№ 4596
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110132182
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „....... София“ ЕАД сумите, както следва:
Г. С. Ц.: сумата от 205.43 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21,
находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516, вх. А, ет. 8, сумата от 43.32 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., сумата от 9.49 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.18 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.06.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
В. К. Ц.: сумата от 51.36 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21,
находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516, вх. А, ет. 8, сумата от 10.83 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., сумата от 2.37 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 0.54 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.06.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Б. К. Ц.: сумата от 51.36 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 21,
находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516, вх. А, ет. 8, сумата от 10.83 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
1
времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., сумата от 2.37 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 0.54 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.06.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „....... София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения
имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30-
дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните
им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответницата Г. С. Ц., с който предявените срещу нея искове се
оспорват поради недоказаност същата да е собственик на процесния имот, да е ползвала
топлинна енергия в него, както и на основанието да носи отговорност именно за сочените от
ищеца 4/6 части от общия размер на задълженията за имота. Недоказан според отвтеника е и
механизмът на извършване на дяловото разпределение по отношение на имота. В условията
на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на част от процесните вземания по
давност. Претендират се разноски.
Останалите ответници не са подали отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „....... София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия
дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните
Договор от 05.05.1992г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти се установява, че на 05.05.1992г. К. Б. К. и Г. С. Ц. са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516,
вх. А, ет. 8, при което поради липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС
следва да се приеме, че всеки се е легитимирал като собственик на по ½ идеална част от
имота. Съгласно извършената по искане на ищеца справка в НБД „Население“ К. Б.- един от
приобретателите по договора, е починал на 28.08.2008г., като е оставил като свои
наследници по закон своята съпруга Г. С. Ц., както и своите низходящи от първа степен по
права линия- В. К. Ц. и Б. К. Ц., в резултат от което и съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 ЗН притежаваната от него идеална част от имота е преминала към правните
сфери на наследниците му по закон при равни квоти, като всеки от тях е придобил право на
собственост върху 1/6 идеална част от целия имот (по 1/3 част от собствената на починалия
½ идеална част). Така, ответницата Г. Ц. е станала собственик на общо 4/6 идеални части от
жилището (1/2 идеална част, придобита по силата на покупката, и 1/6 идеална част- в
резултат от настъпилото наследствено правоприемство), а всеки от ответниците В. Ц. и Б.
Ц.- на по 1/6 идеална част от имота. С оглед на така установеното, при липсата на данни, а и
на твърдения което и да е от посочените лица да е отчуждило от правната си сфера правото
си на собственост върху апартамента преди или по време на исковия период и да е
възразило срещу приложимите през този период общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди следва да се приме, че съобразно цитираната
дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са били потребители на доставяната до
имота топлинна енергия и като такива са легитимирани да отговарят за заплащане на цената
й съобразно дела си в съсобствеността.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор № 2872 от 13.08.2002г. с предмет извършване на дяловото разпределение в
сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в тази сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за
извършвано дялово разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените
задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в
сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД, в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице- топлотехник.
3
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в имота е имало само една щранг- лира без
ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), с оглед на което на абоната
е начислявана единствено топлинна енергия за отопление на имот от тази щранг- лира-
служебно, по максимален специфичен разход за сградата. Наред с това, на клиента е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция през исковия период, е
преминавал редовни периодични метрологични проверки, при които са установени
изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през
този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото
лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на
сумата от 308.12 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни
сметки.
Ответниците не са оспорили реалното предоставяне на услугата дялово разпределение,
което се установява и от неоспорените писмени доказателства, представени от третото лице-
помагач на ищеца, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, поради
което и при липсата на доводи срещу начина на формиране на стойността й следва да се
приеме за установена дължимостта и на цената на тази услуга в претендирания от ищеца
общ размер от 14.23 лева.
При така установеното и като се съобрази, че ответниците В. К. Ц. и Б. К. Ц., за
разлика от ответницата Г. С. Ц., не са заявявали възражение за погасяване на процесните
задължения по давност, предявните срещу тези лица искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени съобразно установените техни дялове в
общо установения размер на задълженията за целия исков период. Така, исковете за цените
на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение срещу тези ответници следва да
бъдат изцяло уважени.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответницата Г. С. Ц.
възражение за погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла
на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
4
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „....... София“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия, доставена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г., и на услугата дялово
разпределение, извършена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., през които периоди
отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани
съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „....... София“ ЕАД на
потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно
начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество
топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по
ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия
обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва
месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по
изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е
извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията
на ищеца за времето от м. 05.2017г. до м. 01.2018г. са погасени по давност, по отношение на
5
тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за
последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за м.
01.2018г., погасителната давност е изтекла на 24.05.2021г.- три години два месеца и седем
дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението
на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в
случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 14 дни преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия, доставена за периода от м. 02.2018г. до м. 04.2019г., чиято стойност
съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза
възлиза на сумата от 218.61 лева, както и стойността на услугата дялово разпределение,
предоставена през целия исков период- от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., доколкото началният
момент на същия следва във времето периода, за който по изложените вече съображения бе
прието, че е погасено правото на иск на ищеца.
При тези съображения предявеният срещу Г. Ц. иск за цената на топлинната енергия
следва да бъде уважен за сумата от 145.74 лева съобразно установения неин дял в
съсобствеността, а с това и в общо формираното задължение за процесния период, и за
периода от м. 02.2018г. до м. 04.2019г., като за разликите до пълните предявени размер и
период следва да бъде отхвърлен, а предявеният срещу нея иск за цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая съставянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за
2017- 2018г. и за 2018- 2019г. са извършени след предвидения в общите условия от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
6
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 316.07 лева (4/6 части от Г. Ц. и по
1/6 част от В. Ц. и Б. Ц.), представляваща част от сторените от него разноски за заплатени
държавна такса и депозит за възнаграждение за вещото лице, както и от определеното от
съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от предявените срещу нея искове Г. Ц. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и сумата от 238.43 лева, представляваща част от заплатения от
ищеца депозит за възнаграждение за назначения й особен представител.
В полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Г.
С. Ц., ЕГН **********, да заплати на „....... София“ ЕАД, ЕИК .........: сумата от 145.74 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 02.2018г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516,
вх. А, ет. 8, както и сумата от 9.49 лева, представляваща цена на предоставена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 449.14 лева-
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната
енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 205.43 лева и за
периода от м. 05.2017г. до м. 01.2018г., както и изцяло исковете за осъждане на Г. С. Ц.,
ЕГН **********, да заплати на „....... София“ ЕАД, ЕИК ........., сумата от 43.32 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., както и сумата от 2.18 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.06.2018г.
до 26.05.2021г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ В.
К. Ц., ЕГН **********, да заплати на „....... София“ ЕАД, ЕИК .........: сумата от 51.36 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516,
вх. А, ет. 8, както и сумата от 2.37 лева, представляваща цена на предоставена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 52.68 лева-
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за осъждане на В.
К. Ц., ЕГН **********, да заплати на „....... София“ ЕАД, ЕИК ........., сумата от 10.83 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., както и сумата от 0.54 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.06.2018г.
до 26.05.2021г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Б.
К. Ц., ЕГН **********, да заплати на „....... София“ ЕАД, ЕИК .........: сумата от 51.36 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна
7
енергия в имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“, бл. 516,
вх. А, ет. 8, както и сумата от 2.37 лева, представляваща цена на предоставена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 52.68 лева-
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за осъждане на Б.
К. Ц., ЕГН **********, да заплати на „....... София“ ЕАД, ЕИК ........., сумата от 10.83 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 26.05.2021г., както и сумата от 0.54 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.06.2018г.
до 26.05.2021г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8