Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 11. 05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов в. гр. д. № 12963 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна от ответника и в първоинстанционното
производство Агенцията „Пътна инфраструктура“ адрес град София, бул. „*********(въззивник)
чрез юрисконсултГ.Н. срещу решение, постановено на 05. 07. 2019 г. от Софийския
районен съд, 88-и състав, по гр. д. № 75465 по описа на Софийския районен съд
за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд е уважил
изцяло предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213 от
Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за установяване на съществуването на вземане в размер на 99
лева и 20 стотинки, представляващо изплатено застрахователно обезщетение.
Въззивникът твърди,
че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано; постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа
обстановка. Заявява, че представеният протокол от пътнотранспортно произшествие
не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 183 ГПК, поради
което трябва да бъде изключен от доказателствата по делото. Поддържа, че
протоколът е непълен, неточен и противоречив и в него липсва пълно и ясно
описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка
и на конкретното място. Твърди, че протоколът е бил съставен от служители на
Министерството на вътрешните работи (МВР) 40 минути след евентуалното пътнотранспортно
произшествие и има обвързваща материална доказателствена сила само относно
фактите, които са били възприети лично от длъжностното лице. Приема, че
съгласно протокола няма свидетели на евентуалното застрахователно събитие.
Твърди, че в протокола не е бил посочен размерът на препятствието. Заявява, че
в уведомлението за настъпило застрахователно събитие не е посочена дата.
Поддържа, че длъжностното лице не е изготвило снимков материал съгласно Наредба
№ I – 167
от 24. 10. 2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства и Наредба №
Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
Възразява, че по делото не са били събрани данни относно скоростта, с която се
е движел водача във връзка с така наречената „опасна зона за спиране“.
Поддържа, че заключението на вещото лице не би могло да служи категорично като
доказателство за механизма и причинно-следствената връзка, а освен това не е
установило и физическите характеристики на евентуалното препятствие. Твърди, че
не е ясно дали е имало други движещи се моторни превозни средства, които да са
попречили заобикалянето на препятствието. Заявява, че в представената
застрахователна полица не са посочени покритите застрахователни рискове и не са
били представени актуални общи условия (представените с исковата молба не са
подписани, нито е представено решение на управителния съвет за одобряването
им). Открива противоречия в събраните по делото доказателства. Твърди, че няма
доказателства, че същият при реализирането на пътнотранспортното произшествие
не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Заявява, че
задължителните реквизити за попълването и удостоверяването на доклада по щета
не са извършени. Поддържа, че не са били събрани доказателства за причиняването
на вреди в резултат на неспазване на установените технически и технологични
норми, несъобразяване с правилата за противопожарна охрана, износеност (умора)
на отделни детайли, повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект,
внезапно спиране и кражба на същите, умишлени действия на водача на автомобила,
застрахования, членове на неговото семейство и/или негови служители. Твърди, че
доказателството „застрахователна полица не удостоверява основанието за
изплащане на застрахователното събитие“, поради което не следва да бъде
кредитирано и да бъде изключено от кръга на приложените доказателства. Излага
правни доводи във връзка с фактическия състав на по чл. 213, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) и чл. 49 ЗЗД. Иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск. Евентуално иска от въззивния съд да се произнесе с оглед на
хипотезата на съпричиняване. Претендира всички сторени по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съответно иска въззивният съд да се произнесе по чл. 78, ал. 8 ГПК, ако процесуалният представител на насрещната страна е юрисконсулт.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество) чрез юрисконсулт Н.Г..
Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Поддържа, че въззивникът е отговорен за поддръжката
на процесния участък от пътната мрежа. Заявява, че по делото безспорно е било
установено, че въззивникът не е изпълнил вменените му по закон задължения и че
настъпилото пътнотранспортно произшествие е в пряка причинно-следствена връзка
с това неизпълнение. Твърди, че протоколът за пътнотранспортното произшествие е
официален документ, който следва да бъде кредитиран напълно. Позовава се на
съдебно-техническата експертиза и събраните свидетелски показания. Иска от
въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло
обжалваното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на
юрисконсултското възнаграждение.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт в законоустановения срок. Представен е документ за внесена държавна такса.
При това положение въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Относно правилността му приема следното.
Правилно
съобразно твърдяното с исковата молба първата инстанция е квалифицирала
предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213 от Кодекса за застраховането
(отм.) във връзка с чл. 49 ЗЗД (предвид твърдения срок на валидност на
застрахователния договор от 17. 05. 2014 г, до 16. 05. 2015 г. и съобразно пар.
22 от Преходните и заключителните разпоредби към Кодекса за застраховането,
обн. „ДВ“ бр. 102 от 2015 г., в сила от 01. 01. 2016 г.). Правопораждащият
фактически състав на претендираното право обема следните елементи: 1. валидно
застрахователно правоотношение; 2. настъпване на застрахователно събитие, в
случая пътнотранспортно произшествие, в периода на застрахователно покритие; 3.
пътнотранспортното произшествие да е осъществено на част от пътната мрежа, за
чието стопанисване отговаря Агенцията „Пътна инфраструктура“; 4. виновно
поведение, в случая бездействие, на лице или на лица, на които Агенцията „Пътна
инфраструктура“ е възложила стопанисването на частта от пътната мрежа; 5.
настъпване на твърдените вреди в съответния размер; 6. причинна връзка между
виновното поведение (бездействие) и настъпилите вреди; 7. заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер, съответстващ на
размера на вредите.
От
представените по делото доказателства се установява, че на 10. 05. 2014 г.
въззиваемото дружество е сключило чрез представител застрахователен договор с Д.К.М.,
по силата на който е било застраховано следното движимо имущество: моторно
превозно средство марка и модел „Мазда 3“, регистрационен номер СО 2225 АХ. В
договора е отбелязано „Застраховка „КАСКО“ на МПС“, „Клауза 1“. Периодът на
застрахователното покритие е от 17. 05. 2014 г. до 16. 05. 2015 г., уговорената
застрахователна сума е в размер на 10 000 лева.
По делото са
представени също така и общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства. Самите общи условия действително не са
подписани. Въпреки това, в застрахователната полица застрахованата е
декларирала, че е получила общите условия, запозната е с тях и ги приема, с
което изискването на чл. 186, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) е
спазено. Възражението на Агенцията „Пътна инфраструктура“, че няма данни общите
условия да са били приети от управителния орган на въззиваемото дружество, няма
връзка с предмета на настоящото дело. Това е възражение, правен интерес от
което има само застрахованата с оглед вътрешните отношения между нея и
въззиваемото дружество.
Съгласно
приложимата „Клауза 1 – всички рискове“, т. 1. 3. от общите условия,
пътнотранспортните произшествия по време на движение и/или в паркирано
положение съставляват покрит застрахователен риск.
На следващо
място, от събраните по делото доказателства се установява, че на 13. 08. 2014
г. застрахованото моторно превозно средство е било управлявано от свидетеля П.
Г. М.по републикански път II – 62 в посока от град Дупница към град
Самоков. Към 10, 30 час‚
сутринта водачът преминал през несигнализирана и необезопасена неравност, която
не могъл да избегне поради насрещно движещо се моторно превозно средство.
Вследствие на преминаването през неравността застрахованото моторно превозно
средство претърпяло щети, изразяващи се в скъсване на предната дясна гума.
Средната пазарна стойност на щетите към 13. 08. 2014 г. възлиза на 105 лева и
76 стотинки.
Тази
фактическа обстановка се установява от протокол за пътнотранспортно
произшествие № 1498936 от 13. 08. 2014 г., показанията на свидетеля П.Г.М.и
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. Протоколът е
съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му, поради което е
официален документ за възприетите от него факти, а именно: наличието на
необозначено и необезопасено препятствие на пътя и щетите по застрахованото
моторно превозно средство. Протоколът съдържа необходимите реквизити и има
материална доказателствена сила за посочените обстоятелства. Законът не изисква
описание на „физическите характеристики“ на препятствието като елемент от
съдържанието на протокола. Конкретното описание на размерите на препятствието е
правноирелевантно. Протоколът е пълен и точен, отговаря изцяло на изискванията
на чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 183 ГПК и не следва да бъде изключван от
доказателствата по делото, а напротив, трябва да бъде ценен съобразно присъщата
му материална доказателствена сила.
Свидетелските
показания съответстват на установено с протокола за пътнотранспортно
произшествие относно времето на произшествието, щетите и наличието на препятствие
на пътя. Те съответстват и на отбелязаното в протокола, че са били направени 5
снимки. Следователно неоснователно е възражението на въззивника, че служителите
на МВР не са изготвили снимков материал. Такъв е бил изготвен от тях, но не е
бил приложен по настоящото дело. Дори и така обаче са налице достатъчно други
доказателства, от които произшествието и вредите се установяват при условията
на пълно и главно доказване.
Експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза установява наличието на причинна
връзка между преминаването на застрахованото моторно превозно средство през
препятствието и настъпилите вреди, както и размера на вредите. Заключението е
пълно, ясно, обосновано и професионално, поради което следва да бъде изцяло кредитирано.
Така
установеното произшествие представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла
пар. 6, т. 30 от Закона за движение по пътищата. Следователно в периода на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие. По делото са
представени доказателства, че въззиваемото дружество е било уведомено за
настъпилото застрахователно събитие. Въззивникът възразява, че уведомлението не
е датирано; всъщност на „дата“ е записано „14“; доколкото от официален документ
се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на 13. 08. 2014
г., то при съвместната преценка на тези писмени доказателства въззивният съд
достига до фактическия извод, че уведомлението е било съставено и подадено до
въззиваемото дружество на 14. 08. 2014 г. Представени са също така писмени
доказателства, съобразно които въззиваемото дружество е оценило стойността на
щетите на 89 лева и 20 стотинки: експертиза по щета и доклад по щета (л. 12 и
л. 11 от исковото производство на районния съд) като и двата документа са
подписани. Представен е и платежен документ в полза на застрахованата за сумата
от 89 лева и 20 стотинки. С добавянето на обичайните разходи в размер на 10
лева искът е доказан както по основание, така и по размер. Всички събрани по
делото доказателства са еднопосочни, хармонични и взаимно допълващи се; те
образуват единна доказателствена съвкупност, която обуславя горните фактически
изводи.
Възражението
на въззивника за съпричиняване остава недоказано. Тежестта за доказването на
съпричиняване лежи върху него на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото
липсват доказателства за съпричиняване. Следователно съдът трябва да приеме, че
не е налице съпричиняване. Що се отнася до възраженията на въззивника за
различни изключени застрахователни рискове (неспазване на установените
технически и технологични норми, несъобразяване с правилата за противопожарна
охрана, износеност (умора) на отделни детайли, повреди на гумите поради
овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране и кражба на същите, умишлени
действия на водача на автомобила, застрахования, членове на неговото семейство
и/или негови служители), въззивният съд приема, че въззивникът не може да
направи подобни възражения. Поради принципа за относителността на
облигационното отношение, подобни възражения могат да бъдат противопоставени
само от застрахователя на застрахования. Дори и да можеше да се приеме, че
въззивникът може да направи подобни възражения, то на общо основание той щеше
да носи тежестта на доказването им (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото не са представени
доказателства за наличието на който и да е от споменатите изключени
застрахователни рискове.
По изложените
съображения въззивният съд приема обжалваното решение за правилно.
Разноски. Предвид
изхода на делото и своевременно направената претенция, въззивният съд следва да
присъди в полза на въззиваемото дружество сторените от него разноски във
въззивното производство. Те се свеждат до възнаграждението за юрисконсулт.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото въззивният съд приема
за адекватно да определи по чл. 78, ал. 8 ГПК размер на юрисконсултското
възнаграждение за настоящото производство от 50 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение,
постановено на 05. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 88-и състав, по гр. д.
№ 75465 по описа на Софийския районен съд за 2018 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс Агенцията
„Пътна инфраструктура“ адрес град София, бул. „Македония“ № 3, да заплати
в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК********, седалище и адрес
на управление ***, сумата от 50 лева –
разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.