О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
17.04. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1938 2018
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу община Дупница, представлявана от Кмета инж. М.Ч., с адрес: ***, площад „Свобода“, отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Иска съдът да признае в отношенията между страните, че община Дупница не е собственик на представлява ПИ с идентификатор № 20763.51.11 по КККР на с. Джерман, община Дупница за 2018г., с площ 5203 кв.м., местност „Алачица“, при съседи: ПИ с № 20763.50.131; ПИ с № 20763.505.129; ПИ с № 20763.51.12 и ПИ с № 20763.51.10.
Ищецът твърди, че през 1990г. закупил чрез неформална продажба земеделска земя, представляваща поземлен имот № 051011 в местността „Алачица“, в землището на с. Джерман, община Дупница, с площ от 5203 кв.м., трайно предназначение земеделска територия, представляваща нива, при съседи: имот № 000131 - за местен път, собственост на община Дупница; имот № 051010 - полски път, собственост на община Дупница; имот № 051012 - нива собственост на наследници на Димо Х. Симонски и имот № 000129 - за черна и цветна металургия, собственост на „Феникс Дупница“ ООД. Към настоящия момент имотът представлява ПИ с идентификатор № 20763.51.11 по КККР на с. Джерман, община Дупница за 2018г., с площ 5203 кв.м., местност „Алачица“, при съседи: ПИ с № 20763.50.131; ПИ с № 20763.505.129; ПИ с № 20763.51.12 и ПИ с № 20763.51.10. От този момент - месец май 1990г., започнал да владее имота, като владението му продължава необезпокоявано и към момента. През 2016г. решил да се снабди с легитимиращ документ, който да удостовери правото му на собственост върху имота, поради което подал молба-декларация до община Дупница, чрез нотариус, която да удостовери, че имотът не е общинска собственост. Община Дупница удостоверила върху молбата-декларация, че описаният имот е общинска собственост, тъй като има издаден Акт за частна общинска собственост № 4321/ 16.06.2015г.
Ищецът оспорва правото на собственост на община Дупница върху имота, като твърди, че издаденият АОС не легитимира общината като собственик. Оспорва валидността и законосъобразността на Акт за частна общинска собственост № 4321/ 16.06.2015г. Сочи, че в него е записано, че правното основание е чл. 56, ал. 1 ЗОС и протоколно решение № 1/ 04.06.2012 г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил. Няма посочване на земите, че са ползвани по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, липсва приложение към преписката, липсва посочване на статута на имота по КВС.
На следващо място сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за да има земеделска земя, останала след възстановяваното на правата на собствениците, следва процедурата по възстановяване на собствеността да с окончателно приключила. В настоящия случай, липсва завършила такава процедура, поради което не е и налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на възстановената собственост, поради което фактическият състав на нормата на чл. 19, ал. 1 не е осъществен, предвид това, че по силата на ал. 2 от същия текст определянето на имотите по ал. 1 се извършва от надлежна комисия, назначена от директора на ОД "Земеделие“, в която участват представители на ОСЗ, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски или ловни стопанства. Няма съмнение, че картата на възстановената собственост за посоченото землище не е одобрена и не е влязла в сила, поради което не може да се провежда процедура по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Няма и план за земеразделяне. Процесният имот е с неприключила реституционна преписка.
Относно посоченият в АОС административен акт - протоколно решение № 1/ 04.06.2012 г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, на Комисия по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, твърди, че не е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, с посочено правно и фактическо основание, като са допуснати съществени нарушения, които опорочават волеизявлението. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не е в съответствие с определения в закона състав, която да е разгледала представените й извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин за възстановяване по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за процесното землище в с. Джерман, община Дупница, тъй като няма регистър на имотите към КВС, тъй като КВС липсва, както и такъв съставен регистър. На следващо място, решението не е взето и подписано от всички членове на комисията. Процесното решение, ако е на комисия по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, не е прието с оглед данните от КВС и плана за земеразделяне, които не са окончателни и не са влезли в сила, като е нарушена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ.
Счита, че в случая директорът на ОД „Земеделие“-гр. Кюстендил не се е съобразил изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ГШЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, тъй като такава липсва, както и с обстоятелството, че съществуват претенции за възстановяване на процесната земеделска земя, или за обезщетяване с такава. Картата на възстановената собственост, която не е създадена и не е влязла в сила, не с възпроизведена в протоколното решение на директора, още повече че това е правомощие на комисията но чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
От друга страна, доколкото съществува КВС, явно в същата има грешки и закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, поради което същата е незаконосъобразна.
Ищецът оспорва валидността на протоколно решение № 1/ 04.06.2012г., одобрено със заповед № РД-05-76/ 07.06.2012 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Кюстендил, както и на КВС (ако е съставена такава за процесното землище), а при условията на евентуалност, оспорва законосъобразността на същото решение, на самата заповед, на КВС (ако е съставена такава за процесното землище), както и регистъра на имотите към нея.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответното община счита предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не разполага с документ, легитимиращ го като собственик на процесния имот. Оспорва изцяло иска като неоснователен, тъй като процесният имот е с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, поради което за него приложение намират разпоредбите на ЗСПЗЗ. Сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ всички земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост. С влизане в сила на ЗСПЗЗ на физическите лица е дадена възможност да заявят правата си върху земеделските земи по реда на чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ и глава трета от ППЗСПЗЗ, а ищецът не представя доказателства да е сторил това.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е осъществявал владение върху имота. Твърди, че след влизане в сила през 1991г. на ЗСПЗЗ, имотът е предоставен на община Дупница от ОСЗ-Дупница с протокол, като от тогава, до настоящия момент фактическа власт върху имота е осъществявана единствено от общината. В процесния имот, както и в съседни недвижими имоти, са извършвани мероприятия по учредяване на сервитути, отчуждаване, одобряване на планове и др., като по всички процедури, като участник или заинтересована страна, е участвала община Дупница, в качеството й на собственик на имота. В различни периоди от време в имота са извършване проверки от различни държавни органи и по никакъв начин не е констатирано присъствие на ищеца в този имот. Твърди, че на основание Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, на 01.10.2003г. бил е сключен договор за отдаване под наем на процесния имот. Община Дупница е осъществявала владение върху процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, отдавайки го под наем и осъществявайки контрол върху начина на ползването му. Сочи, че ищецът не може да се позовава на придобиване на процесния имот по давност, тъй като давност в негова полза не е текла. Излага подробни правни съображения в тази насока. Претендира разноски.
Съдът намира, че така
предявеният иск е недопустим, по следните съображения:
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост
на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен интерес при
ищеца от установяване на посоченото обстоятелство с влязло в сила решение. Това
е задължителна процесуална предпоставка и за всички останали искове, но с оглед
най-широкия кръг легитимирани лица да търсят правната защита
чрез установителен иск, законодателят изрично го е посочил при този
вид искове, с цитираната норма. С Тълкувателно решение 8/2012г., ОСГТК на ВКС
приема, че при установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма
степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се
окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”,
защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато
ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия
процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск за
собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният
трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.
Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано
от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Ако с решението бъде
установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по
отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са
били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които
спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на
необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава
защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно
право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на
претендираното от ответника право.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост
или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би
било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост
може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както
и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/
преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което
неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество,
следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни
права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Настоящият съдебен състав намира, въз основа на съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, че ищецът не доказа твърденията, с
които обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за процесния имот, а именно, че е придобил същия на основание изтекла в
негова полза придобивна давност. Ищецът твърди, че е закупил процесния имот през 1990г. чрез
неформална продажба, от когато го владее и ползва, поради което го е придобил
по давност. Единствените събрани по делото доказателства в тази насока са
показанията на свидетелите Камен Йорданов Кадийски и М. Сандев Коцев, които
съдът не кредитира, тъй като същите са противоречиви по между си и не
кореспондират с представените от ответната страна писмени доказателства.
Свидетелите не сочат нито точно местонахождение и граници на процесния имот,
нито установяват периода от време, през който ищецът твърди, че е владял и
ползвал имота. Дадените от свидетелите показания са в противоречие със
събраните по делото писмени доказателства, представени от ответната община, видно
от които имотът е стопанисван от община Дупница чрез отдаването му под наем на
трети лица, извършвани са мероприятия по учредяване на сервитути, отчуждаване,
одобряване на планове и др., като по всички процедури, като участник или
заинтересована страна, е участвала община Дупница, в качеството й на собственик
на имота. За процесния имот има съставен Акт за частна общинска собственост №
4321/ 16.06.2015г., с която ответната община се легитимира като собственик на
процесния имот. Освен тези съображения, съдът намира за основателен и довода на
ответната община, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ всички земеделски земи,
които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска
собственост. С влизане в сила на ЗСПЗЗ на физическите лица е дадена възможност
да заявят правата си върху земеделските земи по реда на чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ и
глава трета от ППЗСПЗЗ, а ищецът не представя доказателства да е сторил това.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост върху процесния имот срещу община Дупница, поради което
следва да се отмени даденият ход на устните състезания и да се прекрати
производството по делото, като образувано по недопустим иск (в същия смисъл: решение № 328 от 7.10.2011 г. по гр. д. № 834/2010 г. на ВКС,
ГК, I г. о., решение № 835-а от XI.1995 г. по гр. д. № 2186/94 г., ВС, IV г.
о., решение № 96 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3820/2008 г., I г. о.,
ГК).
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение, държано в открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 г., с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1938/2018г. по описа на Районен съд-Дупница, поради недопустимост на предявения иск.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: