Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 936 16.03.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На пети март през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 8949 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова
молба А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
против ответния работодател ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- БУРГАС, с адрес: гр. Бургас, ул. „ Христо Ботев“ № 46 обективно съединени
искове с правно основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД /след
направено и прието изменение на размера на исковите претенции по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК / за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 2670.16лв. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.07.2016г.-30.09.2019 г., преизчислен
като извънреден труд от 398.11 часа по време на действащото между страните
служебно правоотношение, по силата на което ищеца заема длъжността „старши
полицай“,
„младши инспектор“ в
полицейски участък –гр. Обзор при РУ-Несебър към ОД на МВР-Бургас, както и сумата от 392.31лв., представляваща мораторна
лихва за забавено плащане на главницата от настъпване на изискуемостта в деня,
следващ падежа на изплащане на съответното трудово възнаграждение – 01.07.2016г.
до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 21.10.2019
год. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В исковата молба
се твърди, че между страните е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал горепосочената
длъжност, като за исковия период е работил на 12 часови смени по график. Ищецът
счита, че ответникът не му е заплатил допълнително дължимото възнаграждение за
положения нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа /8 часа на смяна/,
преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент 1.143, по силата на
който положения нощен труд възлиза по 6 лв. на час. Ищецът счита, че посочения
коефициент за положения нощен труд следва да се начислява, както по време на
действие на нормативна уредба в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.,
така и след отмяната й, като счита, че появалата се законова празнота по този
въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която счита, че следва да се прилага субсидиарно, за което
излага подробни съображения. Ангажира доказателства. В съдебно
заседание, ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител, поддържа
исковата си претенция в увеличения й размер и моли съда да я уважи, ведно с
разноските.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника Областна
Дирекция на МВР- Бургас, редовно уведомен е представил писмен отговор, в който
е оспорил исковата претенция, като е посочил, че дължимите на ищеца
възнаграждения за положения нощен труд са изплатени, като наред с това счита,
че няма нормативна уредба, въз основа на която положения от ищеца нощен труд да
се начислява сочения от него допълнителен коефициент. Заявява, че съгласно издадени от министъра на МВР заповеди за целия
процесен период за положения от ищеца нощен труд е изплатено допълнително
възнаграждение в размер на 0.25 лв. за
всеки отработен нощен час или част от него. Направено
е възражение за погасяване по давност
на исковата претенция за периода от 01.07.2016г.
до 31.10.2016г. Ангажира доказателства. В съдебно заседание,
ответникът чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт
поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от ЗМВР и чл. 245,
ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, а и от данните по
делото се установява, че им е съществувало служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“, „младши инспектор“ в полицейски участък
–гр. Обзор при РУ-Несебър към ОД на МВР-Бургас. По делото страните също не спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност
през процесния период същият
е полагал труд и през нощта /за времето
от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, обхващащ времето от 01.07.2016г.-30.09.2019. са издадени
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на
труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално
8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба
№ 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл.
31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая съдът приема, че за исковия период от 01.07.2016г. до 01.08.2016 г. е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0.
143, която е запазила действието си след постановеното решение по адм. д. №
5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване
е неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
периода от 02.08.2016 г. до 30.09.2019г., поради празнота в уредбата на реда
за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането
му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две
наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки
час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час
или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143
и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че за исковия период 01.07.2016г.-30.09.2019. вкл. ищецът е работил на 12 часови смени, като
за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за
целия процесен период от общо 2784 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен
коефициент 1.143 се получават общо 3182.11
часа. Вещото лице е изчислило, че разликата между преизчисления с
коефициент 1.143 нощен труд и отчетения от ответника по протоколи обр. 6 нощен
труд от по 0.25 лв. на час, която възлиза в размер на 398.11 часа и е на стойност 2670.16лв., не е отчитана и не е заплатена от
ответника.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения
коефициент в установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за
заплащане на нощен труд за горепосочения период,
получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се
уважи в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с исковата претенция
след изменението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
С оглед установената дължимост на вземането за
главница, съдът следва да разгледа и правопогасяващото възражение на ответника
за погасяването му по давност, в частта, отнасяваща се за главниците за периода 01.07.2016г. до 31.10.2016г.
По
отношение на горните вземания, представляващи сборна главница за
извънреден труд следва да намери приложение кратката тригодишната давност съгласно чл. 111,
б.“а“ от ЗЗД вр. с чл. 125
от ЗДСл и чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗМВР /в
редакцията му до 14.10.2016г./, приложима за периода 01.07.2016г. до 13.10.2016г. работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период.
С оглед горепсосочената уредба следва, че
вземанията за извънреден труд за месец юли и август 2016 г., които са
станали изискуеми съответно на 31.08.2016г. и 30.09.2016г. съгласно чл. 114 от ЗЗД
са погасени с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД
давност, тъй като искът за тях е предявен на 21.10.2019 г., за останалата част
от периода, за който ответникът е направил възражение за погасителна давност
–за м. септември и октомври 2016г., изискуемостта им настъпва след
31.10.2016г., същите не са погасени по давност, тъй като исковата молба е
подадена на 21.10.2019г. – преди
изтичане на тригодишния давностен срок.
Що се
касае за погасените по давност вземания за м. юли и август 2016г., видно от
заключението на вещото лице през месец юли 2016 г. ищецът е положил по 64 часа
нощен труд месечно или общо 128 часа, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на по 73.15 часа месечно или общо за двата месеца - 146.30 часа.
Разликата от по 9.15 часа месечно или общо 18.30
часа е със стойност от 105.20лева, която не се дължи, тъй като
по гореизложените съображения е погасена по давност.
С оглед гореизложеното следва, че
искът за главница се явява основателен за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г.
и следва да се уважи за сумата от 2564.96лв.
за 379.81 часа извънреден труд, като
в останалата част за исковия период, касаещ претенцията за м. юли и август
2016г. същият следва да се отхвърли за горницата над уважения размер от 2564.96 лв. до претендирания такъв от 2670.16лв.
Поради погасяване по давност на главното вземане
за м. юли и м. август 2016г. , на основание чл. 119 от ЗЗД се погасяват и
акцесорните задължения за мораторна лихва за периода от 01.07.2016г. до 30.09.2019г.,
възлизаща в размер на 45.15 лв. съгласно
служебно изчислени по чл. 162 от ГПК, поради което претенцията в тази част се
явява неоснователна поради погасяването й по давност и следва да се отхвърли.
Що се касае до
претенция за мораторна лихва в останалата й част, касаеща забавено плащане на главницата за периода от
01.09.2016г. до 30.09.2019г., същата се
претендира от 31.09.2016г. до 30.09.2019г., претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху присъдената
главницата от 2564.96 лв. се явява основателна в размер от 347.16лв.,
в който следва да се уважи.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
245, ал. 2 от КТ върху присъдения размер на главницата следва да се уважи и
акцесорния иск за претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер
на законната лихва, считано от подаване на исковата молба -21.10.2019г. до
окончателното й изплащане. В останалата част върху отхвърления размер на
главницата, неоснователна се явява претенцията за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 333.62лв.. изчислена съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на ответника следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 9.82 лв., изчислено съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Поради уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 152.60лв., дължима върху
уважените размери на исковете, както и направените
разноски от 190.18 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета
на съда.
Мотивиран от горното, Бургаския районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР- БУРГАС, с адрес: гр. Бургас, ул. „ Христо Ботев“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ
на А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 2564.96лв.. - главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.09.2016г.-30.09.2019 г., преизчислен
като извънреден труд от 379.81 часа по време на действащото между страните
служебно правоотношение, по силата на което ищеца заема длъжността „старши
полицай“,
„младши инспектор“ в
полицейски участък –гр. Обзор при РУ-Несебър към ОД на МВР-Бургас, както и сумата от 347.16лв., представляваща мораторна
лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2016г. до
30.09.2019г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 21.10.2019
год. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
333.62лв., изчислени
съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ
в останалата част иска за присъждане на главницата над уважения размер от 2564.96 лв. до претендирания размер от 2670.16 лв., касаеща претенция за допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд за м. юли и м. август 2016г., преизчислен
като извънреден труд в размер на общо 18.30 часа, и
иска за мораторна лихва в останалата част над уважения размер от 347.16 лв. до претендирания от 392.31лв.,
начислена за периода от 01.07.2016г. до 30.09.2019г. върху отхвърления
размер на главницата от 105.20 лв., ведно
със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от подаване на
исковата молба – 21.10.2019 год.
до окончателното й изплащане – като погасени по давност вземания.
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР- БУРГАС, с адрес: гр. Бургас, ул. „ Христо Ботев“ № 46 юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 9.82лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
БУРГАС, с адрес: гр. Бургас, ул. „ Христо Ботев“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху
уважения размер на исковете държавна такса в размер от 152.60лв., както и направените по делото разноски от бюджета на съда за
извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 190.18 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: