Р Е Ш Е Н И Е
№260041/17.1.2022г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №14396/2020 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, с която против М.И.М., ЕГН **********, с
посочен в заявлението адрес: *******************, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ *
по описа на ВРС за * г., а именно: 117,41 лв., представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен №*******, дължима за
периода от 21.06.2017 г. до 21.02.2018 г., за обект-имот, находящ се в
*******************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.* г. до окончателното
погасяване на задължението както и сумата от 27,25 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.08.2017 г. до 24.05.* г. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ */* г. на ВРС е издадена въз основа на заявление на ищеца, като
в полза на заявителя са присъдени следните суми: 117,41 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен №*******,
дължима за периода от 21.06.2017г. до 21.02.2018г., за обект-имот, находящ се в
*******************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.* г. до окончателното
погасяване на задължението както и сумата от 27,25 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.08.2017 г. до 24.05.* г., както и
сторените разноски в заповедното производство.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен
договор, по силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на
ответника - абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е
задължил да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с абонатен номер *******, с титуляр – ответникът
по делото. За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за
предоставяне на услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща
ползваните услуги.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове. Оспорва между страните да е
налице облигационна връзка, като твърди, че ищецът не е доказал ответникът да е
потребител на ВиК услуги. Оспорва същите да са доставени до обекта, те да са в
сочения от ищеца размер и отчитането да е извършено реално, в присъствието на
титуляра или на негов представител. Оспорва в имота да е налице годно СТИ.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за уважаването
им. Ответникът, чрез особен представител, оспорва основателността им и настоява
за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Предявените искове са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №*/*г. по ч.гр.д.№ * по описа на ВРС за * г. за заплащане на следните
суми: 117,41 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги
по партида с абонатен №*******, дължима за периода от 21.06.2017 г. до
21.02.2018 г., за обект-имот, находящ се в *******************, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.05.* г. до окончателното погасяване на задължението както и сумата
от 27,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2017 г.
до 24.05.* г., както и сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, представена в законоустановения едномесечен срок, е образувано
настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ * по описа на ВРС за *
г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на
обезщетението за забава. При въведени възражения против вземането от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възраженията си, в
т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че
са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от
чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да
доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а
съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на
падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ
е предвидено, че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете,
определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде
извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно отношение;
ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, претендираните и
осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се
определя кръга лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г., също
изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /чл. 3, ал.1/.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения
между страните в едномесечен срок от публикуването им. Не се изисква сключване
на индивидуален писмен договор между потребител и оператор.
С оглед гореизложеното, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че същият не е потребител на ВиК услуги в процесния
обект. Видно от приложената по делото справка, на Агенция по вписванията, към
процесния период, ответникът е собственик на имота, до който са доставени ВиК
услугите. Обстоятелство, че считано от 2008 г. е заявила постоянен и настоящ
адрес, различен от процесния, не я освобождава от изпълнение на поетото
договорно задължение по възникналото с дружеството – ищец, облигационно
правоотношение, а именно да заплаща стойността на доставените до собствения
ѝ имот, ВиК услуги.
Неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника, че до имота не са доставени услуги в обема, чиято
стойност претендира ищецът. Отчитането на потребените ВиК услуги е извършвано
редовно, като данните от монтирания водомер в имота на ищеца са отразени в
карнет – представено е доказателство за ежемесечно отчитане, извършено в
периода от м.06.17 г. до м.02.18 г. Подпис за потребител е поставен при отчет,
извършен на дата 21.06.2017 г., когато в карнета е записано потребление в
размер на 32 куб. м или общо 625 куб. м. Последвалите записи, считано от
м.07.2017 г. до м.02.2018 г. са извършени без да бъде положен подпис за потребителя
или негов представител, но видно от представен опис на отчети, на дата
24.01.2019 г., ответникът е извършил самоотчет на потребените ВиК услуги, като е отчетено потребление в обем от 665
куб. м.
От заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено
от страните, се установява, че общият сбор на начислените суми за ползвани ВиК
услуги по партида с аб. №*******, с титуляр М.И.М. е в размер на 117,41 лева, а
лихвата за забава, начислена за периода от 31.08.2017 г. до 24.05.* г. е в
размер на 27,25 лева. Към датата на изготвяне на експертното заключение, не са
установени плащания по процесните фактури.
Видно от констативен протокол №339/30.11.2021 г. и
уведомително писмо №1000/30.11.2021 г., се установява, че на датата на
съставяне на двамата документа, в процесния имот е извършен реален отчет при
показания 665 куб. м. От справка в Имотния регистър се установява, че
ответникът не е собственик на жилището от 17.11.* г. Извършеният в имота реален
отчет сочи потребление в размера, заявен от ответника, при самоотчета на
последния от 24.01.2019 г.
Съдът намира, че ищецът
успешно доказа основанието и размера на главния иск, поради което същият следва
да бъде уважен изцяло. Между страните по делото е налице облигационна
обвързаност, като безспорно ответникът е потребител на ВиК услуги с аб. №*******,
за обект на потребление с адрес:
*******************. До собствения на
ответника обект, ищецът е доставил ВиК услуги, отчел е потребените количества,
но не е получил заплащане за същите. С оглед основателността на предявения
главен иск, основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава.
По отговорността за разноски.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на
ищеца, сторените от последния разноски. Ответната страна въвежда възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение. С разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, респективно за юрисконсулт, е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната
страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Възражението е
основателно. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева, но съдът, намира че същият следва да бъде намален до 150 лева, като
този размер е съобразен с разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.
25 НЗПП, с фактическата и правна сложност на делото, и заявения материален
интерес. При горните доводи, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 835 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца
се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 25
лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка: ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, в
отношенията между страните по делото, че Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*/*г. по ч.гр.д.№ * по описа на
ВРС за * г., а именно: 117,41 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен №*******, дължима за периода от
21.06.2017 г. до 21.02.2018 г., за обект-имот, находящ се в
*******************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.* г. до окончателното
погасяване на задължението както и сумата от 27,25 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.08.2017 г. до 24.05.* г.
ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 835 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 25
лева - разноски по ч. гр. дело № */* г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: