Определение по дело №3134/2020 на Окръжен съд - Пловдив

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260815

гр. Пловдив, 21.12.2020 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                     МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова  в. ч. гр. д. № 3134 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „*********” ******** чрез пълномощника му юрисконсулт Г., против разпореждане от 02.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 13976 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 261358 от 02.11.2020 г., с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление за  издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 53,53 лв. – административни разноски, 176,46 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 57,49 лв. –  обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителствоза периода от 21.06.2019 г. до 09.10.2020 г., както и за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за неговата отмяна и произнасяне по същество.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от „********” ***** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З.З.К. с предмет следните вземания: 1300 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното погасяване, 53,53 лв. – административни разноски, 173,46 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2019 г., 327,08 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит от 13.05.2019 г., 73,56 лв. – законна лихва за забава по договор за кредит от 13.05.2019 г., 57,49 лв. – законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2019 г. Със заявлението е претендирано и присъждането на разноски за заповедното производство.

Първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по отношение на вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и за административни разноски, като е приел, че клаузата, на които те се основават са неравноправни. Заявлението е отхвърлено и в частта досежно претендираното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство поради акцесорния му характер.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен между длъжника и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между длъжника и заявителя, въз основа на който последният се е задължил да отговаря солидарно с длъжника за всички задължения по договора за кредит и за всички последици от неизпълнението му. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Съгласно чл. 10а, ал. 2  ЗПК  кредиторът  не  може да изисква  заплащане  на такси  и комисиони  за действия,  свързани  с  усвояване  и  управление  на кредита, а действията по извънсъдебно събиране на задължението несъмнено са такива именно по управление на кредита. На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 1  и  ал. 2 ЗПК, когато  потребителят  забави  дължимите от него плащания по кредита кредиторът има право само на обезщетение  за  забава,  което не може да надвишава размера на законната лихва, поради което при забава длъжникът не    дължи каквито и да са плащания на кредитора,  различни  от обезщетението  за забава в размер на законната лихва. По изложените съображения съдът намира, че в частта, с която заявителят претендира сторени административни разноски във връзка с уведомяване на длъжника и извършени опити за извънсъдебно събиране на задължението, искането е в противоречие със закона, поради което правилно е отхвърлено.

Правилно районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Съгласно чл. 19, ал. 1  ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,  а  съгласно  § 1, т. 1  от  ДР  на  ЗПК  „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство процесното възнаграждение за предоставяне на поръчителство следва да се заплаща разсрочено заедно с всички останали задължения по договора за потребителски кредит – главници, лихви, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит. Освен това, заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, като същото се  изплаща с приоритет пред основното задължение по кредита при недостатъчност на внесената сума. Според съда, макар и това възнаграждение да се дължи на лице, различно от кредитодателя, същото е пряко свързано с  договора за кредит и съобразно  императивните разпоредби  на  чл. 19, ал. 1  ЗПК  и  § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване  на ГПР. В случая това не е сторено, като по този начин е направен опит за заобикаляне на императивната  разпоредба  на  чл. 19, ал. 4 ЗПК,  ограничаваща  максималния  размер на ГПР по кредита. Според настоящия съдебен състав това възнаграждение в действителност  съставлява  допълнително  възнаграждение за кредитора  за  предоставянето  на  сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие  с  принципите  на справедливостта в гражданските  и  търговските  отношения  и  с нормата на чл. 19, ал. 4  ЗПК,  тъй  като  кредиторът  „КРЕДИСИМО“  ЕАД  е  едноличен собственик  на капитала  на  поръчителя  „**********“  ****.  Предвид отхвърлянето на заявлението в частта досежно претендираното възнаграждение на поръчителя, правилно същото е отхвърлено и в частта досежно  акцесорното вземане за мораторна лихва.      

С оглед неоснователността на подадената частна жалба, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:                        

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 13976 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 261358 от 02.11.2020 г., с което е отхвърлено заявлението на „******” */***,  ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника З.З.К., ЕГН: **********, за следните суми: 53,53 лв. – административни разноски, 176,46 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 57,49 лв. –  обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.06.2019 г. до 09.10.2020 г., както и за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: