Решение по дело №1210/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

10.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

10.11.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1210

по описа за

2020

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1947-000506 от 08.10.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на Л.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Л.М.М. счита наказателното постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е извършвал посочените в акта и наказателното постановление действия. Автомобилът му имал технически проблем и задържал гумите след употреба на спирачки. Актосъставителят и наказващият орган неправилно направили извод, че е извършил процесното нарушение. Освен това, наказващият орган не посочил данни дали поведението на водача е застрашило живота и здравето на останалите участници в движението и на случайно преминаващи пешеходци. Изтъква още, че деянието сочело признаци на маловажен случай. Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли съдът, преценяйки събраните по делото доказателства, да уважи жалбата. Претендира и за направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 30.09.2020 г. свидетелите Н.Р., В.Т. и А.К. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали и изпълнявали служебните си задължения. Около 15.50 часа те се намирали в района на площад „Хаджи Димитър“ в гр.Кърджали, на кръговото движение до Пазара на производителите.  Тогава полицейските служители възприели на ул.„Климент Охридски“ лек автомобил „БМВ 316“ с рег.№ К 0549 ВК, чийто водач рязко подал газ, при което се чул силен шум откъм превозното средство. Водачът форсирал двигателя и превъртал гумите на автомобила, като се движел зигзагообразно по пътя. При извършването на тези резки маневри, той преднамерено извеждал превозното средство извън контрол, при което задната му част се отклонявала наляво и надясно. С поведението си водачът създавал опасност за останалите участници, тъй като при занасянето на управлявания от него автомобил, той навлизал и в другата лента за движение, а улицата била двупосочна. Свидетелите Н.Р. и В.Т. със служебен автомобил веднага тръгнали след нарушителя и го установили на ул.„Иван Вазов“ в гр.Кърджали. Полицейските служители констатирали, че автомобилът „БМВ 316“ с рег.№ К 0549 ВК се управлявал от жалбоподателя Л.М.М.. На същия на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал и получил акта, отбелязвайки, че няма възражение. На полицейските служители той обяснил, че е взел автомобила от ремонт и искал да го пробва и да провери дали проблемът е поправен. Въз основа на така съставения акт, на 08.10.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на Л.М. административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите Н.Р., В.Т. и А.К., които съдът кредитира изцяло; от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 30.09.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за регистрация и собственост на лек автомобил „БМВ 316“ с рег.№ К 0549 ВК; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР и Заповед № 292з-720 от 16.04.2020 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали, доказващи компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.   

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.Р., В.Т. и А.К., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И тримата са очевидци на деянието и категорично сочат, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Те подробно описват времето, мястото и начина на движение на автомобила „БМВ“, поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението, а и след това. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели Р., Т. и К., а и същите не бяха опровергани с каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя. 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС – лек автомобил „БМВ 316“ с рег.№ К 0549 ВК, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като при управление на превозното средство, жалбоподателят е форсирал двигателя и превъртал гумите му, движел се зигзагообразно по пътя. При извършването на тези резки маневри, той преднамерено извеждал превозното средство извън контрол, при което задната му част се отклонявала наляво и надясно. За това поведение на водача Л.М. не е имало каквато и да било обективна причина. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е  съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно гореописаните маневри. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като жалбоподателя е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците Р., Т. и К., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Неоснователно и недоказано се явява твърдението, че причина за поведението на водача било техническото състояние на автомобила. Това категорично се опровергава от показанията на разпитаните свидетели, пред които самият жалбоподател е заявил, че е взел колата си от ремонт и искал да я пробва, за да види дали е поправена. Последното не оправдава начина на шофиране на водача, а напротив, сочи, че поведението му е било съзнателно. Всеки отговорен правоспособен водач, който познава правилата за движение по пътищата, би следвало да извърши подобна проверка след ремонт на друго място, но не и на натоварена улица в рамките на населено място. Несъстоятелно е и възражението, че установеното деяние разкрива признаци на маловажен случай. Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Напротив, шофирането на водача е създало опасност и за останалите участници, тъй като при занасянето на управлявания от него автомобил, той навлизал и в другата лента за движение. Затова извършеното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка и относно довода, че наказващият орган не е посочил данни дали поведението на водача е застрашило живота и здравето на останалите участници в движението и на случайно преминаващи пешеходци, следва да се отбележи, че това не са признаци от състава на административното нарушение, съответно не е нужно да бъдат описвани в акта и наказателното постановление. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Предвид изхода на делото и потвърждаването на наказателното постановление, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от упълномощения защитник. 

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000506 от 08.10.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на Л.М. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Л.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

 

                                                        Районен съдия: