Решение по дело №291/2022 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 138 от 15.06.2022г. по АНД № 291/2022г. по описа на НРС, VI
състав, председател Валери Събев.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Н. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на обвиняемия Н. Б. Т., за това, че на 11.09.2019г., в к.к.
Слънчев бряг, в деловодството на „Слънчев бряг“ АД, съзнателно се ползвал от неистински частен
документ - декларация за съгласие по чл. 33 от Закона за собствеността от името на Г.М.Г., за да
докаже, че му е дадено съгласие за процедиране на ЧИ на ПУП в частта за УПИ II, кв.8 по ПУП на
к.к.Слънчев бряг - изток и закупуване на придаваемата част от 225 кв.м. от притежавания от
„Слънчев бряг“ АД поземлен имот с идентификатор ............ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Н., когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Бургас, ТО Н., не изпраща представител.
Защитникът на обвиняемия счита, че от събраните доказателства по делото не е доказан
субективният елемент от състава. Твърди, че Т. е бил с убеждението, че волята на Г.М.Г. е да му
даде съгласие да придобие 225 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ............ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Н.. Развива подробни съображения в тази насока. Навежда,
че дори и да се докаже, деянието се явява малозначително и неговата обществена опасност е явно
незначителна. С тези доводи моли обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Обвиняемият лично поддържа казаното от защитника. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Н. Б. Т., роден на 01.02.1970г. в гр.Н., с постоянен адрес: гр.Н.,
ул..................А, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН
**********.
На 19.12.2001г. по силата на нотариален акт № 62, том V, рег. № 3404, дело № 774 от
19.12.2001г. на нотариус ..... „Слънчев бряг“ АД продало на ЕТ „..................... 183/914 идеални
части кв. м. от УПИ – дворно място, прилежащи към обменно бюро „..............“ в тк „Слънчев
бряг“, като цялото дворно място представлява парцел II, в кв. 8 по плана на комплекса. На
20.02.2002г., по силата на нотариален акт за суперфиция/учредяване право на строеж № 72, том I,
рег. № 337, дело № 54 от 20.02.2002г. на нотариус ..................., ЕТ „.....................“ и ЕТ
„..................... взаимно си учредили право на строеж върху УПИ II в кв. 8 по плана на „Слънчев
бряг – изток“, като да изградят и станат собственици на съответните постройки (ЕТ „..................... –
на триетажно тяло в североизточната част на имота, по квадратура съобразно действащия ЗРП и
одобрените архитектурни проекти). По силата на договор за разпределение на ползването на
недвижим имот от 19.02.2022г. на ЕТ „..................... било предоставено ползването върху
североизточната част от процесния имот, на площ от 255 кв. м., при граници: улица, УПИ I и
частта, която ще се ползва реално от ЕТ „.....................“. Видно от скица на поземлен имот (на л. 15
от ДП) в КККР на гр. Н. парцел II в кв. 8 бил вписан като ПИ с идентификатор 51500.502.42. Сред
съседните на посочения недвижим имот е ПИ с идентификатор ............ – с предназначение
„улица“. На 06.08.2019г., по силата на нотариален акт № 12, том IX, рег. № 10441, дело № 1543 от
06.08.2019г. на нотариус ..... .обвиняемият Н. Б. Т. придобил собствеността върху 990/1173 ид. ч. от
ПИ с идентификатор 51500.505.42 по КККР на гр. Н.. Междувременно в имота били построени
различни постройки, като част от Н.Т. придобил с постановление за възлагане от 10.07.2019г. (СО
с идентификатор № 51500.505.42.1.5, идентификатор № 51500.505.42.1.10 и идентификатор №
51500.505.42.1.11), а друга част – с нотариален акт от 19.05.2006г., поправен с нотариален акт от
10.08.2006г. От своя страна в частта, притежавана от ЕТ „..................... били поставени 5 бр.
преместваеми обекта. На 01.12.2010г. от ...................... като ЕТ „..................... било отправено искане
до „Слънчев бряг“ АД за закупуване на 230 кв. м., прилежащи от северната част на притежавания
от него парцел. Във връзка с искането между ЕТ и „Слънчев бряг“ АД бил сключен предварителен
1

договор от 03.07.2013г. за продажбата на 220 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор .............
Впоследствие по молбата на ЕТ „....................., със споразумение от 26.03.2015г. предварителният
договор бил прекратен. На 26.08.2019г. от обвиняемия Т. в „Слънчев бряг“ АД било входирано
инвестиционно предложение с вх. № В94-00М-04, с което е отправено искане да се даде съгласие
за нова процедура за изменение на ПУП – план за регулация в обхват: УПИ II (ПИ 51500.505.42) в
кв. 8 по ПУП на к. к. „Слънчев бряг – изток“ и част от ПИ с идентификатор ............, представляващ
второстепенна улица, целият с площ от 4062 кв. м., като се предвиди присъединяване към УПИ II
на площ от 224 кв. м. от ПИ с идентификатор ............, както и съответно обвиняемият да закупи
тази площ и по посоченото искане е постановено Решение от 29.08.2019г. на Съвета на
директорите на „Слънчев бряг“ АД , с което е дадено съгласие за откриване на процедурата. Във
връзка с тази процедура, на 11.09.2019г. от Н.Т. в деловодството на „Слънчев бряг“ АД била
депозирана декларация за съгласие по чл. 33 от ЗС, в която фигурирал подпис от името на
...................... заведена с вх. № В94-00-670/11.09.2019г. Декларацията обаче не била подписана от
Г., а от неустановено по делото лице, с имитация на подписа му, като обвиняемият бил наясно с
това, тъй като не бил получил съгласие от Г. за посочената процедура. Във връзка с процедурата от
Георги Г. било депозирано уведомление с вх. № В 94 – 00 – 213 от 22.07.2020г. до „Слънчев бряг“
АД, в което заявил, че подадената от негово име декларация за съгласие за ЧИ на ПУП-ПР, Н.Т. да
закупи 225 кв. м., не е подписана от него. На 11.08.2020г. Г. входирал в „Слънчев бряг“ АД молба,
с която изявил желание той да закупи посочени 225 кв. м. от ПИ с идентификатор .............
От протокол № 160 от 13.07.2021г. за извършена графическа експертиза (на л. 99 –л. 100 от
том I от ДП) се установява, подписът, положен за декларатор, в декларация за съгласие по чл. 33
от ЗС от 10.09.2019г. (на л. 39 от том I от ДП), не е изпълнен от Г.М.Г., а от друго лице с имитация
на подписа му. От протокол № 260 от 12.11.2021г. (на л. 38 – л. 40 от том II от ДП) се установяват
същите изводи, като вещото лице е посочило, че при имитация на подписа не е възможно да се
установи изпълнителят му.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. На първо място писмените доказателства по делото
установяват правоотношение, възникнали във връзка с ПИ с идентификатор 51500.502.42 и ПИ с
идентификатор ............, правата на собственост върху тях, включително притежаваните права от
физическото лице търговец – Георги Г. и от обвиняемия Н.Т.. От писмените доказателства се
установява, че по инициатива на Н.Т. е стартирала процедура по ЧИ на ПУП-ПР на „Слънчев бряг
– изток“, като в рамките на тази процедура на 11.09.2019г. именно обвиняемият Т. е депозирал в
деловодството на „Слънчев бряг“ АД декларация-съгласие по чл. 33 от ЗС, в която фигурирало
съгласие за процедиране на ЧИ на ПУП от името на ...................... в която фигурирал и подпис на
Г.. Тези обстоятелства се установява на първо място от изпратено писмо от „Слънчев бряг“ АД (на
л. 55 –л. 56 от том I от ДП), ведно с приложените към него писмени доказателства, а така също и
от обясненията на обвиняемия (протокол за разпит на обвиняем от 16.02.2022г., на л. 53 от том II
от ДП, приобщен по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, който се кредитира от съда в частта, в която
обвиняемият признава, че е депозирал декларацията, но излага своя версия за начина, по който се е
сдобил с нея, която ще бъде обсъдена по-долу).От приобщените графически експертизи, които се
кредитират от съда като обективни, компетентни и безпристрастни, се установява, че в посочената
декларация не фигурира подпис на Г., а такъв, който представлява негова имитация. При горните
фактически установявания, основният спор от фактическа страна се оформя около въпроса за
начина, по който обвиняемият се е сдобил с декларацията. На първо място съдът намира, че
обясненията му, дадени на ДП, не следва да бъдат кредитирани в частта им, в която той посочва, че
декларацията му била дадена от Георги Г. и той постигнал съгласие с него за подписването й, в
случай, че обвиняемият му даде ток за негов временен обект. Обясненията на обвиняемото лице
имат двояк характер, като освен гласно доказателствено средство, представляват и начин за
лансиране на неговата защитна теза в наказателния процес. В тази част съдът намира, че с
обясненията си обвиняемият е целял именно да обоснове своя защитна теза, тъй като същите освен,
че не съответстват на друг доказателствен материал, са и изцяло нелогични. В тази връзка следва
да се отбележи, че по делото са разпитани свидетелите В. Г. (син на Георги Г.) и Т. Г.а (съпруга на
Г.). От показанията им се установява, че през 2019г. Георги Г. не е подписвал декларация за
съгласие в полза на обвиняемия. Установява се, че обвиняемият не е ходил в дома, в който живеел
2

Георги Г. – в стария град Н., а Г. (поради множество граждански спорове) е отказвал да
комуникира с обвиняемия. Същевременно се установява, че през 2019г. здравословното състояние
на Г. (въпреки заболяването му – диабет и получен инфаркт през 2015г.) било задоволително, като
той можел да се придвижва и да разсъждава нормално. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите съответстват на всички събрани писмени доказателства (относно
здравословното състояние на Г., относно отношенията на собственост в процесния парцел). Наред
с това от справка (на л. 44 – л. 45 от том II от ДП) се установява, че св. Т. Г.а се е намирала в
пределите на Република България в периода 06.05.2019г. – 29.11.2019г., което съответства на
нейните показания, че в периода, в който би трябвало да е подписана декларацията, тя е била
заедно със съпруга си и Н.Т. не е идвал да иска съгласие от него за изменение на ПУП, респ. да му
предлага за подпис декларация-съгласие по чл. 33 от ЗС. Съдът намира, че посочените показания
са напълно логични, а обясненията на Т. (че устно съгласие му е било дадено от Г., като била
подписана и декларация) не могат да се приемат за логични. От множеството писмени
доказателства по делото се установява, че именно ...................... в качеството си на ЕТ
„....................., е изразил воля да закупи спорната част от собствения на „Слънчев бряг“ АД имот,
като е сключил и предварителен договор за това на 03.07.2013г. Очевидно между Г. и Т. са били
налице обтегнати отношения, свързани с този въпрос (което се установява от показанията на Т. Г.а
и В. Г.). Тези обтегнати отношения се установяват и от множество писмени доказателства събрани
по делото – напр. Заповед от 11.11.2020г. на Община Н., издадена по жалба на Н.Т. срещу
разрешение за поставяне на обекти, издадено на ЕТ „....................., искания и от Т., и от Г. до
„Слънчев бряг“ АД, които установяват, че и двамата са искали да закупят посочените части от
собствения на дружеството имот. Нещо повече – на 22.07.2020г. Георги Г. по изричен начин е
уведомил „Слънчев бряг“ АД, че декларация от 10.09.2019г. не е подписана от него, а на
11.08.2020г. – лично, отново е изразил желанието си да закупи процесната част от 225 кв. м. от ПИ
с идентификатор ............. Т.е. поведението му в периода след депозиране на декларация в
„Слънчев бряг“ АД ясно показва, че от негова страна не е давано съгласие в полза на Т.. Точно
обратното – докато е бил жив Г. изрично е отрекъл да е давал такова съгласие, което е в явно
противоречие с лансираната от обвиняемия версия, че между тях е била налице договорка.
Всички обсъдени доказателства са в насока, че между Г. и Т. не е могло да бъде постигнато
съгласие и двамата не са водели разговори по този въпрос, респ. Т. не е посещавал Г. с искане да
бъде подписвана декларация по чл. 33 от ЗС. При това положение не се кредитират обясненията на
обвиняемия в тези техни части. Както се посочи – същите се оборват от на практика всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, относими към посочените въпроси. Ето защо
съдът приема за установено от доказателства, че подпис в декларацията е бил положен от
неустановено по делото лице, което се опитало да имитира подписа на Г., а обвиняемият е знаел, че
подписът не е на Г., но въпреки това е подал декларацията в деловодството на „Слънчев бряг“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК.
Съгласно посочените норми се наказва лице, което съзнателно се ползува от неистински частен
документ, за да докаже, че съществува или не съществува някое право или правно отношение.
Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 316 НК е от дееца да не може да се търси
наказателна отговорност за самото съставяне на документа.
Изпълнителното деяние на така очертаното престъпление се изразява в използването на
противоправно създадения от друго лице документ. Използването означава, че документът е
употребен пред определен кръг лица като редовен документ с оглед на претендираното негово
правно значение. В случая по делото безспорно е доказано, че на 11.09.2019г., в к. к. „Слънчев
бряг“, в деловодството на „Слънчев бряг“ АД, обвиняемият Т. декларация за съгласие по чл. 33 от
Закона за собствеността от името на Г.М.Г., за да докаже, че му е дадено съгласие за процедиране
на ЧИ на ПУП в частта за УПИ II, кв.8 по ПУП на к.к.Слънчев бряг - изток и закупуване на
придаваемата част от 225 кв.м. от притежавания от „Слънчев бряг“ АД поземлен имот с
идентификатор ............ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н.. Същевременно
по делото безпротиворечиво се установява, че посочената декларация не е подписана от
...................... а от друго, неустановено по делото лице – с имитация на подписа му. Налага се
3

извод, че въпросният документ е употребен от обвиняемия – чрез депозирането му в
деловодството на „Слънчев бряг“ АД. Ползването на документа по смисъла на чл. 316 НК се
изразява в неговата употреба пред трети лица и то съобразно предназначението му, за
установяване на определени факти с правно значение. В случая документът е използван с цел да се
докаже, че Г., като съсобственик в УПИ II, кв. 8 по ПУП на к. к. „Слънчев бряг“, дава съгласието
си във връзка с предприетата процедура по одобряване на ЧИ на ПУП-ПР в обхват: УПИ II в кв. 9
по ПУП на к. к. „Слънчев бряг – изток“ и част от 224 кв. м. от притежавания от „Слънчев бряг“
АД поземлен имот с идентификатор ............ по КККР на гр. Н. по инвестиционно предложение от
Н.Т.. Подобно съгласие на заинтересуваните лица се изисква на основание чл. 128, ал. 5 ЗУТ вр.
чл. 33 от ЗС в процедурата по изменение на ПУП, а в случая очевидно е било изискано и от
„Слънчев бряг“ АД от обвиняемия, в качеството му на възложител, по представения от него
проект за изменение. Ето защо с депозирането на съгласието обвиняемият е целял да докаже, че
съществува правно отношение по смисъла на чл. 309, ал. 1 НК, а именно: изявление на
заинтересувана страна, съсобственик в процесния имот, за съгласие със стартиралата процедура по
ЧИ на ПУП-ПР. Ето защо този елемент от обективната страна на претендираното деяние е
осъществен от него. Наред с това използваният документ отговаря на характеристиките на
„неистински частен документ”. Съгласно чл. 93, т. 6 НК, неистински документ е този документ, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило. В случая е налице един документ – декларация, на който е
придаден вид, че е подписан лично от ...................... но същият е бил подписан от друго,
неустановено по делото лице, което е имитирало подписа на Г.. Т.е. налице е писмено изявление,
което е осъществено от друго лице, а не от това посочено в документа като негов автор. Налага се
извод, че обвиняемият е използвал неистински частен документ. Същевременно по делото липсват
доказателства, че той е съставил този документ. Ето защо настоящият съдебен състав достигна до
краен извод, че обвиняемият е извършил деянието от обективна страна.
Съдът счита, че деянието е съставомерно и от субективната му страна. При престъплението
по чл. 316 НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че се ползува неистински
документ, т. е. че отразеното в документа не отговаря на действителните факти и обстоятелства. В
настоящия случай обвиняемият е имал точно такова съзнание, с оглед приетото от фактическа
страна, че той не е имал уговорки с Г. за даване на подобно съгласие и не е получавал съгласие от
него, но въпреки това е депозирал в деловодството на „Слънчев бряг“ АД документ, който
обективира такова съгласие, на който е придаден вид, че е съставен от името на Г.. Ето защо в него
се е формирал умисъл за извършване на престъплението по чл. 316 НК. За да достигне до този
извод съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, които са в насока, че не е знаел за
неистинността на документа. Както се посочи по делото са налице данни, че лицата са били в
трайно влошени отношения, а освен това от показанията на свидетелите се установява, че в
периода август-септември 2019г. те не са комуникирали помежду си. Ето защо (както вече се
посочи) лансираната от обвиняемия версия не се възприема от съда и след като съдът приема за
доказано от фактическа страна, че обвиняемият не е получил съгласието на Г., то безспорно в него
се е формирал умисъл, че представя документ, който не е подписан от сочения автор. Налага се
краен извод, че престъплението е съставомерно и от неговата субективна страна, поради което
настоящата инстанция достига до извод, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 316
НК вр. чл. 309, ал. 1 НК. Съдът намира, че в случая не е налице „малозначителност” на деянието
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, каквито доводи са изложени от защитника на обвиняемия.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК намира приложение при наличието на определени обстоятелства,
при които обществената опасност и противоправността на деянието се изключват. Не е престъпно
това деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Съдът намира, че настоящият случай не е такъв. Очевидно е, че
през септември 2019г. се е задвижила процедурата по промяна на ПУП-ПР, без съгласието на един
от съсобствениците на имота. Вярно е, че процедурата е спряна, но както се установява от
показанията на свидетелите и от писмените доказателства по делото, това е станало едва близо
година по-късно, след намесата на Г. и изложените от него твърдения, че не е давал съгласие. Т.е.
липсата на вредни последици не се дължи на поведение на обвиняемия, а на случайни събития,
4

като не е имало пречка в този период от време процедурата да се развие до своя край и
съответните последици да настъпят. Ето защо деянието не се характеризира (в сравнение с други
от същия вид), като такова с липса, или явна незначителност на обществената опасност. Не без
значение е и установеното по делото, че става въпрос за трайно влошени отношения между
съсобственици, като е направен опит същите да се разрешат с привидното съгласие на един от тях,
а подобно поведение разкрива определена степен на обществена опасност. Характеристичните
данни на извършителя имат отношение към индивидуализация на отговорността му, но не са от
толкова съществено естество, че да обосноват приложението на чл. 9 от НК.
Налице са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 316 вр. с чл. 309, ал.
1 НК наказание е „лишаване от свобода” в размер до 2 години, лицето не е осъждано, като с
престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от
04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното
наказание по чл. 78А НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да
бъде определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало, което се отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Наред с това обществената опасност на престъплението
също следва да се определи като сравнително ниска. Самият деец следва да се определи като лице
с ниска степен на обществена опасност с оглед чистото му съдебно минало. Не са налице
отегчаващи вината обстоятелства. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27
ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е извършено при наличието на смекчаващи вината
обстоятелства, а обществена опасност на извършеното от обвиняемия, макар и да съществува, е
сравнително ниска, поради което размерът на наказанието е определен към минимума, предвиден в
чл. 78 А, ал. 1 НК, а именно: глоба в размер на 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще
изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото. Размерът на
наказанието е съобразен и с имущественото състояние на обвиняемия.
С оглед признаването на обвиняемия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските по ДП в размер 259,65 лв., които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	138
Дата:	15 юни 2022 г.
Съдия:	Валери Владимиров Събев

Дело:	20222150200291
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 май 2022 г.

Решение по дело №291/2022 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите