Определение по дело №1199/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3262
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20201200501199
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 326220.10.2020 г.Град Б.
Окръжен съд – Б.Първи въззивен граждански състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501199 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба, депозирана от Национална
здравноосигурителна каса, представлявана от проф. д-р П.С., в качеството му
на управител, чрез процесуалния си представител С.Д., насочена против
Разпореждане№906844/8.08.20 г., постановено по гр.д.№3463/2019 г., с което
основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната подадената от въззивна жалба с
вх. № 3469/31.07.2020г. по описа на БРС срещу Решение № 5653/13.07.2020г.
постановено по същото дело.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането, доколкото дължимата държавна
такса била заплатена в срок. Навежда се още,че платежното нареждане за
внесената държавна такса било представено извън дадения от съда срок
поради непредвидени обстоятелства.
С оглед изложеното се моли да бъде отменено атакуваното
разпореждане и да бъде върнато делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба
от ответната страна, в който се навеждат доводи,че жалбоподателят не е
отстранил констатираните нередовности в дадения от съда срок, поради което
се моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено
постановеното първоинстанционно разпореждане.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е
подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу обжалваем акт
– разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от
страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
1
съдържание по чл. 275, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С Решение №5653/13.07.2020 г., постановено по гр. д.№3463/19 г. по
описа на БРС, Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „К.” № 1, представлявана от управителя д-р
Д.Д. и на териториално равнище от д-р И.Д. – Директор на РЗОК – гр. Б. –
териториално поделение на НЗОК, с адрес за призоваване: гр. Б., пл. „Г.И. №
9 е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение П.”
АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С.” № 62,
представлявано от Изпълнителния директор д-р Д.И., сумата от 20 263,00
/двадесет хиляди двеста шестдесет и три/ лева, ведно със законната лихва
върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.12.2019г., до окончателното й заплащане, представляваща извършена през
месец Декември 2016г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №
010633/27.02.2015г., изменен с Допълнително споразумение №
35/27.05.2016г., която сума е по Фактура № **********/11.01.2017г. и
спецификация към нея, издадена за обща стойност от 21 593 /двадесет и една
хиляди петстотин деветдесет и три/ лева, сумата от 5 916,14 /пет хиляди
деветстотин и шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на
главницата от 20 263,00 /двадесет хиляди двеста шестдесет и три/ лева за
периода от 31.01.2017г. до датата, предхождаща подаването на исковата
молба – 17.12.2019г., както и сумата от 2 847,17 /две хиляди осемстотин
четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща
направени разноски по настоящото производство.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу решението е депозирана въззивна
жалба вх.3469/31.07.20 г. С разпореждане на съдията- докладчик от
31.07.2020г., подадената въззивна жалба, е оставена без движение, за
отстраняване на констатираните нередовности, а именно в едноседмичен срок
от съобщаването да представи документ за внесена държавна такса по
сметка на БОС, съобразно чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с чл.18 от
ТДТССГПК в размер на 523,59 лв.
Съобщението за оставянето на въззивната жалба без движение е
връчено на жалбоподателя, на 06.08.2020г., чрез С.Д., Началник сектор
„АПО“, като в дадения едноседмичен срок, нередовностите не са отстранени.
С обжалваното разпореждане, БРС като е взел предвид, че указаните
нередовности на жалбата не са отстранени в срок, разпоредил връщане на
жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
С молба от 24.08.20 г. е приложено платежно нареждане с внесена по
сметка на БлОС държавна такса.
2
Б.ски окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Няма спор по делото, че депозираната от Национална
здравноосигурителна каса, представлявана от проф. д-р П.С., в качеството му
на управител въззивна жалба срещу решението е била нередовна, както и че
на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК във връзка с извършената
от БРС проверка, на страната са дадени указания за отстраняване
нередовностите на жалбата в едноседмичен срок.
Спорен е въпроса дали с извършеното от частния жалбоподател
преводно нареждане, което не е било представено като доказателство по
делото, са отстранени нередовностите на въззивната жалба към момента на
постановяване на обжалваното разпореждане.
Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, въззивната жалба се връща, когато
страната не е отстранила в срок допуснатите нередовности, след като съдът й
е указал в какво се изразява нередовността и е определил срок за
отстраняването й. Въззивна жалба вх. № 3469 от 31.07.2020г., подадена от
Национална здравноосигурителна каса не е отговаряла на изискванията на чл.
261, т. 4 от ГПК, поради което в съответствие с чл. 262, ал. 1 от ГПК, съдът е
оставил производството по жалбата без движение с указания за представяне
на доказателства за внесена държавна такса и при неизпълнение на
указанията в определения срок е върнал жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т.
2 от ГПК.
Изводите на районния съд по приложението на процесуалния закон и
конкретно на разпоредбите относно редовността на подадената жалба са
законосъобразни. С нарочна разпоредба – чл. 261, т. 4 от ГПК законодателят е
предвидил, че към въззивната жалба се прилага документ за внесена
държавна такса. Следователно, за да се приеме, че подадената жалба е
редовна, не е достатъчно заплащането на таксата, а и надлежното
удостоверяване на това обстоятелство пред съда, чрез който тя е подадена.
Този извод следва от разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК, съгласно която
администриращият първоинстанционен съд извършва проверка за редовност
на жалбата и ако същата не отговаря на изискванията по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 от ГПК е длъжен да даде съответните указания за отстраняване
на констатираните нередовности. Процесуалните разпоредби са императивни
и участниците в процеса са длъжни да съобразяват действията си с тях. От
друга страна текстът на посочените правни норми е ясен и категоричен, като
не търпи различно тълкуване от вече посоченото. По прилагането чл. 262, ал.
2 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК е налице утвърдена съдебната практика на ВКС /Р №
60 от 09.03.2012г. по гр.д. № 211/2011г. на ВКС, III ГО; О № 973 от
23.12.2010г. по ч.т.д. № 844/2010г. на ВКС, I ТО; Р № 156 от 22.06.2015г. по
гр.д. № 6841/2014г. на ВКС, III ГО; О № 32 от 7.02.2018г. по ч.гр.д. №
154/2018г. на ВКС, I ГО/, която е в смисъл, че неизпълнението на посочените
3
императивни разпоредби е процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, за което съдът следи служебно. Нередовностите по чл. 261, т. 4
от ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с
прилагането на документ за внасянето й, защото съдът не е задължен да
проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога.
Неизпълнението в предоставения срок на дадени от съда указания при
констатирани нередности на подадената въззивна жалба е основание за
нейното връщане като извършените от страните процесуални действия след
изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се
третират по идентичен начин от съда. Доколкото към момента на
постановяване на обжалваното разпореждане по делото не е било представено
доказателство за внесена държавна такса, то същото е правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от така изложените съображения, Б.ски окръжен съд


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане№906844/18.08.20 г., постановено по
гр.д.№3463/2019 г., с което основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната
подадената от въззивна жалба с вх. № 3469/31.07.2020г. по описа на БРС
срещу Решение № 5653/13.07.2020г. постановено по същото дело.


Определението може да бъде обжалвано пред ВКС, с частна
касационна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4