Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Донка Шулева, като разгледа
докладваното от младши съдия КИРИМОВ въззивно гражданско дело № 940 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба, подадена от ответника П.НА
Р.Б., срещу решение № 20240702 от
31.10.2020 г. по гр. дело № 834 от 2019 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
143-ти състав, в частта, с която са уважени обективно кумулативно
съединените осъдителни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца Х.М.К., ЕГН: **********, обезщетения за вреди от незаконно
обвинение по ДП № 1813/2014 г. на РУП – СДВР, пр. пр. № НСН 95/2015 г. на СРП,
за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което престъпление ищецът
е признат за невиновен и оправдан изцяло с присъда
от 10.02.2016 г. по НОХД № 10578/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, влязла в законна сила на 26.02.2016 г., както следва:
-
обезщетение
за имуществени вреди в размер на сумата от 1000,00
/хиляда/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
защита, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2016 г. до
окончателното плащане;
-
обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени във връзка с причинени стрес, унижение,
срам, притеснение, чувство за безсилие, безпомощност и несправедливост, както и
влошени семейни отношения, възлизащи в размер на сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.02.2016 г. до окончателното плащане.
В останалата част, с
която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени в резултат от
незаконното обвинение имуществени вреди за сумата от 300,00 /триста/ лева, представляващи направени в хода на
наказателното производство пътни разноски, както и в частта, с която е
отхвърлена като неоснователна частта от предявения иск за обезвреда на
претърпени в резултат от незаконното обвинение неимуществени вреди за разликата над 3000,00 /три хиляди/
лева до първоначално претендирания размер от 8700,00 /осем хиляди и
седемстотин/ лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
С решението са присъдени
разноски в полза на ищеца, като ответникът е осъден да му заплати сумата от 4,00 /четири/ лева, представляваща част
от направените по делото разноски, съответна на уважената част от предявените
искове.
В жалбата се твърди, че
решението на районния съд в атакуваната част е неправилно и е направено искане
за неговата отмяна и за постановяване на съдебно решение, с което исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Според жалбоподателя, в производството по
делото не е доказано по изискуемия от процесуалния закон стандарт, че ищецът
действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, за които
първата съдебна инстанция е присъдила обезщетение в размер на сумата от 3000,00
лева, като останали необсъдени направените от ответника възражения. В тази
връзка се изтъква, че в хода на наказателното производство спрямо ищеца не е
била взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, с
оглед на което той не е претърпял неимуществени вреди в резултат от воденото
наказателно производство. Отделно от това се изразява становище, че
определеният от районния съд размер на неимуществените вреди не е съобразен с
установените в закона и в съдебната практика критерии, в резултат на което е
определена сумата от 3000,00 лева, която надхвърля справедливия размер на
обезщетението, което е необходимо, за да компенсира вредите. Заявява се, че
наказателното производство се е развило и е приключило в разумен срок, което не
било взето предвид от районния съд, както и че не е отчетено обстоятелството,
че П.НА Р.Б. не е протестирала първоинстанционната присъда, с която ищецът е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Според ответника
е недопустимо обстоятелства, свързани с психичното състояние на ищеца да се
доказват единствено посредством гласни доказателства, с оглед на което
показанията на свидетеляК.не следва да бъдат ценени в тази им част. В обобщение
на изложените съображения жалбоподателят счита, че обстоятелствата по делото
сочат към ниска степен на увреждане и не могат да обосноват обезщетение в
присъдения размер. По отношение на уважената искова претенция за обезвреда на
имуществени вреди в размер на сумата от 1000,00 лева, представляващи направени
от ищеца в хода на наказателното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, ответникът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
направено с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на тази сума,
както и че в действителност претендираните вреди останали недоказани. Редом с
изложените съображения се изтъква, че постановената по наказателното дело
оправдателна присъда, сама по себе си дава морално обезщетение и компенсира до
известна степен претърпените страдания, а неотчитането на посочените от
жалбоподателя значими обстоятелства е довело до определянето на обезщетение в
завишен размер.
В законоустановения срок
не е постъпил отговор на въззиваната жалба от ищеца Х.М.К..
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателката, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа, следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети следните документи:
Постановление за
образуване на досъдебно производство от 11.07.2014 г. по пр. пр. № 30372/2014
г. на 09 РУ СДВР; Постановление от 19.09.2014 г. за привличане на обвиняем по
ДП № ЗМ 1813/2014 г. по описа на 09 РУ СДВР; обвинителен акт протокол от
открито съдебно заседание от 17.04.2015 г. по НОХД № 23596/2014 г. на СРС, НО,
121-ви състав; присъда от 10.02.2016 г. по НОХД № 10578 от 2015 г. на СРС, НО,
121-ви състав; договор за правна защита и съдействие № 0533649 от 14.04.2015
г., както и материалите по НОХД № 10578/2015 г. на СРС, НО, 121-ви състав, по
НОХД 23596/2014 г. на СРС„ НО, 121-ви състав и по ДП ЗМ 1813/2014 г. на
Софийска районна прокуратура, пр. пр. № 11594/2014 г.
Въз основа анализа на
писмените доказателства по делото се установява, че по повод сигнал, подаден от
И.Е.Х.до Софийка районна прокуратура, с постановление от 11.07.2014 г. на
прокурор при СРП е образувано досъдебно производство № ЗМ 1813/2014 г., пр. пр.
11594/2014 г. на СРП за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Видно
от материалите по делото е, че с постановление от 19.09.2014 г. ищецът Х.М.К. е
привлечен в процесуалното качество на обвиняем за посоченото по-горе престъпление,
както и че това постановление е предявено лично на К. на 23.09.2014 г.
Непосредствено след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, Х.К.
е разпитан пред разследващ полицай в качеството на обвиняем, за което процесуално-следствено
действие е съставен протокол от 23.09.2014 г. От справката за съдимост на Х.К.
се установява, че същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, а от електронна справка на
П.НА Р.Б. се установява, че спрямо К. не са водени други наказателни
производства, освен горепосоченото. На 23.09.2014 г. материалите по
разследването са предявени на Х.К. лично, след което на 21.11.2014 г. по досъдебното
производство е постановено изпращането на делото на Софийска районна
прокуратура за предаване обвиняемия на съд. По повод обвинителен акт на
22.12.2014 г. е образувано НОХД №В 23596/2014 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 121-ви състав, по което на 20.02.2015 г. са проведени
две открити съдебни заседания в които Х.К. е участвал, а именно на 16.03.2015
г. и на 17.04.2015 г., в последното от които е постановено определение, с което
съдебното производство е прекратено, а делото е върнато на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани с
изготвянето на обвинителния акт. По повод втори по ред обвинителен акт на
26.06.2015 г. е образувано НОХД № 10578/2015 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 121-ви състав, в хода на което са проведени общо четири
открити съдебни заседание с участието на Х.К. в качеството на подсъдим, а
именно на 23.09.2015 г., на 21.10.2015 г., на 14.12.2015 г. и на 10.02.2016 г.,
като на 10.02.2016 г. е постановена присъда, с която Х.К. е признат за
невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал.1 от НК. Видно от договор
за правна защита и съдействие № 0533649 от 14.04.2015 г. е, че във връзка със
съдебното производство по наказателното дело, Х.К. е сключил договор за правна
защита и съдействие с адв. Б.К. – САК и е учредил в нейна полза представителна
власт да участва в качеството на негов защитник в съдебното производство, за
което на 14.04.2015 г. е заплатил изцяло и в брой сумата от 1000,00 /хиляда/
лева адвокатско възнаграждение.
В хода на
първоинстанционното съдебно производство по настоящото дело е проведен разпит
на свидетелите Х.З..и М.И.М., показанията на които се оценяват от настоящия
съдебен състав като достоверни източници на информация относно значимите факти.
Показанията на свидетелите се отличават с обективност и яснота, като липсва
основание, поради което да се приеме, че някой от свидетелите е заинтересуван
от изхода на делото. В тази връзка съдът взима предвид обстоятелствата, че
свидетелятК.е втори братовчед на ищеца, а свидетелят М. е приятел на ищеца, но
тези обстоятелства, сами по себе си, не съставляват основание за поставяне под
съмнение достоверността на показанията им като свидетели. Още повече, че
липсват, както вътрешни противоречия, така и противоречия между самите
показания и останалите доказателства по делото, въз основа на които да се
постави под съмнение обективността на възпроизведената от свидетелите
информация за действителността. Ето защо съдът взима предвид показанията на
свидетелите, за да формира изводите си относно релевантните факти. В тази
връзка и предвид възражението на жалбоподателя, че показанията на свидетеляК.не
следва да се ценят в частта, касаеща психичното състояние на Х.К., настоящият
съдебен състав приема доводът за неоснователен, тъй като в случая не се касае
за установяване на психичното здраве на К., а на неговото психологическо и
емоционално състояние, формирано под въздействието на воденото наказателно
производство, т. е. касае се за обстоятелства и факти, които подлежат на
установяване чрез свидетелски показания и за целта не са необходими специални
знания в областта на науката, в каквото насока се поставя акцент във въззивната
жалба.
От показанията на свидетеля
К.се установява, че същият знае за воденото в периода от 2014 г. до
2016 г. наказателно производство спрямо Х.К., тъй като е бил негов шофьор и го
е превозвал от с. М. до гр. София 5-6 пъти във връзка с производството и всеки
път го е чакал около 2-3 часа. От показанията на свидетеля се установява, че
преди това К. е бил спокоен, а след като спрямо него е насочено наказателното
производство, същият станал притеснен, говорел едно и също, вече не бил същият
човек, станал сприхав, уплашен, а и делото се отразило отрицателно върху
семейството му, като в следствие на делото жената и дъщерята на К. започнали да
го отбягват. Свидетелят пояснява, че винаги го е взимал К. ***, както и че за
извършвания превоз Х.К. му е заплащал по 50 лева, което означава, че общо за
6-те пъти, в които го превозил от с. М. до гр. София, К. заплатил наК.сумата от
300,00 лева за превоз. СвидетелятК.разяснява, че в периода от 2014 г. до 2016
г. Х.К. е изпитвал притеснения във връзка с делото, но и такива, свързани със семейството си, като по време на делото
съпругата на К. претърпяла онкологична операция. Същевременно свидетелят
сочи, че именно заради въпросното дело, отношението на хората в с. М. спрямо Х.К.
се е променило, като хората започнали да странят от него и да го отбягват.
Именно заради делото А. – съпругата на Х.К. отсъствала от селото, а дъщеря му
изобщо не си ходела на село.
От показанията на свидетеля
М. се установява, че с Х.К. се познават от 14-15 години, в добри
отношения са и живеят в едно и също село, а именно в с. М.. Свидетелят познава
семейството на К., което се състои от съпругата му А. и дъщеря му С..
Свидетелят М. знае за воденото спрямо К. наказателно дело в периода от 2014 г.
до 2016 г., както и че повод за образуването му е сигнал подаден от жена на имеИ.или
И., с която К. е бил в приятелски отношения и която свидетелят не познава, но е
чувал за нея от К.. Според свидетеля воденото наказателно дело се отразило на К.,***,
но започнал да остава в къщата на М., която се намирала в с. Старо С., което
свидетелят си обяснява с чувство за срам у К.. Свидетелят не е присъствал на
случай, при който К. да е водил друга жена в къщата му в с. С., но знае за
такъв случай, при който са били там за 3-4 дни. Преди това е ходил на гости със
съпругата си А., която била широко скроен
и изключително ерудиран човек и не обръщала внимание на неговите забежки.
След това станали тези бели с К., който станал друг човек и започнал да пие, а
съпругата му А. го напуснала и не стъпвала на село. Дъщерята на К. също се
променила спрямо него, като не искала да приеме нищо от баща си, което той
изпращал за нея чрез свидетеля М.. Свидетелят М. потвърждава, че братовчедът на
Х. го возил по делата, както и че съпругата на Х. го напуснала не поради
болестта си, а поради наказателното дело.
В обобщение на изложеното
от двамата свидетели, съдът приема за установено, че в резултат от воденото
спрямо Х.К. наказателно производство същият е станал притеснен и изнервен, като
изпитвал срам и влошил отношенията, както със съпругата си, така и с дъщеря си.
Установява се, че както съпругата на К. – А., така и неговата дъщеря – С.,
започнали да го отбягват, което се наблюдавало и при хората в с. М., които започнали
да отбягват К.. По тези причини същият започнал да остава в къщата на свидетеля
М., находяща се в с. Старо С.. От показанията на двамата свидетели се
установява, че К. станал притеснен, именно във връзка с воденото спрямо него в
периода от 2014 г. до 2016 г. наказателно производство, но не може да остане
извън вниманието на съда изтъкнатото от свидетеляК.обстоятелство, че в периода
от 2014 г. до 2016 г. К. изпитвал и притеснения, които били свързани със
семейството му и по-конкретно с това, че по време на делото съпругата на К.
претърпяла онкологична операция. Отделно от това следва да бъде отчетено и
изтъкнатото от свидетеля М., че съпругата на К. била широко скроен човек, който
не обръщал внимание на неговите забежки, което обстоятелство следва да бъде
взето предвид и отчетено при преценката относно това до каква степен
наказателното производство с оглед неговия предмет е повлияло в насока
влошаване отношенията на К. с неговата съпруга.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено от правна страна
следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни
материално-правни норми.
По изложените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
За да възникне правото на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на П.НА Р.Б.
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва да бъдат осъществени
следните материални предпоставки:
1) на ищеца да е повдигнато обвинение от П.НА Р.Б. за
извършено от него престъпление;
2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно;
3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени
вреди и
4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са
необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото
незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между
наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и
причинения вредоносен резултат.
Отговорността на П.НА Р.Б. за повдигане на незаконно
обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на
съответно длъжностно лице – по арг. от чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Във връзка с изложеното въззивният съд приема за
установено по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган -
обвинение в извършване на престъпление, по което Х.К. е бил оправдан с влязла в
сила присъда.
Спорните по същество във въззивното производство въпроси
са свързани с настъпването на претендираните неимуществени вреди, както и за
настъпването на имуществени вреди за сумата от 1000,00 лева, претендирана като
заплатено във връзка с наказателното производство адвокатско възнаграждение и
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение.
Въззивният съд приема, че от събраните
гласни доказателствeни средства се установяват неблагоприятните последици, за
които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение. Конкретно се
установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на
ищеца е било засегнато, тъй като в резултат от воденото наказателно
производство К. изпитвал притеснение и страх, че ще бъде несправедливо
осъден, уронени са и честта и достойнството му, които са и обичайна последица
от повдигането на обвинението. Поначало при незаконно повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно
отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това
увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване (в този смисъл Вж. решение
№ 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО и решение № 214 от
08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2017 г., IV ГО, в които е прието, че не е
в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявяния). Доказани
ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание
и съдът е длъжен за определи неговия размер по своя преценка.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата
на чл. 2 от ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността, накърнена чест и достойнство.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да
прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при
които е получено, вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността на
наказателното производство - общо и в отделните му фази, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, в т. ч. дали
с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно
качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в
държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа,
свързана с отговорности в публичен интерес, постановена ли е осъдителна присъда
в някоя от инстанциите, броя и вида на извършените процесуални действия с
участието на пострадалия, вида и тежестта на наложените мерки на принуда;
отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и
публичност на обвинението/осъждането; стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза
за развитието на заболяването и пр., личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, отражението на
обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите и социалния живот
на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите
за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. За личността на пострадалия се съди
от установения начин на живот, ценностна система и обичайна среда, интереси,
трудова биография, съдебно минало. Наред с тези обстоятелства, при определяне
на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт
на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване – в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело
№ 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело
№ 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело
№ 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 2586/2018 г., ІV г. о., ГК.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Болките и
страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по
интензитет (острота и сила) и продължителност. Във всеки конкретен случай,
съдът следва да вземе предвид отделните групи обстоятелства, които водят до
увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставими с обичайните
вредни последици при незаконно обвинение и съответния среден размер на
обезщетение, установен от съдебната практика. На обезщетяване подлежат само
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният
размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и
тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и
предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, личността на увредения. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени
вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие
или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране.
При реализиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
следва да се съобрази продължителността на наказателното производство.
Неразумната продължителност на водено наказателно производство следва да се
отчете като степен на увреждането и да се обезщети, като установяването на
такова обстоятелство има значение за определяне на по-висок размер на обезщетението.
Предвид принципа на пълното обезщетение за всички неимуществени вреди в
причинна връзка с обвинението е без значение действията на кой правоохранителен
или правораздавателен орган са довели до този резултат и в коя фаза на
наказателното производство е допуснато забавяне.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай
наказателното производство срещу ищеца /в досъдебна и в съдебна фаза/ обхваща
продължителен, но не неразумен срок от време /1 година и 7 месеца, или от
11.07.2014 г. до 26.02.2016 г./, при съобразяване вида на деянието, за което е
повдигнато обвинението, доказателствата, които е следвало да се събират
(разпити на множество свидетели и експертни заключения), фактическата и правна
сложност на делото. Видно от материалите по делото е, че наказателното
производство е водено с необходимата ритмичност и бързина, като същото е
приключило с постановяване на присъдата на първоинстанционния съд.
На ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години, т. е. обвинението е било за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Видно от материалите по делото е, че спрямо Х.К. не е била
взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, т. е.
намесата в неговата правна сфера е свързана единствено със самия факт на
наказателното производство, водено срещу него, което естествено е съпътствано
от несигурност, страх и притеснение във връзка с изхода от същото и с
необходимостта Х.К. да се явява пред органите на наказателното производство при
всяко едно призоваване, под страх от ангажиране на допълнителна намеса в
правната му сфера за осигуряване на личното му участие по делото. От съществено
значение е фактът, че спрямо Х.К. не е водено друго наказателно производство и
наказателната му отговорност не е била ангажирана, т. е. конкретното
наказателно производство се явява първо досег на ищеца с органите на
наказателното производство в Република България и в този смисъл участието му в
хода на производството е оказало въздействие, което не може да бъде подценено,
предвид естествените притеснения, които наказателното преследване създава у
обвиняемия с чисто съдебно минало и липса на престъпни прояви, за които да е
санкциониран от държавата.
Повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение е затруднило личния и социалния му живот - той е станал затворен и
тревожен, не искал да се среща с приятелите си, изолирал се от своята социална
среда и от средата, в която живеел. По делото не се установиха трайни негативни
последици или промяна в социалния статус на ищеца, които да са настъпили като
пряко проявление от повдигнатото му незаконно обвинение. В тази връзка
необходимо да се отбележи е установеното по-горе обстоятелство, че в периода, в
който спрямо ищеца е водено конкретното наказателно производство, същият е
изпитвал притеснения, свързани не само с производството, но и такива, които са
били свързани със здравословното състояние на неговата съпруга, която е
страдала от онкологично заболяване. Това обстоятелство следва да бъде взето
предвид при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, тъй
като е налице обстоятелство, освен воденото наказателно производство, което
неминуемо е повлияло живота и емоционалното състояние на ищеца. Действително, установява
се, че наказателното производство е дало своето отражение и върху личния живот
на ищеца, тъй като съпругата и дъщерята на К. се отдръпнали от него, но следва
да бъде отчетен и фактът, че притесненията на К. в разглеждания период са
произтичали и от други обстоятелства, касаещи семейството, а не единствено и
основно свързани с воденото наказателно производство. Освен това следва да се
вземе предвид и заявеното от свидетеля М., който описва съпругата на К. като
широко скроен човек, като подчертава, че тя не обръщала внимание на забежките
на съпруга си, с оглед на което не може да се сподели тезата на ищеца за
настъпили неимуществени вреди и с оглед разгласените в хода на наказателното
производство обстоятелства, свързани с извънбрачна връзка на К. с лицето,
подало сигнала, станал повод за образуване на ДП. Последните обстоятелства са
значими за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди и същите не са били взети предвид от районния съд. Ето защо според
настоящия съдебен състав, при отчитане на изложените съображения, се налага
извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2000,00
/две хиляди/ лева, т. е. въззивната жалба е частично основателна, което налага отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд в частта
относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над 2000,00
лева до присъдения размер от 3000,00 лева. В останалата част – относно
присъдената сума от 2000,00 лева като обезщетение за причинени в резултат от
незаконното обвинение неимуществени вреди, решението на районния съд следва да
бъде потвърдено.
Що се отнася до иска за обезвреда на
претърпени в резултат от воденото наказателно производство имуществени вреди,
възлизащи в размер на сумата от 1000,00
/хиляда/ лева, настоящият съдебен състав приема, че се доказват всички
елементи от фактическия състав на предявения иск и в този смисъл изводът на
районния съд за неговата цялостна основателност се споделя от въззивния съдебен
състав. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират
като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността
от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в
ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита
във всеки стадий на това производство.
От представения по делото договор за правна защита и
съдействие, обсъден по – горе, се установи, че уговореното адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на ищеца в
наказателното производство е реално заплатено в брой, като неговият размер
възлиза на 1000,00 /хиляда/ лева.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът
може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес, като
когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът
определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в наказателния процес, той не
упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а
се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или
отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение.
Предвид фактическата и правна сложност на наказателното
дело, следва да се приеме, че ищецът е положил дължимата грижа при уговарянето
на адвокатското възнаграждение, с оглед вида и тежестта на обвинението и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата, извършените процесуално-следствени действия, с
оглед на което следва да се приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение не
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Ето
защо изводът на решаващия съд в тази насока е обоснован. При положение, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение в тази част следва
да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора обжалваното решение е неправилно
и в частта за разноските, тъй като с оглед изхода на спора, пред първата
съдебна инстанция на ищеца се следват разноски в размер на сумата от 2,00 /два/ лева, а Софийски районен съд е присъдил разноски в
размер на сумата от 4,00 /четири/ лева,
поради което решението следва да се
отмени в частта, в която са присъдени разноски за сумата над 2,00 лева.
Въззивната жалба на ответника е частично основателна, но
не е направено искане за присъждане на разноски, а и такива в случая не се следват,
поради което в полза на въззивника и ответник по делото не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20240702 от 31.10.2020 г. по гр. дело № 834 от 2019 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143-ти състав, в частта, с която ответникът П.НА Р.Б. е осъден на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца Х.М.К.,
ЕГН: **********, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по
ДП № 1813/2014 г. на РУП – СДВР, пр. пр. № НСН 95/2015 г. на СРП, за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което престъпление ищецът е
признат за невиновен и оправдан изцяло с присъда
от 10.02.2016 г. по НОХД № 10578/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, влязла в законна сила на 26.02.2016 г., за сумата над 2000,00 /две хиляди/ лева до присъдения
размер от 3000,00 /три хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2016 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Х.М.К., ЕГН: ********** срещу П.НА Р.Б. иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата над 2000 лева /две хиляди лева/ до присъдения
размер от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 1813/2014 г. на РУП – СДВР,
пр. пр. № НСН 95/2015 г. на СРП, за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
от НК, за което престъпление ищецът е признат за невиновен и оправдан изцяло с присъда от 10.02.2016 г. по НОХД №
10578/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, влязла в
законна сила на 26.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.02.2016 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20240702 от 31.10.2020 г. по гр. дело № 834 от 2019 г. на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143-ти състав, в частта, с която ответникът П.НА Р.Б. е осъден на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца Х.М.К.,
ЕГН: **********, обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по
ДП № 1813/2014 г. на РУП – СДВР, пр. пр. № НСН 95/2015 г. на СРП, за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което престъпление ищецът е
признат за невиновен и оправдан изцяло с присъда
от 10.02.2016 г. по НОХД № 10578/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, влязла в законна сила на 26.02.2016 г., до сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2016 г. до окончателното
плащане; обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 1000,00 /хиляда/
лева, представляваща направени в хода на наказателното производство разноски
за адвокатско възнаграждение, както и в частта за разноските.
В останалата
част, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.