Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260877 15.10.2020 година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7389 по описа на съда за 2018
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД; и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
92 от ЗЗД; от „Теленор България” ЕАД с ЕИК
********* със
седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 6, представлявано от С.Ф.чрез адв.
Г. против Ф.Р.Й.
с ЕГН ********** с адрес *** за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 25
лв. -главница –неплатени използвани далекосъобщителни услуги 05.08.2015
г. – 04.12.2015 г. по договор за мобилни услуги от 23.07.2015 г. ,
ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане,
осъждане ищеца да заплати сумата от 142,72 лв. незаплетени далекосъобщителни
услуги по договор от 18.08.2015 г. за периода 05.08.2015 г. – 04.09.2015 г. и осъждане ответника да заплати
на ищеца сумите от 264.75 лева дължимата неустойка по договор от 23.07.2015
г. и сумата от 275.57 лева дължимата неустойка по договор от 18.08.2015 г.
Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че
между страните
са сключени на 23.07.2015 г. и на 18.08.015 г. два договора за мобилни услуги,
първият от които имащ за предмет мобилен номер ......... по програма „Резерв
стандарт” 14.99 лева със срок до 23.07.2017 г., а по втория ответникът в
качеството му на абонат се възползвал от предоставените му услуги да ползва
втори мобилен номер ......... по програма „Резерв стандарт” 14.99 лева за срок
до 18.08.2018 г., неразделна част от които са Общи условия на мобилния
оператор, съгласно чл. 26 от които при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва на основание на фактура,
която се издава ежемесечно на потребителя, който при сключване на договора е
бил уведомен за датата от месеца, на
която ще се издава фактурата като неполучаването й не освобождава потребителя
от задължението му за заплащане на дължимите суми. За потребените
услуги по договора от 23.07.2015 г. за периода 03.08.2015 г. - 04.10.2015 г. на
стойност 25.55 лева, както и за потребените услуги по
договора от 18.08.2015 г. за периода 05.08.2015 г. – 04.12.2015 г. на стойност
142.72 лева ищецът е издал фактури №№ ........./05.09.2015 г. и ........./05.10.2015
г. като, поради неплащането им в срок,
на основание чл. 75 вр. с чл. 19Б от Общите условия,
а също и на основание т. 11 от всеки един от индивидуалните договори, ищецът
прекратил едностранно индивидуалните договори и
издал фактура, по която начислил договорни неустойки представляващи сбор
от незаплатените от абоната ответник такси по двата договора. Така по договора
от 23.07.2015 г. дължимата неустойка е в размер на 264.75 лева, а по договора
от 18.08.2015 г. дължимата неустойка в размер на 275.57 лева. За стойността на
предоставените му услуги за периода 05.08.2012 г. – 04.12.2015 г. в размер на
25.55 лева по договора от 23.07.2015 г. ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19246/2017 г. на
Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 Граждански процесуален кодекс.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба особеният представител на ответника е оспорил предявените искове
като твърди, че клаузите по двата
договора за заплащане на неустойка са нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предложение 3-то ЗЗД и чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 19246/2017 г г. по описа на ПРС
се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е връчена по реда на
чл. 47 от, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че установителният
иск е допустим.
От представените Договори за мобилни услуги от 23.07.2015 г.; 18.08.2015 г.
декларации от 23.07.2015 г. и 18.08.2015 г.; е видно, че
между страните е постигнато споразумение за предоставяне ползване от
ответницата на предоставяни от ищеца мобилни услуги с предпочетен
номер .........при стандартен месечен абонамент от 14.99 лв., съдържащ 200 национални минути извън Теленор; 100 резерв национални минути и 300 МВ резерв
мобилен интернет за срок от 24
м.-от 23.07.2015
г. до 23.07.2017 г. На 18.08.2015
г. между същите страни е сключен друг договор за
предоставяне ползване на мобилни услуги предпочетен номер ......... при стандартен месечен абонамент от 14.99 лв., съдържащ 200 национални минути извън Теленор; 100 резерв национални минути и 300 МВ резерв
мобилен интернет за срок от 24
м.-от 18.08.2015
г. до 18.08.2017 г. На потребителя са предоставени
общите условия на оператора.
От представените фактури ........./05.09.2015 г. на
стойност 147,06 лв.; № ........./05.10.2015
г. на стойност 177,46 лв. и № ........./05.12.20215 г. на
стойност 708,59 лв.; е
видно, че за периода 05.08.2015-04.09.2015 г. ищеца е начислил на ответника
задължение в размер от 147,06 лв., като за ползвания мобилен номер .........стойността е 12,55 лв. а за мобилен номер .........-110 лв. За периода 05.09.2015-04.10.2015
г. определеното задължение е 30,40 лв., като за мобилен номер .........е 12,57 лв., а за номер .........- 12,76 лв. На 05.12.2015 г. е
определено задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на услугите в
размер от 540,32 лв.
От изготвеното заключение от 11.03.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че дължимата
сума за прекратяване на договора за номера .........е 275,57 лв., а за номер .........-264,75
лв.
От изготвеното заключение от 04.09.2020 г. по
извършената СТЕ се установява, че за периода 05.08.2015-04.12.2015 г.
задължението на ответницата за абонамент по двата мобилни номера възлиза на
сумата от 49,15 лв. без ДДС. Начислената и сума за ползвани услуги извън абонамента с ДДС възлиза на 109,29 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предвид установените факти от
събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между страните са
сключени два отделни валидни договори за мобилни услуги за различни номера за
срокове от по 24 месеца, по силата на
които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на
потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща
ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. С оглед депозираните
декларации от ответника следва да се отбележи, че същия е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че от ищеца са издадени няколко фактури, в които пълният размер на задължението по предходната издадена фактура - за предходния отчетен период, е посочено изцяло
като задължение и в следващата фактура, т.е съответната
фактура включва и цялото задължение от предходния период, следва да се приеме,
че ответника не е изпълнил месечните си задължения за плащане на дължимите от него
суми по сключените с ищеца договори за мобилни услуги за няколко последователни
отчетни периода. В тази насока ответника, върху
който лежи доказателствената тежест, не ангажира и
доказателства да е извършил плащане на
суми по издадените от ищеца фактури, поради което следва да се приеме, че
същите се явяват дължими. Поради това следва да се уважат преданите искове по
чл. 422 от ГПК за дължимост на сумата от 25 лв. по
договор от 23.07.2015 г. и за сумата от 142,72 лв. по договор от 18.08.2015 г.
Доколкото по делото се
установява, че ответника не е изпълнявал задълженията си по договорите, а в
същите е предвидено прекратяване при вина на потребителя с начисляване на неустойка
в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка СИМ карта до края на срока на договора, следва да се
приеме, че ищеца разполага с право едностранно и преждевременно да прекрати
договорите, като определи обезщетение за
неизпълнение на задълженията на ответника, в случая довели до прекратяване на облигационноправните връзки между страните. Това е така
защото са налице елементите на фактическият състав на
неустойката - изрична клауза и виновно
неизпълнение задълженията на ответника, довели до прекратяване им. Ето защо и с оглед неоспореното заключение по
изслушаната ССЕ, съдът стига до извода, че исковете за заплащане на неустойка
се явяват основателни и следва да се уважат.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия
процес в размер на 175 лева– платена държавна такса; 260 лева- депозит за вещо
лице; 300 лв. –възнаграждение на особен представител и 180 лв. адвокатско
възнаграждение. Разноските от общо 915 лева ще се възложат в тежест на
ответника.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за държавна
такса 25 лв. и адвокатско възнаграждение 180 лв., съразмерно на притендирано вземане от 25 лв. в настоящето производство,
спрямо разпореденото от 741,12 лв. в заповедното
производство, или сумата от общо размер на 90,38 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.Р.Й. с ЕГН ********** с адрес
*** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София сумата от 25 лв.(двадесет и
пет лева) -главница –неплатени използвани далекосъобщителни услуги 05.08.2015 г. –
04.12.2015 г. по договор за мобилни услуги от 23.07.2015 г. , ведно със законната
лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане за която, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 по частно гр. дело № 19246/2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ф.Р.Й. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София сумата
от 142,72 лв. (сто
четиридесет и два лева и 72 ст.) незаплетени далекосъобщителни услуги по
договор от 18.08.2015 г. за периода 05.08.2015 г. – 04.09.2015 г.; сумата от 264.75
лева (двеста шестдесет и четири лева и 75 ст.) неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.07.2015 г.; сумата от 275.57
лева (двеста седемдесет и пет лева и 57 ст.) неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.08.2015 г.; сумата от 915 лв.(деветстотин и петнадесет лева) за
разноски по настоящето производство и сумата от 90,38 лева(деветдесет лева и 38
ст.) за разноски по заповедното производство по ч. г. д. 19246/2017 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ