Решение по дело №105/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 94
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 5 август 2022 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20223300500105
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Разград, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500105 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 260001 от 12.01.2022г. постановено по гражданско дело
№ 624 по описа за 2020 година на РС – Исперих, съдът е постановил
следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на ответниците А.. Б. М. и В. АЛ. М. от село Драгомъж, област
Разградска, ул. Н.Й.В. № 10, че ищците ИЛМ. ОСМ. ИСМ. и М.. Р. ИСМ.
двамата от село Драгомъж, област Разградска, ул. Ком № 1 са
собственици въз основа на правна сделка обективирана в Нотариален акт №
70, том 1, нот.дело № 1071/ 1990г. на Исперихски районен съдия на
следният недвижим имот : Поземлен имот , с начин на трайно ползване :
дворно място , находящ се строителните граници на село Драгомъж, улица
„Н.Й.В.”, община Исперих, област Разград, с площ 1 005.00 кв.м.,
представляващ УПИ № IV в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429,
отреден за жилищно застрояване, от придаваемо място № 57 от имот 431
с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от придаваемо място № 56 от имот улица с
площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921
одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ № XLIII
от квартал 0, УПИ № LIII от квартал 0, УПИ № III от квартал 57, УПИ №
IX от квартал 57, УПИ № VI от квартал 57, УПИ № V от квартал 57.
1
ОСЪЖДА на осн. чл.108 от Закон за собствеността ответницата Б.
А.. Б. от село Драгомъж , област Разградска, ул. Н.Й. Вапцаров № 10 ДА
ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на ищците ИЛМ.
ОСМ. ИСМ. и М.. Р. ИСМ. двамата от село Драгомъж, област Разградска,
ул. Ком № 1 над следният недвижим имот : Поземлен имот , с начин на
трайно ползване : дворно място, находящ се строителните граници на село
Драгомъж, улица „Н.Й.В., община Исперих, област Разград с площ 1 005.00
кв.м., представляващ УПИ № IV в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429,
отреден за жилищно застрояване, от придаваемо място № 57 от имот 431
с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от придаваемо място № 56 от имот улица с
площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921
одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ № XLIII
от квартал 0, УПИ № LIII от квартал 0, УПИ № III от квартал 57, УПИ №
IX от квартал 57, УПИ № VI от квартал 57, УПИ № V от квартал 57.
ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 11, том 1, рег.№ 278, нот.дело № 11 от
2020г. на нотариус П.А., рег.№ 688 на НК В ЧАСТТА ПО точка Втора която
касае : Поземлен имот , с начин на трайно ползване : дворно място, находящ
се строителните граници на село Д улица „Н.Й.В.”, община Исперих, област
Разград с площ 1 005.00 кв.м., представляващ УПИ № IV в квартал 57
образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване, от
придаваемо място № 57 от имот 431 с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от
придаваемо място № 56 от имот улица с площ 83.00 кв.м. – неуредено, по
ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921 одобрен със Заповед № 609/
25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ № XLIII от квартал 0, УПИ № LIII
от квартал 0, УПИ № III от квартал 57, УПИ № IX от квартал 57, УПИ №
VI от квартал 57, УПИ № V от квартал 57.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците А.Б. А., ЕГН -
********** и В. АЛ. М., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на ИЛМ. ОСМ. ИСМ. и М.. Р. ИСМ. за разноски по делото
сумата 433.33 /четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата Б. А.. Б., ЕГН –
********** ДА ЗАПЛАТИ на ИЛМ. ОСМ. ИСМ. и М.. Р. ИСМ. за разноски
по делото сумата 216.67 /двеста и шестнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/.
Недоволни от това решение, останА. ответниците А.Б. А. и В. АЛ. М.,
които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат Т.М. от АК - Шумен.
Намират в решението за неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Молят същото да бъде отменено и вместо
него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат
отхвърлени. Твърдят, че са придобили правото на собественост върху имота
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивно давност. Акцентират, че
2
съдът неправилно е кредитирал показанията на майката на пърия ищец – св.
В.И., която е посочила, че преди 7 години първите двама ответници са
поискА. да закупят процесния имот. Тази свидетелка е е била ищец по друго
дело и е предявила иск срещу настоящите ответници, като искът й е бил
отхвърлен, поради и което този свидетел е заинтересован от изхода на
настоящия спор. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.
Недоволнен от това решение, останал и ответникът Б. А.. Б., който го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат Е.К. от АК - Силистра. Намират в
решението за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо
него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат
отхвърлени. Твърди, че е закупила имота от първите двама ответници, които
преди това са придобили правото на собственост върху имота въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Също акцентира се, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на майката на пърия ищец – св. В.И.,
която е посочила, че преди 7 години първите двама ответници са поискА. да
закупят процесния имот. Излага подробни съображения. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни - ИЛМ.
ОСМ. ИСМ. и М.. Р. ИСМ., чрез пълномощника си адвокат М.Р. М. от АК -
Разград, депозират отговори на двете жалби. Намира жалбите за
неоснователни и молят решението да бъде потвърдено. Излагат подробни
съображения. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
жалбоподателите А.Б. А. и В. АЛ. М. не се явяват, и не се представляват.
Пълномощникът им адвокат Т.Х. М. от АК – Шумен депозира писмена молба,
с която моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Поддържа въззивната
жалба, представя доказателства за разноски във въззивното производство,
излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
жалбоподателя Б. А.. Б. не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Е.К.
от АК – Силистра, която поддържа жалбата си и претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемите ИЛМ. ОСМ. ИСМ. и М.. Р. ИСМ. не се явяват. Явява се
пълномощникът им адвокат М.Р. М. от АК - Разград, който поддържа
отговорите на жалбите.
Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивните
жалби и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество, същите са основателни.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение
е вА.дно и допустимо част. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основани
108 ЗС и чл. 124, ал.1 ГПК. Заявено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 11, том I,
рег. № 278, дело № 11 от 2020г. на П.А. - нотариус с район на действие РС –
Исперих, с рег. № 688 на НК.
Във връзка с доводите на страните изложени във въззивното
производство, съдът ще обсъди основно фактите, относими към спорните по
делото обстоятелства, пренесени в настоящото производство.
Предявени са обективно и субективно съединени искове са с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК /за признаване на установено, че ищците са
собственици на процесния имот/ срещу първите двама ответници и чл. 108 ЗС
срещу третия ответник.
За да уважи исковете първоинстанционния съд и приел, че: Преди 7
години видно от показанията на свидетелката В.И., първите двама ответници
са търсили ищците с предложение да закупят имота, но последните отказА..
Така до преди 7 години когато са инициирани преговори за покупко-
продажба от ответниците, първите двама отвитници били държатели на
имота, като са го владели със съзнанието че той е чужда собственост. Дори да
се приеме, че допреди седем години същите са упражнявА. владение за себе
си, то до преди седем години не е била изтекла 10 годишната придобивка
давност по чл.79, ал.1 ЗС. Ето защо, първите двама ответници не се
придибили по давност правото на собственост върху процесния имот,
респективно извършеваната от тях продажба на имота в полза на третия
ответник не е имала вещно-прехвърлително действие, поради и което третия
ответник не е станал собственик на имота.
Решението е неправилно.
Между страните няма спор относно следната фактическа обстановка:
На 11.04.1990г. с Нотариален акт за покупко – проажба на недвижим
имот № 70, том I, дело № 107 от 11.04.1990г. на съдия при РС – Исперих,
А.К.Г., действаща чрез пълномощник К.Г.П., продала на ищеца ИЛМ. ОСМ.
ИСМ. (вписан в нотариалният акт с имената И.Д.И. л. 13 РС) следният
недвижим имот: Празно дворно място в чертите на село Малък Поровец,
Разградска област от 1000.00 кв.м., а по кадастрална основа от 920.00кв.м.,
4
с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел IV-429 в квартал
57 по плана на селото, при съседи на имота: улица, собствен парцел, Кат.
Асенова и Алейдин Бисеров /л. 9 РС/.
Имота е закупен по време на граждански брак между двамата ищци,
поради и което същия е придобит в режим на СИО.
На 20.01.2020г. с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти
№ 11, том I, рег. № 278, дело № 11 от 2020г. на П.А. - нотариус с район на
действие РС – Исперих, с рег. № 688 на НК, вписан в Служба по вписвания –
Исперих с вх. рег. № 202 от 20.01.2020г., акт. № 172, том. 1, дело № 49/2020г.,
имотна книга: том 48049 ответникът А.. Б. М. бил признат за собственик по
давностно владение на следните недвижими имоти /л.10 РС/:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - дворно място,
находящ се в строителните граници на село Драгомъж, ул."Н.Й.В.",
община Исперих, област Разград с площ 697.00 кв.м. представляващ
УПИ № IX в квартал 57, образуван от имот пл.№ 429, отреден за
жилищно застрояване по ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921,
одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ №
IV от кв.57, УПИ № X от квартал 57, УПИ № XLIX от квартал 0, УПИ
№ VIII от квартал 57, УПИ № VII от квартал 57,
както и на
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин на трайно ползване : дворно място ,
находящ се строителните граници на село Драгомъж, улица „Н.Й.В.",
община Исперих, област Разград с площ 1 005.00 кв.м., представляващ УПИ
№ IV в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно
застрояване, от придаваемо място № 57 от имот 431 с площ 20.00 кв.м. -
неуредено и от придаваемо място № 56 от имот улица с площ 83.00 кв.м. -
неуредено, по ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921 одобрен със Заповед №
609/ 25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ № XLIII от квартал 0, УПИ №
LIII от квартал 0, УПИ № III от квартал 57, УПИ № IX от квартал 57, УПИ
№ VI от квартал 57, УПИ № V от квартал 57.
По това време първите двама ответници – А.. Б. М. и В. АЛ. М. са били
в граждански брак, поради и което имотите са придобити в режим на СИО.
На 02.07.2020г. с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти
№ 113, том II, рег. № 3066, дело № 275 от 2020г. на П.А. - нотариус с район
на действие РС – Исперих, с рег. № 688 на НК, вписан в Служба по вписвания
– Исперих с вх. рег. № 1361 от 20.01.2020г., акт. № 16, том. 6, дело №
557/2020г., имотна книга: том 48049, 48753 описаните имоти ответниците
А.М. и В.М. продА. на своята дъщеря – третата ответница Б. А.. Б. /л. 11-12
РС/.
Представена е Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, видно от която на 08.05.2007 година ищецът И.И. е
декларирал като свой имот в село Драгомъж и село Малък Поровец УПИ IV-
429 в кв.57. Ищците са представили доказателства видно от които са
5
заплащА. данъците за посоченият имот за времето през което първите двама
ответници претендират, че са владели имота /л. 14-18 РС/.
Видно от заключението на изготвената пред първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно е, че /л. 118-120 РС/:
"Спорният недвижим имот - УПИ IV в квартал 57, образуван от
имот с планоснимачен № 429 по застроителния и регулационен план на село
Драгомъж, община Исперих, одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. е
отреден за жилищно строителство. Парцелът представлява незастроено
дворно място с площ 998 кв.м. и има административен адрес : село
Драгомъж, ул."Никола Вапцаров" № 10. По разписен лист пл.№ 429 е записан
на З.М. М.ов и за него са отредени УПИ IX - 429 и УПИ IV - 429 в квартал 57.
С ПУП-ПР /план за регулация/ одобрен със Заповед № 374/ 20.05.2020г. е
изменена регулацията между УПИ IV - 429 с УПИ Ш-428, УПИ V-431 и УПИ
VI-431 и УПИ IV получава самостоятелен кадастрален номер 593 с площ 998
кв.м. В разписният лист не била отразена промяна в собствеността на
имота.
По стария регулационен план на село Малък Поровец действащ в
периода 1929г. - 1982г. село Драгомъж е било част от село Малък Поровец
процесният имот е бил част от парцел IV - 421 в квартал 94. По разписният
лист придружаващ плана от 1929 година имотът бил записан на името на
Осм. Хас. Ч. с площ 2805 кв.м. и нямало отразена промяна в собствеността
му. Този парцел и целия квартал 94 в последствие е претърпял регулационно
изменение и от него са образувани парцел IV -421 в кв.95а и парцел IX-421 в
кв.95а.
Парцел IX-421 в кв.95а по стария регулационен план на селото бил
идентичен с УПИ IV - 429 в кв. 57 по сега действащия ЗРП, одобрен със
Заповед № 609/ 25.09.1982г.
Спорният недвижим имот - УПИ IV-429 в квартал 57 по
застроителния и регулационен план на село Драгомъж, община Исперих е
идентичен с имота описан в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 70, том 1, дело № 107/ 1990г. с имота описан в т.2 на
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти №11, том 1, рег.№
278, нот.дело № 11 от 2020г. и с имота описан в т.2 на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 113, том И, рег.№ 3066, нот.дело № 275 от
2020г.
В момента кадастралната граница между спорния имот УПИ IV -
593 с административен адрес ул."Н.Й.В." № 10 и УПИ IX-429 с
административен адрес ул."Б.С." № 8 не е материА.зирана и имотите се
ползват общо в граници, отразени на приложената скица, на която
спорният имот е защрихован със зелен цвят.“
По делото пред районния съд са разпитани като свидетели ИЛМ.
ОСМ. ИСМ., Е. Дауд С., Рашко Младенов Рашков и Севгин Гюледжан М..
6
Първата свидетелка В.И. е майка на ищеца И.И. /л. 73 гръб – 75 РС/. В
своите показания разказва, че синът й има място в село Драгомъж, което му е
от неговата прабаба А., която го дала на баба му Е.. При изселването 1988
година бабата на ищеца продала мястото на Г.. Впоследствие си го върнА. от
тях. Семейството всяка година работило местото, сеели зеле и го продавА.
после на пазара. През 1992 година се изселили в Република Турция, но от
1997 година започнА. да си идват в България. Впоследствие семейството
разрешавало на различни хора да обработват местото - първо на лице на име
Ш., след това на лице на име Х., което работило местото 7 години, после на
лице на име Г. Преди две години свидетелката си идвала в България и видяла,
че в мястото са изхвърлени боклуци. Мястото не било оградено в
предходните години. Преди 7 години първите двама ответници се обадили по
телефона на свидетелката и предложили закупят мястото, но свидетелката
заявила, че то не се продава, като същото заявил и синът й - ищаца.
Свидетелката твърди, че ответниците не са ползвА. мястото през предходната
година. Тези дни свидетелката видяла, че мястото било оградено. Ищецът не е
идвал да почиства боклуците в мястото. Синът на свидетелката не поставил
оградна мрежа, защото щели да я откраднат. Свидетелката сочи, че ищецът
при посещенията си в България отсядал в град Разград, а през село Драгомъж
само минавал. Това място не било на З.М.. Свидетелката счита, че щом има
български паспорт мястото било тяхно.
Втората свидетелка Е. С. /л. 75 РС/ в своите показания сочи, че
мястото било разделено от шосе. Това бясто било на баба И., която била баба
на ищеца. По-рано мястото било оградено с ограда от тръни. После го
градили с мрежа. И.И. заминал в Република Турция. След неговото
заминаване мястото се работило от Х.. Впоследствие мястото се
стопанисвало от чичото на ищеца - лице на име Бейти, който продал местото
на ответника. Свидетелката не била виждала ответниците А. и В.М. в
мястото, но то било близо до тяхната къща. Сега имало струпани камъни и
тухли в мястото. В селото се говорело, че ищеца имал документ за
собственост за мястото, защото то му е дадено от неговата баба. Мястото
било оградено от ответниците. Свидетелката не можела да каже от колко
години мястото се работи от ответниците, защото не минавала покрай
мястото, то било на ъгъл разположено до пътя Русе -Исперих. Никой не бил
съдил от отвениците А. и В.М. за мястото до този момент. След като отишли
да живеят в Република Турция ищците не са обработвА. вече мястото.
Свидетелят А. А. М. в своите показания сочи /л. 75 гръб – 76 РС/ , че
живее в село Драгомъж от 1972 година. Познава ответниците и знае за кой
имот е делото. След настъпване на демокрацията ищецът с родителите си
заминал от България. След това една година Х. работил мястото. След това
никой не го работил, там изградили улица. В мястото имало тръни и хората си
пискА. животните да пасат. Ответника два пъти слагал мрежа и стопанисвал
мястото. МинА. над 15-16 години откакто А.М. е оградил мястото и се грижел
за него. След изселването свидетеля не е виждал в селото родителите на
7
ищеца. Ответника е споделил на свидетеля преди две години, че ще купува
мястото и затова е оградил с втора оградна мрежа. Бил разбрал че имотът се
водел на Зейнял, който отдавна се преселил в село Свещари и там починал.
През всичките 15 години друг освен ответника А.М. не бил влядал и
обработвал мястото. Свидетеля имал добра видимост към имота от своята
къща. Виждал е как ответника огражда имота, коси тревата в него, изхвърля я,
сади в имота. В имота нямало чешма, нямало и ток. Имало електрически
стълб в близост. От двете страни имотът бил ограден от пътища и към тях
ответника опънал оградни мрежи. Свидителката Е. С. нямала видимост към
имата, тъй като живеела в другия край на селото.
Свидетеля З.И. в своите показания сочи /л. 76 РС/, че познава
ответниците над 30 години. Срещу домът им било процесното място, като от
двете страни на същото имало две улици - „Б.С." и пътя Исперих - Русе.
Цялото място било около декар. Ответниците почистили мястото и го
поддържА.. Направили и ограда, бетонна. Преди поне 15 години за първи път
го заградили. Преди това мястото било оградено от храсти. Свидетелят не
знае други хора да са обработвА. мястото. Свидетеля не познава ищеца и
неговите родители. Не знае те да са собственици на това място. Свидетеля
живеел на 100 метра от мястото. Преди мястото да стане собственост на
ответниците свидетеля не знаел на кого е било. Не е чувал някой да има
претенции за имота. Свидетеля сочи, че е строител и ходи да работи из цяла
България. Познавал свидетелката Е. С., като сочи за нея че не познавала
хората. Свидетеля не е чувал лице на име Х. да работи мястото. Не е виждал
ответниците да пасат животни в мястото. Не е забелязал и струпване на
строителни материА. в имота.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите М. и И., в
които сочат, че ответниците от поне 15 години са заградили процесния имот
и го обработват. Свидетелката С. сочи, че е чула от други хора, че чичото на
първия ищец е „продал“ на първия ответник процесния имот, но първия ищец
имал „тапия“ за имота. По същество показанията на свидетелката С. не
потиворечат на показанията на М. и И., поради което съдът кредитира с
доверие показанията на тези свидетели.
Основния спорен въпрос по делото е да се кредитират ли с доверие
показанията на св. В.И., в частта в която сочи, че първите двама
ответници преди 7 години в телефонен разговор са поискА. да закупят
процесния имот.
Тази свидетелка е не само майка на първия ищец, но и е била в
граждански спор срещу настоящите ответници с предмет имот съседен на
процесния. Производството е приключило с Решение № 166 от 29.11.2021г.
по в.гр.д. № 20213300500296 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Разград
/л.25-27 ОС/, с което е потвърдено Решение № 260129 от 12.07.2021г. по гр.д.
625/2020г. по описа на РС – Исперих /л. 37-45 ОС/. На съда е служебно
известно, че въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По делото
8
не се ангажирани други доказателства за проведен разговор с ответниците
преди 7 г., при който последните са поискА. да закупят процесния имот.
Ценени по реда на чл. 172 ГПК, настоящия състав, за разлика от
първоинстанционния съд, намира, че показанията на този свидетел не следва
да се кредитират в частта заявеното желание на първите двама ответници да
закупят имота, тъй като не са подкрепени от други доказателства.
Следва да се изтъкне, че горецитирани решения са приети и обсъждат
от настоящия състав единствено за доказването на гражданския спор между
този свидетел и настоящите ответници, което обстоятелство следва да се
отчита, на осн. чл. 172 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По исковете по чл. 124 ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК за установяване,
че ищците са собственици на процесния недвижим имот в режим на СИО, въз
основа на договор за покупко-продажба. Ищците носят доказателствената
тежест да установят настъпването на твърдените от тях основания за
възникване на правото на собственост. Ответниците следва да докажат
възраженията си, че са придобили правото на собственост въз основа на
изтекла в тяхна полза придобвена давност, на осн. чл. 79 ЗС.
По отношение на иска по чл. 108 ЗС:
За да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо
да са нА.це следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, предмет на иска /т. е. да докаже фактите, от които
възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да се намира във
владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта
без основание /т. е. за това фактическо състояние да липсва основание в
отношенията между страните/. Установяването при условията на пълно и
главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест
на ищеца, а в тежест на ответника е да докаже нА.чие на основанието – чл.
154, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд на първо място трябва да изследва въпроса дА.
ищцице са собственици на вещта, чиято ревандикация се иска, защото ако
отговорът на този въпрос не е положителен, обсъждането на останА.те
предпоставки е безпредметно.
По делото не е спорно, че третия ответник владее процесния имот.
Спорът по делото е дА. са основателни възраженията на ответниците, че
първите двама ответници са придобили имота по давност, текла в тяхна полза
повече от 10 години преди 2020г. Респективно, спори се по въпроса дА.
продажбата на имота от първите двама ответници в полза на третия ответник
има вещно - транслативен ефект /дА. продавачите са продА. свой или чужд
имот/.
9
За разлика от първоинстанционния съд, настоящият състав намира
възражението за придобивна давност за основателно.
Относно придобиването на имота по давност от първите двама
ответници.
Следва да се има предвид, че фактическият състав на придобивната
давност върху недвижим имот - чл. 79 от ЗС включва осъществяване на
владение върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през
който е продължило владението - съответно 10 г., при недобросъвестно и 5 г.,
при добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - т. е.
владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е
непрекъснато - т. е. владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по
смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е
било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или
поддържано по насилствен или по скрит начин.
Следователно при позоваване на оригинерното придобивно основание
давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от време, по
- дълъг 10 години, на фактическа власт върху имота (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при
демонстриране на поведение на собственик (animus).
В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективният елемент
на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при
държането. Субективният елемент е този, който определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага
нА.чието на намерението да се свои вещта. За това, "за да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване нА.чието на намерение за своене чрез позоваване
на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или
възражение при нА.чие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т. н. ". Като краен извод ВКС приема, че като елемент от
придобивната давност владението трябва да се демонстрира явно и
несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и
да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
По общите правила на доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, в
доказателствена тежест на страната, която се позавава на давност (в случая
ответниците) е било да установят - пълно и главно, че първите двама
ответници, са владели имота явно и необезпокоявано като свой, с намерение
10
да го придобият, поне 10 години преди продажбата му, което намерение е
противопоставено на ищците.
Както ваче се посочи, настоящия състав не кредитира с доверие
показанията на майката на пъвия ищец, в които сочи, че ответниците преди 7
години са предложили на ищците да закупят процесния имот. Ето защо, за
разлика от първоинстанционния съд, настоящия състав счита, че намерението
за своене на първите двама ответници е съществувало не само през
последните 7 години /след твърдяното предложение за закупуване/, а през
всичките 15 години през които са владели имота, видно от показанията на
свидетелите М. и И..
Владението на първите двама ответниците е било постоянно и
непрекъснато, те са изразявА. трайна воля да държат вещта за себе си. Не се
установява владението да е изоставяно или да е отнето от трето лице.
Установява се, че е било спокойно и явно - не е установено или поддържано
по насилствен или по скрит начин. Поради това първите двамата ответница са
придобили правото на собственост върху процесния имот с владение, имащо
обективните и субективните белези за оригинерното придовибаване по чл. 79,
ал. 1 ЗС – т. е. на основание давностно владение.
Ето защо, искът по чл. 124, ал.1 ГПК срещу първите двама ответници
се явява неоснователен и недоказан.
По подадената от ищците декларация с вх. № 353 от 08.05.2007г. по
чл. 14 от ЗМДТ и заплащането на данъците за имота /л. 14- 18 РС/.
В настоящия случай - данъкът е плащан от собственика, на
основанието за придобиването на имота, докато въпросът за давностното
владение, предмет на релевираното от ответниците възражение, предпоставя
нА.чието на упражняване на фактическа власт и намерение за своене. Вж и
Решение № 88 от 27.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 661/2016 г., II г. о., ГК.
Относно придобиването на имота от третия ответник въз основа на
договора за покупко - продажба сключен с първите двама ответници.
Предвид обстоятелството, че към момента на осъществяване на
сделката покупко-продажба между ответниците А.. Б. М. и В. АЛ. М. и
тяхната дъщеря - ответницата Б. А.. Б., първите двама са се лигитимирА. като
собственици на продаваният имот на годно правно основание – придобивна
давност, то при сделката между тримата ответници е настъпил вещно-
прехвърлителният ефект и Б.Б. придобила собствеността. По тази причина и
искът по чл. 108 ЗС за ревандикиране на имота се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение, с което
исковете са уважени, следва да се отмени и исковете да се отхвърлят.
Доколкото искът по чл. 124 ГПК е неоснователен, неоснователно е и
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК - за отмяна на констативния нотариален в
частта му по т.2 /където е описан процесния имот/, с който се легитимират
11
първите двама ответници като собственици. В тази част решението също
следва да се отмени.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноски.
Относно заявеното от ищците искане при условие на евентуалност, в
случай че се установи, че третият ответник не владее имота, срещу него е
да бъде уважен иск по чл.124, ал. 1 ГПК, като се признае с установителен
диспозитив, че ищците са собственици на имота.
Съгласно мотивите на т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК: „ Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния
имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи
първото искане за правна защита като признае с установителен
диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на
имота.“ В случая обаче, както по-горе се посочи, се установи че ищците не
са собственици на имота, тъй като първите двама ответницици са го
придобили въз основа на изтекла погасителна давност.
По разноските.
С оглед изхода на спора, двамата ищци следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците А.Б. А. и В. АЛ. М. сумата от 800 лв. представляваща
разноски за първата инстанция, както и сумата от 625 лв. представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81 вр. чл. 273
ГПК.
Двамата ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Б. А..
Б. сумата от 800 лв. представляваща разноски за първата инстанция, както и
сумата от 625 лв. представялваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
Така мотивиран, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260001 от 12.01.2022г. постановено по
гражданско дело № 624 по описа за 2020 година на РС – Исперих и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЛМ. ОСМ. ИСМ., ЕГН **********, с
адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 и М.. Р. ИСМ.,
ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком
№ 1 срещу А.. Б. М., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Исперих, ул.
12
Н.Й.В. № 10 и В. АЛ. М., ЕГН ********** с адрес обл. Разград, общ.
Исперих, ул. Н.Й.В. № 10 искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено спрямо ответниците, че ищцците ИЛМ. ОСМ.
ИСМ. и М.. Р. ИСМ. са собственици, в режим на съпружеска имуществена
общност, въз основа на договор за покупко - продажба обективиран в
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 70, том I, дело
№ 107 от 11.04.1990г. на съдия при РС – Исперих, на следният недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин на трайно ползване: дворно място,
находящ се строителните граници на село Драгомъж, улица „Н.Й.В.”, община
Исперих, област Разград, с площ 1 005.00 кв.м., представляващ УПИ № IV в
квартал 57 образуван от имот пл.№ 429, отреден за жилищно застрояване, от
придаваемо място № 57 от имот 431 с площ 20.00 кв.м. – неуредено и от
придаваемо място № 56 от имот улица с площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП
на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921 одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г.
при граници и съседи : УПИ № XLIII от квартал 0, УПИ № LIII от квартал 0,
УПИ № III от квартал 57, УПИ № IX от квартал 57, УПИ № VI от квартал 57,
УПИ № V от квартал 57, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на ИЛМ. ОСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес обл.
Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 и М.. Р. ИСМ., ЕГН
**********, с адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1
заявен срещу Б. А.. Б., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Исперих,
ул. Н.Й.В. № 10 с правно основание чл. 108 ЗС и искане да бъдат признати за
собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, въз основа на
договор за покупко - продажба обективиран в Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 70, том I, дело № 107 от 11.04.1990г. на съдия
при РС – Исперих, на следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин
на трайно ползване: дворно място, находящ се строителните граници на село
Драгомъж, улица „Н.Й.В.”, община Исперих, област Разград, с площ 1 005.00
кв.м., представляващ УПИ № IV в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429,
отреден за жилищно застрояване, от придаваемо място № 57 от имот 431 с
площ 20.00 кв.м. – неуредено и от придаваемо място № 56 от имот улица с
площ 83.00 кв.м. – неуредено, по ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921
одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ №
XLIII от квартал 0, УПИ № LIII от квартал 0, УПИ № III от квартал 57, УПИ
№ IX от квартал 57, УПИ № VI от квартал 57, УПИ № V от квартал 57, и
съответно ответникът Б. А.. Б. да бъде осъден да им предаде владението на
тази собственост, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на ИЛМ. ОСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес
обл. Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 и М.. Р. ИСМ., ЕГН
**********, с адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 с
правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № 11, том I, рег. № 278, дело № 11 от
2020г. на П.А. - нотариус с район на действие РС – Исперих, с рег. № 688 на
НК, вписан в Служба по вписвания – Исперих с вх. рег. № 202 от
13
20.01.2020г., акт. № 172, том. 1, дело № 49/2020г., имотна книга: том 48049, В
ЧАСТТА ПО точка Втора която касае : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин на
трайно ползване : дворно място, находящ се строителните граници на село
Драгомъж, улица „Н.Й.В.", община Исперих, област Разград с площ 1 005.00
кв.м., представляващ УПИ № IV в квартал 57 образуван от имот пл.№ 429,
отреден за жилищно застрояване, от придаваемо място № 57 от имот 431 с
площ 20.00 кв.м. - неуредено и от придаваемо място № 56 от имот улица с
площ 83.00 кв.м. - неуредено, по ЗРП на село Драгомъж, ЕКАТТЕ: 24921
одобрен със Заповед № 609/ 25.09.1982г. при граници и съседи : УПИ №
XLIII от квартал 0, УПИ № LIII от квартал 0, УПИ № III от квартал 57, УПИ
№ IX от квартал 57, УПИ № VI от квартал 57, УПИ № V от квартал 57.
ОСЪЖДА ИЛМ. ОСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес обл. Разград,
общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 и М.. Р. ИСМ., ЕГН **********, с
адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 ДА ЗАПЛАТЯТ
на А.. Б. М., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Исперих, ул. Н.Й.В.
№ 10 и В. АЛ. М., ЕГН ********** с адрес обл. Разград, общ. Исперих, ул.
Н.Й.В. № 10 сумата от 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/ ,
представляващи разноски за въззивното производство, както и 800 лв.
/осемстотин лева/ - разноски за първоинстанционното производство, на осн.
чл. 78, ал.3 вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА ИЛМ. ОСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес обл. Разград,
общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 и М.. Р. ИСМ., ЕГН **********, с
адрес обл. Разград, общ. Исперих, с. Драгомъж, ул. Ком № 1 ДА ЗАПЛАТЯТ
на Б. А.. Б., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Исперих, ул. Н.Й.В.
№ 10 сумата от 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/ , представляващи
разноски за въззивното производство, както и 800 лв. /осемстотин лева/ -
разноски за първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл.
81 вр. чл. 273 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14