.
АУАН е съставен и в присъствието на законния представител на
дружеството - въззивен жалбоподател, предявен му е за запознаване със
съдържанието му и му е връчен препис.
Не са основателни възраженията на въззивния жалбоподател за
неправилно посочване на нарушената разпоредба. В АУАН и НП като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 176в ал. 6 вр. ал. 1 т. 1 ЗДДС.
Именно разпоредбата на чл. 176в ал. 6 ЗДДС урежда задължението на
данъчнозадълженото лице, когато са налице предвидените в чл. 176в ал. 1
ЗДДС предпоставки, да представи ново обезпечение в срок не по – късно от
14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение.
Не се споделят доводите на въззивника, че е налице разлика между
предоставянето на обезпечението по чл. 176в ал. 1 ЗДДС, което се извършва
чрез издаването на банкова гаранция, и представянето му, което се извършва
чрез подаване на заявление за вписване в регистъра по чл. 176в ал. 1 ЗДДС,
както и че бездействието, въздигнато в състав на административно
нарушение, е непредоставянето на обезпечение, а непредставянето на
издадената банкова гаранция със заявление по образец не реализира
административно нарушение. Съгласно чл. 176в ал. 12 ЗДДС редът за
предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по чл. 176в ЗДДС
се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената
стойност (ППЗДДС). Съгласно чл. 111б ал. 1 ЗДДС в случаите на чл. 176в, ал.
1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице при предоставяне на обезпечение за
доставки на течни горива, посочени в приложение № 35, е длъжно да подаде
заявление по образец - приложение № 36. Разпоредбата на чл. 111б ал. 2 ЗДДС
урежда реда и срока за подаване на заявлението, а нормата на чл. 111б ал. 3
ЗДДС – приложенията към него в зависимост от вида на предоставеното
обезпечение. Така съгласно чл. 111б ал. 2 ЗДДС заявлението по ал. 1 се подава
в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в 3-дневен
срок преди настъпване на обстоятелствата по чл. 176в, ал. 5, т. 1 - 3 от закона.
Съгласно чл. 176в ал. 5 ЗДДС обезпечението по ал. 1 се предоставя в
тридневен срок преди датата на: 1. възникване на данъчното събитие на
доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или 2.
възникване на данъчното събитие при вътреобщностното придобиване, с
чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или 3. освобождаване на
течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв. Съгласно ал. 3
на чл. 111б ЗДДС, когато обезпечението е банкова гаранция, към заявлението
се прилага оригинала й. От цитираните разпоредби е видно, че предоставянето
на обезпечението се извършва с представяне на заявлението по образец, към
6
което се прилагат доказателства за учредяването му, като наред с това видно
от разпоредбата на чл. 175в ал. 5 ЗДДС и чл. 111б ал. 2 ЗДДС срокът за
предоставяне на обезпечението и за представяне на заявлението е един и същ.
Съгласно чл. 176в ал. 1 ЗДДС данъчно задълженото лице следва да предостави
обезпечението пред компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, което се извършва именно чрез представяне на
заявление по образец със съдържанието и в сроковете по чл. 111б ППЗДДС.
Съдът намери обаче, че както в АУАН, така и в НП не са посочени
съставомерни признаци от обективната страна на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.
Съгласно чл. 176в ал. 1 т. 1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да
предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и
неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за
текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със
ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25
000 лв. Разпоредбата на чл. 176в ал. 6 ЗДДС предвижда, че при възникване на
основанията по чл. 176в ал. 1 ЗДДС лицето е длъжно да предостави ново
обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното
обезпечение. В АУАН и НП обаче не са изложени твърдения, които да
обосновават тезата на наказващия орган, че дружеството – въззивен
жалбоподател е субект на задължението по чл. 176в ал. 6 ЗДДС. И в АУАН, и в
НП, се сочи, че за данъчния период месец май 2025 г. дружеството е
декларирало продажби на горива от група газьол с общ размер на данъчната
основа 3408, 50 лева. Задължението по чл. 176в ал. 6 ЗДДС, видно от текста на
разпоредбата, възниква при наличие на предпоставките по чл. 176в ал. 1
ЗДДС. Според предявеното му административнонаказателно обвинение
въззивният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 176в ал. 6 вр. ал. 1 т.
1 ЗДДС, като не е предоставил ново обезпечение в срок не по – малко от 14
дни от изтичане срока на предходното, след като за текущия данъчен период е
извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто
и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв. Съгласно
административнонаказателното обвинение дружеството е извършило
облагаеми доставки на течни горива с общ размер на данъчната основа под
прага от 25 000 лева, с достигането на който за задълженото лице възниква
задължението по чл. 176в ал. 6 ЗДДС да представи ново обезпечение, а
именно – 3408, 50 лева. Предвид горното съдът намира, че както в АУАН, така
и в НП отсъства посочване на съставомерни признаци на вмененото на
въззивния жалбоподател нарушение, а именно не са посочени
обстоятелствата, от които произтича задължението му по чл. 176в ал. 6 ЗДДС.
Неясно остава и по какъв начин е определен размера на наложената
имуществена санкция. По отношение на дружеството – въззивник
наказващият орган е приложил привилегированата разпоредба на чл. 180в ал.
3 ЗДДС, според която когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен
срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено
обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто
от дължимото обезпечение. Видно е, че имуществената санкция се определя
като процент от дължимото обезпечение. Начина на определяне на
последното е предвиден в чл. 176в ал. 2 ЗДДС, съгласно която разпоредба
обезпечението по ал. 1 е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната
основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на
7
получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен
период. Т.е. от значение за определяне размера на дължимото обезпечение е
данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността
на получените течни горива, освободени за потребление за предходния
данъчен период, като както в АУАН, така и в НП отсъстват твърдения за
данъчната основа на облагаемите доставки, осъществени от дружеството -
жалбоподател през предходния данъчен период. Следва да се посочи, че няма
пречка данъчно задълженото лице да предостави обезпечение в по – висок
размер, но и в този случай размера на имуществената санкция се определя на
база дължимото обезпечение. Още с измененията на разпоредбата на чл. 176в
ал. 2 ЗДДС, обн. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018 г., е отменено изискването, че
обезпечението не може да е по – малко от 50 000 лева, като към настоящия
момент единственото изискване по отношение размера на обезпечението е да
не е по – малко от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки.
Нито в АУАН, нито в НП обаче са изложени твърдения по какъв начин е
определен размера на обезпечението, така че съдът да може да извърши
преценка дали правилно е определен размера на наложената на въззивния
жалбоподател имуществена санкция.
Коментираните пороци в АУАН и НП и липсата на посочване на
съставомерни признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение, както и
на обстоятелствата, от значение за определяне размера на имуществената
санкция, представляват съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като ограничават правото на защита на въззивния жалбоподател, за когото
остава неясно въз основа на какви обстоятелства е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и е определен размера на
наложената му имуществена санкция. Предвид горното обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
За пълнота следва да се посочи и че от събраните в съдебното следствие
доказателства не се установява въззивният жалбоподател да е осъществил
административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, съобразно обстоятелствата,
посочени в обжалваното наказателно постановление. От събраните в
съдебното следствие доказателства се установява, че за периода 01.05.2025 г. -
04.06.2025 г. дружеството – въззивен жалбоподател е декларирало с ЕДД
продажби на горива от група газьол с общ размер на данъчната основа 3408,5
лева, т.е. данъчната основа е по - малка от прага от 25 000 лева, поради което
дружеството - жалбоподател не е адресат на задължението по чл. 176в ал. 6 вр.
ал. 1 т. 1 ЗДДС, поради което неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По изложените съображения и предвид извода за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
При извода за основателност на жалбата право на присъждане на
разноски има въззивникът, каквато претенция е заявена в проведеното
открито съдебно заседание. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС "Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
8
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка." В случая въззивникът доказва заплащането на
разноски в размер на 1920, 00 лева с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намери обаче, че наведеното от процесуалния
представител на наказващия орган възражение за прекомерност е
основателно. Съгласно чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.
- ДВ, бр. 14 от 2025 г.) дължимото възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото производство е 1 525, 00 лева без ДДС или
1830 лева с ДДС. В решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22,
във връзка с преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че "Чл.
101, § 1 от ДФЕС, във вр. е чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да се тълкува в смисъл, че
ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер е
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. При наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели..." Посочено е и че
"...националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги."
От горното е видно, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г.
размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който
разглежда делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм.
д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм.
д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./.
За да се определи справедливия и обоснован размер на
възнаграждението, дължимо на процесуалния представител на жалбоподателя,
следва да се преценят фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания, положените процесуални усилия.
Настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност,
като следва да се посочи и че жалбоподателят не е оспорил фактическата
обстановка, възприета от наказващия орган в обжалваното наказателно
постановление, а е възразил единствено срещу правните му изводи. В
9
производството пред настоящата инстанция е проведено едно съдебно
заседание, в което са събрани гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел и писмени доказателства. В пледоарията си по същество
процесуалният представител на жалбоподателя е препратил към доводите във
въззивната жалба, като е допълнил наличието на следващо основание за
отмяна на наказателното постановление. Предвид горното съдът намира, че
справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, който
следва да бъде присъден в полза на въззивния жалбоподател е 1000 лева без
ДДС или при съобразяване на разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004
г. - 1200 лева с ДДС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 835417 – F827157/30.06.2025
г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 180в ал. 3 ЗДДС на "******* * ****** - СИ" ЕООД, ЕИК
********, е наложена имуществена санкция в размер на 12 500, 00
(дванадесет хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 176в ал. 6 вр. чл.
176в ал. 1 т. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143
ал. 1 АПК НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ДА ЗАПЛАТИ
на "******* * ****** - СИ" ЕООД, ЕИК ********, сумата от 1200, 00
/хиляда и двеста/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10