№ 19420
гр. ...... 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110120764 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), предявен от ........ срещу ........ Искът е за сумата от 312.39 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за вреди, настъпили на 30.01.2023 г. поради
попадане на автомобил в дупка на пътното платно на ул. „.......“ в гр. ......
Ответникът – ......., оспорва иска, твърдейки недоказаност на факта на настъпване на
ПТП, липса на доказателства за състоянието на пътя и липса на причинна връзка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен регресният иск, Ищецът (....) трябва да докаже, че: а) е изплатил
застрахователно обезщетение (установено); б) трето лице (Ответникът) е причинило
вредата, като са налице всички елементи на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД –
неправомерно деяние (бездействие), вреда, вина и пряка причинна връзка.
Безспорно е установено, че Ищецът е изплатил обезщетение в размер на 312.39 лв. (на
03.02.2023 г.).
Основният спорен въпрос е дали е доказано настъпването на твърдяното ПТП (попадане
в дупка) на 30.01.2023 г. на ул. „.......“ и дали това събитие е в пряка причинна връзка с
неизпълнено задължение на Общината за поддръжка на пътната настилка.
По делото не е представен Протокол за ПТП, съставен от органите на МВР или КАТ.
Липсата на такъв документ (който ползва обвързваща доказателствена сила за факта на
събитието) поставя под сериозно съмнение настъпването на твърдения механизъм на
увреждане.
1
Единственият източник на информация за факта на събитието е „Декларация за
настъпване на застрахователно събитие“, подписана от водача К. А. П.. Тази декларация е
едностранно съставен документ, предназначен единствено за нуждите на
застрахователното производство и не ползва доказателствена сила срещу Ответника
(трето лице).
Въпреки че съдът допусна разпит на свидетеля (водача) с оглед установяване на основните
факти, свидетелят не бе открит и разпитан пред съда, макар мнократните опити на съда
на различни адреси.
Принципът на устност и непосредственост в гражданския процес не позволява писмените
декларации на заинтересовани лица да заместват устния разпит. Следователно, фактът на
ПТП и състоянието на пътя остават недоказани с допустимите от закона средства.
Разпределено бе в тежест на ищеца е да докаже кумулативно всички елементи на
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД (в случая чл. 45 ЗЗД), включително фактът на ПТП и
неправомерното бездействие (наличието на опасна дупка - препятсвие на пътя), като
приетата по делото едностранната декларация на водача, предоставена на застрахователя
не се ползва доказателствена сила за установяване на механизма и причината за ПТП в
процеса срещу третото лице (Общината). Допуснатата Съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ), изготвена въз основа на тази декларация, не може да замести
липсващото доказателство за самия факт на увреждането. САТЕ приема фактите за
настъпили, но не може да ги удостовери.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че Ищецът не е доказал настъпването на елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – неправомерното
бездействие на Ответника и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди.
Поради това, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен в цялост.
При този изход от спора, право на разноски има отвертника, като съдът определя
възнаграждението на юрисконсулта в размер на 100 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК ......., срещу ......., с адрес гр. ...... ......., регресен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
312.39 лв. (Триста и дванадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за вреди, настъпили на 30.01.2023 г. поради
попадане на автомобил в дупка на пътното платно на ул. „.......“ в гр. ......, ведно със
законната лихва от подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
2
ОСЪЖДА ........ ЕИК ....... да заплати на ....... с адрес гр. ...... ....... разноски по делото в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3