№ 375
гр. Пловдив, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000504 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №218/18.07.2025г., постановено по търг.д. №34/2025г. по
описа на окръжен съд Стара Загора, „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Л. Г. Д., с ЕГН ********** сумите: 70 000лв., частичен
от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 11.12.2023г.; 1 974,73лв., представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди от ПТП на 11.12.2023г.; 10 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /втора
операция/ от ПТП на 11.12.2023г., ведно със законна лихва върху сумите,
считано от 05.01.2024г.
„ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. Ж.
З., адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 8 047лв.
„ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати сумата от 3
279лв., държавна такса и сумата 1 200лв., възнаграждение за вещи лица,
1
представляващи разноски, платени от бюджета, по сметка на ОС Стара Загора.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – „ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Въззивната жалба
е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 40 000лв. до 70 000лв., както
и в частта, с която е присъдено отделно обезщетение за неимуществени вреди
в размер на сумата от 10 000лв. за претърпени неимуществени вреди от
претърпяна втора операция, ведно със съответната законна лихва.
Жалбоподателят счита, че решението в частта, с която е присъдено
обезщетение в размер на сумата от 10 000лв. за претърпени неимуществени
вреди от претърпяна втора операция е недопустимо, тъй като е налице
произнасяне свръхпетитум. Позовава се на уточнение, направено с
допълнителната искова молба, като са наведени доводи, че съдът е следвало да
присъди едно общо обезщетение. Въведено е оплакване, че решението в
частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 40 000лв. до присъдените 70 000лв., ведно със законната лихва
от 05.01.2024г., е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Оспорени са
фактическите констатации на окръжния съд: че ищцата е претърпяла
твърдените в исковата молба вреди; че извършената втора операция е в
причинна връзка с процесното ПТП; че прогнозата за пълно възстановяване на
ищцата е неблагоприятна; че е налице влошаване на налични от преди ПТП
заболявания на ищцата, вследствие същото ПТП; че в момента, в който
ищцата е предприела пресичане, застрахованият лек автомобил е бил спрял, а
не че е бил в движение; че съществуващите предишни заболявания на ищцата,
включително вертижен синдром не са оказали влияние на поведението й при
ПТП, както и приетото от първостепенния съд, че преди ПТП ищцата е имала
заболяване вертижен синдром, като в тази насока се оспорва компетентността
на вещото лице, участвало в комплексната експертиза – съдебен лекар, като
жалбоподателят счита, че наличието на заболяване „вертижен синдром“ е от
компетентността на невролог. Оспорени са констатациите на съда относно
механизма на ПТП – скорост на движение на автомобила и пешеходката, дали
автомобилът е бил в покой или в движение и др. Възразява се срещу извода на
съда за липсата на поведение, обективиращо съпричиняване от страна на
ищцата. Твърди се, че в обжалваната част решението е постановено в
2
противоречие със съдебната практика относно това как следва да се отчете
евентуална заинтересованост на свидетелите в хипотезата на чл.172 от ГПК
/цитирана е съдебна практика/. В тази насока конкретно се позовава на
показанията на св. Г.Д.. Коментирано е и заключението от комплексната
експертиза, като се твърди, че окръжният съд не е съобразил обстоятелството,
че по делото липсват доказателства, които да съставляват база за изводите на
експертите, като е въведено оплакване, че в случая съдът е основал решението
си на необосновано заключение, в несъответниствие със цитирана съдебна
практика – решение №60/25.03.2025г. на ВКС по т.д. №475/2012г.,ТК, второ
т.о. и решение №197/19.10.2017г. по гр.д. №60238/2016г., четвърто г.о. на ВКС.
Твърди се, че в конкретния случай вещите лица от комплексната експертиза не
са посочили на кои конкретни данни, събрани чрез извършените от вещите
лица проучвания, проверка на документи или на база на кои доказателствени
средства се основават изводите им, като жалбоподателят счита, че
заключението от комплексната експертиза се основава на предположения.
Твърди се и че вещото лице инж. Х. изобщо не е отговорило на голяма част от
зададените му въпроси /на 7,8,10,12,14,19 и 20 въпрос/. Коментирани са
противоречия между АТЕ в досъдебното производство и АТЕ на инж. Х.
/конкретно – разлика в скоростта на застрахования автомобил; положение на
л.а. – в спряно съС.ие или в движение/. Твърди се, че по делото са налице
доказателства, че пешеходката е предприела пресичане в момент, в който
лекият автомобил се е движел и е извършвал маневра – завой наляво.
Възразява се и срещу констатациите на комплексната експертиза в
медицинската й част, като се твърди, че вещото лице д-р П. на практика
отказва да даде отговор на въпроса дали втората операция е можело да бъде
избегната в случай че още с първата се били поставени импланти. Твърди се и
че решението в обжалваната част е постановено при неспазване изискването
за обсъждане на всички доказателства по делото, на всички доводи и
възраженията на страните, в нарушение на чл.12 и чл.235 и чл.9 /за
осигуряване равна възможност на страните, с оглед липсата на отговор на
експертите на част от поставените от ответника въпроси/ от ГПК, както и в
противоречие с многобройна цитирана съдебна практика. Като нарушение на
материалния закон в обобщение се твърди, че присъденото обезщетение е
прекомерно по размер, несъобразено с принципа на справедливостта – чл.52
от ЗЗД, включително и с чл.51 ал.2 от ЗЗД, с оглед отреченото наличие на
3
съпричиняване от страна на пострадалата. Наведени са подробно доводи,
свеждащи се до нарушение на процесуалния закон и изразяващи се в
неуважаване на доказателствени искания на страната. В тази връзка с
въззивната жалба са направени доказателствени искания, аргументирани с
хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК а именно: 1.Да бъде допуснат до разпит
свидетеля Д.Д.М., с посочен адрес за призоваване, който да даде показания
относно факти, свързани с възражението за съпричиняване; 2. Да се изиска
справка от РЗОК – гр.Стара Загора, от която да се установи кой е личният
лекар на Л. Г. Д. и по реда на чл.192 от ГПК личният лекар да бъде задължен
да представи личното досие на ищцата. Това искане се прави във връзка с
възражението, че съществуващите заболявания на ищцата – вертижен
синдром, са оказали негативно влияние на поведението на ищцата при
настъпване на ПТП, както и че тези заболявания са се отразили негативно на
цялостното й здравословно съС.ие и възстановяването й след събитието; 3. Да
се изиска от УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович“ АД пълната медицинска
документация на историята на заболяване на ищцата, включително и
документите от спешното отделение на посоченото здравно заведение, в
случай че ищцата е била приемана в това отделение; 4. Да се допусне
повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която
след като се запознае с представената от посоченото здравно заведение
медицинска документация, от представената от личния лекар такава, както и
след като се запознае със свидетелските показания, да отговори на всички
поставени в първоинстанционното производство въпроси – всички те,
оставени без уважение с определение /от разпоредително заседание/
№319/06.10.2025г., поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК.
В представения в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба
от насрещната страна – Л. Д., чрез процесуалния представител адв. Ж-З.,
подадената въззивна жалба се оспорва изцяло. Възразява се срещу
съдържащите се в нея доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
4
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение в частта му, съдържаща произнасяне по предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв.
То е постановено по предявени обективно съединени искове по чл.432
ал.1 от КЗ за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е само искът за
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство - въззиваема страна в
настоящето – Л. Г. Д., е изложила фактически твърдения за наличие на
предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 11.12.2023г., около 07:55ч.,
в гр. Стара Загора, от ул. „Кольо Ганчев“ в посока бул. „Славянски“ се е
движил л.а. „Опел Астра“ с рег. №**********, управляван от Д.М.. В същото
време, пешеходката Л. Д. предприема пресичане на пътното платно по
мисленото продължение на пешеходната пътека, източно от кръстовището в
посока от юг на север. При извършване на маневра ляв завой, водачът не
вижда пешеходката и я блъска с преден ляв ръб на автомобила. В резултат на
удара на ищцата са причинени травматични увреждания. Позовава се на
образувано за процесното ПТП ДП №1228-зм-365/2023г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора и пр.пр. № 12909/2023г. по
описа на РП - Стара Загора. С протоколно определение от 18.11.2024г., по
НОХД №3314/2024г. по описа на РС-Стара Загора, е одобрено споразумение, с
което Д.Д.М. е признат за виновен за това, че на 11.12.2023г., в гр. Стара
Загора, при управление на МПС л.а. „Опел Астра“ с рег. №**********, е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Л. Д., изразяваща се в закрито многофрагментно счупване
на голяма и малка пищялна кости на лявата подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, а именно 7-8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“, вр. чл. 343, ал. 1,б. „б“ вр. чл. 342, ал.
1 от НК.
Веднага след инцидента, ищцата е приета в болница УМБАЛ „Проф. д-
5
р. Ст. Киркович“ АД с множество счупвания на подбедрицата в областта на
лява глезенна става. Изпитвала е силна болка, деформация и невъзможни
активни движения в ляв глезен. Позовава се на Епикриза към ИЗ
№24827/2023, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович“ гр. Стара Загора,
съгласно която на ищцата е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фабула чрез хирургична намеса, за което е
съставен оперативен протокол №1095/12.12.2023г. Изписана е от отделението
на 18.12.2023г. След изписването й от болницата пострадалата продължила да
се лекува в домашни условия, била продължително време на легло. След
инцидента ищцата е изпитвала затруднения при извършването на ежедневните
дейности, поради което за повечето от тях се налагало да ползва помощта на
своите близки. Посочва, че от Амбулаторен лист №2404370С1279/12.02.2024г.
и Амбулаторен лист №24053В07Е387/22.02.2024. се установява, че два месеца
след поставянето на остеосинтезата, пострадалата се е оплаквала от болка в
левия глезен, силен световъртеж, тенитос, залитане, сърцебиене, повишено
артериално кръвно налягане. Имала е болезнени и ограничени движения,
както в лявата глезенна става, така и в поясния дял. Лявата става била оточна.
Твърди се, че впоследствие, позовавайки се на Епикриза към ИЗ №5445/2024,
на 11.03.2024г. Л. Д. отново била приета за лечение в Клиниката по ортопедия
и травматология на УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович“ АД Стара Загора,
където с нова операция част от поставените по-рано импланти били
отстранени, а останалите били допълнително укрепени. Наведени са
твърдения и за негативно отражение на инцидента и в психологичен аспект.
Въведени са и твърдения за понесени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за проведеното лечение /1 974.37лв./.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Опел Астра“ с рег.
№**********, с начална дата на покритие 22.02.2023г. и крайна дата на
покритие 21.02.2024г. към „Застрахователно Дружество БУЛ ИНС“ АД. В
изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата с молба е предявила пред
застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените й от
ПТП имуществени и неимуществени вреди. Молбата е получена от ответното
дружество на 05.01.2024г. По нея ответното дружество е образувало щета
№**********, но с писмо от 28.03.2024г. ищцата получила отказ за
обезщетение. /В последствие по телефона от ответното застрахователно
6
дружество ищцата е била уведомена, че от ЕЗК й е определено
застрахователно обезщетение в размер на 40 000лв., което предложение
ищцата не приела./
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от
нея ПТП на 11.12.2023г. в размер на 70 000лв., като част от цялата претенция
от 100 000лв., за причинените й закрито многофрагментно счупване на голямо
и малко пищялна кости на лявата подбедрица, силен стрес, страх, негативни
емоции и влошено качество на живот и 10 000лв. за проведената впоследствие
нова операция за отстраняване на част от поставените имплатни и
претърпените на ново, силен стрес, страх, негативни емоции и влошено
качество на живот, /както и сумата в размер на 1 974.37лв. за направени
разходи за изследвания, лекарства и лечение/, ведно с дължимата законна
лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице - 05.01.2024г., до
окончателното изплащане на сумата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът – „ЗД „БУЛ ИНС“ АД е оспорил исковите претенции. Относимите
за настоящето производство възражение по основателността на иска за
обезщетение за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на
претендираното обезщетение и своевременно въведено възражение за
съпричиняване от страна на ищцата. Въведено е възражение, че с поведението
си ищцата е съпричинила настъпването на процесния пътен инцидент, тъй
като не е пресичала на пешеходна пътека и е пресичала платното за движение
без да изпълни задълженията си по ЗДвП, при драстично нарушение на
правните норми на този нормативен акт. В конкретния случай ищцата не е
изпълнила задълженията си по закон преди да навлезе на платното за
движение да се съобрази с разС.ието на приближаващото се превозно
средство - автомобил, както и с неговата скорост на движение, както и че е
нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1, т.1, т.2, т.4 от ЗДвП. и на чл.114 от
ЗДвП. Изразено е становище, че в случай че съдът приеме, че на ищцата се
дължат обезщетение, то размерът да бъде намален със степен на
съпричиняване не по-малка от 65%. По отношение на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10 000лв. за проведената
7
впоследствие нова операция за отстраняване на част от поставените имплатни
е изразено становище, че същият е недопустим, тъй като за него ищцата
изобщо не е предявявала застрахователна претенция и е обоснован с
претърпяна втора операция за отстраняване на остеосинтезни елементи, както
и с претърпени наново силен страх, стрес, негативни емоции и влошено
качество на живот.
С допълнителната искова молба ищцата пояснява и допълва подадената
искова молба. Счита за неоснователни твърденията на ответника, че
извършеното допълнително укрепване на имплантите не е в причинна връзка с
увреждането, а се дължи на неправилното им поставяне. Пояснява, че
предявява един общ иск за застрахователно обезщетение за всички
претърпени неимуществени вреди, като ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата в размер на 70 000лв., застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, като част от цялата
претенция от 100 000лв. за причинените й закрито многофрагментно счупване
на голямо и малко пищялни кости на лявата подбедрица, проведена втора
операция за отстраняване на част от поставените импланти, силен стрес,
страх, негативни емоции и влошено качество на живот, в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 11.12.2023г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 05.01.2024г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа и
доразвива възраженията си по допустимостта и основателността на иска.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата
8
и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Установено е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 11.12.2023г.,
неимуществени вреди от страна на ищцата – телесни увреждания, изразяващи
се в множествени счупвания на подбедрицата на левия долен крайник;
счупване на фибулата /малкопищялната кост/ в средната трета; счупвания на
външния и вътрешен глезен /съгласно заключението от комплексната
съдебномедицинската и автотехническа експертиза в медицинската й част/.
Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №********** - Д.М..
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по
смисъла на чл.300 от ГПК с оглед постигнато и одобрено от съда по реда на
чл.384 от НПК споразумение по НОХД №3314/2024г. по описа на районен съд
Стара Загора. /С акта в наказателното производство М. е признат за виновен за
това, че при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег. №**********, е нарушил правилата за движение,
визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, и по непредпазливост
причинил на Л. Д., средна телесна повреда, изразяваща се в закрито
многофрагментно счупване на голямо и малко пищялна кости на лява
подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от тридесет дни, а именно около 7-8 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека./ Не е спорен специфичният
елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ
безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – застрахователна полица, валидна от 22.02.2023г.
до 21.02.2024г. /л.61 от първоинстанционното дело/ /неправилно посочена в
мотивите на обжалваното решение „валидна от 22.06.2022г. до 21.06.2023г./.
При наличието на установени травматични увреждания, посочени по-
9
горе, като спорен, на първо място, според предметните предели на въззивната
жалба, се очертава въпросът относно справедливото обезщетение за
репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди
всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното
разглеждане на делото заключения от комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в медицинската й част, както и от
съдебнопсихологична експертиза.
Непосредствени и убедителни относно характера и интензитета на
търпените от ищцата болки и страдания, са показанията на свидетеля Г.Д. –
син на ищцата. Свидетелят депозира показания за изключително влошено
физическо и психическо съС.ие на ищцата по време на болничния престой -
свидетелят посетил болничното заведение, в което била настанена
пострадалата, на следващия ден след инцидента и установил „много
нелицеприятна гледка“. Още с влизането прочел страх, който не може да се
10
опише, пострадалата била много тъжна картина. След операцията я видял и
било „потресаващо“. Свидетелят Д., притежаващ непосредствени впечатления
от съС.ието на ищцата след болничния й престой и полагал грижи за нея,
установява, че ищцата имала нужда от непрекъснати грижи за нужди от първа
необходимост. Поради това, че има проблем с вестибуларния апарат, не
можела да върви с патерици, поради което винаги била подкрепяна от
свидетеля. Приблизително около година свидетелят я подкрепял да ходи, за да
не натоварва крака. Независимо от полаганите грижи и провеждана
рехабилитация, се наложила втора операция – по препоръка на лекуващия
лекар, след преглед и снимков материал, за да се извади игла. След тази
операция имало възстановителен период по-кратък като времетраене. Пет-
шест месеца на свидетеля се налагало да я вдига от леглото и да я носи към
банята и тоалетната. Ищцата приемала обезболяващи, хранителни добавки за
стави, витамини, използвала кремове, всичко по разписание. Свидетелят
депозира показания и за негативното отражение на инцидента и претърпените
увреждания в психологичен аспект. Депозира показания, че преди ПТП
ищцата била изключително активен човек, като дори в пенсионна възраст
ходела по часово да чисти офиси. Била комуникативна, заговаряла хората,
дори да не ги познава, жив човек. След ПТП не изпитвала увереност, нямала я
нейната сигурност, нямала желание и сила дори да се държи на патериците.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за предубеденост на
така депозираните гласни доказателства. Показанията на свидетеля Д. почиват
на непосредствени лични възприятия. Преценени и съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства –
конкретно от приложената медицинска документация, от заключението от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в
медицинската й част, както и от съдебнопсихологичната експертиза, което не
дава основание за съмнение в достоверността на тези гласни доказателства и
оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, в медицинската й част, вследствие на инцидента
ищцата е получила горепосочените увреждания - множествени счупвания на
подбедрицата на левия долен крайник; счупване на фибулата
/малкопищялната кост/ в средната трета; счупвания на външния и вътрешен
11
глезен. Счупванията на костите на лявата подбедрица е осъществило медико-
биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на
левия долен крайник. За счупванията на костите на подбедрицата, при
осъществения медикобиологичен признак трайно затруднение в движението
на левия долен крайник, при правилно протичане на оздравителния процес до
пълно възстановяване на движения, е бил необходим период от около 7-8
месеца. Към момента на извършване на прегледа /около година и половина
след инцидента, на 11.06.2025г./ не са налице усложнения, единствено
наличния оток и анамнестичните данни за болки и дискомфорт при
продължително движение и промяна на атмосферните условия. Относно
наложилата се втора оперативна намеса, вещото лице д-р П. е разяснил в
съдебно заседание /24.06.2025г./, че при първата операция е поставена
киршенова игла, за да има по-бърз възстановителен и оздравителен процес,
което в конкретния случай се е оказало недостатъчно и затова се е наложила
втора операция. Втората оперативна намеса е по преценка на екипа, който
извършва оперативната интервенция. По отношение на заболяването/съС.ието
„вертижен синдром“ разясненията на вещо лице са в насока, че това не е
поС.но съС.ие и то се влияе от различни особености – от климатичните
условия, от цялостното съС.ие на организма. При конкретната ситуация –
ПТП на пешеходна пътека, ако пешеходката е имала вертижен синдром ще
има залитания вляво и вдясно и според експерта пострадалата не е била в
съС.ие, предизвикано от вертижен синдром по време на инцидента.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, свеждащо се до
необективност на комплексната експертиза, аргументирано с липса на
конкретни данни, събрани чрез извършените от вещите лица проучвания,
проверка на документи - на база на кои доказателствени средства се основават
изводите на медика, както и оплакванията на жалбоподателя, че заключението
от комплексната експертиза се основава на предположения. Заключението от
комплексната съдебна експертиза е изготвено на база компетентните познания
на вещите лица в съответната област и в частност – експертизата в
медицинската й част - на база медицинската документация по делото,
съдържащата се в медицинското досие на ищцата, включително и личен
преглед на пострадалата.
При преценката на личния характер на претенцията за репариране на
неимуществени вреди и доколкото неимуществените вреди са негативни
12
промени в психоемоционалната сфера на индивида, относимо към спора е и
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнопсихологична експертиза. Съгласно заключението на експерта
/неоспорено от страните/, преживяното ПТП е довело до забележимо
нарушаване на личностовото и социалното функциониране на ищцата.
Преживяното ПТП е предизвикало емоционален и психически дискомфорт,
изразяващ се в повишен невротизъм и тревожност, депресивно настроение и
емоционална лабилност. Към момента на изследването /около година и
половина след инцидента – на 12.06.2025г./ все още се констатират
непреработени емоционални преживявания, свързани с инцидента. В
конкретният случай към момента на освидетелстването е налице частична
редукция на негативната симптоматика, но персистират епизодични проблеми
с повишена тревожност и безпокойство, чувство на напрежение, повишена
емоционална лабилност и депресивна симптоматика, ограничително
поведение и промяна на интересите и навиците. Препоръчителна е
консултация с психиатър и по негова преценка медикаментозна терапия.
Според разясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, резултатът от
депресивната симптоматика е изключително висок, което говори за тежка
депресия, а ситуативната тревожност е една от най-високите.
При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата, вследствие категорично установените увреждания, като пряка и
непосредствена последица от ПТП: множествени счупвания на подбедрицата
на левия долен крайник; счупване на фибулата /малкопищялната кост/ в
средната трета; счупвания на външния и вътрешен глезен – констатирани не
само от СМЕ, но и подкрепени с медицинска документация, които, според
медицинската експертиза са последица от процесното ПТП и преценката на
тези увреждания като обективен критерий, обстоятелството, че се касае за
множество комплексни средни телесни повреди, продължителността на
оздравителния процес /повече от половин година/, фактът, че пострадалата е
имала нужда от чужда помощ, двукратната оперативна интервенция, следва да
се приеме, че сумата от 80 000лв. е справедлив паричен еквивалент на
понесените и понасяните от Л. Д. страдания. При определяне на този размер
на обезщетението се съобразява възрастта на ищцата – на 73 години към
момента на ПТП, но макар и пенсионер – трудоспособна. Преценява се и
моментът на настъпване на събитието – 2023г., съпоставимо с
13
общественоикономическата обстановка в страната към този момент, както и
към настоящия момент. Отчита се и фактът на претърпени две оперативни
интервенции, като съобразно заключението на експтерта – съдебен лекар,
втората операция е в причинна връзка с процесното ПТП и последица от него.
По преценка на лекуващия лекар е преценено премахването на к-игла
/поставена при първата операция/ и поставяне на два допълнителни винта за
по-добра стабилизация, тъй като вследствие на процесното ПТП, е имало
счупване на костите, както на вътрешния, така и на външния глезен.
Съобразяват се и негативните последици в психоемоционален аспект,
установени от неоспореното и компетентно изготвено заключение от
съдебнопсихологична експертиза. Преценката на конкретните обстоятелства
от обективна и субективна страна, водят до извода, че сумата от 80 000лв. е
справедлив паричен еквивалент за репариране на понесените от ищцата
страдания.
При определяне на размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, не без значение е и социално-икономическата
обстановка в страната. Като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респективно - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база за определяне
размера на обезщетението, но са от значение при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата
конюнктура, което се отнася и до отговорността на застрахователя по
застраховка ГО. А предвидената в чл.492 т.1 от КЗ минимална застрахователна
сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя съставляват
една от проявните форми на обществено икономическите условия и
нарастващите нива на застрахователното покритие са обективен израз на
динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно
14
материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на търпените страдания. В този смисъл
обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай от 80 000лв.
съответства на обективно установени по делото факти, релевантни за
определянето му и на принципа на пропорционалност между справедливостта
и социалната необходимост, като се съобразява заключението на вещото лице
д-р П., че към момента на извършения преглед /около 2 години и половина
след инцидента/ не са налице усложнения, но е наличен отток и данни за
болки и дискомфорт при продължително движение и промяна на
атмосферните условия.
Доколкото ищцата е претендирала обезщетение за неимуществени вреди
от 70 000лв., като частичен иск, тази сума подлежи на присъждане, както
правилно е процедирал и окръжният съд. За пълнота следва да се посочи, че е
неоснователно оплакването на жалбоподателя за неправилност на
фактическите констатации на окръжния съд, че ищцата е претърпяла
твърдените в исковата молба вреди; че извършената втора операция е в
причинна връзка с процесното ПТП. Досежно прогнозите за пълно
възстановяване на ищцата се съобразява заключението на вещото лице
съдебен лекар вследствие извършения около 2 години и половина личен
преглед на ищцата, а именно наличен оток и анамнестичните данни за болки и
дискомфорт при продължително движение и промяна на атмосферните
условия. В тази насока се съобразява и заключението на вещото лице –
психолог, а именно, че след около две години и половина при ищцата все още
се констатират непреработени емоционални преживявания, свързани с
инцидента; персистират епизодични проблеми с повишена тревожност и
безпокойство, чувство на напрежение, повишена емоционална лабилност и
депресивна симптоматика, ограничително поведение и промяна на интересите
и навиците, като е препоръчителна консултация с психиатър и по негова
преценка медикаментозна терапия. В мотивната част на обжалваното решение
липсват фактически констатации или правни изводи за наличие на влошаване
на налични от преди ПТП заболявания на ищцата, вследствие същото ПТП,
както се твърди от жалбоподателя.
Основателно е обаче оплакването на жалбоподателя, че в частта, с която
е присъдено отделно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата
15
от 10 000лв. за претърпени неимуществени вреди от претърпяна втора
операция, ведно със съответната законна лихва, решението е недопустимо,
тъй като е налице произнасяне свръхпетитум. Тук следва да се посочи, че
претенцията за репариране на неимуществени вреди, предизвикани от един и
същ юридически факт е винаги една обща сума, а в случая категорично е
установено, че претърпяната втора операция е в причинноследствена връзка с
процесното ПТП и тази втора операция е преценена при определянето на
общото обезщетение. Преди всичко в случая окръжният съд не е съобразил
направеното пояснение с допълнителната искова молба, а именно, че се
предявява „един общ иск за застрахователно обезщетение за всички
претърпени неимуществени вреди, като ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата в размер на 70 000лв., застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, като част от цялата
претенция от 100 000лв. за причинените й закрито многофрагментно счупване
на голямо и малко пищялни кости на лявата подбедрица, проведена втора
операция за отстраняване на част от поставените импланти, силен стрес,
страх, негативни емоции и влошено качество на живот, в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 11.12.2023г.“. Това уточнение е направено в
съответствие с предоставената процесуална възможност с разпоредбата на
чл.372 ал.2 от ГПК – с допълнителната искова молба ищецът да поясни
първоначалната искова молба. Присъждайки, освен претендираните 70 000лв.,
отделно и сумата от 10 000лв. – обезщетение за претърпяната от ищцата втора
операция, първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на
диспозитивното начало, действително се е произнесъл „плюс петитум“ и в
тази част, решението, като недопустимо, следва да бъде обезсилено.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на въззивната жалба, е наличие на съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е
16
налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в
пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Както се посочи, като конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалата, в отговора на исковата молба и във въззивната жалба
се поддържа, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека и е пресичала
платното за движение без да изпълни задълженията си по ЗДвП, при
нарушение на норми на чл.113 ал.1, т.1, т.2, т.4 от ЗДвП. и на чл.114 от ЗДвП,
че преди да навлезе на платното за движение не се е съобразила с разС.ието на
приближаващото се превозно средство - автомобил, както и с неговата скорост
на движение.
За наличието на това сочено поведение на съпричиняване изводи следва
да се направят от допусната при първоинстанционното разглеждане на делото
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в
автотехническата й част.
Не е спорна като цяло фактическата обстановка при настъпване на
процесното ПТП, изведена и от заключението от комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в автотехническата й част,
изготвените от вещото лице мащабни скици. В гр. Стара Загора, от ул. „Кольо
Ганчев“ в посока бул. „Славянски“ се е движел л.а. „Опел Астра“ с рег.
№**********, управляван от Д.М., като в същото време, пешеходката Л. Д.
предприема пресичане на пътното платно. Съгласно заключението на вещото
лице, а и видно от изготвените мащабни скици, пешеходната пътека
пресичаща бул. „Славянски“ е с широчина 3.00 м., като е обозначена с
маркировка само в северната лента, а в южната лента липсва такава
маркировка. Пешеходката е навлязла от южната страна на бул. „Славянски“,
като на южната пътна лента на булеварда няма маркировка за пешеходна
пътека. При предприемане на пресичане на пътното платно от страна на
пешеходката, л.а. е бил спрял и пешеходката не го възприема като опасност за
ПТП. При своевременното възприемане от страна на водача на л.а. „Опел“,
който е предприел маневра завой наляво, на предприелата пресичане на
пътното платно пешеходна, адекватни действия от негова страна, нямаше да
има пресичане на траекториите на движение на двамата участници в ПТП.
Нямаше да има конфликтна точка и нямаше да настъпи сблъсък/удар между
тях. Пряката видимост между л.а. „Опел“ Астра с рег. №**********, когато е
17
бил спрял на северния край на пътното платно на бул. „Славянски“ и
пешеходеца, когато е бил на южния край на пътното платно на бул.
„Славянски“ преди да предприеме пресичането от юг на север, е около 15.00м.
Между двамата участници при настъпването на ПТП е нямало зрителни
прегради /преминаващи автомобили в посока на запад или на изток/, които да
са пречели на водача на л.а. и пешеходеца взаимно да се възприемат, т.е
нямало е нещо което да ограничава видимостта от страна на пешеходката към
автомобила и съответно за водача на л.а. към пешеходката. Сблъсъкът спрямо
л.а. „Опел“ с рег. №********** е настъпил с предната лява част, на линията на
преден ляв калник. Сблъсъкът спрямо пресичащата пешеходка е ляво
страничен. Мястото на сблъсъка/удара на лек автомобил „Опел“ Астра с рег.
№********** и пешеходеца Л. Д. се намира на пешеходната пътека, около
1.60 м. източно и на около 5,65 м. южно от ориентира /определен в
експертизата/. Експертът е описал скоростта на движение на лекия автомобил
в различните позиции, мястото на удара, пътя, изминат от двамата участници в
ПТП, като констатациите на експерта са подробно възпроизведени в мотивите
на обжалваното решение, при което не се налага тяхното преповтаряне.
Същественото е, че експертът е категоричен, че причина за настъпване на
ПТП от техническа гледна точка е поведението на водача на лекия автомобил,
който е следвало и е можел да възприеме пресичащата пешеходка и при
адекватни действия от негова страна е имал техническа възможност да не
допусне ПТП, като, когато пешеходката е предприела пресичане на пътното
платно от юг на север не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила.
Категорично е и заключението на вещото лице, че Д. не е навлязла внезапно
на пътното платно и от техническа гледна точка, като пешеходец, се е движела
съгласно изискванията за движение по пътищата, предприела е пресичане на
пътното платно на продължението в южната пътна лента на обозначена с
маркировка пешеходна пътека и при конкретната пътна обстановка е нямала
техническа възможност да предотврати ПТП. Или, според заключението,
единствената техническа причина за настъпване на ПТП при конкретната
пътна обстановка е поведението на водача на лекия автомобил, което е
първото основание за отричане поведение на съпричиняване от страна на
пострадалата. А за да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита
на пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от
непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да
18
се установи, че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса
на поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на
този факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. На следващо място в случая на пълно основание
следва да намери приложение нормата на чл.119 ал.5 от ЗДвП – при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Фактът, че
пешеходната пътека пресичаща бул. „Славянски“ е обозначена с маркировка
само в северната лента, а в южната лента липсва такава маркировка, води до
извод, че в южната лента продължението на очертанията на обозначената в
северната лента маркировка на пешеходна пътека, също е пешеходна пътека –
по смисъла на пар.6, т.54 от ДР ЗДвП, изр. първо /както сега действащата
разпоредба, така и преди изм. Дв. бр.64/2025г./. И не на последно място –
следва да се съобрази процесуалната норма – чл.300 от ГПК относно
задължителната сила на присъдата /към която е приравнена задължителната
сила на одобрено от съда по реда на чл.384 от НПК споразумение/. С акта в
наказателното производство – одобреното от съда споразумение по НОХД
№3314/2024г. по описа на районен съд Стара Загора, М. е признат за виновен
за това, че при управление на моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №**********, е нарушил правилата за
движение, визирани в Закона за движение по пътищата: чл.20 ал.2 изр.
„второ“ от ЗДвП; чл.100 ал.4. т.3 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП; чл. 119. ал.1 от
ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; чл.
119. ал.4 от ЗДвП - Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците, и по непредпазливост
причинил на Л. Д., средна телесна повреда, изразяваща се в закрито
многофрагментно счупване на голямо и малко пищялна кости на лява
19
подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от тридесет дни, а именно около 7-8 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека. Т.е. задължителният за
гражданския съд акт, постановен в наказателното производство, ползващ се
със същата задължителност на влязлата в сила присъда обхваща
противоправността на деянието и виновността на дееца и по този начин се
отрича каквото и да е поведение на съпричиняване от страна на пострадалата
с оглед разпоредбата на чл.119 ал.5 от ЗДвП и с оглед нормата на чл.300 от
ГПК.
Ето защо всички доказателствени искания на жалбоподателя, касаещи
възражението му за съпричиняване от страна на пострадалата /за разпит на
свидетеля Д.Д.М. – водач на л.а.; за изискване на справка от РЗОК – гр.Стара
Загора, за да се представи личното медицинско досие на ищцата; за изискване
от УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович“ АД пълната медицинска документация
на историята на заболяване на ищцата, включително и документите от
спешното отделение на посоченото здравно заведение, в случай че ищцата е
била приемана в това отделение – последните с оглед твърдяно заболяване на
ищцата „вертижен синдром“, което според експертите не е оказало влияние на
поведението на ищцата; за допусне повторна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, която да отговори на всички поставени в
първоинстанционното производство въпроси/ - са оставени без уважение. В
този смисъл и всички възражения на жалбоподателя относно съС.ието на
лекия автомобил преди и към момента на удара, относно различия в
заключенията от автотехническата експертиза, изготвена в досъдебното
производство и тази в исковото /каквито различия не се констатират/; относно
съществуващи предишни заболявания на ищцата - вертижен синдром, което,
според жалбоподателя е оказало влияние на поведението й при ПТП, в
обобщение – всички възражения, касаещи механизма на ПТП, са
неоснователни.
По изложените съображения въззивната жалба се явява частично
основателна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 40 000лв. до
70 000лв. Следва да се обезсили решението в частта, с която е уважен иск за
неимуществени вреди за сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /втора операция/ от ПТП на 11.12.2023г.,
20
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 05.01.2024г.
Независимо от изхода на спора във въззивното производство
/частичното обезсилване на решението/ не следва да се променят присъдените
в първоинстанционното производство разноски, тъй като не се касае за
частично отхвърляне на иск, а се касае за произнасяне по непредявен иск, за
обезсилване на решението поради произнасяне „плюс петитум“.
По разноските в първоинстанционното производство:
От страна на жалбоподателя се претендират разноски, които, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.47/ са в размер на 5 480лв.
за въззивното производство /800лв. – заплатена ДТ и 4 680лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС, платено в брой, съгл. договор за правна защита и
съдействие – л.41/. От процесуалния представител на въззиваемата страна е
заявено евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за първоинстанционното производство, но не и това,
заплатено за въззивното производство, поради което разноските се присъждат
съразмерно и съобразно уважената част от въззивната жалба на база общо
сторени разноски в размер 5 480лв. Или въззиваемата страна следва да
заплати на жалбоподателя разноски за въззивното производство в размер на
685лв., съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
От въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА. Съгласно договор за правна защита и съдействие /л.46/ между
въззиваемата Л. Д. и адв. Ж. З. е уговорено безплатно процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Действащата Наредба
№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не определя минимум
на адвокатското възнаграждение /за разлика от изменената редакция на чл.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждаща свободно договаряне на адв. възнаграждение,
но не по-малко от определения с Наредбата минимален размер/. При
определяне адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се
съобрази наднационална съдебна практика - Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024г. Съгласно цитираното решение на СЕС, националният
съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/, включително, когато предвидените в тази
21
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. Решение на СЕС е постановено по повод преюдициално запитване
конкретно по приложението на Наредбата и съгласно чл.633 от ГПК е
задължително за всички съдилища и това се отнася и към изменението на
Наредбата – ДВ бр.14/18.02.2025г., доколкото разпоредбите /относно
размерите на адв. възнаграждения, макар и непосочени като минимални/ са
идентични с тези, преди изменението. Ето защо, преценявайки фактическата и
правна сложност на делото във въззивното производство, извършените от
процесуалния представител процесуални действия във въззивното
производство – подаване на отговор на въззивна жалба, лично явяване в
съдебно заседание на преупълномощен адвокат, като писмените изявления на
процесуалния представител сочат на много добра подготовка, задълбочено
проучване на казуса, въззивният съд намира, че еквивалентно на положения
труд, включително и на фактическата и правна сложност на делото, е
адвокатско възнаграждение, което следва да се определи съобразно
ориентировъчните размери на чл.7 ал.2, т.4 – според обжалваемия материален
интерес /80 000лв./ от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, но без процентното увеличение, а именно – 2 650лв. Този
размер на адвокатското възнаграждение се определя, като се съобразява и
обстоятелството, че въззивното производство се е развило и приключило само
с едно открито съдебно заседание, както и че исковете по чл.432 от КЗ,
включително и във фазата им на въззивно производство, не се отличават със
значителна фактическа и правна сложност, с оглед постановената
многобройна съдебна практика по относимите въпроси за производствата по
иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Съразмерно с неуважената
част от въззивната жалба се определя и следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивното производство по реда на чл.38 ал.2 от ГПК – в
размер на 2 318,75лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №218/18.07.2025г., постановено по търг.д.
№34/2025г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в частта, с която „ЗД „БУЛ
22
ИНС“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Л. Г. Д., с ЕГН
********** сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - втора операция от ПТП на 11.12.2023г., ведно със
законна лихва, считано от 05.01.2024г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №218/18.07.2025г., постановено по търг.д.
№34/2025г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в останалата обжалвана
част, с която „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Л.
Г. Д., с ЕГН ********** сумата над 40 000лв. до 70 000лв., частичен от 100
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 11.12.2023г., ведно със законна лихва, считано от 05.01.2024г.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., с ЕГН ********** да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС“
АД, с ЕИК ********* разноски за въззивното производсство в размер на
685лв.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* да заплати на адв. Ж.
З. - АК Стара Загора, адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.3 от
ЗА, в размер на 2 318,75лв. за оказано безплатно процесуално
представителство на Л. Г. Д., с ЕГН ********** във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23