Определение по дело №2031/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по искова молба от С.П.С.,***, 2 ЗПС, к. 226 срещу ГД ИН, София. Сочи се правно основание ЗИНЗС.

Ищецът твърди, че пребивава в затвора от 04.10.2021 г. и понастоящем е подсъдим.

Твърди, че в този период, много често, кореспонденцията му, в т.ч. със съда и прокуратурата, се забавяла с 1 – 14 дни. Имало случаи на загубени молби за издаване на документи за платени държавни такси, имало закъснения (вкл. дело било прекратено поради забавяне на кореспонденцията). Изложението продължава с твърдение, че входящи номера до н-к ОЗ, мед. център, деловодство и ИСДВР не били издавани. Иска ответникът ГДИН да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г., за претърпян страх за изхода на делата, които е завел, както и на това срещу него. Сочи страх и безпокойство, че постоянно се налагало да пише допълнителни уточняващи молби за пословичната мудност на затворническата администрация. Твърди още объркване на изходящи номера, което впоследствие активно препятствало следенето на хода им.

В петитума на исковата молба се съдържат две искания:

1. Сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените страх, безпокойство и неудобства за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. да му бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

2. Иска се и постановяване на решение, по силата на което затворническата администрация да бъде принудена да преустанови описаните нарушения.

Съдът констатира, че в подадената искова молба са предявени две отделни искови претенции, които се разглеждат по различен процесуален ред. Това е така, защото искането за преустановяване на действия и бездействия на администрацията на Затвора, както и задължаването на тези органи да извършат определени действия с цел прекратяване и преустановяване на нарушения забраната по чл.3 от ЗИНЗС се разглежда по реда на чл.277 и сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл.276, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, за разлика от исковата претенция за присъждане на обезщетение, която съгласно чл.285 от ЗИНЗС се разглежда по реда на Глава XI от АПК. В този смисъл, произнасянето по двете отделни искови претенции следва да бъде извършено в отделни съдебни производства, с оглед предвидения в закона процесуален ред.

Настоящото производство е образувано със статистически шифър 610, поради което делото следва да продължи с разглеждане на исковата претенция по чл.284 и сл. от ЗИНЗС, а препис от исковата молба следва да се докладва на председателя на съда за образуване на отделно производство по отношение на описаното искане в т.2 от този съдебен акт.

Предвид изложеното и на основание чл.210 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

РАЗДЕЛЯ производството по административно дело № 2031/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, като в настоящото дело съдът следва да се произнесе по исковата молба на С.П.С., с адрес: ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София относно искането за постановяване на решение, с което да бъде осъдена ГДИН да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените страх, безпокойство и неудобства за периода 27.05.2023 г. – 27.10.2023 г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

ДА СЕ ДОКЛАДВА копие от исковата молба на ищеца, ведно с препис от настоящия съдебен акт на председателя на съда, за образуване на производство по другата искова претенция, а именно: постановяване на решение, по силата на което затворническата администрация да бъде принудена да преустанови описаните в исковата молба нарушения.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: