Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 5693/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е образувано по жалба, подадена от длъжника „З.д.Е.“ АД по изпълнително дело № 20208380401166 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу приетите за събиране
разноски в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200
лв., обективирани в Постановление от 25.02.2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на
адвоката на взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на
изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв., съобразно чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че с оглед имущественото състояние на взискателя разходът
не е реално направен и оспорва представените в тази насока доказателства.
Взискателят по изпълнителното дело В.А.П., счита жалбата за
неоснователна. Поддържа, че погасяването на дълга от страна на длъжника в срока
за доброволно изпълнение цели единствено оспорване на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение. Счита, за неоснователни твърденията в жалбата, че
процесното възнаграждение не е реално заплатено.
Частен съдебен изпълнител М.Б. е депозирал мотиви, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително дело № №20208380401166 на
ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ, е образувано по молба от В.А.П.,
чрез адв. В.Н., за събиране на вземания от „З.д.Е.“ АД, обективирани в
изпълнителен лист от 05.02.2020 г., в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 10.10.2015 г. По
изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020
г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в общ размер на 1825
лева, заплатени в брой, видно от
отбелязването в договора.
С постановление
от 25.02.2020 г. ЧСИ е приел за събиране горепосоченото адвокатско
възнаграждение.
На 26.02.2020
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение,
в която е посочено, че задълженията по изпълнителното дело
включват, освен горепосочените вземания
по изпълнителния лист и за адвокатско възнаграждение, така също и
начислена законна лихва, авансови такси, такси по т. 26 ТТРЗЧСИ и присъединени
публични вземания. Не е спорно между страните, а и видно от приложеното по
изпълнителното дело платежно нареждане от 11.03.2020 г., че длъжникът е погасил
дълга в срока за доброволно изпълнение. В процедурата по администриране на
настоящата жалба, с молба от 29.04.2020 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да се
произнесе по искането му за намаляването на адвокатското възнаграждение на
взискателя, оставено без уважение с разпореждане от 04.05.2020 г., обективирано
върху самата молба.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение или всеки друг акт, в който е обективиран техния
размер. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление за разноски от 25.02.2020 г.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение е в общ размер на 1825 лв. Доводите на жалбоподателя,
че то не е реално заплатено предвид имущественото състояние на взискателя, е неоснователно, доколкото
посочените обстоятелства, не могат да обосноват категоричен извод в подобен
смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в релевантната към дата на
сключване на договора за правна помощ редакция от ДВ. бр. 7 от 22.01.2019 г., е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв., възнаграждението се
равнява на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от НМРАВ.
Не е спорно по делото, че
след образуването на изпълнителното производство и преди връчването на поканата
за доброволно изпълнение задължението на длъжника е погасено чрез банков превод.
Предвид това обстоятелство, не е налице извършването на изпълнителни действия
от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на
вземането, тъй като същото е погасено дори преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение. Следователно уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява дължимо единствено за образуване на
изпълнителното дело, в размер на 200 лева, като над този размер до претендираните 1825 лв. същото не следва да
бъде възлагано в тежест на длъжника.
Предвид изложеното,
подадената жалба се явява основателна, а обжалваното постановление на съдебния
изпълнител следва да бъде отменено частично, като претендираното в
изпълнителния процес адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 1825
лв. до размера на 200 лв..
Независимо от изхода на
спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се
преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че
не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на
органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „З.д.Е.“ АД по
изпълнително дело №20208380401166 на ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ, Постановление от 25.02.2020 г., в частта, в която съдебният изпълнител е приел за събиране
сторените от взискателя В.А.П. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата
от 200 лв. до претендираните 1825 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя В.А.П., до размера от 200 (двеста) лева, дължимо за образуване на изпълнително дело №20208380401166 на ЧСИ М.Б.,
рег. №838 на КЧСИ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.