№ 18450
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110106814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът *********** е предявило срещу Е. А. Р. и Л. Р. Р.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно следните вземания:
сумата от 192.00лв. - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот - апартамент
№ 47, находящ се в *********, ведно със законната лихва от 28.04.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 50.60 лв. за периода от 15.09.2020г. до
30.03.2023г., сумата от 2.30лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2020г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва от 28.04.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 0.65 лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2020г. до
30.03.2023г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 10.05.2023г. по ч.гр.д. №
22435/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот - апартамент № 47, находящ се в *********, като за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. била доставена топлинна енергия, остойностена
на сумата от 384.01лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до
30.03.2023г. в размер на 101.19лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020г. в размер на 4.59лв. и
лихва за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до
30.03.2023г. в размер на 1.29лв. Твърди, че 1/2 ид.ч. от процесния имот се притежава от
1
двамата ответници в режим на семейна имуществена общност, а останалата част е
собственост на лицето **********, с оглед на което претендира 1/2 част от посочените
суми при условията на солидарност от ответниците.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е.
А. Р. и Л. Р. Р., в които оспорват исковете. Считат, че исковата молба е нередовна, тъй
като претендираните вземания не са индивидуализирани по отношение на партидата
при ищеца, с оглед обстоятелството, че за имота са открити две отделни партиди.
Твърдят, че между съсобствениците на процесния имот, находящ се на адрес:
***********, е постигната съдебна спогодба по гр.д. №1152/1992 г. по описа на СРС,
20 състав, за ползването на имота, въз основа на която е разпределено ползването на
идеалните части между съсобствениците – лицето ******** и лицето **********.
Твърдят, че на 11.06.2014 г. ответникът Л. Р. Р. е придобил въз основа на договор за
покупко- продажба 1/2 ид.ч. от процесния имот и на същата дата е сключен и договор
за разпределение на ползването на имота, като към посочената дата ответникът е бил в
брак с ответницата Е. А. Р.. Твърдят, че след придобиване на 1/2 част от имота
ответникът Л. Р. Р. заедно с другия съсобственик са заявили при ищеца откриването на
2 самостоятелни партиди за всеки самостоятелен обект, въз основа на
разпределителния протокол, във връзка с което ищецът открил две индивидуални
партиди за апартамента - по една за всеки съсобственик спрямо частта, която използва,
с оглед на което ищецът приел да третира разпределените части между
съсобствениците като два самостоятелни обекта, въз основа на което ответникът Л. Р.
Р. придобил качеството на клиент на топлинна енергия за частта от имота, която е
разпределена за негово ползване за партида с инсталация № ********. Ответниците
оспорват да са страна по облигационно правоотношение въз основа на което да са
придобили качеството „потребител на топлинна енергия“ за посочения в исковата
молба клиентски номер. Като довод за недължимост в полза на ищеца на цената за
извършване на дяловото разпределение сочат обстоятелството, договорът, сключен от
етажната собственост и дружеството- топлинен счетоводител, не ги обвързва, така и
че ищецът е предявил чужди права- тези на фирмата за дялово разпределение.
Възразяват, че не са надлежно уведомени и за сключен договор между ********** и
ищеца, както и намират, че същият е прекратен поради изтичане на срока му, с оглед
на което ищецът не е легитимиран да получи плащане на цената за услугата дялово
разпределение. Считат, че не дължат заплащане и на претендираното вземане за лихва
за забава, тъй като не са поставени в забава по надлежния начин съобразно
приложимите общи условия. В условията на евентуалност правят възражение за
погасяване на процесните вземания по давност. Отделно от горното ответницата Е. А.
Р. навежда довод, че в процесния случай единствено другия ответник е клиент на
топлинна енергия, с оглед на обстоятелството, че в качеството му на съсобственик на
имота на негово име е открита партида при ищеца. Претендират разноски.
2
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца -
*******, което не е взело становище по същество по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 22435/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление вх.№ 118146/28.04.2023г., на 10.05.2013г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено Е. А. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, и длъжникът Л. Р. Р. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, и длъжникът ********** с ЕГН:
********** и адрес: гр. **********, да заплатят разделно (като Е. А. Р. и Л. Р. Р. са
солидарно задължение за 1/2, а ********** за другата 1/2) на заявител *********** с
ЕИК: ********* и адрес: ***********, сумите 384,01 лева (триста осемдесет и четири
лева и 01 стотинка), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. **********, аб.№********, ведно със законна лихва за период от
28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 101,19 лева (сто и един лева и 19
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г.,
4,59лева (четири лева и 59 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,29 лева (един лев
и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
30.03.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Заповедта е връчена на Е. Р. и Л. Р. на 18.05.2023г., като на 19.06.2023г. (в срок) е
подадено възражение от длъжниците, в което описват, че не дължат изпълнение по
заповедта, защото процесното жилище (ап.47) било обособено в два обекта – имало
извършено разпределение на правото на ползване между съсобствениците, които
имали отделни абонатни номера, отделни топломери, водомери и електромери.
Абонатният номер на топломера на обособената ½ от жилището, която се ползвала от
Е. и Л. Р.и била с аб.№ *********, за който били погасени всички задължения. За аб.№
******** бил с адрес ап.47А, който бил на *******, т.е. твърди се,че задълженията за
аб.№ ******** са дължими само от посочения длъжник, а не и от Е. Р. и Л. Р.. С
разпореждане № 8208/16.01.2024г. съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК до
заявителя за установяване на претендираните вземания срещу Е. Р. и Л. Р., като е
издаден ИЛ за сумите по заповедта спрямо *******. В изпълнение на дадените
указания в срок е предявен настоящият иск.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
3
обстоятелствата, че за процесния период ответникът Л. Р. Р. въз основа на договор за
покупко- продажба от 11.06.2014 г. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот -
апартамент № 47, находящ се в *********, както и че към датата на придобиване на
1/2 ид.ч. от имота – на 11.06.2014 г., ответникът Л. Р. Р. е бил в брак с ответницата Е.
А. Р..
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том 1, рег.№ 2841,
дело№ 37/2014г. на 25.04.2014г. ******* дарява на родители си ********* и ********
½ ид.ч. от имот в гр.София, ********.
Приет е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 79, том1 , рег.№ 3986,
дело№ 68/2014г. съгласно който на 11.06.2014г. ********* и ******** продават ½ ид.ч.
от имот в гр.София, ********, на Л. Р. Р..
По делото е приет нотариален акт за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имоти,
вместо изпълнение на парично задължение от 17.06.2020г., съгласно който *******
като прехвърлител прехвърля на ******** ½ ид.ч. от имот в гр.София, ********.
Приета е искова молба от ответниците срещу ******* по чл.33, ал.2 ЗС, с която
се иска да бъде упражнено право на изкупуване за ½ ид.ч. (предмет на договора за
прехвърляне на ид.ч. от недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение
от 17.06.2020г.), така и Решение № 260533 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 8637 / 2020 г. на
ГО 1-28 състав на СГС (потвърдено с Решение № 1461 от 01.12.2022 г. по в.г.д. №
1555/2022 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
1812/12.04.2024г. по гр.д. № 2162/2023г. по описа на ВКС), с което е отхвърлен искът
на ответниците (съпрузи).
Приет е договор за разпределение на ползване от 11.06.2014г. между
пълномощник на ******* и Л. Р. за разпределение на ползване на съсобствения им ап.
№ 47 в ***********, съгласно която страните се задължава да ползват съответните
части от апартамента съгласно скица приложена към заключението на вещо лице и
неразделна част от съдебна спогодба по гр.д. № 1152/1992г. на СРС, 20 състав.
Ответниците са представили формуляр за отчет от ТЛП по кл.№ ******** за
имот на адрес ********, както и фактура № 001202431338 – оригинал от ищеца от
30.06.2023г. за отчетен период 01.06.2023г. до 30.06.2023г. за получател ответника за
имота в ***********, бизнес партньор № **********, договорна сметка №
**********, инсталация № ********.
По делото е приет Договор № 228/08.01.2001г. между ТЛП и ЕС за извършване
на услугата дялово разпределение на потребители на ищеца, така и протокол от
15.11.2000г. от ОС на ЕС в гр.София, съгласно който е взето решение за избор на
фирма за отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за
топлинно отчитане – именно ТЛП, така и Договор № Д-0-67/03.06.2020г. между ТЛП и
ищеца за извършване услугата дялово разпределение по чл.139а ЗЕ.
4
Приети са документи от ТЛП – за аб.№ ********/ код платец № 614659,
получател ********, ********, както и формуляр за отчет за аб.№ ********, с
местоположение на ап. 47А / Ляво.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите условия за
продажба на топлинна енергия от *********** на потребители за битови нужди в
гр.София, действали след 27.06.2016г.
Вещото лице по допуснатата СТЕ първоначално депозира заключение (л.175-
180), като в заявление от 29.04.2024г. посочва, че експертизата е изпълнена въз основа
на вписвания в исковата молба за аб.№ ********, неотговарящ на ползвателите,
съобщени като ответници по делото, като същите се отнасят за консумирана ТЕ за
суми за ап.№ 47А, като изготвя СТЕ за дължима сума за аб.№ *********, съгласно
което заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за аб.№ ********* за имот в гр.София, ********, е ползвана ТЕ, като за
кл.№ ********* (ап.47) били инсталирани ИРРО с номера А40309 и А39922, а за к..№
******** /47А/ били инсталирани ИРРО с номера А36376, R34205 и А36415. Вещото
лице посочва, че двата клиентски номера (******** и ********_ се отнасяли до
различни недвижими имоти и се извършвало отделно отчитане на двата
самостоятелни обекта. За аб.№ ********* съответства инсталация № ********, а за
ап.47а аб.№ ********, инсталация ********, с кубатура 115м3.
Приобщени са фискални бонове (л.30 чрез ч.гр.д. № 22435/2023, както и л.202 и
сл. по настоящото дело), съгласно които на ищеца са платени суми за клиент Л. Р., код
платеж № 1014854, договорна сметка № **********, аб.№ *********, инсталация №
********.
По делото е прието допълнително заключение по ССчЕ, от което се установява,
че неплатените задължения за процесния период 01.05.2019г. до 30.04.2020г. се
отнасяли за партида с кл.№ ********, аб.№ ******** и код на платец №
21000636110/614659 за имот с адрес ********. Партида с номер на инсталация №
********, аб.№ ********* и код на платец № **********/1014854 се водела на името
на Л. Р. и се отнасяла за имот на адрес *********, като за аб.№ *********,
начислените суми за ползвана ТЕ за процесния период били в размер на 379.34лв., и
които били платени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
5
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да
бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребители на
топлинната енергия на ответниците - в качеството на собственици при заявените квоти
или като ползватели на имота) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума,
както и в имота да е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер
на претендираната сума. Във връзка с твърденията, че за процесния имот била
предоставяна услугата дялово разпределение, следва ищецът да докаже наличието на
договор между ищеца и дружество за дялово разпределение, така и договор между
последното и потребителите в сградата, както и да докаже извършване на услугите, за
което е поето задължение за плащане спрямо топлофикационното дружество. По иска
с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера
на законната лихва за забава за процесния период. Ответниците, при установяване на
горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Спорът по делото се концентрира по това дали ответниците имат качеството
потребители за претендираните суми за аб.№ ********, за имот в гр.София, ********,
инсталация № ********. Съвкупно от събраните по делото доказателства, конкретно
от заключенията на вещите лице по СТЕ и ССчЕ, както и от приетите по делото
фискални бонове, съдът приема за установено, че за ответниците при ищеца се води
партида с номер на инсталация № ********, аб.№ ********* и код на платец №
**********/1014854 и се отнасяла за имот на адрес *********, като за аб.№
*********, начислените суми за ползвана ТЕ за процесния период били в размер на
379.34лв., и които били платени. Неплатените задължения за процесния период
01.05.2019г. до 30.04.2020г. се отнасяли за партида с кл.№ ********, аб.№ ******** и
код на платец № 21000636110/614659 за имот с адрес ********, който не се води на
ответниците. Оттук исковете се явяват изцяло неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат ответниците, всеки от който е
сторил разноски в размер на по 200лв. за депозити за експертизата, така и в полза на
адв. Н. И. И., ЕГН: **********, следва да се платят по чл.38, ал.2 ЗАдв разноски за
адв. възнаграждение в размер на общо 960лв. (480лв. за Л. Р. и 480лв. за Е. Р.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление ********, положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Е. А. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
**********, и Л. Р. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, дължат солидарно
на *********** с ЕИК: ********* и адрес: ***********, сумата от 192.00лв. -
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот - апартамент № 47, находящ се в
*********, ведно със законната лихва от 28.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 50.60 лв. за периода от 15.09.2020г. до 30.03.2023г.,
сумата от 2.30лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до
30.06.2020г., ведно със законната лихва от 28.04.2023г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 0.65 лв. - лихва за забава за периода от 16.07.2020г. до 30.03.2023г.,
за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 10.05.2023г. по ч.гр.д. № 22435/2023г.
по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК *********** с ЕИК: ********* и
адрес: ***********, да заплати на Е. А. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **********,
разноски в размер на 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК *********** с ЕИК: ********* и
адрес: ***********, да заплати на Л. Р. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **********,
разноски в размер на 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв вр. чл.78, ал.3 ГПК *********** с
ЕИК: ********* и адрес: ***********, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН: **********,
разноски за адв. възнаграждение в размер на общо 960лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7