РЕШЕНИЕ
№ 22914
гр. София, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110143260 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
271433/12.08.2025 г., от ***********, ЕИК *******, ******** срещу Г. С. У.,
с ЕГН: **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
926.38 лева главница за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г.,
представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от
27.05.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 22.14 лева -
лихва за периода 15.09.2023 г. до 20.05.2025 г., намислена върху главница
от 926.38
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
57.55 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 27.05.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 14.34 лева -
лихва за периода 16.07.2022 г. до 20.05.2025 г., начислена върху главница
от 57.55 лева
за които суми има издадена Заповед № 16712/10.06.2025 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 31290/2025 по описа на
СРС, за абонатен номер *******, ID номер *******, инсталация № ******, за
топлоснабден имот **********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като
собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: *************, IBAN:********* BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Оспорва исковете
само по основание. Не оспорва количеството енергия, претендираните суми.
Моли, ако се установи основанието на дълга, да се приеме размерът, така
както е предявен. Оспорва ответникът да е собственик на процесното жилище,
т.е. да е потребител на топлинна енергия. Твърди, че сумите за дялово
разпределение не са тези, за които ищецът претендира. Твърди, че всички
суми за ТЕ не са начислени правилно, тъй като т.6.1.1. от Методиката,
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
Министъра на енергетиката е отменена. В допълнителна молба уточнява, че
не оспорва количеството топлинна енергия. Твърди, че няма договор между
третото лице – помагач и ищеца, както между ЕС и третото лице – помагач.
2
Оспорва ищецът да има качеството потребител. Оспорва, че счетоводните
записвания не са редовни.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да
се гледа в негово отсъствие.
Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът твърди, че сумата е
погасена по давност и няма облигационно отношения. В този смисъл е т. 11а
от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован не се
явява и не се представлява. Депозира писмена молба. Поддържа исковете.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в о.с.з. Поддържа ОИМ.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 44752/28.10.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 82-89 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 44752/28.10.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.82-89 от
делото).
В писмена молба до съда, преди о.с.з., ответникът не е възразил срещу
проекта за доклад.
Не се спори че на 11.03.1993 г. е С.Т. У. и В. Г.ева У.а са признати за
собственизи на имот: апартамент 17, *********, на основание участие в ЖСК
3
(л.15-16, 20,71-72,76-79 от делото).
С.Т. У. е починал на 30.05.1997 г. и като жив наследник е оставил Г. С. У.,
ЕГН ********** (л.17-18 от делото).
В. Г.ева У.а е починала на 23.09.1997 г. и като жив наследник е оставил Г.
С. У., ЕГН ********** (л.17-18 от делото).
Не е спорно С решение № 1437/29.01.2025 г. по гр. д. № 642/2024 г. по
описа на СРС, е признато между същите страни, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и същият има качество на потребител на топлинна
енергия. Признато е за установено, че същият дължи суми за топлинна
енергия за процесния имот, но за друг период. (л.36-39 от делото).
Не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот за
процесния период и същият е потребител на топлинна енергия.
Не се спори, че за процесния имот и период, ищцовото дружество е
доставяло топлоенергия на ответника. Не се спори по посочените количества
топлоенергия и техният размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа,
както и за изискуемостта на вземанията.
Спорни са обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител.
Спорни са размера на дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение, тяхната изискуемост и размера на лихвата за забава. Спори се
по техния размер, дали се включва сградната инсталация.
Спорно остава дали ответникът е заплатил процесните суми.
Спори се за настъпила погасителна давност.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г.
на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представените доказателства и доказателствени средства се
установи, че ответникът е собственик на процесния имот. Следователно като
такъв има качеството потребител на топлинна енергия.
4
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с
изключение на изброените по-долу.
По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че
за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът
приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.
Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на
процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.
По делото е приета комплексна СТЕ, която съдът напълно кредитира
като пълна, обоснована и изготвена от компетентни вещи лица (л.104-107 от
делото). От нея се установи, че процесната сума за отопление е начислена
само за две отоплителна тела – тоалетна и баня. От заключението се установи
и размера на сумите, разбити по компетентни. От изслушването на
заключението, както и от самото заключение и от материалите предоставени
от третото лице – помагач се установи, че претендирата сума за ТЕ е
начислена за отопление и сградна инсталация. Сумата за отопление е
начислена за два броя отоплителни тема, които се намират в банята и
тоалетната.
Ответникът е представил две броя декларация, видно от които през 1997
г. са изключени два броя отоплителни тема за хол и стая, а през 2002 г. са
изключени 4 броя отоплителни тема – кухня, две стаи и хол. На първо място,
същите са представени извън срока по чл.131 ГПК, като не са налице
предпоставките по чл.147 ГПК и чл.267 ГПК, поради което съдът не ги
кредитира. Второ, от тях се установява само премахването на отоплителни
тела от 4 стаи, но не и от баня и тоалетна – това за което се води настоящото
дело. Ответникът не е ангажирал доказателства, че в банята и тоалетната няма
отоплителни тела, а само тръби, които представляват част от сградната
инсталация. Видно от заключението на КСТЕ, както и другите доказателства
са налице отоплителни тела в банята и тоалетната. Ето защо не може да се
приеме за доказано, че процесния имот не е топлоснабден. Напротив същият е
топлоснабден.
Не е основателно възражението на ответника, че не оспорва размера на
сумите. На първо място, това е без значение, освен ако изрично не ги признае,
поради наличието на чл.7, ал.3 ГПК, чиито предпоставки са валидни за
настоящия случай, тъй като спорът е потребителски. Второ, ответникът
изрично се позовава на Решение на ВАС, с което е отменена Наредбата за
методиката за сградната инсталация. По този начин ответникът директно
оспорва размера на сумите, тъй като твърди, че не се знае по какъв начин е
сформирана процесната сума.
От заключението на КСТЕ се установи, че ответникът не е платил нито
една сума. Установи се, че ответникът дължи сумата от 961.56 лева за
топлинна енергия за процесния период. Същата е разбита по пера както
следва: 485.23 лева за сградна инсталация (СГ), 476.33 лева за отопление за
5
имот от уредите в тоалетната и банята (О) и 0.00 лева за битова-гореща вода
(БТВ). КСТЕ установява и размера на мораторната лихва, който съдът приема
за доказан. Следва да се отбележи, че страните не са оспорили КСТЕ.
Съгласно решение по дело C‑760/23 член 9, параграф 3 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е
длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия,
отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне
на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите
на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална
на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите,
въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното
потребление.
Следва да се припомни, че задължителна сила на Решението на СЕС е
диспозитивът по тълкуване, но не и мотивите. При това положение СЕС
постановя, че няма пречка да се присъжда сумата за Сградна инсталация. В
мотивите на СЕС, и по специално пар.62, е отбелязано, че във формулата
следва да се отчита и енергийната ефективност на сградата – санирането,
изолацията на системата, строителните материали и др. СЕС постановява, че
принципите за прозрачност и точност се прилага и за математическата
формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която се
изчисляват посочените разходи (вж пар.61). Както съдът заключава, по
фактите по делото, по което е отправено ПЗ, освен ако не се установи друго
при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши,
изглежда, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката,
въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна
енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност
и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член
9, параграф 3 от Директива 2012/27.
И накрая заключава, че допуска да се начисли сума за СИ на потребител.
При това положение задължителното тълкуване на СЕС постановява, че
сумата за СИ е дължима, но следва да се отчитат принципите за прозрачност и
обяснимост.
При това положение следва, че по предявен от ищеца иск за изпълнение
на парично задължение, принципите за прозрачност и обяснимост ще бъдат
изпълнение, само ако ищецът докаже какво се включва във формулата и на
прост език се обясни на потребителя. При това положение, в настоящото
6
исково производство с оглед събраните по делото доказателства, установени
факти и приета КСТЕ, съдът приема, че принципите са изпълнени, защото
пред потребителя, ищецът успя да докаже въз основа на какво фактори и
компоненти е начислена сумата.
Както съдът прие, само диспозитивът на решението на СЕС е
задължително, поради което мотивите не са обвързващи, тъй като касаят
конкретни факти по делото, а не дават изцяло тълкуване. В решението на СЕС
е заложен принципът за пропорционалност, като следва да се отчита идеята за
Зелената сделка, Устойчиво развитие, Таксономията на ЕС, Енергийната
ефективност и съгласно ПЕС е възможно национална правна разпоредба да
вмени задължение на потребител да заплаща сума за ТЕ, отдадена от тръби,
общи за сградата, но във формулата следва да се отчитат и други фактори –
строителни материали, изолации, осветеност и т.н. Освен това, Съдът (вж
пар.57) е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки
свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на
топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик
на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН
България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17,
EU:C:2019:1049, т. 90—92).
При това положение, СЕС постановява в мотивите, че е възможно
формулата да ключова и други параметри (пар.62), а не че не допуска
национална разпоредба да прилага разглежданата в националното
производство формула. Напротив, ПЕС допуска да се приложи посочената
формула, но същата може да се измени, с оглед и други фактори, които имат
значение за енергийната ефективност. Освен това, видно от пар.57, СЕС вече
се е произнесъл, че сградната инсталация може да се отчита и въз основа на
кубатурата, т.е. последната да бъде фактор при формулата. При това
положение възражението на ответника не е основателно. Не е основателно да
се приложи Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. з. № 746/2021 г. по описа на
ВАС, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по
описа на ВАС, тъй като ПЕС има примат над националното право и тълкуване,
поради което настоящият съдебен състав приема, че следва да се приложи
ПЕС.
С оглед установеното от СТЕ, съдът приема, че са доказани втора,
четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
7
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3,
т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните
счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума
за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Съгласно чл.1, т.2 от ОУ на ищеца клиент е лице, които купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени нужди.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
8
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на ****** клиентите са длъжни да заплащат цена за
услугата "дялово разпределение", извършвана от лицето по чл. 139а от ЗЕ,
като стойността на тази услуга се формира по определения в общите условия
начин. Безспорно е установено, че в целия процесен период дяловото
разпределение е извършвано от третото лице - помагач.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
След като ответникът се явява клиенти на топлинна енергия, битова
топлина, то същият е задължен да заплаща сумите за дялово разпределение, на
основание чл.36 ОУ на ищеца. Ето защо искът за сумата за дялово
разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.01.2024 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия се дължи.
В ОУ на ищеца липсва разпоредба за определяне срок за заплащане на
сумата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата дялово разпределение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана
9
относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
последният не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца обезщетение по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. В този част
исковете са неоснователни.
По възражението за давност
Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът твърди, че сумата е
погасена по давност и няма облигационно отношения. В този смисъл е т. 11а
от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. В ОИМ няма
такова възражение.
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
Най-ранното процесно вземане е за 07.2022 г., чиято изискуемост
настъпва на 15.09.2022 г., като се отчетат три години, давността настъпва на
15.09.2025 заявлението е подадено на 03.06.2025 г., поради което давността не
е настъпила. Възражението за давност не е основателно.
По размера на вземанията
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът доказа по основание и
размер следните искове:
главница за ТЕ в размер на 961.56 лева. Искът е предявен за 926.38 лева.
С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК следва да се уважи иска
само за размера на сумата, който е предявен.
Мораторна лихва в размер на 22.14 лева. Същата се установи от КСТЕ и
не се оспорва от ответника.
57.55 лева – сума за ДР. Същата се установи от КСТЕ и не се оспорва от
ответника.
Неоснователен е искът за мораторна лихва върху главница за ДР в
размер на 14.34 лева.
Не е основателно възражението на ответника, че не следва да се прилага
Методиката, която ВАС е отменил. Съгласно ПЕС, формулата следва да се
прилага, защото се отчита принципа за енергийна ефективност. Прилагайки
принципът за пропорционалност – зачитане на Зелената сделка, Устойчиво
развитие, Примат на ЕС, Енергийна ефективност, съдът приема, че същите
имат примат на решението на ВАС, тъй като последното не отчита борбата с
10
измененията на климата и устойчивото развитие при потребителите, които са
приоритети на Съюзното право.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
При съпоставка на доказана част, съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ1056.41
2Доказана част1006.07
3Недоказана част14.34
3Уважена част1006.07
4Погасена по давност-
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част14.34
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1025
3Общо75.00
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК71.43
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
Ето защо Г. С. У., с ЕГН: **********, с адрес: ****** следва да бъде
осъден да заплати на ***********, ЕИК *******, ******** сумата в размер
на 71.43 лева (седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 31290/2025 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ответникът претендира 400.00 лева разноски (л.21 от делото). Съдът
11
приема, че възражението на ищеца по чл.75, ал.5 ГПК е основателно.
Подаването на възражение по чл.414 ГПК не изисква фактическа и правна
сложност, което да определи възнаграждение в размер на 400 лева или 200
евро. При това положение, с оглед факта, че действието на адвоката се свежда
до подаване на едно бланкетно възражение, включително което не е написано
от него, а чрез индиго, то възнаграждението на адвоката по чл.38 ЗА следва да
бъде определен в минимален размер като попълване на книжа и да се отчете
принципа за реципрочност, така както е определено възнаграждение на
ищеца, а именно 50.00 лева.
С оглед отхвърлената част от иск, адв. Д. Ч. има право на разноски в
размер на 0.68 лева (50 х 14.34/1056.41), на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ето защо *********, ЕИК *******, ******** следва да бъде осъдена да
заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, *********, партер – адвокатска
кантора, сумата в размер на 0.68 лева (шестдесет и осем стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 31290/2025 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА.
По исковото производство
Юрисконсултско възнаграждение е в законовия размер по чл.25 НЗПП.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса8,1425.00
2Юрисконсултско възнаграждение-150.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)941000
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)-0.00
5--0.00
5Съдебни удостоверения595.00
6Особен представител-0.00
7 Общо 1180
8Пропорционално на уважената част-1123.77
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК1123.77
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ето защо Г. С. У., с ЕГН: **********, с адрес: ****** следва да бъде осъден да
заплати на ***********, ЕИК *******, ******** сумата в размер на
12
1123.77 лева (хиляда сто двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 43260/2025 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Съгласно списък по чл.80 ГПК (л.151 от делото), ответникът
претендира 400 лева адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК не е основателно, тъй като това
представлява възнаграждение около 200 евро, което за процесуално
представителство и отговор на искова молба няма в ЕС. Отчитайки свободния
пазар на адвокати по чл.101 ДФЕС, съдът приема, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, минималното възнаграждение в ЕС за такъв вид
дело не е 200 евро, а повече. Ето защо следва да се призная този разход на
ответника.
Ответникът, адв. Ч., има право на възнаграждение по чл.38 ЗА
пропорционално на отхвърлената част от иска, а именно 5.43 лева (400 х
14.34/1056.41), на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ето защо ***********, ЕИК *******, ******** следва да бъде осъден
да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, **********, партер –
адвокатска кантора, сумата в размер на 5.43 лева (пет лева и четиридисет и
три стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 43260/2025 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАЗА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от ***********,
ЕИК *******, ******** срещу Г. С. У., с ЕГН: **********, с адрес: ******,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, посочена по-долу, че Г. С. У., с ЕГН: **********
дължи на Т*************, ЕИК ******* следните суми:
1. 926.38 лева главница за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 27.05.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 22.14 лева - лихва за периода 15.09.2023 г. до 20.05.2025 г., намислена
върху главница от 926.38, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 86 ЗЗД;
3. 57.55 лева главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 27.05.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
13
за които суми има издадена Заповед № 16712/10.06.2025 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 31290/2025 по описа на
СРС, за абонатен номер *******, ID номер *******, инсталация № ******, за
топлоснабден имот **********.
ОТХВЪРЛЯ изцяло от ***********, ЕИК *******, ******** срещу Г.
С. У., с ЕГН: **********, с адрес: ******, положителен установителен иск,
с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД ,
че Г. С. У., с ЕГН: ********** дължи на ***********, ЕИК ******* сумата в
размер 14.34 лева - лихва за периода 16.07.2022 г. до 20.05.2025 г., начислена
върху главница от 57.55 лева, за която сума има издадена Заповед №
16712/10.06.2025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 31290/2025 по описа на СРС, за абонатен номер *******, ID номер
*******, инсталация № ******, за топлоснабден имот **********.
ОСЪЖДА Г. С. У., с ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на
***********, ЕИК *******, ******** сумата в размер на 71.43 лева
(седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 31290/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *******, ******** да заплати на адв. Д. Й.
Ч., ЕГН **********, *********, партер – адвокатска кантора, сумата в
размер на 0.68 лева (шестдесет и осем стотинки), представляващи разноски
по ч. гр. д. № 31290/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК
вр. чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Г. С. У., с ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на
***********, ЕИК *******, ******** сумата в размер на 1123.77 лева
(хиляда сто двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 43260/2025 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК *******, ******** да заплати на адв. Д.
Й.Ч., ЕГН **********, ***********, партер – адвокатска кантора, сумата в
размер на 5.43 лева (пет лева и четиридисет и три стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 43260/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„*********, със седалище и адрес на управление: **********, на страната на
ищеца ***********, ЕИК *******, **********, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
14
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15