Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Сливница 11 май 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, шести
състав, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при
секретаря Мария И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №192 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„У.Б.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., пл.“С. Н.“ №*, чрез пълномощника си
адв.Д.П., моли да бъде установено по отношение на ответниците А.И.А., ЕГН ********** и Г.И.Г.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, като солидарни длъжници
по договор за банков револвиращ кредит №
0262/299/28092016 сключен на 28.09.2016г. с кредитополучател „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от А.И.А., че дължат
солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С.,
пл.“С. Н.“ №*, сумата от сумата 15
845.31 лева – дължима неизплатена главница по договор за револвиращ кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
- 20.07.2018 г. по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д. № 11233/2018г. по описа на РС гр. Варна до окончателното изплащане на
сумите; 836.86 лева – дължими и незаплатени договорни лихви по договор за
банков кредит № 0262/299/28092016
сключен на 28.09.2016г. и Анекс № 1/ 17.09.2017г. и Анекс № 2/27.10.2018г. за
периода от 28.11.2017г. до 19.07.2018г.; 572.77
лева – законна лихва за забава (мораторна
лихва) за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2018г.; 264.09 лева –
наказателна лихва за просрочие за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2018г.
Претендират се направените
по делото разноски в размер на 334.64 лева за държавна такса и 1236.56 лева –
за адвокатско възнаграждение, както и направените от ищеца разноски по ч.гр.д.
№ 11233/2018г. по описа на РС гр. Варна, в размер на 333.64 лева – държавна
такса и 896.46 лева, адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът дължи
процесните суми на основание възникнало облигационно отношение помежду им, по
силата на договор за предоставяне на банков револвиращ кредит №
0262/299/28092016 сключен на 28.09.2016г. с кредитополучател „Г.М.“ ООД, ЕИК
******, представлявано от А.И.А. и солидарни длъжници А.И.А., ЕГН ********** и
Г. И.Г., ЕГН **********, в размер на
2000 лева, със срок на погасяване до 28.09.2017г. Цитираната сума е била
заплатена от ищеца и ответниците са усвоили същата. Дължимата сума не била
изплатена в договорения срок, който е изтекъл, което пораждало правният интерес
на ищеца да претендира същата.
Представени са писмени доказателства
под опис и правят доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответниците чрез определеният им по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен
представител адв. Л.А. от *** оспорват предявения иск.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.09.2016г. между „У.Б.“
АД, ЕИК: ******* и „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от А.И.А. , кредитополучател, и
ответниците в качеството им на солидарни длъжници, е сключен Договор за банков револвиращ кредит
№0262/299/28092016 по силата на който ищецът е предоставил на „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от А.И.А., сума в размер на 20 000 лв. за за оборотни
средства. Съгласно така сключеният договор, срока за погасяване на отпуснатата
сума е до 28.09.2017г. С Анекс №1 от 27.09.2017г. към Договор за банков
револвиращ кредит №0262/299/28092016 е договорено срок на погасяване на
28.10.2017г. Анексът е подписан от „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от А.И.А. , кредитополучател, и
ответниците в качеството им на солидарни длъжници. С Анекс №2 от 27.10.2017г. към Договор за банков
револвиращ кредит №0262/299/28092016 е договорено срок на погасяване на
28.11.2017г. Анексът е подписан от „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от А.И.А. , кредитополучател, и
ответниците в качеството им на солидарни длъжници.
На 23.07.2018г.,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу „Г.М.“ ООД,
ЕИК ****** представлявано от А.И.А. , кредитополучател, и ответниците в качеството им
на солидарни длъжници, въз основа на представено извлечение от счетоводните
книги на банката за размера на дълга на длъжниците към дата 20.07.2018г. Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е
образувано ч.гр.д.№ 11233/2018г. по описа на РС-Варна, по което на
25.07.2018г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК изпълнителен лист . Заповедта е връчена на „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от А.И.А.
по реда на чл.50 ГПК, а на А.И.А. и Г.И.Г., заповедта по чл.417 ГПК е връчена
на основание чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №34580/06.08.2019г. РС-Варна, ГО,
42-ри състав е указал на кредитора,
настоящ ищец, за възможнастта по чл.415, ал.1,т.2 ГПК, че има възможност да
предяви иск за установяване на вземането си срещу А.И.А. и Г.И.Г., в
едномесечен срок от съобщението. За разпореждането на съда, кредитора, настоящ ищец е уведомен на 21.08.2019г., и на 19.09.2019г. е
представил доказателства за предявеният от него иск по реда на чл.422 от ГПК.
От заключението
изготвената, неоспорена и приетата по делото счетоводна експертиза е видно, че
на 28.09.2016г. между страните в настоящото производство е сключен договор за
банков револвиращ кредит № 0262/299/28092016/28.092016г. Договореният кредит е
усвоен както следва на 29.09.2016г. – 10 000лв. и на 14.10.2016г. – 10 000лв.
или общо 20 000лв.Според експертизата към 28.11.2017г. дължимата от ответниците
главница е в размер на 15 845,31лв. Според експертизата по усвоения банков
револвиращ кредит са извършени следните
погасителни вноски : на 05.12.2017г. – 3 879,36лв., на 08.12.2017г. – 224,62лв.
и на 22.03.2018г. -50,71лв. или общо 4 154,69лв. Съгласно договорените лихви по
сключеният между страните банков револвиращ кредит, експертизата заключава, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК-
20.07.2018г. са както следва : лихва върху просрочената главница за периода от
28.11.2017г. до 19.07.2018г. е 572,77лв.; наказателната лихва при просрочие за
периода от 28.11.2017г. до 19.07.2018г. е 264,09лв.
При тези
данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Искът са предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за
ищеца е достатъчно да докаже че вземането, което претендира съществува.
По отношение на
главния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В
тежест на доказване на ищцовата страна е проведе пълно главно доказване относно
обстоятелството за наличието валидно облигационно отношение между него и
ответника, както и неизпълнение от страна на ответника на задълженията му
възникнали във връзката с облигационното
му отношение с ищеца. Ответникът
не оспорва сключеният с ищеца договор. Същият неоспорва и факта че не е
заплатил претендираната от ищеца сума. Не са представени
доказателства относно прекратяване на тези договорни отношения или съответното
им заплащане от страна на ответната страна.
Спорния въпрос е какво е качеството на ответниците във връзка с процесният
договор за банков револвиращ кредит № 0262/299/28092016/28.092016г. – поръчители по смисъла на чл.138 и сл. ЗЗД, в какъвто смисъл са изложените от особеният им представител доводи или
съдлъжници, по смисъла на чл.121 и сл. ЗЗД, каквото е твърдението на ищеца.
Волята на страните
относно качеството на ответниците – поръчители или съдлъжници, се извлича от
сключеният между тях договор относно договорените права и задължения. Съгласно
установената съдебна практика основният критерий е установяване на факта дали
солидарния длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява
свой дълг / Решение №24/03.04.2013г. по т.д. №998/2011г. на ВКС, ТО, I т.о. /. Солидарната
отговорност възниква по силата на договор или по силата на закона и може да бъде
договорена с договор за заем. Солидарността има самостоятелен характер и е без
значение на кого от солидарните длъжници е предоставена заетата сума, важно дали кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения
заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за
определена част от задължението. Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без
да е получил същата в собственост. По силата на чл.138, ал.1 ЗЗД, поръчителството следва да е уговорено писмено,
като тази форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението, т.е. поръчителството има акцесорен
характер. В конкретния случай, липсва
писмена уговорка, че ответниците отговарят пред кредитора за
връщане на паричната сума, без да са получили същата в собственост. На
следващо място, видно от ТР, „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** е представлявано от А.И.А. и Г.И.Г., заедно и
поотделно, двамата са единствени управители и съдружници в него. Ето защо
настоящият състав приема, че ответниците имат качеството на съдлъжници, по договор за банков
револвиращ кредит № 0262/299/28092016/28.092016г.
Предвид изложеното
съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и като такава следва
да бъде уважена в претендираният от него размер.
Във
връзка с направените претенции и представяне списък на разноските от ищцовото дружество
съдът намира следното. Предвид изхода на делото, разноските следва да се
възложат на ответната страна. Предвид обстоятелството, че настоящото
производство е по реда на чл.422 от ГПК, при уважаването му се задейства
изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в
исковия процес в размер на 333,64 лева– платена държавна такса, 400,00лв.
възнаграждение за вещо лице за САТЕ, 1 236,56лв. – адвокатско възнаграждение и
1030,00лв. – възнаграждение за особен представител или в общ размер на 3 000,20 лв., следва да се възложат в тежест на
ответниците.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на 1 230,10 лева - 333,64 лева– платена
държавна такса и 896,46лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.А., ЕГН
********** и Г.И.Г., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес ***, като солидарни длъжници
по договор за банков револвиращ кредит №
0262/299/28092016 сключен на 28.09.2016г. с кредитополучател „Г.М.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от А.И.А., че дължат солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С.,
пл.“С. Н.“ №*, сумата от 15 845.31 лева – дължима
неизплатена главница по договор за револвиращ кредит, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 20.07.2018 г. по чл.
417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 11233/2018г. по
описа на РС гр. Варна до окончателното изплащане на сумите; сумата от 836.86
лева – дължими и незаплатени договорни лихви по договор за банков кредит № 0262/299/28092016 сключен на 28.09.2016г. и
Анекс № 1/ 17.09.2017г. и Анекс № 2/27.10.2018г. за периода от 28.11.2017г. до
19.07.2018г.; 572.77 лева – законна
лихва за забава (мораторна лихва) за
периода от 28.11.2017г. до 19.07.2018г.;сумата от 264.09 лева – наказателна
лихва за просрочие за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2018г. и сумата от 1 230,10 лева / 333,64 лева– платена държавна такса и 896,46лв. за
адвокатско възнаграждение/, за което
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,
по ч.гр.д. №
11233/2018г. по описа на РС гр. Варна.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН ********** и
Г.И.Г., ЕГН **********, и двамата
с постоянен адрес ***, да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
гр. С., пл.“С. Н.“ №*, сумата от 3 000,20 / три хиляди лева и 20 ст./
лв., представляваща направените по делото разноски - държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и възнаграждение на вещо
лице, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му.
Районен съдия: