Р
Е Ш Е Н И Е
№ /04.11.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на седемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 6750 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от В.Д.Б., ЕГН **********,
срещу ***, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 362,91 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задно дясно стъкло на
врата, причинено в резултат на настъпило застрахователно събитие на
23.10.2018г. по договор от 18.12.2017г. „***“ на л.а. „***ЦР-В“, с рег. номер ***,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба
следното: На 18.12.2017г. ищцата сключила застраховка „***“ на собствения й
л.а. „***ЦР – В“, с рег. номер ***, с ответника. Срокът на действие бил от
29.12.2017г. до 28.12.2018г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 24 800,00
лв. Застрахователната премия от 1150,97 лв. била заплатена. На 23.10.2018г.
ищцата паркирала автомобила си в ***, пред бл. 131. На 24.10.2018г. отивайки
към автомобила установила, че е счупено задното дясно стъкло на вратата.
Застрахователят бил уведомен, извършил е оглед на автомобила и е изготвил
снимков материал. На 22.11.2018г. е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 55,90 лв. Сочи се, че необходимата сума за възстановяване на щетите е
500,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва се предявеният иск по размер.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от представената
по делото комбинирана застрахователна полица с номер 0306Х0349956 се
установява, че между страните в сключена застраховка „***“ и „Злополука“ на
л.а. „***ЦР-В“, с ДКН В4390НМ за срок от 29.12.2017г. до 28.12.2018г.
Безспорно е между страните, а и
от квитанция с номер ********** от 18.12.2017г. се установява, че
застрахователната премия по сключения договор за застраховка е заплатена на
застрахователя.
Безспорно е, че застрахователят
е заплатил на ищцата сумата от 55,90
лв., представляваща обезщетение за причинените от застрахователното събитие
щети.
Служебно известно е на съда, че
с Решение от 30.04.2019г., постановено по гр.д. номер 17985 по описа на ВРС за
2018г., ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 10,00 лв., предявена като частичен иск,
за обезщетение на настъпилите щети от застрахователното събитие, предмет и на
настоящото производство.
Видно от опис на щетите по
претенция с номер 13018030108131 получената щета от настъпилото застрахователно
събитие обхваща задно дясно стъкло на врата.
Установява се от уведомление – декларация
за щета по застраховка „*** на МПС“, че ищцата е уведомила застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и настъпилите в резултат на него щети.
По делото са представени ОУ по
застраховка „***“ на МПС.
По делото е допуснато
извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице Н.М. се установява
следното: На 23.10.2018г. ищцата паркирала личния си автомобил, марка „Хонда“, модел „ЦР – В“, с ДКН *** в ***, пред блок 131. На
24.10.2018г., отивайки до автомобила установила, че е счупено задно дясно
стъкло на врата. Механизмът на събитието е съприкосновение между процесното стъкло на автомобила и неизвестен извършител, касаещ счупването му. Увреденият от събитието детайл е
задно дясно стъкло на врата. Общата стойност за възстановяване на процесния автомобил по средни пазарни цени към датата на
събитието е в размер на 428,81 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа
обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно
събитие.
Установи се от събрания доказателствен материал и най – вече от представения опис
на щета, че увреденият детайл на процесния лек
автомобил е задно дясно стъкло на врата.
По смисъла на чл. 386, ал. 2
КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и трайно установената
практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество,
като увредената вещ.
Установи се от заключението по
допуснатата АТОЕ, която съдът кредитира изцяло поради обстоятелството, че
отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, че стойността на сумата,
необходима за ремонт на увредения детайл по средни пазарни цени на труд е в
размер на 428,81 лв.
От тази сума следва да се
приспадне вече заплатената от застрахователя сума в размер на 55,90 лв., както
и сумата от 10,00 лв., предмет на гр.д. с номер 17985/2018г. по описа на ВРС.
Следователно предявеният иск за сумата от 362,91 лв. се явява основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния
разноски в исковото производство в общ размер от 610,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на В.Д.Б., ЕГН **********, сумата от 362,91 лв. (триста шестдесет и два лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на задно дясно стъкло на
врата, причинено в резултат на настъпило застрахователно събитие,
установено на 24.10.2018г. по Договор с номер 0306Х0349956 от 18.12.2017г. „***“ на л.а. „***ЦР-В“,
с рег. номер ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на В.Д.Б., ЕГН **********, сумата от общо 610,00 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................