№ 6809
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110113987 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Л. Б. и Райна – Румяна Л. Б., както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1836.51 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 20, находящ се в гр.София,
ул. „Ген.Гурко“ № 62, вх.А, ет.6, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата
48.32 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.12.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
13.10.2021г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 288.82
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2019г. –
04.10.2021г., както и на сумата 10.08 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.01.2019г. – 04.10.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици при равни квоти на процесния
топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са
сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 58649/21г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
1
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за
привличане на трето лице[1]помагач. Претендира разноски.
Ответникът В. Б. оспорва исковата претенция с твърдение, че не е потребител на
доставената в имота топлоенергия, тъй като имотът е завещан на Райна – Румяна Б., както и
поради обстоятелството, че е бил лишен от достъп до имота със съдебно решение, поради
което не е потребявал такъв консуматив. Не оспорва количеството реално доставена за
жилището топлоенергия, както и цената й. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Представя доказателства и прави искане за допускане на един
свидетел.
Ответникът Райна – Румяна Б. също оспорва претенцията с довод, че няма качеството на
потребител на доставената за имота топлоенергия, тъй като не е установено да е собственик
или вещен ползвател. Твърди, че собственик на имота е трето за спора лице. Счита, че
сумите за дялово разпределение не се дължат и не могат да се претендират от ищеца.
Навежда възражение за частично погасяване на вземанията по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 12.12.2000г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД /към момента „Бруната“ ООД/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв е бил подписан на 21.05.2001г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 28.05.2018 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Бруната“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач
са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане
на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
2
собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за
дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 48,
том XXII, дело № 4105/93 от 04.03.1993 г. жилището е било придобито от Лъчезара
Любчова Христова и Магдалина Любчова Христова посредством дарение, направено от
техните баба и дядо – Лазар Илиев Б. и Магдалина В.ева Б., придобили имота по време на
брака си, като последните са си запазили правото на ползване върху имота. В акта не са
посочени правата, при които дарените придобиват правото на собственост върху
топлоснабдения имот, поради което съдът приема, че са равни.
Представено е решение от 28.05.2003 г., постановено по гр.д. № 1106/2000 г на СГС,
влязло в сила на 23.07.2007 г., с което е отменено дарението, направено от Лазар Илиев Б. и
Магдалина В.ева Б. в полза на внучките им Лъчезара Любчова Христова и Магдалина
Любчова Христова на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 62, вх. А, ет.
6, заедно с мазе и тава, извършено с нотариален акт № 48, том XXII, дело № 4105/93.
Налично по делото е удостоверение за наследници на Лазар Илиев Б., от което е видно,
че лицето е починало на 15.06.2002 г. и е оставило за свои наследници преживяла съпруга
Магдалина В.ева Б., дъщеря – Румяна Л. Б. и син – В. Л. Б..
Представения нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 111, том
II, рег. № 18337, дело № 273/2018 г. свидетелства, че В. Л. Б. е дарил своята 1/6 идеална част
от процесния топлоснабден имот на трето лице – Евгений Петров Цеков, а едва два месеца
по-късно – с нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 174, том II,
рег. № 21236, дело № 316/2018 г., на 08.11.2018г. е получил обратно от Евгений Петров
Цеков 1/6 идеална част от имота.
От служебно извършената по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г справка се установява,
че Магдалина В.ева Б. също е починала – на 25.09.2020 г., като е оставила за наследници
дъщеря – Румяна Л. Б. и син – В. Л. Б. – двамата ответници.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че всеки един от
ответниците е собственик на по ½ идеална част от процесния имот по силата на
наследствено правоприемство от своите родители. Като собственици на имота те се явяват
3
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на
ответника В. Б.. В подкрепа на релевираното от него възражение, че не се явява собственик
на имота, респ. потребител на топлинна енергия, са представени доказателства /саморъчно
завещание от Магдалина Б. и протокол за обявяването му/. От тях се установява, че
Магдалина Б. е завещала своите 4/6 /или 2/3/ от топлоснабдения имот на ответницата и
нейна дъщеря Р. Б., поради което и доколкото няма данни за оспорване на завещанието,
последната се явява собственик по силата на наследствено правоприемство от покойния си
баща и по силата на завещание на 5/6 ид.ч. от имота. Ответникът В. Б. обаче остава
собственик на 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство
от своя баща.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор по делото е изслушана и приета и съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми
по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 1836.51 лева – главница за потребена
топлоенергия, 288.82 лева – мораторна лихва върху нея, 48.32 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 10.08 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен
вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 13.10.2021г. Вземанията, възникнали преди 13.10.2018г. се явяват погасени
по давност и възлизат в размер на 207.17 лева главница за топлинна енергия и 39.33 лева
лихва върху нея.
Общият размер на вземанията след 13.10.2018г. възлиза на 1629.34 лева главница за
топлинна енергия, 249.49 лева лихва върху нея за периода 16.10.2019г.–04.10.2021г., както и
главница за дялово разпределение от 48.32 лева за периода 01.12.2018г.– 30.04.2020г. и
лихва върху тази главница от 10.08 лева за периода 31.01.2019г.-04.10.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. Остава несподелено
4
възражението на ответниците за нищожност на клаузи от ОУ. Периода на претендиране на
вземанията обхвата влизане в сила на новите ОУ, които предвиждат друг начин на
настъпване на падежа на задължението.
При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност
вземания и припадащата се част на всеки от ответниците, дължимите суми от всеки един
ответник възлизат на:
за Р. Б.: 1357.78 лева главница за топлинна енергия, 207.90 лева лихва върху нея за
периода 16.10.2019г.–04.10.2021г., както и главница за дялово разпределение от 40.26
лева за периода 01.12.2018г.– 30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 8.40 лева за
периода 31.01.2019г.-04.10.2021г.
за В. Б.: 271.55 лева главница за топлинна енергия, 41.58 лева лихва върху нея за
периода 16.10.2019г.–04.10.2021г., както и главница за дялово разпределение от 8.05
лева за периода 01.12.2018г.– 30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 1.68 лева за
периода 31.01.2019г.-04.10.2021г.
При съобразяване на поисканото от ищеца, дела на всеки ответник и размера на
непогасената част от вземанията съобразно поисканата част от всеки ответник, сумите се
дължат, както следва:
за Р. Б.: 814.67 лева главница за топлинна енергия, 124.74 лева лихва върху нея за
периода 16.10.2019г.–04.10.2021г., както и главница за дялово разпределение от 24.16
лева за периода 01.12.2018г.– 30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 5.04 лева за
периода 31.01.2019г.-04.10.2021г. За горницата над присъдените суми за топлинна
енергия и лихва върху нея предявените искове се отхвърлят като погасени по давност.
Обстоятелството, че този ответник би дължал повече от присъденото, не дава
основание на съда да го присъди, тъй като е ограничен от диспозитивното начало в
рамките на поисканото от ищеца.
за В. Б.: 271.55 лева главница за топлинна енергия, 41.58 лева лихва върху нея за
периода 16.10.2019г.–04.10.2021г., както и главница за дялово разпределение от 8.05
лева за периода 01.12.2018г.– 30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 1.68 лева за
периода 31.01.2019г.-04.10.2021г. За горницата над посочените суми до пълния
предявен размер исковата претенция следва да се отхвърли като погасена по давност и
като неоснователна.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 550.00 лева, от които 93.67 лева по
ч.гр.д.№ 58649/2021г. на СРС, 55 състав, и 456.33 лева – разноски в настоящото
производство: 156.33 лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
5
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими съобразно
уважената част от исковете са разноски в общ размер на 325.27 лева, от които 55.39 лева по
ч.гр.д. № 58649/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 269.87 лева в настоящото
производство. Съобразно дела на ответниците, припадащите им се разноски са: за В. Б. –
54.21 лева, от които 9.23 лева по ч.гр.д. № 58649/2021г. по описа на СРС, 55 състав, а за Р. Б.
– 271.05 лева, от които 46.15 лева по ч.гр.д. № 58649/2021г. по описа на СРС, 55 състав.
Дължими са и разноски на ответниците съобразно отхвърлената част от иска. В. Б.
своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева
и са налични доказателства за реалното разходване на средствата. Съобразно отхвърлената
част от иска, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 281.72 лева.
Ответницата Р. Б. също своевременно е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение за оказано представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В този случай,
разноските се присъждат на адвоката и възлизат съобразно отхвърлената част от иска на
45.15 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.
„Ген.Гурко“ № 62, вх. А, ап. 20, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 58649/2021г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 814.67 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 20, находящ се в
гр.София, ул. „Ген.Гурко“ № 62, вх. А, за периода 01.05.2018г.–30.04.2020г, както
сумата 24.16 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.12.2018г.– 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 13.10.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената до пълния претендиран размер на главница за
топлинна енергия в размер на 918.25 лева като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 124.74 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 16.10.2019г.-04.10.2021г., както и сумата 5.04 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019г. –
04.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата на търсена мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия до размера от 144.41 лева като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Дървеница“ № 19, вх. А, ет. 2, ап. 3, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните
6
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 58649/2021г. на СРС, 55 състав,
а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 271.55 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 20, находящ се в
гр.София, ул. „Ген.Гурко“ № 62, вх. А, за периода 01.05.2018г.–30.04.2020г, както
сумата 8.05 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода
01.12.2018г.– 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 13.10.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над присъдената до пълния претендиран размер на главница за
топлинна енергия в размер на 918.25 лева и за горницата над присъдената до пълния
претендиран размер на главница за дялово разпределение в размер на 24.16 лева като
погасени по давност и като неоснователни;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 41.58 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 16.10.2019г.-04.10.2021г., както и сумата 1.68 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2019г. –
04.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над присъдената мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия до търсения размер от 144.41 лева и за
горницата над присъдената мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение до търсената в размер на 5.04 лева като погасени по давност и като
неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Л. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 271.05 лева – разноски по делото, от които 46.15 лева
по ч.гр.д. № 58649/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 224.90 лева – в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Л. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 54.21 лева – разноски по делото, от които 9.23 лева по
ч.гр.д. № 58649/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 44.98 лева – в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, сумата
45.15 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да
заплати на В. Л. Б., ЕГН **********, сумата 281.72 лева – разноски в настоящото
производство.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Бруната" ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8