№ 4960
гр. Варна, 30.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100502231 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Р. Е. Д. чрез адвокат Д.
Ч. срещу решение № 2485 от 02.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 8630 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Варна, двадесети и шести състав, в следните части:
1/ с която е определен режим на личен контакт на бащата С. Р. Н. с детето А., както
следва: всяка четна седмица от календарната година в дните събота и неделя от 09 часа на
първия ден до 19 часа на втория ден с преспИ.е при бащата, като бащата взима детето от
дома на майката и го връща пак там; на рождения ден на бащата /21.06./ - бащата да взима
детето от 10 часа или след приключване на учебни занятия и го връща в 20 часа, без
преспИ.е при бащата; по три дни на празниците Рамазан байрам и Курбан байрам, както и на
14.09. /раждане на Мохамед/ от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, като
бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; през първата половината на
пролетната ваканция, ако тя не съвпада с Великденската ваканция, от 10 часа на първия ден
до 18 на последния ден, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; от
29.12. до 02.01. на всяка четна година от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния, като
бащата взима детето от дома на майката и го връща; през всяка нечетна година на
празниците 03.03. и 22.09., а всяка четна година на 01.05., 24.05. и 06.09. от 10 часа на
първия ден до 18 часа на последния ден без преспИ.е; от 01.07. до 15.07. и от 01.08. до 10.08.
всяка година, като бащата взима детето в 10 часа на първия ден от дома на майката и го
връща там в 20 часа на последния ден;
2/ с която е отхвърлено искането на майката за даване на заместващо съгласие да
пътува с детето А. до Швейцария, Русия и Сърбия.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваните части от решението, както се набляга, че не е зачетен интереса на детето А.. На
първо място се посочва, че не е ясно как първоинстанционният съд при установената
фактическа обстановка е стигнал до извод, че бащата притежава достатъчно родителски
капацитет и е определил разширен режим на лични отношения с детето. На следващо място
1
се набляга, че режимът на лични отношения следва да се изпълнява на територията на град
Варна, защото не е в интерес на детето то да пътува на всеки две седмици по 370 км /около 4
часа и 40 минути без престой/ в едната посока. Намира се, че решението в частта, с която е
постановено на мюсюлманския празник «раждането на Мохамед» бащата да има право да
бъде с детето си за три дни е незаконосъобразно, тъй като този празник е на 14 септември, а
на 15 септември винаги е първия учебен ден, а образованието в България е задължително.
Също така майката намира, че дискриминационно е постановено детето да прекарва и
християнските празници с баща си, както и че според постановения режим на лични
отношения всеки рожден ден детето ще прекарва с бащата. Счита се също, че е необяснимо
защо на майката е отказано да пътува с детето до Швейцария, Русия и Сърбия, докато на
бащата е дадено такова.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като бъде определен режим
на лични отношения на бащата с детето, като се даде възможност на майката да бъде с
детето и през празничните дни, както и на рождения му ден, както и да се даде заместващо
съгласие двамата родители да пътуват с детето до едни и същи дестинации.
ВъззИ.емата страна С. Р. Н. чрез адвокат А. П. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата Излага се
становище, че майката се стреми по всякакъв начин да изключи бащата от живота на своето
дете и да го настройва против него. Изразява становище за потвърждаване на решението в
атакуваните му части.
Постъпила е и въззивна жалба срещу посоченото по-горе решение от С. Р. Н. чрез
адвокат А. П. и адвокат Д. Н. в следните части:
1/ с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето А. С. Н. ЕГН ********** на майката Р. Е. Д.;
2/ с която е определено местоживеенето на детето А. С. Н. при майката Р. Е. Д.;
3/ с която е определен следният режим на лични отношения на бащата С. Р. Н. с детето
А. С. Н.: всяка четна седмица от календарната година в дните събота и неделя от 09 часа на
първия ден до 19 часа на втория ден с преспИ.е при бащата, като бащата взима детето от
дома на майката и го връща пак там; на рождения ден на бащата /21.06./ - бащата да взима
детето от 10 часа или след приключване на учебни занятия и го връща в 20 часа, без
преспИ.е при бащата; по три дни на празниците Рамазан байрам и Курбан байрам, както и на
14.09. /раждане на Мохамед/ от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, като
бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; през първата половината на
пролетната ваканция, ако тя не съвпада с Великденската ваканция, от 10 часа на първия ден
до 18 на последния ден, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; от
29.12. до 02.01. на всяка четна година от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния, като
бащата взима детето от дома на майката и го връща; през всяка нечетна година на
празниците 03.03. и 22.09., а всяка четна година на 01.05., 24.05. и 06.09. от 10 часа на
2
първия ден до 18 часа на последния ден без преспИ.е; от 01.07. до 15.07. и от 01.08. до 10.08.
всяка година, като бащата взима детето в 10 часа на първия ден от дома на майката и го
връща там в 20 часа на последния ден;
4/ с която е осъден С. Р. Н. да заплаща в полза на детето А. С. Н. чрез неговата майка и
законен представител Р. Е. Д. ежемесечна издръжка в размер на 600 лева с падеж всяко
първо число на месеца, за който се отнА., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от датата на подаване на исковата молба /09.07.2024 г./ до 13.08.2024 г. и от
влизане в сила на решение до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването на издръжката;
5/ с която е осъден С. Р. Н. да заплати в полза на детето А. С. Н. чрез неговата майка и
законен представител Р. Е. Д. издръжка за минал период /месец февруари 2024 г. – месец юни
2024 г./ в размер на по 600 лева месечно или общо 3 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 09.07.2024 г. до окончателното плащане;
6/ с която са отхвърлени предявените от С. Р. Н. против Р. Е. Д. насрещни искове с
правно основание член 127, алинея 2 от СК с искания да му бъдат предоставени
родителските права над детето А. С. Н. ЕГН **********; да се определи местоживеенето на
детето при бащата; да бъде определен режим на лични контакти на ответницата по
насрещния иск с детето; както и съдът да я осъди да заплаща издръжка за детето в размер от
400 лева месечно.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваните части от решението, както се набляга, че първоинстанционният съд е направил
неверни изводи досежно притежавания от майката родителски капацитет, още повече, че
правилно е възприето от събраните по делото доказателства, че майката е поставила детето в
риск, хвърляйки чаша по бащата и удряйки детето, както и че, докато е гледала А., не е
упражнила достатъчно контрол и тя е погълнала препарат за съдомиялна машина. Тези й
действия показват неадекватност и липса на преценка. Също така се набляга, че майката е
възпрепятствала бащата да установи произхода на детето от него. Намира се, че от
доказателства е установено, че за детето са се грижили не само майката и бабата по майчина
линия, а и бащата и неговите роднини. Счита се, че бащата притежава по-добри битови
условия за отлеждане на дете, отколкото майката. Отделно от това се обсъжда заключението
на вещото лице-психолог, което дава положително становище за родителския капацитет на
бащата, както и на връзката баща-дъщеря. Излагат се подробни мотиви досежно
определената издръжка, като се намира, че тя е твърде завишена за четиригодишно дете, а и
не е установено бащата да има по-високи доходи от майката.
Във въззивната жалба е направено искане за изменение на определението от
16.05.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с което са постановени
привременни мерки, като се твърди, че така определеният режим на лични отношения е
недостатъчен за поддържане на връзката помежду им, като се иска бащата да взема детето
всяка нечетна седмица от календарната година в събота от 10 часа да 18 часа в неделя с
преспИ.е, като се допусне, че режимът може да се осъществява и в град Кърджали; през
3
летните месеци бащата да може да осъществява личен контакт с детето по 10 дни през
месеците юли, август и септември, като това може да става и на територията на град
Кърджали.
ВъззИ.емата страна по тази въззивна жалба Р. Е. Д. чрез адвокат Д. Ч. в срока по член
263, алинея 1 от ГПК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата Излага се становище, че изложеното във въззивната жалба е с цел очерняне на
майката и намаляване на дължимата издръжка. Изразява становище за потвърждаване на
решението в частта за титулярството на родителските права, за местоживеенето на А. и за
издръжката за минал период, а в останалите части да бъде изменено според исканията в
нейната въззивна жалба.
В отговора са правят доказателствени искания за възможност да се представят
доказателства за извършените разходи за детето А. и възможностите на бащата да дава
исканата издръжка, както и се иска двамата родители да бъдат изслушани лично от
въззивния съд.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
По исканията за изменение на определението за привременни мерки
Налице е изрична законова регламентация, обективирана в нормата на член 323 от
ГПК, съгласно която определението, постановено по привременните мерки, може да бъде
изменяно от съда, който го е постановил. С подаване на въззивната жалба и по силата на
деволутивния ефект разглеждането на спора вече е пренесено пред въззивния съд, който в
пределите на своята компетентност следва да постанови определение, с което да се
произнесе по направените искания за изменение на привременните мерки. Поради това и на
основание член 323, алинея 2, изречение второ от ГПК настоящият състав следва да насрочи
разглеждането на исканията за изменение на привременните мерки в открито съдебно
заседание.
По доказателствата
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
4
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвед така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият
състав на съда намира, че следва да удовлетвори искането на Р. Д. за даване за възможност
да представи доказателства за разходите на детето и доходите на бащата.
По отношение на искането за изслушване на двамата родители от въззивния съд
настоящият състав счита, че следва да задължи родителите да се явят за изслушването им по
реда на член 59, алинея 6 от СК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на искането на С. Р. Н. за изменение на протоколно
определение от 16.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 8630 по описа за 2024 г. на Районен съд
– Варна, двадесет и шести състав, с правно основание член 323 от ГПК, в открито съдебно
заседание на 17 ноември 2025 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по
телефона чрез процесуалните им представители, включително Дирекция „Социално
подпомагане“ - Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.01.2026 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Р. Е. Д. да представи доказателства за разходите на детето и
доходите на бащата.
ПОСТАНОВЯВА изслушване на родителите М.Б.К. и П. И.ов С., като ги
ЗАДЪЛЖАВА да се явят в съдебно заседание на 12.01.2026 г. за изслушването им от съда.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
5
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6