№ 481
гр. гр.Несебър, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от М. М. Берберова Георгиева Гражданско дело
№ 20232150100262 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост на
сграда, представляваща комплекс Ш.С.У.“, с административен адрес: гр. ***“,
представлявана от управителя М. Г. А., с пълномощник адв. Й. Г. от АК-София против
Ю.А.Г., с Булстат: ***, гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.Москва, с
адрес в Република България: гр. ***1.
В исковата молба се сочи, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 139, том I, рег № 974, дело № 135 от 21.03.2013г. по описа на Нотариус
Линка Чуткина, рег. № 600 на НК, на 21.03.2013г., ответникът Гавриленков придобил
собствеността върху Апартамент *** с идентификатор ***, със застроена площ от 76,44
кв.м, който ведно с прилежащите общи части възлиза на 88,67 кв.м, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, находящо се в сграда, представляваща
комплекс Ш.С.У.“, в режим на етажна собственост. Излага се, че етажната собственост
осигурява качествена поддръжка и управление на общите части на сградата, включително
през релевантния период до настоящия момент. С решения на общото събрание на етажната
собственост били определени дейности по поддръжка и управление на общите части на
етажната собственост, изпълнявани чрез осигурени от етажната собственост физически или
юридически лица. Развиват се доводи, че с влезли в сила решения на общото събрание бил
определен размер на такса за управление и поддръжка за всеки един собственик на имот. В
решение по т. 6 от Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 17.06.2016г.,
било взето решение за индивидуалните такси на собственици обитатели, конкретизирани в
приложение към решение № 6, неразделна част от протокола, като за имота на ответника
таксата била в размер на 1064,04 евро годишно. На Общо събрание на Етажната
собственост, проведено на 15.06.2020 г. били потвърдени решенията на общото събрание от
17.06.2016г. Сочи се, че на Общо събрание на етажната собственост, проведено на
18.03.2022 г. било взето решение за промяна на размера на такса поддръжка, като за
ответника била определена такса в размер на 1950,74 евро. Било взето решение за
извършване на СМР и се приели разходите и дължимите суми от собствениците. Обръща се
внимание, че към момента изпълнението на решението е спряно. Излага се, че на Общо
1
събрание на етажната собственост, проведено на 25.11.2022 г. било взето решение за
размерът на такса поддръжка, като за ответната страна била определена такса в размер на
1950,74 евро годишно. По т. 1 било взето решение за извършване на СМР и дължими за това
суми, като за Апартамент *** била определена сумата в размер на 1660,07 лева. Навежда се,
че ответникът не е заплатил дължимите ежегодни такси поддръжка за 2020г., 2021г., 2022г.
и 2023г., възлизащи в общ в размер на 4290,36 евро, както и сумата в размер на 1660,07 лева
за ремонтни дейности. Въпреки многобройните опити и покани от страна на ищеца,
ответникът до момента не бил извършил плащане по задълженията си, за които дължал и
мораторна лихва в общ размер на 440,49 евро.
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
с които се иска Ю.А.Г. да бъде осъден да заплати на Етажна собственост, представляваща
комплекс Ш.С.У.“, сумата в размер на 4290,36 евро, представляваща дължима и незаплатена
такса поддръжка за Апартамент ***, за периода от 2020г. до 2023г. вкл., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 31.03.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва в общ размер на 440,49 евро,
от които: сумата от 64,23 евро върху дължима главница за 2020 г. в размер на 211,54 евро за
периода от 02.04.2020г. до 30.03.2023г., сумата от 242,07 евро върху дължимата главница за
2021г. в размер на 1064,04 евро за периода от 01.01.2021 г. до 30.03.2023г. и сумата от
134,19 евро върху дължимата главница за 2022 г. в размер на 1064,04 евро за периода от
01.01.2022 г. до 30.03.2023 г., както и сумата от 1660,07 лева, дължима за ремонтни
дейности на основание решение по т.1, взето на проведеното на 25.11.2022 г. Общо
събрание на Етажната собственост. Представят писмени доказателства. Претендират
разноски. Правят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, в случай, че не се яви
представител в открито съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения представител на
ответната страна, с който излага становище за допустимост на предявените искове, но
оспорва същите, като по основания и размер. Прави изложение на фактическата обстановка.
Оспорва обстоятелството, че претендираните такси за управление и поддръжка се дължат от
ответника. В тази връзка заявява, че ответникът не е ползвал собствеността си през
процесните години, поради ограничителните мерки от Ковид19 и поради наложените от ЕС
ограничителни мерки срещу руските граждани. Сочи, че за годините, в които ответникът не
е бил в имота, дължи единствено такса за Фонд „Ремонт и обновяване“. Наред с горното,
особеният представител на ответника оспорва протоколите от проведените общи събрания
през 2020 и 2022г. по отношение на размера на таксите, като счита същите за
незаконосъобразни. Оспорва и автентичността на протоколите от същите ОСЕС. Оспорва и
решението за формиране на такса поддръжка и управление на общите части, като счита за
нищожни решенията по т.4 от протоколите от проведените на 15.06.2020г. и 25.11.2022г.
ОСЕС. Оспорва и таблиците за броя на собствениците през 2020г., 2021г. и 2022г., както и
протоколите за уведомяването им за процесните задължения. Възразява да бъдат приети
представените с исковата молба писмени доказателства, като оспорва съдържанието им.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове, ведно с приложените писмени доказателства. Изразява становище по същество.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите към
етажната собственост суми. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника в съдебно заседание оспорва исковата молба.
Поддържа отговора на исковата молба. Изразява становище по същество. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
2
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е
от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба №
139, том I, рег. № 974, дело № 135 от 21.03.2023г. на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600
на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, се установява, че ответника е придобил
собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ Апартамент
№ ***, с административен адрес: гр. ***, със застроена площ от 76.44 кв.м., като площта на
апартамента ведно с принадлежащите му общи части възлиза на 88.67 кв.м.
От материалите по делото безспорно се установява, че на 17.06.2016г. било
проведено общо събрание на етажната собственост на сграда комплекс Ш.С.У.“, като по т. 6
от дневния ред било взето решение да се определи такса в размер на 12 евро на квадратен
метър площ с вкл. ДДС на година, която следва да се заплаща ежегодно до 01.04. на
съответната година.
Наред с това на 15.06.2020г. било проведено последващо общо събрание на етажната
собственост. По т. 4 от дневния ред общото събрание взело решение за заплащане на
ежегодна такса поддръжка в размер на 12 евро за всеки квадратен метър площ, платима
ежегодно до 31.12. на предходната година, като било прието, че таксата следва да се
заплати до 31.12.2020г. за такса поддръжка за 2021г.
На 18.03.2022г. било проведено друго общо събрание на етажната собственост, на
което било взето решение таксата за собствения на ответника обект да е в размер на 1950,74
евро, като към момента изпълнението на това решение било спряно.
Установява се, че на 25.11.2022г. било проведено общо събрание на етажната
собственост, на което било прието решение по т. 4 от дневния ред за заплащане на ежегодна
такса поддръжка и управление в размер на 22 евро за всеки квадратен метър площ, която
следвало да бъде платима ежегодно до 31.12. на предходната година за следващата година.
Прието било, че не било нужно да се изпраща ежегодна покана за заплащането. Общото
събрание приело решение по т. 1 от дневния ред за извършване на СМР, представляващи
необходим или неотложен ремонт на общите части на сградата на етажната собственост на
обща стойност 296 441,70 лева, като цената за ремонта следвало да се заплаща от всеки един
собственик съобразно притежаваните проценти идеални части от собствеността си в
сградата.
По делото липсват данни взетите решения на проведените на 17.06.2016г.,
15.06.2020г. и на 25.11.2022г. общи събрания на етажната собственост да са били предмет за
обжалване по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли
в сила и подлежат на изпълнение.
Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Наред с горното,
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на Етажната
собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Налага се извод, че цитираните решения
съдържат изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените размери.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Република България след
влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици
включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните
3
вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Ето защо възраженията и оспорванията на взетите решения на общото събрание от
страна на особения представител на ответника, не следва да се разглеждат в настоящото
производство, тъй като липсват доказателства същите да са оспорени в предвидения срок и
да са отменени по надлежния ред.
От особения представител на ответната страна е направено възражение за
недължимост на сумите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Разпоредбата предвижда, че не
се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст. Съгласно ал. 1 от
ЗУЕС на цитираната разпоредба разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Върховната инстанция е имала повод да се произнесе относно възражението по чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на
етажната собственост, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си за
повече от 30 дни в рамките на една календарна година, като е приела, че доказателствената
тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната,
която е направила възражението, като доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава - че етажният собственик е пребивавал в
имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година (напр. Решение №
93/06.10.2022г. по гр. д. № 395/2022г. на ВКС, ГК, първо г. о.).
В случая по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което съдът
намира възражението за неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответника, като собственик на апартамент
№ *** дължи такса поддръжка за периода от 2020г. до 2023г. Съгласно прието решение по т.
1 от дневния ред от протокола на общото събрание, проведено на 25.11.2022г., за ответника
е възникнало и задължение за заплащане на сумата от 1660,07 лева, дължима за ремонтни
дейности.
Както вече се посочи, решенията на общите събрания са влезли в сила и при това са
годни основания за събиране на вземания по смисъла на чл. 38 от ЗУЕС. Съгласно взетите
решения за ответника е възникнало задължението да заплаща такса поддръжка към етажната
собственост в размер на по 1064,04 евро за 2020г., 2021г., както и 1950,74 евро за 2022г. и
2023г. От ищеца се претендира заплащане на сумата от 211,54 евро за 2020г., поради
частично заплащане на сумата от 852 евро от страна на ответника. Поради спиране на
изпълнението на решенията на общото събрание на етажната собственост, обективирани в
протокол от 18.03.2022г. се претендира частично сумата от 1064.04 евро за 2022г. до
отпадане основанието за спиране изпълнението на решението.
Както се установи ответника е собственик на Апартамент № ***, с обща площ от
88.67 кв.м., поради което за всяка от годините за него е възникнало задължението да заплаща
на етажната собственост такса поддръжка в посочените размери, чиито падежи са настъпили
на 01.04.2020г., 31.12.2020г., 31.12.2021г. и 31.12.2022г.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че дължимостта на сумите от
ответната страна за 2020г. в размер на 211,54 евро, за 2021г. и 2022г. в размер на по 1064,04
евро и за 2023 г. в размер на 1950,74 евро, са доказани.
Основателността на главните искове, обосновава основателност и на акцесорните
4
претенции за мораторни лихви, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени в
претендираните размери.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски общо в размер на 2842,51 лева,
от които: 1380 лева - адвокатско възнаграждение, 436,51 лева - заплатена държавна такса, 8
лева - банкова комисионна, 1010 лева - възнаграждение за особен представител и 8 лева -
банкова комисионна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.А.Г., с Булстат: ***, гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
гр.Москва, с адрес в Република България: гр. ***1, да заплати на Етажна собственост на
сграда, представляваща комплекс Ш.С.У.“, с административен адрес: гр. ***“,
представлявана от управителя М. Г. А., сумата в размер на 4290,36 евро, представляваща
сбор от такси за поддръжка за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г., както следва: сумата от 211,54
евро, представляваща частично претендирана такса поддръжка за 2020г., приета с решение
на етажната собственост от 17.06.2016г., сумата от 1064,04 евро, представляваща такса
поддръжка за 2021г., приета с решение на етажната собственост от 15.06.2020г., сумата от
1064,04 евро, представляваща такса поддръжка за 2022г., претендирана частично до
отпадане основанието за спиране изпълнението на решението на общото събрание на
етажната собственост от 18.03.2022г., сумата от 1950,74 евро, представляваща такса
поддръжка за 2023г., приета с решение на етажната собственост от 25.11.2022г., дължими за
самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ Апартамент № ***, с
административен адрес: гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 31.03.2023г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 1660,07 лева, дължима за ремонтни дейности, съгласно решение на
общото събрание на етажната собственост от 25.11.2022г.
ОСЪЖДА Ю.А.Г., с Булстат: ***, гражданин на Руската Федерация, роден на ***г.
в гр.Москва, с адрес в Република България: гр. ***1, да заплати на Етажна собственост на
сграда, представляваща комплекс Ш.С.У.“, с административен адрес: гр. ***“,
представлявана от управителя М. Г. А., сумата в размер на 64,23 евро, представляваща
лихва върху главницата за 2020г. в размер на 211,54 евро, дължима за периода от
02.04.2020г. до 30.03.2023г..
ОСЪЖДА Ю.А.Г., с Булстат: ***, гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
гр.Москва, с адрес в Република България: гр. ***1, да заплати на Етажна собственост на
сграда, представляваща комплекс Ш.С.У.“, с административен адрес: гр. ***“,
представлявана от управителя М. Г. А., сумата в размер на 242,07 евро, представляваща
лихва върху главницата за 2021г. в размер на 1064,04 евро, дължима за периода от
01.01.2021г. до 30.03.2023г.
ОСЪЖДА Ю.А.Г., с Булстат: ***, гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
гр.Москва, с адрес в Република България: гр. ***1, да заплати на Етажна собственост на
сграда, представляваща комплекс Ш.С.У.“, с административен адрес: гр. ***“,
представлявана от управителя М. Г. А., сумата в размер на 134,19 евро, представляваща
лихва върху главницата за 2022г. в размер на 1064,04 евро, дължима за периода от
01.01.2022г. до 30.03.2023г.
ОСЪЖДА Ю.А.Г., с Булстат: ***, гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в
гр.Москва, с адрес в Република България: гр. ***1, да заплати на Етажна собственост на
сграда, представляваща комплекс Ш.С.У.“, с административен адрес: гр. ***“,
5
представлявана от управителя М. Г. А., сумата в размер на 2842,51 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6