№ 62
гр. Оряхово, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100864 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. П., ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „Иван Вазов“ № 71, действаща
чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат
*********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на
упражняване на дейността в гр. София, жк. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх.
А, ет. 2, офис 11, представлявано от адв. Д. М. М. против „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1712,
жк. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от заедно от управителите Д.В.Н и И.В.Д. с искане за
обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит №
1214271/19.11.2022 г., а в условията на евентуалност – прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от цитирания договор, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „Feratum Bank“ в полза на ответното дружество.
Претендират се и разноски в производството.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност, а в
условията на евентуалност е предявен същият иск, който касае обявяване
недействителност на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „Фератум България“
ЕООД, ЕИК ********* е сключен Договор за потребителски кредит №
1214271/19.11.2022 г. за сумата от 300 лв. и ГПР 49,66 %. В чл. 5 от този
договор се сочи, че е уговорено обезпечаване на кредита с поръчителство от
„Feratum Bank“, за която услуга била начислена сумата от 120 лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 10 и
1
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на
ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е
следвало да бъде включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от
договора, което допълнително получава кредиторът. Твърди се, че това е
довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие
с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит
съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а сумата по договора за
поръчителство е разход, във връзка с предоставянето на кредита и е част от
ГПР. По този начин се сочи, че потребителят е въведен в заблуждение относно
икономическите последици от сключване на договора за кредит, като е
цитирана практика на СЕС. При тези аргументи за нищожност на договора за
кредит.
Изложени са доводи за нищожност на чл. 5 от договора за кредит ,
поради нарушение на закона (чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от
ЗПК), както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по
смисъла на ЗЗП. Твърди се още, че кредиторът не е изпълнил задължението си
преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя,
тъй като таксата за поръчител увеличава дълга на кредитополучателя, води до
значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и
кредитора и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 9 от ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, действащо чрез юрисконсулт Г. Г. Г., с който искът се
оспорва като неоснователен. Признава се фактът, че с ищцата е сключен
Договор за заем, със съответните уговорени между страните условия, като
съгласно чл. 5 от договора е била длъжна да даде подходящо обезпечение на
задължението си, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).
Твърди се неоснователност на заявената нищожност на договора за заем
и на клаузата на чл. 5 от него тъй като ищцата е имала право да посочи и
избран от нея поръчител, а и изборът на поръчителство от Мултитюд Банк
(Малта) не е условие за сключване на договора за кредит. Този избор е
направен лично от ищцата и тя е узнала дължимата за това такса, преди
сключването на договора за кредит. От друга страна се сочи, че Договорът за
гаранция е отделно облигационно отношение, по което „Фератум България“
ЕООД, ЕИК ********* не е страна и обявяването му за нищожен в
настоящото производство е недопустимо, предвид това, че искът е насочен
към кредитора „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, а не към гаранта.
Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по
смисъла на ЗЗП, като ищцата е била предварително информирана ясно и
разбираемо за всички параметри на договора за кредит и договора за гаранция,
вкл. за размера на таксата за предоставяне на поръчителство, с предварително
предоставения й СЕФ и общи условия – т.е. предварително е била наясно с
икономическите последици от сключения договор за кредит и договор за
гаранция. Последният представлява възмездна услуга, която не е със
задължителен характер за потребителя.
По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото
изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване,
поради което в него няма основание да се включва възнаграждението за
предоставената услуга за гаранция, тъй като не е била задължителна на
сключване на договора. Именно затова не е налице нарушаване на принципа
2
на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави, като се сочи, че
ищцата е имала и 14 дни да се откаже от сключения договор за кредит.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения
иск като неоснователен и се претендират разноски по делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото Договор № 1214271/19.11.2022 г. за
предоставяне на заем от разстояние се установява, че „Фератум България“
ЕООД, ЕИК ********* е отпуснало заем на ищцата в размер на 300 лв. за срок
от 30 дни, който е следвало да бъде върнат на 19.12.2022 г. Договорът е
сключен при ГПР от 49,685 % и 10,14 лв. договорна лихва.
Съгласно чл. 5 от цитирания договор ищцата следва да сключи договор
за гаранция с Мултитюд Банк за обезпечаване на кредита, като ответното
дружество в отговора на исковата си молба признава, че такъв е сключен, като
е изяснен механизмът на сключването му. Изрично се признават фактите, че
ищецът сам е избрал гаранция от Мултитюд Банк в електронния формуляр.
Уточнено е също, че при избор на банкова гаранция, се генерира информация
за дължимата такса за този избор, след което е подадено заявлението за
кредит, вкл. че преди приемане на предложението за сключване на договора за
кредит, ответното дружество е изпратило на имейл адреса на ищеца проект на
договора за кредит, СЕФ и общи условия.
В приложения по делото СЕФ – в Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 4.3 е
посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с
гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за него ще бъдат в размер
на 62,20 лв.
От представения по делото Договор за гаранция (поръчителство) от
19.11.2022 г. безспорно се установява, че за обезпечаване на вземанията по
Договор за заем № 1214271/19.11.2022 г. е сключен този договор и ищцата
дължи за това сумата от 62,20 лв. – такса за предоставяне на гаранция
(поръчителство), което се установява и от приложения СЕФ – Част 3 „Разходи
по кредита“ – т. 4.3.
От справка за кредитна задлъжнялост на ищцата Д. Д. П., се установява,
че за периода от 29.02.2020 г. до 31.12.2024 г. същата е теглила множество
кредити от небанкови финансови институции, голяма част от които са
погасени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор № 1214271/19.11.2022 г. за предоставяне на заем
от разстояние за сумата от 300 лв. В конкретния случай се касае за сключване
на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността
за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът
е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2,
получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
3
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за
доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Кредиторът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за кредит
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК),
както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения
иск и събраните по делото доказателства, съдът намира главния
установителен иск за основателен по следните съображения:
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата
безспорно доказа, че по силата на Договор № 1214271/19.11.2022 г. за
предоставяне на заем от разстояние тя дължи на ответното дружество обща
сума в размер на 372,34 лв., която включва 300 лв. главница, 10,14 лв.
договорна лихва и 62,20 лв. такса за банкова гаранция (услуга към фирма-
партньор и избрана от ищцата).
Основен спор между страните в настоящето производство е дали
разходите на ищцата за таксата по договора за гаранция (поръчителство), с
предложеното от кредитора лице, са част от общите разходи по заема за
потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по
договора за заем.
Видно от съдържанието на процесния договор за заем и от
преддоговорната информация в СЕФ, таксата за предоставяне на
поръчителство не е включена при изчисляване на ГПР, който е определен в
размер на 49,85 %.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
4
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 49,85 % формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но съдът намира, че същият не отразява
действителния такъв по сключения между страните договор за заем тъй като
не включва част от разходите за заема, а именно – дължимата такса по
договора за гаранция (поръчителство) – „такса за предоставяне на гаранция“,
сключен от ищцата с Мултитюд Банк, която следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Таксата от 62,20 лв. е
разход, свързан с предмета на договора за заем, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да
се включи в общия разход по заема.
Безспорно се установява от приложените писмени доказателства, а в
отговора на исковата молба се признава факта, че технически е осигурена
възможност за сключване на договор за кредит с ответното дружество и чрез
личен гарант, но безспорно се доказа и фактът, че предоставянето на
обезпечение под формата на „Гарант“ е било задължително условие за
сключване на договора за кредит – т.е изисква се задължителен избор на
„Гарант“ от предложени две опции за такъв. В този смисъл и сключването на
договора за гаранция се явява задължително условие за сключване на договора
за заем, след като е сключен от ищцата, с посочено от ответника лице и при
условия, които ищцата не може да предоговори и измени. Възможността да се
откаже от „услугата“, при невъзможността да посочи личен гарант, би
имала за последица анулиране на заявката за заем, а следователно и
невъзможност да бъде сключен договора за заем. Именно затова сключването
на договор за гаранция (поръчителство) е пряко свързан с договора за заем,
потребителят дължи такса за „услугата“ (независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя или не) и този разход е
известен на кредитора (видно от приложения СЕФ по делото и съдържанието
на отговора на исковата молба) – т.е съдът намира, че безспорно „таксата за
предоставяне на гаранция“ следва да бъде включена в общите разходи по
заема, при изчисляване на ГПР (чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК).
Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои от
общите разходи по кредита/заема да произтичат от друг договор, стига те да са
пряко свързани с договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна
и не се нуждае от специално обосноваване, доколкото единствената цел на
гаранцията (поръчителството) е да бъде отпуснат заема, поради което и
дължимата за нея такса съставлява общ разход по заема, който по силата на чл.
19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР. Обстоятелството, че
ищцата не е посочила поръчител-физическо лице, а се е съгласила на
поръчителство от предложения от ответното дружество гарант, не
освобождава кредитора да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за
5
заем, още повече, че по смисъла на закона ГПР не е бланкетен, а е
индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост
от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за заем/кредит се
сключва. След като ищцата е избрала възмездното поръчителство от
Мултитюд Банк, то ответникът е следвало да включи възнаграждението за
това поръчителство в ГПР, което обаче не е било сторено.
Дори формално да представляват самостоятелни договори, договорът за
заем и договорът за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло, предвид
фактите, че сключването на договора за поръчителство е с фирма партньор на
кредитора, посочването й от страна на кредитора в преддоговорната
информация (СЕФ), вкл. на разходите за гаранта, един и същ начален и краен
срок на погасяване на кредита и таксата за гаранцията и пр. Този разход за
такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) се явява допълнително
възнаграждение именно за заемодателя, като прикрит разход по отпуснатия
заем, което значително го оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“
правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.“). В случая таксата за гаранция не е включена в
посочения в договора за заем ГПР и по този начин потребителят е въведен в
заблуждение относно размера на дължимите за заема допълнителни разходи.
Изложеното обосновава извода, че със сключването на договора за
предоставяне на гаранция се цели именно заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, даваща защита на потребителя, чрез
ограничение на максималния размер на ГПР по кредита и осигуряване
допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита
възнаградителна лихва, което противоречи не само на закона, но и на добрите
нрави.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал.
1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание гореизложеното се налага извод, че договорът за заем не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.
Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно -
при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. ГПР е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит или заем,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
6
действителният ГПР, при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето -
чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестило действителен ГПР
в договора за заем, който да включва и таксата за банкова гаранция, която
безспорно следва да бъде включена в общите разходи по отпуснатия заем при
изчисляване на ГПР, имайки предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК за същността на „общ разход по кредита за потребителя“,
ответното дружество „Фератум България“ ЕООД е нарушило
изискванията на закона и не следва да се ползва от сключения договор и
неговите уговорки. При този начин на действие на ответното дружество на
практика се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца,
предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл.
19 ал. 4 ЗПК, установяваща максималния размер на ГПР.
Предвид гореизложеното предявения главен иск се явява доказан, респ.
основателен и следва да бъде уважен, поради което съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединения с него иск. Въпреки това следва да се
отбележи, че договорът за заем и договорът за гаранция (поръчителство) се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните следва да се има предвид, че последиците от прогласяване
недействителността на договора за заем неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за гаранция (поръчителство), поради естеството на
правоотношенията. С оглед установената по-горе в мотивите пряка свързаност
на възнаграждението за гарант/поръчител с договора за заем и обусловеност
на одобряването на заема от представянето на договор за гаранция, то предвид
недействителността на договора за заем, договорът за гаранция
(поръчителство) се явява лишен от основание, с оглед обезпечителния му
характер на задълженията на длъжника по договора за заем.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 50 лв. за
внесена държавна такса и 2400 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор № 1214271/19.11.2022
г. за предоставяне на заем от разстояние, сключен между Д. Д. П., ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „Иван Вазов“ № 71 и „ Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София 1712, жк. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис
20, представлявано от заедно от управителите Д.В.Н и И.В.Д. на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
7
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1712, жк.
Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от заедно от управителите Д.В.Н и Ивет Веселинова
Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. П., ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ.
Оряхово ул. „Иван Вазов“ № 71 сумата от общо 2450 лв. (две хиляди
четиристотин и петдесет лева) платени разноски по делото за внесена
държавна такса от 50 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8