№ 4436
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100104617 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
Ищцата С. П. Р. твърди, че на 13.12.2022 г., около 4:50 часа в гр. София,
по ул. „Източна тангента“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към бул.
„Ботегвградско шосе“, в района на Park and Travel на летище София се е
движел товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *********, управляван от И.
К.. В нарушение на правилата за движение – чл. 5, ал. 1 т. 1 и чл. 116 ЗДвП
водачът на товарния автомобил реализирал ПТП с пешеходеца К.А. В резултат
на пътния инцидент К.А.получил черепно-мозъчна травма и впоследствие
починал. Ищцата сочи, че е майка на починалия пешеходец. Помежду им
имало изградена силна и хармонична връзка, отношения на взаимна обич,
разбирателство и уважение, подкрепа и помощ. Ищцата изпаднала в тежко
депресивно състояние – затворила се в себе си, отказвала да общува с хората,
да се храни, плачела постоянно, чувствала се безпомощна. Загубата й била
невъзвратима. Ищцата сочи, гражданската отговорност на водача на т.а.
„Мерцедес“ с рег. № ********* към датата на ПТП била застрахована от
ответното дружество. На 18.01.2023 г. ищцата предявила пред ответното
дружество претенция по чл. 380 КЗ, но обезщетение и към датата на сезиране
на съда не й е изплатено. По изложените съображения моли съда да осъди
1
ответника да й заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 18.01.2023 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата молба ответникът не оспорва застрахователното
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” с водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № *********. Твърди, че
процесният инцидент не е настъпил по вина на водача на автомобила в
резултат на нарушение на правилата за движение. Посочва, че няма
доказателства ищцата да има качеството наследник на починалия. Прави
възражение за съпричиняване като твърди пешеходецът да се е
движел/пресичал пътното платно в нарушение на правилата за движение –
пресичане на необозначени места и навлизане на пътното платно внезапно и
при ограничена видимост. Заявява становище за прекомерност на
претендираното обезщетение.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. З. и адв. В., поддържа предявения
иск. Събраните доказателства анализира в писмени бележки. Ответникът, чрез
адв. Р., оспорва иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С. П. Р. е майка на К.С.А., роден на ********* г. и починал на 13.12.2022
г.
С присъда по НОХД 2814/2024 г. на СГС, 20 с-в И. С. К. е признат за
виновен в това, че на 13.12.2022 г., около 05.00 ч., в гр. София, при
управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с регистрационен № *********, по платното
за движение на ул. „Източна тангента“, с посока на движение от бул. „Христо
Ботев“ към ул. „Мими Балканска“ и в района на паркинг „Парк енд Травел“, с
административен адрес ул. „*********, нарушил правилата за движение,
установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по
пътищата, а именно: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е
реагирал своевременно със спирачната система и реализирал
пътнотранспортно произшествие, като ударил с предната си част движещият
се успоредно на осевата линия на пътя, по средата на дясната пътна лента за
2
посоката на автомобила, пешеходец - К.С.А., ЕГН **********, и по
непредпазлИ.ст е причинил смъртта на същия - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Като необжалвана/непротестирана,
присъдата е влязла в сила на 07.12.2024 г.
За установяване на механизма на ПТП в частта по възражението за
съпричиняване по делото е разпитан свидетелят Й. П. К.. Свидетелят сочи, че
на 13.12.2022 г. работел в „Унипек“ в гр. София, Нови Искър. Сутринта с И.
натоварили хляб и свидетелят помолил да го закара до Централна гара. Към
4:30 тръгнали от фурната в посока „Христо Ботев“. Според свидетеля
условията били „трагични“ – мъгла, заледен пътен участък, неопесъчен. На
един десен завой водачът бил заслепен от фарове на дълги светлини на
насрещно движещ се автомобил и по тази причина в последния момент видял
пешеходец, движещ се в средата на пътното платно, на метър от шахтата
вляво. Водачът се опитал да направи всичко възможно, за да избегне удара,
навил волана наляво, но въпреки това със страничното огледало на
автомобила пешеходецът бил ударен. В хода на разпита свидетелят сочи, че
поради заледяването пешеходците ходели в средата на пътното платно „без
жилетки, без нищо“, имали и куфар, а тротоарът бил заледен. Ставало въпрос
за починалото момче и негов приятел. Преди удара водачът управлявал
автомобила със скорост 40-45 км/ч, в рамките на допустимото ограничение.
По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. С. М.. Експертът определя следния най-
вероятен механизъм на ПТП: водачът И. С. К. е управлявал т.а. „Мерцедес
Спринер“ по дясната (североизточна) лента на платното за движение на ул.
„Източна тангента“ в посока от югоизток на северозапад. През това време
пешеходецът К.С.А. се е движел по лявата за него (североизточна) част на
платното за движение в посока от северозапад на югоизток, срещу т.а.
„Мерцедес Спринер“. В един момент пешеходецът е попаднал в зоната на
осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила на разстояние около 75 m пред
автомобила. Водачът на автомобила е реагирал, когато автомобила е бил на
около 42 m, като е отклонил автомобила наляво, но въпреки това е настъпил
удар в предната дясна част на т.а. „Мерцедес Спринер“. След удара т.а.
„Мерцедес Спринер“ се е установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След
удара пешеходецът К.С.А. е паднал на платното за движение на мястото и в
3
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Ударът е настъпил върху дясната (североизточна) лента
на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
се намира: по дължина на около 35 – 36 m югоизточно от ориентира, приет в
протокола за оглед. По широчина на около 1 – 1,5 m в югозападно от
североизточната граница на платното за движение. Според вещото лице в
анализираната пътна ситуация, от момента на начало на реакция на водача, той
е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и съответно е нямал възможност да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона)
при движение на автомобила със скорост 64 km/h е била 69,24 m.
Пешеходецът е попаднал в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на
автомобила на разстояние около 75 m пред автомобила, като тъмен обект
попаднал в зоната на осветеност при над 1,2 lux до максимална стойност на
осветеността от 2,0 lux може да бъде забелязан. В анализираната пътна
ситуация, при реакция на водача в момента на попадане на пешеходеца в
зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила, той би имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и
съответно би имал възможност да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на
изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в мястото
на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието
е била мокра и заледена. Скоростта на автомобила непосредствено преди
задействане на спирачната му система и в момента на удара е била около 64
km/h при разрешена скорост от 50 км/ч. Пешеходецът е имал възможност да
забележи автомобила (фаровете му) след като автомобилът е преминал пред
левия за него завой преди местопроизшествието т.е. на около 170 – 190 m. В
анализираната пътна ситуация, при реакция на водача в момента на попадане
на пешеходеца в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила, той
би имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и съответно би имал възможност да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
В съдебно заседание експертът допълва, че и при скорост от 64 км/ч и
при шофиране с допустимата скорост от 50 км/ч ударът за водача на товарния
4
автомобил е бил предотвратим, от значение в случая е късната реакция на
водача. Към момента на реакция пешеходецът вече е в опасната зона и ударът
е бил неизбежен. Пешеходецът е могъл да избегне удара като напусне
платното – т.е. да отиде до тротоара, който е бил заснежен и заледен и по тази
причина изначално пешеходецът не е можел да се движи по тротоара. Ако
пешеходецът е знаел, че водачът няма да реагира – пострадалият е могъл да се
премести внимателно като се качи върху заснежения и заледен тротоар, тъй
като това изисква малко по-внимателно отместване. Когато пешеходецът е
осъзнал, че водачът на лекия автомобил няма да реагира с цел
предотвратяване на ПТП са оставали 1,8 секунди до удара – т.е. пешеходецът е
нямал време да се отмести вляво.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. П. Р..
Свидетелят сочи, че ищцата е имала едно дете – К., чийто баща починал
когато бил на 3-4 години. Ищцата и детето живеели в с. Алтимир, а към
13.12.2022 г. ищцата живеела и с приятеля си Т.. До 8 клас К. учел в с.
Алтимир, след това завършил техникум в гр. Бяла Слатина. За период от
месец заминал да работи в Чехия. Ищцата и сина й контактували ежедневно.
Към датата на смъртта К. заминавал да работи в Германия – искал да изкарва
повече пари. Сутринта на 13.12. свидетелят получил телефонно обаждане за
смъртта на К.. Преди да съобщи новината на сестра си свидетелят й дал
лекарство, за да се успокои. След като научила тя си глътнала езика и
припаднала, не можели да й извадят езика. От този момент насетне ищцата
била много зле: загубила блясъка в очите си, постоянно била тъжна и плачела.
При всеки разговор намесвала името на сина си: К. това…, К. онова…“
По делото е приета Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А. Д. П.. Експертът отчита, че след научаването на
травмиращата новина за смъртта на сина К.С.А. на 13.12.2022 г., при С. Р. се
наблюдават мисловни доминанти и емоционални състояния, доминиращи
ежедневието , които са характерни за продължаваща, но незавършена
преработка на загубата. Въпреки това, благодарение на подкрепящата среда и
наличието на сработващи психични защити, ищцата функционира
сравнително добре в ежедневието си. Според експертизата, при ищцата се
установява протрахирана (продължителна) реакция на скърбене, изразяваща
се в тревожно-депресивни симптоми и персистиращи мисли, свързани със
5
загубата. Налице е и тенденция към фантазмено осъществяване на
присъствието на изгубения обект (сина ), но без развитие на тежка
дезадаптация или психотични симптоми. Експертизата изрично отбелязва, че
състоянието на Р. следва да бъде разграничено от посттравматично стресово
разстройство (ПТСР), тъй като при нея не се наблюдават халюцинаторни
феномени, квазипсихотични състояния, патологичен хипервиталитет или
поведенческа репродукция на травмата. В обобщение експертът заключава, че
С. Р. към момента страда от протрахирана реакция на скърбене (F43.2 -
Разстройство в адаптацията – Реакция на скърбене), като състоянието не
отговаря на критериите за посттравматично стресово разстройство или друго
тежко психично разстройство. Социалната подкрепа и наличието на близки са
подпомогнали адаптацията и са предотвратили развитието на по-тежка
дезадаптация.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че актуалното състояние на
ищцата е реакция на скърбене. Констатираната остра стресова реакция е с
продължителност 1 месец и текущо не може да се приеме за налична.
Прогнозата на експерта е, че ищцата се възстановява, използвайки наличните
ресурси и среда, която успява да я държи в добро психично състояние,
въпреки продължаващото страдание по повод загубата. Донякъде е
компенсирана от това, че вижда детето си в лицето на своя внук (син на
починалия). При добро развитие на отношенията с внука експертът очаква
положителна прогноза за възстановяване на ищцата. Ако връзката прекъсне –
прогнозата не е оптимистична.
По делото не се спори, че към 13.12.2022 г. гражданската отговорност на
водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********* е била
застрахована от ответното дружество. На 18.01.2023 г. С. Р. е отправила пред
ответното дружество претенция по чл. 380 КЗ.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
По делото не се спори, че към датата на пътнотранспортното
произшествие отговорността на водача И. С. К. на товарен автомобил
“Мерцедес” с рег. № ********* е застрахована при ответника по риска
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Тази застраховка
ангажира застрахователя да посрещне вредите, за които водачът отговаря, а с
6
оглед мястото на увреждане – според българското законодателство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД този, който виновно причини другиму вреда, дължи
да я поправи. По силата на чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан от
установеното с присъда 1) деяние, 2) неговата протИ.правност и 3)
виновността на извършителя. В случая при тези условия е установено, че
водачът на т.а. “Мерцедес” е пренебрегнал правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
Закона за движение по пътищата, а именно: "Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, като не е реагирал своевременно със спирачната система и
реализирал пътнотранспортно произшествие с движещият се успоредно на
осевата линия на пътя, по средата на дясната пътна лента за посоката на
автомобила, пешеходец - К.С.А.. В резултат на процесния инцидент е
настъпила смъртта на К.А.
При тези съображения настоящият състав приема, че обвързващата сила
на присъдата досежно виновността подлежи на стеснително тълкуване. В тази
връзка установената в наказателното производство вина е относима към
въведената с чл. 45 ал. 2 ЗЗД оборима презумпция. Установената вина
изключва принципно признатата възможност за опровергаване на
предположението.
От събраните писмени доказателства се установи, че С. П. Р. е майка на
И. С. К..
По възражението за съпричиняване.
Съдът намира за основателно наведеното от ответната страна
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице по следните съображения.
Съобразно общото правило на чл. 108 ЗДвП пешеходците са длъжни да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като по изключение
могат да се движат по платното за движение, протИ.положно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница: 1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани; 2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети,
когато с това се затруднява движението на другите пешеходци.
В конкретния случай от събраните доказателства: гласни, писмени,
веществени (фотоалбум) и приетата и неоспорена Съдебна автотехническа
7
експертиза се установява, че пешеходецът К.А.се е движел срещуположно на
автомобилите по ул. “Източна тангента” с посока от северозапад на югоизток,
в средата на пътната лента. Вляво от пешеходеца както тротоарът, така и
участък от платното за движение били заледени, без надлежно опесъчаване, а
при придвижването си К.А.дърпал и куфар (предстояло качване на полет).
Съдът отчита, че в нарушение на правилата за движение реакцията на водача
на товарния автомобил е предприета със закъснение към момент, в който за
него ударът е бил непредотвратим. От експертизата се установява обаче, че
пешеходецът е могъл да забележи автомобила на отстояние 170-190 метра.
Съдът не кредитира отговорът на вещото лице инж. М., даден в открито
съдебно заседание на 20.06.2025 г., според който времето за реакция на
пешеходецът е било 1,8 секунди. Това изчисление отчита времевият интервал
от забавената реакция на водача на лекия автомобил до достигане на
пешеходеца, а именно: 42 м. при движение със скорост 64 км/ч. Настоящият
съдебен състав намира, че релевантен е предходен момент - този, при който
пешеходецът вече се намира в зоната на осветеност от фаровете на автомобила
и е могъл да бъде забелязан - а именно 75 м. От този момент насетне за
пешеходеца е било видимо, че бидейки осветен, водачът на автомобила не
променя посоката на движение (движи се право срещу него) и не намалява
скоростта, за да предотврати настъпване на пътен инцидент. Така към този по-
ранен момент пешеходецът е разполагал с 4,22 секунди, при които да
предприеме движение вляво и на свой ред да предотврати настъпването на
пътния инцидент. Отстоянието по широчина на пътното платно е 1-1,5 м.
вляво като място на настъпване на пътния инцидент, което разстояние дори
при заледен пътен участък, може да се премине от пешеходеца. Съдът намира
за необходимо да отбележи, че отклонението от правилото на чл. 108 ЗДвП за
ползване на пътен банкет е когато това е невъзможно с оглед достъп до
тротоара, но не и когато това е затруднено поради зимни метеорологични
условия - лед. Не се касае за преспи сняг, правещи невъзможен достъпа до
тротоара, а макар и хлъзгав поради заледяване, пътният банкет е използваем,
особено при необходимост от незабавни действия за осигуряване на
собствената безопасност. Такива не се твърди да са предприети или да е
сторен поне неуспешен опит за предприемането им. Ето защо съдът приема,
че липсва своевременна реакция, при която на свой ред пешеходецът би могъл
да предотврати настъпването на пътния инцидент.
8
При съобразяване на протИ.правното поведение и на двамата участници
в движението, както и с оглед разпоредбата на чл. 5 от Закона за движението
по пътищата, която възлага на водачите на моторни превозни средства
задължението да осигуряват безопасността на пешеходците като особено
уязвими участници в движението, съдът намира, че К.А.е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат в размер на 15%.
По претендираното обезщетение:
Нормата на чл. 52 ЗЗД утвърждава като подлежащи на обезщетяване и
неимуществените вреди, чийто размер подлежи на определяне по
справедлИ.ст. Това предполага съобразяване на вида и характера на
доказаните вреди и интензитет на страданията на ищцата. Доколкото законът
очаква оценка на тези вреди, необходимо е и отчитане на икономическите
условия в страната към датата на настъпване на процесното ПТП. Съдът
съобразява също необратимите последици на увреждането – загубата, която
не може да бъде преодоляна и изключително близките и сплотени отношения
на членовете в семейството на ищците. Човешкият жИ.т е висша ценност,
подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде
компенсирана с подходящо обезщетение. Съдът отчита емоционалната
близост между ищцата и нейния син, като предвид ранната загуба на бащина
фигура в жИ.та майката е била тази, която е поела грижите по отглеждане и
възпитаване на своето детето и с която К.А.е бил в близка връзка.
Кредитирайки съдебнопсихиатричната експертиза съдът взема предвид, че
ищцата е развила тревожно-депресивна симптоматика, характерна за
протрахирана реакция на скърбене. Налице са персистиращи мисловни
доминанти, свързани със загубата, както и тенденция към фантазмено
осъществяване на присъствието на изгубения обект (сина). Въпреки
наличието на социална подкрепа, психичното здраве на ищцата остава
засегнато – наблюдават се симптоми като безсъние, тревожност, депресивни
епизоди, загуба на интерес към обичайните дейности и социална изолация.
Към момента на изготвяне на експертизата и разглеждане на делото, болката и
страданието на ищцата не са преодолени; те продължават с намален, но все
още значителен интензитет. Възстановяването е частично – възможно е
известно намаляване на интензитета на страданието с течение на времето, но
пълно преодоляване на травмата не се очаква. Социалната подкрепа и
наличието на близки лица са довели до облечкаване, но не се очаква да
9
елиминират преживената болка и скръб. По изложените съображения съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 200 000 лв. При
възприетата степен на съпричиняване предявеният иск се явява основателен и
доказан до сумата от 170 000 лв., за която и следва да бъде уважен, а за
разликата – да бъде отхвърлен.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена
лихва за забава от 18.01.2023 г. (чл. 429, ал. 3 КЗ).
По отговорността за разноски:
С определение от 14.06.2023 г. ищцата е частично освободена от
заплащане на държавна такса и разноски. При съобразяване на разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца държавна такса и
разноски съобразно уважената част от иска в общ размер 892,5 лв.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. на
адв. Я. Д. Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на 10 752,5 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати сторените от
ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска. Дължимата в полза
на ответника сума за депозити за вещи лица и свидетели, както и адвокатско
възнаграждение с ДДС съобразно установения в Наредба за адвокатската
работата минимум (който е взет предвид и при определяне на дължимото в
полза на адв. Д. възнаграждение), дължимите разноски са в общ размер 2 374,5
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на СГС държавна такса 6750 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК ********* да заплати на С. П. Р., ЕГН
**********:
- 170 000 лв. – дължима на основание чл. 432 КЗ: застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на
10
ПТП, настъпило на 13.12.2022 г. по вина на водача на т.а. “Мерцедес” с рег. №
*********, чиято гражданска отговорност като водач на автомобил към датата
на ПТП е застрахована от ответното дружество и което ПТП е довело до
смъртта на К.С.А., син на ищцата, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от
200 000 лв.;
- 892,50 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Я. Д. Д.
от САК, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 10 752,5 лв. - адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА С. П. Р., ЕГН ********** да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 2 374,5 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 6750 лв. -
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11