№ 65
гр. Панагюрище, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М Г. Татарева К.
при участието на секретаря Нонка Цв. С.а
като разгледа докладваното от М Г. Татарева К. Гражданско дело №
20225230100263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34 ЗС
Предявен е от Е. Г. Н. срещу Л. А. Т. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба
на недвижим имот с идентификатор: ***** *** **** по КККР на гр. Панагюрище,
одобрени със Заповед РД-18-39/17.07.2012 година ИД на АГКК. с последно изменеие
на КККР: няма, с адрес на имота: гр. Панагюрище, улица ,,***“ № *** с площ от 394
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор няма, номер по предходен
план: 3156, кв. 218, парцел VII, при съседи: ***** *** ****, **** *** ****, **** ***
****, **** *** ****.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Излага се, че върху делбения имот е възникнала съсобственост, доколкото нейната
майка й е дарила ¼ ид.ч., като ответника на основание наследствено правоприемство
притежава ¾ ид.ч. Сочи се, че върху имота е изградена сграда с идентификатор: *****
*** ****.1 и с идентификатор: ***** *** ****.3 собственост на ищеца, а сграда с
идентификатор: ***** *** ****.2 е била собственост на ответника, но същата е
изгоряла. Моли да се допусне делба на недвижимия имот – земя при квоти ¼ ид.ч. за
ищеца и ¾ ид.ч. за ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който не се
оспорва, че имотът е съсобствен между страните при посочените квоти, но се излага, че
сградата собственост на ответника не е погинала, тъй като през м. август 2019г., е
изгорял само покрива и частично втория етаж, но дали и да е била погинала то,
доколкото се притежава правото на строеж, същото е реализуемо при условията на чл.
183, ал. 4 ЗУТ. Излага се, че поземления имот няма самостоятелен характер, а е
придобил обслужващо значение спрямо сградите, поради което иска за делба следва да
се отхвърли.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното:
По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 3, том I, рег. № 45, дело 3 от 2019 г. на Нотариус К Ц, от който се
установява, че Д К М е дарила на дъщеря си Е. Н. двуетажна жилищна сграда с
идентификатор: ***** *** ****.1 по КККР на гр. Панагюрище, с административен
адрес: гр. Панагюрище, ул. ***“ № ***, селскостопанска сграда с идентификатор:
***** *** ****.3 по КККР на гр. Панагюрище, ведно с ¼ ид.ч. от поземления имот, в
които сградите са изградени с идентификатор: ***** *** **** по КККР на гр.
Панагюрище и административен адрес: гр. Панагюрище, ул. ***“ № ***.
По делото като доказателство е приет нотариален акт за отстъпване право на
строеж (суперфиция) № 66, том II, дело № 738/19068 г. по описа на Районен съд-
Панагюрище, с който на С К (брат) и М Ковa (сестра) е преотстъпено право на строеж
на нова жилищна сграда, съобразно утвърдения архитектурен план върху парцел VII,
имот 4021, кв. 99 по плана на гр. Панагюрище.
По делото е прието като доказателство констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот №*27, том III, рег. № 5043, дело № 462 от 2008 г. на
Нотариус П К с който М К е призната за собственик на ¾ ид.ч. от УПИ VIII-3156, с
площ от 392 кв.м. по плана на гр. Панагюрище, ведно с паянтова жилищна сграда с
площ от 40 кв.м.
От прието по делото като доказателство удостоверение за наследници №
0001160 от 26.08.2019 г. издадено от Община Панагюрище се установява, че наследник
на М К е ответника Л. Т..
От приета по делото като доказателство справка до Началника РСПБЗН гр.
Панагюрище се установява, че на 18.08.2019 г. в 19:37 часа е прието съобщение за
горяща постройка намираща се на ул. „***“ № 6, за възстановяването на която сграда
не са предприети последващи действия, което се установява от констативен протокол
изготвен от Община Панагюрище на 03.02.2023 г. и приет като доказателство по
делото.
По делото е допусната и приета без възражения на страните съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице Б. Г., в която също е посочено, че процесния
недвижим имот е неподеляем с оглед изискванията на ЗУТ, като на място в имота
сграда с идентификатор ***** *** ****.2 – жилищна сграда с площ от 40 кв.м. не
съществува като годен обект. Същата е с разрушени конструкции – дървени скелети,
покриви и тухлени стени. Останали са част от основите, изградени от каменна зидария,
който са напукани и копрометирани, застрашени са от самосрутване и не могат да се
поправят и заздравят. Посочено е, че сградата е била построена през 1957 г. Изяснено
е, че сграда с идентификатор ***** *** ****.1 с площ от 52 кв.м. е построена след 1968
г. съгласно отстъпено право на строеж описано в н.а. №66/1968 г. от Д М- К заедно с
брат си С К. Вещото лице е посочило, че парцел VII -4021 в кв. 99 с урегулирана площ
от 390 кв.мм. по обезсиления кадастрален план на гр. Панагюрище от 1957 г. е
идентичен с УПИ VIII-3156 в кв. 218 с урегулирана площ от 394 кв.м. по сега
действащия регулационен план на гр. Панагюрище от 1980 г. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен
отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на
съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
2
достигнало.
По делото като доказателство е прието становище от Община Панагюрище, в
което е посочено, че процесния недвижим имот е неподеляем с оглед изискванията на
ЗУТ.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Безспорно е между страните, а и това се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът е носител на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху
процесния недвижим имот, а ответникът е носител на правото на собственост на
останалите ¾ ид.ч.
Спорен по делото е единствено въпросът дали процесния недвижим имот
представлява самостоятелен обект на право на собственост или същият е обща част по
см. на чл. 38 ЗС, съобразно дадените разяснения с ППВС т. 1, б. ”д” от ППВС № 2/1982
г., доколкото от имотът не може да бъде отделен нов поземлен имот с оглед
изискванията на чл. 19 ЗУТ- в какъвто смисъл е становището на Общинска
администрация и приетото заключение на вещото лице.
Константната съдебна практика приема, че е недопустима делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, които са и съсобственици на
парцела. Приема се, че в тези случаи се създава положение, сходно с етажната
собственост, при което теренът е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и съсобствеността
върху него е неразделно свързана с отделните сгради. ВС на Република България дава
разяснения, с които цели да установи принципното си разбиране, че когато в едно
неподеляемо дворно място има изградени два самостоятелни обекта на основно
застрояване / жилища, вили и др./ в режим на хоризонтална или вертикална
собственост, дворното място следва да обслужва и двата обекта като неделима според
предназначението си обща част. В конкретния случай, обаче такава хипотеза не е
налице. От събраните по делото доказателства се установява, че в процесния имот е
изградена единствено двуетажна жилищна сграда (обект на основно застрояване) с
идентификатор: ***** *** ****.1 по КККР на гр. Панагюрище, която е лична
собственост единствено на ищеца Н.. От събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът не притежава собственост върху обект в имота, доколкото
сграда с идентификатор ***** *** ****.2 по КККР на гр. Панагюрище е претърпяла
пожар през 2019 г. и не е годен обект на правото на собственост, тъй като към
настоящия момент същата не съществува като самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на решението
съдът следва да съобрази фактическото положени именно към момента на
приключване на съдебното дирене. Ето защо се явяват ирелевантни за спора
твърденията на ответника, че в негова полза (като наследодател на М К) е учредено
право на строеж, доколкото към настоящия момент, дори и да е налице такова
учредено право, същото не е реализирано, респ. ответникът не е носител на право на
собственост върху обект изграден в процесния имот, така щото дворното място да
изгуби самостоятелното си предназначение. Още повече, че от събраните по делото
доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин, че М К е реализирала
отстъпеното й право на строеж в 5 годишния давностен срок (с оглед своевременно
заявеното възражение за изтекла погасителна давност), доколкото в своето заключение
вещото лице изрично е посочило, че сградата описана в констативен нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот №*27, том III, рег. № 5043, дело № 462 от
3
2008 г. на Нотариус П К собственост на М К е построена през 1957, а правото на
строеж е учредено много след това – през 1968 г., видно от приет нотариален акт за
отстъпване право на строеж (суперфиция) № 66, том II, дело № 738/19068 г. по описа
на Районен съд- Панагюрище.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да допусне до съдебна делба
процесния недвижим имот, доколкото същият представлява самостоятелен обект на
правото на собственост, което право принадлежи на ищеца Е. Н. и ответника Л. Т. при
квоти както следва ¼ ид.ч. за ищеца и ¾ ид.ч. за ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот с
идентификатор: ***** *** **** по КККР на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед
РД-18-39/17.07.2012 година ИД на АГКК, с последно изменеие на КККР: няма, с адрес
на имота: гр. Панагюрище, улица ,,***“ № *** с площ от 394 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор няма, номер по предходен план:
3156, кв. 218, парцел VII, при съседи: ***** *** ****, **** *** ****, **** *** ****,
**** *** ****,
между съделителите: Е. Г. Н. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул.
„****“ №*, ет. 4, ап. 29 и Л. А. Т. ЕГН: ********** с адрес: гр. София, бул. „*****“
№*52, ет.1, ап. 1 при следните квоти: 1/4 идеална част за Е. Н. и 3/4 идеална част за Л.
Т..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4