Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.С.Н. ***, срещу Решение №416/26.07.2023г. по АНД №207/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1739-000474/21.11.2022г. на началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, с което на касатора за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, не се явява, не се представлява и не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище са неоснователност на подадената жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №416/26.07.2023г. по АНД №207/2023г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №22-1739-000474/21.11.2022г. на началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, с което на М.Н. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни – издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават нормативно установените реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – място, време, както и другите съставомерни признати на самото нарушение, като са представени и доказателства, подкрепящи административното обвинение. Въззивният състав е счел за правилна дадената правна квалификация на нарушението, посочил е, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното НП.

Така постановеното решение е правилно.

При разглеждането на делото съдът правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. От обективна страна по делото е прието, че на 04.11.2022г. в гр. Дебелец, на кръстовище между ул. „Извън регулацията“ и пътя за гр. Габрово, касаторът, като водач на товарен автомобил „Хюндай Х350“ с рег. №...., не спрял на пътен знак Б2, като по този начин не е съобразил правилото по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При така установеното от фактическа страна административнонаказващият орган и въззивния състав са приели, че е извършено нарушение, за което се следва санкцията по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Възраженията на касатора се свеждат до съображения, че неправилно е преценена от контролните органи пътната обстановка и по-конкретно липсата на видимост на кръстовището, а това обстоятелство провокира несъобразяване с поставената вертикална сигнализация. Отделно се посочва, че множество други водачи са извършвали същото или подобно нарушение, без да бъдат проверявани и санкционирани. Направените възражения настоящият състав намира за неоснователни, тъй като не обуславят извод за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Няма по делото събрани доказателства, дори и данни, че предприетите от касатора действия при управлението на МПС и маневри са били с цел избягване на сблъсък, предотвратяване на по-опасни последици и др., за да се обсъжда приложението на чл. 8 от ЗАНН. Не се отрича наличието на пътен знак Б2 и обстоятелството, че касаторът не е спрял на разстояние пред него. Дали по същото време и на същото място са бил извършвани подобни нарушения от други участници в движението не е релевантно за процесния случай. Кога и как ще проверяват контролните органи не зависим от преценката на касатора.

Направените оплаквания за нарушение на закона са били заявени и поддържани пред районният съд, който е изложил правилни мотиви защо не ги възприема. На основания чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, приложима съгласно препрещащата норма на чл. 63в от ЗАНН касацонния съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като съгласно ал. 2 на ч. 218 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №416/26.07.2023г. по АНД №207/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1739-000474/21.11.2022г. на началник РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: