№ 16668
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НА.ЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НА.ЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело №
20251110119723 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” ГПК.
Образувано е по искова молба на О. Д. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител А. М. З., ЕГН **********, срещу Д. Г. З., ЕГН **********. Предявен е
иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149
СК за заплащане на месечна издръжка на малолетния ищец в размер на 300,00 лв. месечно,
считано от 04.04.2023 г. (една година преди подаване на исковА. молба) в общ размер на
3600,00 лева. Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК за присъждане на законна лихва.
В исковА. молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майкА. на ищеца са
разделени от около две години. Твърди се грижи за ищеца се полагат единствено от майкА.,
подпомагана от нейните родители, като ответника не участвал в грижите и издръжкА. на
детето под каквато и да е форма. Сочи се, че детето има забавяне при проговарянето, за
което е била препоръчана логопедична терапия. Иска се съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на по 400,00 лв.
месечно, считано от 04.04.2025 г. /от подаване на исковА. молба/. Прави се искане и за
заплащана на издръжка за минало време по реда на чл. 149 от СК за една година преди
завеждане на исковА. претенция по 300,00 лева месечно или в размер на 3600,00 лева общо.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е изразил становище за неоснователност на
претенцията за заплащане на издръжка за минало време изцяло, както и частично за
претенцията за заплащане на издръжкА. от подаване на исковА. молба занапред за сумА.
над 310,00 лева. Твърди се, че за издръжкА. за напред страните са постигнали споразумение
за сумА. от 310,00 лева считано от 01.04.2025 г., както и за родителскА. отговорност по
отношение на детето по повод на което е образувано гр.д. 24599/2025г. за одобряване на
постигнатото между страните споразумение. Претендира разноски.
С протоколно определение от провелото се открито съдебно заседание на 20.08.2025 г.
съдът е прекратил производството по настоящото дело в частта относно претенцията с
правно основание чл. 143, ал. 2 СК на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска в
1
тази му част.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК в тежест на ищеца е
да докаже, че е дете на ответника, както и размера на конкретните нужди от издръжка за
исковия период. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. По отношение на същите странА., която
носи доказателственА. тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва
да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване.
Ищецът е малолетен и е дете на ответника, видно от представеното удостоверение за
раждане (л. 5 от делото). МайкА. на ищеца в периода месец май 2023 г. - месец юни 2025 г. е
реализирала средно средномесечно брутно възнаграждение в размер около 250,00 лв. (видно
от справка на л. 49-54 от делото). Ответникът в периода юни 2023 до март 2025 г. е
реализирал средномесечно брутно възнаграждение в размер на около 600,00 лв. (видно от
справка на л. 56-58 от делото). Установява се също, че на 24.09.2024 г. е сключил трудово
правоотношение с „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, което е прекратено на 12.03.2025 г.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищеца (четири години) имат
потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, както и за почивка и развлечение.
Съобразно разпоредбА. на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжкА. се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамА. родители за осигуряването на физическото,
здравословното и психическото състояние на всяко от двете деца, на подходяща социална и
културна среда, на образование и всестранно развитие. Издръжка се дължи от двамА.
родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжкА. в пари с оглед даванА. от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са в полза и на детето.
По делото са представени и приети като доказателства 21 броя разписки за платени
суми, издадени от „ИЗИ ПЕЙ“ АД /л.15 - л. 35 от делото/ с получател А. М. З.. Същите са с
различни основания – „паричен превод“, „семейна подкрепа“, „подарък“, „паричен превод за
лични суми“. По делото не се установи в условията на пълно и главно доказване, че
превежданите суми са във връзка с издръжка на детето. Това е така, доколкото твърденията
на ответника, че е заплащал издръжка на малолетното си дете, не се подкрепят от
доказателствА. по делото. Обективираните в разписките основания, не сочат същите да са
били изплащани като издръжка. Напротив, същите са с посочени основания, възникнали от
други облигационни задължения между майкА. на ищеца и ответника.
Предвид изложеното, по делото не се установи по категоричен начин бащА. да е
участвал активно през процесния период в отглеждането и възпитанието на детето, нито да
му е заплащал ежемесечна издръжка. От представените по делото разписки се установява
единствено, че ответникът е наредил суми в полза на майкА. на ищцА., но не и, че същите
са именно за издръжкА. на детето. Следва да се отбележи и че последнА. разписка е с дА. на
плащане 07.12.2024 г.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, в това число
установения размер на реализирания от ответника доход, като се отчете липсА. на алименти
задължения на ответника към негови ненавършили пълнолетие деца, съдът намира, че искът
е основателен за целия претендиран размер за минал период.
2
ИздръжкА. се дължи, считано една година назад от дА.та на предявяване на исковА.
молба, а именно от 04.04.2024 г.
Поради изложените съображения претенцията се явява основателна с правно основание
чл. 149 СК, считано от 04.04.2024 г. С оглед основателността на исковА. претенция за
заплащане на издръжка, основателна се явява и акцесорнА. искова претенция по чл. 146, ал.
1 СК за заплащане на законнА. лихва за забава на присъденА. издръжка, считано от
04.04.2024 г.
Относно разноските по делото:
Първоначално исковА. претенция е предявена с правно основание чл. 143, ал. 2 СК,
обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК. С протоколно определение от
20.08.2025 г., на основание чл. 232 ГПК, производството е прекратено, в частта за исковА.
претенция с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, поради оттегляне на иска, като след
частичното прекратяване предмет на настоящото производство е искова претенция с правно
основание чл. 149 СК.
Ищецът по настоящото производство не претендира разноски, следователно не следва да
му бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски за прекратенА. част,
поради оттегляне от иска. По делото е представен списък на разноските на основание чл. 80
ГПК за платен адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева, съобразно договор за правна
защита и съдействие № 189195/15.08.2025 г. Същият не е представен по делото, поради което
и съдът намира, че разноските не са сторени, доколкото съгласно Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато странА. е заплатила възнаграждението. По
делото няма доказателства ответникът да е заплатил претендираните разноски за адвокатски
хонорар.
Ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважения
размер на издръжкА. в размер на 432,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Д. Г. З., ЕГН **********, да заплати на малолетния О.
Д. Г., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. М. З., ЕГН
**********, издръжка за минало време в размер на 3 600,00 лв. за периода 04.04.2024 г. –
04.04.2025 г. (по 300,00 лв. месечно).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Г. З., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумА. 432,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на месечнА. издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от получаване на съобщението за решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4