№ 24061
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110101360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК, вх. № 158133/07.05.2025 г., подадена от адв. Ж., за
изменение на Решение № 6711/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1360/23 г., по описа на
СРС, 24 състав, в частта относно разноските.
В срока за отговор насрещната страна е възразила срещу основателността на искането
за изменение на акта в частта относно разноските.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 24 състав, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Разгледана по същество е основателна, като от изложените съображения съдът намира
основание да ревизира своето решение по отношение на това кому следва да се възложи
отговорността за разноски, респективно размерът им.
Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен
характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен
спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен
спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с
образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на
претендиращата разноски страна. Следователно за да възникне отговорността за разноски
следва да е налице преди всичко правен спор, който е станал предмет на висящо гражданско
дело. В този случай при прекратяването на производството ответникът има право на
сторените разходи във връзка с неоснователно образуваното производство срещу него,
аргумент от ал. 4, чл. 78 ГПК.
Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не
е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима - Тълкувателно решение № 6/2013 г. по
тълк.д. 6/2012 г., ОСГТК НА ВКС. В процесния случай съдът не се е произнесъл по искането
на процесуалния представил по чл. 38, ал. 2 ГПК, поради което е допустимо изменение на
1
постановеното решение в частта относно разноските, въпреки че в списъка по чл. 80 ГПК не
фигурира претенцията на процесулния представител. Списикът по чл. 80 ГПК следва да
съдържа претенцията за разноски на страна, но не и на процесуалния й представител, ако
същия претендира вземане на основание ал. 2, чл. 38 ЗА.
Поради което, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 6711/15.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 1360/23 г., по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските., като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „.......“ ЕООД, ЕИК ......,
да заплати на адв. П. Ж. Ж. сумата от 400 лева, предтавляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна адвокатска защита в настоящето производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2