Р Е Ш Е Н И Е
№ 884, 10.03.2020 гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.02.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3605 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът С.Й.П. с ЕГН **********,***, твърди, че ...................
се снабдило срещу него с изпълнителен лист по ч. гр. д. № 480 по описа на
Районен съд - Пловдив за 2011 г. за следните вземания : за сумата от 9045.03
лева – главница, дължима по запис на заповед,
издаден от Г.Н.Ц. на 10.05.2006 г., с падеж - на предявяване, която ценна книга
е авалирана от ищеца и предявена за плащане на 07.09.2010 г. на издателя и на
07.07.2010 г. на авалиста, ведно със законната лихва от 12.01.2011 г. до
изплащане на вземането, а също и за сумата от 591.90 лева - разноски по
производството, за принудителното събиране на които по искане на банката на
31.03.2011 г. е образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ – ......... за 2011
г., като на 08.12.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по
изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на ....................
Твърди се още, че след датата на образуване на изпълнителното дело не са искани
и извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсването на давностните
срокове, поради което горните вземания са погасени по давност на 31.03.2014 г.
Въз основа на ката очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника горните суми. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс тауър, ет. 6,
предтавляван от ....... Р.И.М.-Т., а също и от пълномощника му ....... Г.А.,
оспорва предявените искове, като
твърди, че : в изпълнителното производство още от образуването му са изискани и
извършвани изпълнителни действия и справки относно имущественото състояние на
длъжниците, а давността за процесното вземане е 5 годишна, тъй като записът на
заповед обезпечава изпълнение на задължения по договор за кредит; с
образуването на изпълнителното
Продължение на
решение по гр. д. № 3605/19 г. на РСПд – стр. 2/6
производство давността за вземането се счита
за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, с оглед на което вземанията не
са погасени по давност и моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Претендира присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се установява от приетия като
доказателство заверен препис на изп. д. № ... по описа на ЧСИ рег. № ... –
........., за 2011 г., че : въз основа на постановено незабавно изпълнение на
издадена по ч. гр. д. № 480 по описа на Районен съд – Пловдив за 2011 г.
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 09.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ...................
срещу Г.Н.Ц. и С.Й.П. за следните вземания : за сумата от 9045.03 лева –
главница, дължима по запис на заповед, издаден от Г.Ц. на 10.05.2006 г. в гр.
......, с падеж – на предявяване, авалиран от С.П., предявен за плащане на последния
на 07.07.2009 г., а на Г.Ц. – на 07.09.2009 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2011 г., до окончателното й
изплащане и за сумата от 591.90 лева разноски, в това число 411 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт и 180.90 лева държавна такса, като за
принудителното им събиране по молба на банката от 31.03.2011 г. /лист 62 от
делото/, с която на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 от
Закон за частните съдебни изпълнители, е
образувано изп. дело № ... по описа на ЧСИ рег. № ... – ......... за 2011 г., по което след тази дата до датата на
завеждане на исковата молба в съда е извършено следното :
на 05.04.2011 г. : изпратени
са - съобщение по ДОПК и искане за справка за декларирано имущество до НАП – ТД
– .......; искане за справка за декларирано имущество до ...................;
на 18.12.2012 г. : извършена
е справка от НБД „Население“; изпратена е покана за доброволно изпълнение до
длъжника Г.Ц.;
на 26.01.2015 г. : изпратено
е искане по чл. 431, ал. 3 от ГПК до НАП – ТД – .......;
на 08.12.2016 г. е
депозирана молба от ...... Р.Ж. – пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е
поискано на основание чл. 429 ГПК дружеството да бъде конституирано като
взискател по делото в качеството му на цесионер по сключен с ..................
Договор за цесия на 14.11.2016 г., посредством който вземанията, за
принудителното събиране на които е образувано изп. д. № .../11 г. са му
прехвърлени;
на 18.01.2017 г. : изпратено
е съобщение но „ЕОС Матрикс“ ЕООД; изпратено е искане до ...... на ........ за
връчване на документи; изпратена е покана за доброволно изпълнение до С.П.;;
Продължение на
решение по гр. д. № 3605/19 г. на РСПд – стр. 3/6
на 28.04.2017 г. : издадено
е разпореждане, с което е насрочен опис на собствени на длъжника Г.Ц. движими
вещи на адрес ........., ул. ................; издадено е разпореждане, с което
е насрочен опис на собствени на длъжника С.П. движими вещи на адрес *** 15;
на 07.08.2017 г. е
депозирана молба от ....... А. – пълномощник на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с която е поискано извършване на справка в регистъра на БНБ за банкови сметки
на длъжника;
на 19.03.2019 г. : издадени
са разпореждания, с които е насрочен опис на собствени на длъжниците Г.Ц. и С.П.
движими вещи съответно на адрес ........., ул. ................ и на адрес – ..........,
ул. ............. на 22.04.2019 г.; изпратени са призовки за принудително
изпълнение до длъжниците.
Процесното вземане произтича от запис на заповед, като
съобразно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 Търговски закон исковете по
менителницата срещу издателя на записа на заповед и срещу авалиста се погасяват
с 3-годишна давност от падежа, който срок според трайната съдебна практика е
приложим и в хипотеза на твърдение от страните за различни каузални
правоотношения, спрямо които се заявява, че записът на заповед има
обезпечителна функция /решение № 102 от 23.07.2014 г. на ВКС, І т. о., по т. д.
№ 2680 от 2013 г./ Същевременно вземането за разноските по ч. гр. д. № 480 по
описа на Районен съд – Пловдив за 2011 г. се погасява с общия 5-годишен
давностен срок съгласно чл. 110 ГПК.
Съобразно чл.
116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с : признаване на вземането от
длъжника; предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова
давност.
Според приетите задължителни по силата на чл. 130, ал.
2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13 постановено
на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. : „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в
Продължение на
решение по гр. д. № 3605/19 г. на РСПд – стр. 4/6
сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. ... В изпълнителния процес
давността не спира. ... Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/
...Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес
и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността...”/т. 14/
Въз основа на
установената по-горе фактическа обстановка и цитираните правни норми и
задължителна съдебна практика могат да се направят следните изводи :
Давността за вземането по ценната книга е започнала да
тече от момента, в който то е станало изискуемо, т. е. от датата на
предявяването й на ищеца – 07.07.2009 г., а давността за вземането за разноски
е започнала да тече от деня, в който е постановено незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 480 по описа на Районен съд – Пловдив
за 2011 г. – 07.02.2011 г. В деня на подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело – 31.03.2011 г., давността е прекъсната, тъй като с нея
взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника.
След тази дата до 31.03.2013 г. по делото липсват данни праводателят на ответника
да е предприел действия, които да са прекъснали давностните срокове – такива не
съставляват исканите справки от НАП – ТД – ....... и от ......................,
съответно извършената от съдебния изпълнител служебно справка в НБД
„Население“, а също и изпращането на покана за доброволно изпълнение до
длъжника. А щом за периода 31.13.2011 г. – 31.03.2013 г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, в съответствие с чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК съдът приема, че на 31.03.2013 г. изпълнителното производство е
прекратено по право, с оглед на което осъществените по изпълнителното дело
действия след тази дата са процесуално недопустими и не следва да бъдат вземани
предвид. Една година след датата на прекратяване на изпълнителното производство
по право, на 31.03.2014 г., е изтекъл 3-годишният давностен срок за вземането
на дружеството произтичащо от ценната книга, а впоследствие на 31.03.2016 г. е
изтекъл и 5-годишният давностен срок за вземането на дружеството за разноските
по ч. гр. д. № 480/11 г., поради което се е погасило и правото му на
принудително изпълнение за същите.
В разрез с доводите на ответника съдът намира, че не е
настъпило спиране на давностния срок с образуването и по време на висящността
на изпълнителното производство. Тезата, че давност не тече по време на
Продължение на
решение по гр. д. № 3605/19 г. на РСПд – стр. 5/6
изпълнителния процес противоречи на смисъла и
съдържанието на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото може да
бъде прекъсвана само давност, която тече, а е безсмислено да се прекъсва спрял
давностен срок. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/13 на ОСГТК, в т. 10 от което е
обявено, че
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което бе прието, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, е
изгубило сила. В конкретния случай срокът за едно от процесните
вземания е изтекъл преди приемането на
цитираното тълкувателно решение, но независимо от това то е приложимо при решаване на настоящия спор по силата на чл. 50,
ал. 1 от Закон за нормативните актове /ЗНА/, съобразно който тълкуването има действие от деня, в който е влязъл в
сила актът, който се тълкува. При действието на отменените понастоящем чл. 47 - 49 ЗНА разпоредбата на чл. 50, ал. 1
от ЗНА се е прилагала във връзка с тълкуване извършвано от
Държавния съвет, чието съществуване е преустановено с изменение на КРБ (отм.) с
ДВ, бр. 29 от 1990 г., но след това тази разпоредба следва да се счита приложима за
тълкуване дадено с тълкувателен съдебен акт на Върховния касационен съд като
съдебен орган, овластен да дава задължително тълкуване на закона. С чл. 50, ал. 1
от ЗНА се прогласява изрично обратно действие на тълкуването на
закона, което обратно действие следва да се приложи за тълкувателните решения и
тълкувателни постановелния издадени по реда на чл. 124 и сл.
от Закон за съдебната власт.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни
установителни искове като доказани по основание и размер следва да бъдат
уважени.
Без уважение следва да бъде оставено искането на
ответника за редуциране на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв., тъй като последният е съобразен с дължимия такъв съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлизащ в случая при интерес от 9636.93 лв. на 811.85 лв. /580 лв. + 5% за
горницата над 5000 лв./ При това положение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1185.80 лв.
разноски по производството, в това число 361.80 лв. държавна такса, 24 лв.
такса за изготвяне на препис на изп. д. № .../11 г. и 800 лв. адвокатско
възнаграждение.
По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Й.П. с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс тауър, ет. 6, представлявано от ....... Р.И.М.-Т., в качеството му на частен правоприемник на .................. следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 480 по описа на Районен съд – Пловдив за 2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение
Продължение на
решение по гр. д. № 3605/19 г. на РСПд – стр. 6/6
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист : сумата от 9045.03 лева – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 10.05.2006 г. от Г.Н. ***, с падеж – на предявяване, авалиран от С.Й.П., предявен за плащане на последния на 07.07.2009 г., а на Г.Н.Ц. – на 07.09.2009 г., ведно със законната лихва от 11.01.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 591.90 разноски по ч. гр. д. № 480 по описа на Районен съд – Пловдив за 2011 г., в това число 411 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт 180.90 лева – държавна такса, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ рег. № ... – ........., за 2011 г. ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда Матрикс тауър, ет. 6, предтавлявано от ....... Р.И.М.-Т., да заплати на С.Й.П. с ЕГН **********,***, сумата от 1185.80 лв. разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова Вярно с оригинала!ММ