Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.07.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на девети юли две хиляди и двадесета
година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 560 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 269 от
20.02.2020 година на Директора на ТД Тракийска, към Агенция „Митници, с което
на „ОМЕГА ТРЕЙД 1” ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 3573.50 /три хиляди, петстотин седемдесет и три лева и
петдесет стотинки/ лева за нарушение по чл.233, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл.234а, ал.1 от Закона
за митниците, както и на основание чл.234а, ал.3 от Закона за митниците е
постановено да се отнеме в полза на държавата стоката предмет на нарушението и
с оглед на това, че същата липсва, е присъдена нейната левова равностойност в
размер на 3573.50 /три хиляди, петстотин седемдесет и три лева и петдесет
стотинки/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 269 от 20.02.2020 година на Директора на ТД Тракийска, към
Агенция „Митници, с което на „ОМЕГА ТРЕЙД 1” ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3573.50 /три
хиляди, петстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ лева за нарушение
по чл.233, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
във връзка с чл.234а, ал.1 от Закона за митниците, както и на основание
чл.234а, ал.3 от Закона за митниците е постановено да се отнеме в полза на
държавата стоката предмет на нарушението и с оглед на това, че същата липсва, е
присъдена нейната левова равностойност в размер на 3573.50 /три хиляди,
петстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ лева.
В
жалбата и постъпилото писмена становище се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, и се моли съда
същото да бъде отменено изцяло. Не се претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призовани не изпащат представител, но чрез постъпило
писмено становище вземат отношение, че жалбата е неоснователна, като намират че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендират за юрисконсулстско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и то от лице имащо право на жалба, а разгледана по същество
същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съдът
прие, че жалбата е в срок, тъй като видно от административно-наказателната
преписка наказателното постановление, подлежащо на обжалване е връчено на
представител на юридическото лице на 24.02.2020 година и законовия седмодневен
срок за обжалване е бил до 02.03.2020 година и жалбата в тази насока е
постъпила в съда именно на 02.03.2020 година.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от 21.11.2019 година, жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.234а, ал.1 от Закона за митниците във връзка с чл.233, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за административно
нарушение, изразяващо се в това, че дружеството жалбоподател, представлявано от
З.И.З., на 02.09.2019 година, в качеството си на превозвач на стока, не е
представил стоката в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение
в определения срок / не се посочва кой е срока/. В обстоятелствената част на
наказателното постановление в една доста подробна фактология и последователност
са описани установените факти, като никъде не е систематизирано точно и пълно
самото административно нарушение прието от АНО за извършено. По отношение на
тази фактология не се спори по делото. Основния момент е следва ли да се търси
наказателна отговорност от дружеството превозвач при безспорно установена
кражба на стоката, която следва да се превозва и дали това поставя в
невъзможност дружеството жалбоподател да изпъни задължението си закона за
митниците и следва ли да се има предвид при реализиране на
административно-наказателна отговорност срещу него.
На
първо място съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност в административно-наказателната преписка е допуснато от АНО
нарушение по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно датата която
приема АНО за дата на административното нарушение, датата след периода на
незавършената доставка или последващо посочената дата 02.09.2019 година. Датата
на административното нарушение, която се възприема от АНО е основен реквизит и
липсата и води до незаконосъобразност на административно-наказателната
преписка. В разглеждания случай за съда не е ясно кое е дата на
административното нарушение, като такава възприета от АНО, а и оттам и съда да
може да упражни правомощия си дали АУАН е съставен в тримесечния предвиден в
закона срок. Само на това основание съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно.
От
друга страна съдът намира че, в обстоятелствената част на наказателното постановление
и в АУАН не са посочени в пълнота релевантни факти и обстоятелства обхванати от
състава на претендираното нарушение. Видно от гореизложеното, съдържанието на
НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания), тъй като непосочването на основни
обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение дават
основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на наказателното постановление. Непосочването им правят фактическата
обстановка твърде обща до степен, че поставят в невъзможност съдът да прецени
осъществен ли е съставът на административното нарушение. Съставът на
изпълнителното деяние по чл.234а, ал.1 от Закона за митниците изисква едно лице
да отклони временно складирана
стока, декларирана за митнически режим, като
не изпълни установените в нормативните актове или определените от
митническите органи условия се наказва с определеното там административно
наказание. От една страна е наложително да се установи осъзната целенасочена
дейност – да се отклони дадена стока под митнически решим и това задължително
да стане в нарушение на установено в нормативен акт или условия на дадената
митница. В разглеждания случай съставомерни елементи от този състав не се
изтъкват в пълнота от АНО. Посочва се само че превозвача, който се явява
задължено лице по чл.234а, ал.1 от Закона за митниците не е представил стоката
в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок
/ не се посочва кой е срока/, което било в разрез с изискванията на чл.233,
параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Да но
съгласно чл.137, параграф 1 от същия този регламент, е налице правна норма
третираща когато едно лице не може да изпълни това свое задължение, поради
непредвидими обстоятелства или непреодолима сила. Несъмнено установената кражба
на стоката, за която има безспорни данни представлява непредвидимо
обстоятелство попречило на задълженото лица да изпълни задължението си. За съда
ту може да се приеме че не е налице възникналото вече задължение с оглед
установената кражба на стоката. Следователно не е налице умишлено, целенасочено
отклоняване на стока от наказаното лице, за да е съставомерно при описаното от
АНО, като административно нарушение. От друга страна посоченото като
неизпълнение на нормите на цитирания регламент се противопоставя на други
негови норми свързани с наличието на непредвидими обстоятелства, каквото
несъмнено е кражбата на стока. Следователно дори и да се разгледа по същество
описаното от АНО като административно нарушение, то съдът намира, същото да
несъставомерно по описаните материални норми
С
тези пропуски е опорочено наказателното постановление като акт на
административно-наказателния процес / същото не отговаря на изискванията на чл.
57, ал. 1 т. 5 ЗАНН / и е ограничено правото на защита на нарушителя. Последното
е функция на конкретно, ясно и точно формулирано обвинение, което в случая не е
сторено от административно-наказващият орган.
Тези
процесуални нарушения съдът ги окачествява като особено съществени,
неотстраними в съдебната фаза, които сами по себе си са достатъчен повод за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно, като предвид процесуалния характер на основанието за
отмяната му разглеждането на спора по същество изцяло се явява безпредметно.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: