РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско
дело № 20225001000687 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2766/03.08.2022 г. от Д. А. Д. ЕГН **********
против решение № 45/08.07.2022 г., постановено по т. д. № 58/2021 г. по описа на ОС – С. в
частта, с която е отхвърлен иска на Д. А. Д. ЕГН ********** за осъждане на ЗАД „Д.Б.: Ж. и
З.“ АД - С., ЕИК ... за разликата от 10 000.00 лева до 20 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания, в резултат на ПТП,
настъпило на 01.10.2020 г., което е причинено от водача на лек автомобил „Д. Т.“ с рег. №
.... А. С.Б., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 07.12.2020 г. (датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП).
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответната част и да уважи исковата претенция до размера от 20 000.00
лева. Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2913/22.08.2022 г. от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД -
С., ЕИК ... против решение № 45/08.07.2022 г., постановено по т. д. № 58/2021 г. по описа на
ОС – С. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. А. Д. ЕГН **********
сумата над размера от 5 000.00 лева до присъдения размер от 10 000.00 лева,
1
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания, в
резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г., което е причинено от водача на лек автомобил
„Д. Т.“ с рег. №... А.С. Б., ведно със законните лихви върху главницата, считано от
07.12.2020 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП).
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответната част и да отхвърли исковата претенция над размера от 5 000.00
лева. Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 493 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен от Д. А. Д. ЕГН ********** от с. Т., община С. против ЗАД „Д.Б.Ж. З.“
АД – С. ., район „И.“, ж. к. „Д.бад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания, в
резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г., което е причинено от водача на лек автомобил
„Д.Т.“ с рег. № ... А.С.Б. ЕГН **********, ведно със законните лихви върху главницата,
считано от 07.12.2020 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП).
Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че, на 01.102020 г., около 17.35 часа, в с. Т., на път
ІІ-86, при км. 115+600, водачът на лек автомобил „Д.Т.“ с рег. № ... А.С.Б., нарушавайки
правилата за движение по пътищата, удря управлявания от Д. Д. лек автомобил „Ф.П.“, с
рег. № ..., при което тя е пострадала тежко.
Видно от показанията на свидетел Б. – пряк причинител (л. 115 от делото на ОС),
такова ПТП се е случило на твърдяното време и място и от него е пострадала Д. Д..
Според заключението на техническата експертиза (л. 148 – 168 от делото на ОС),
процесното ПТП е настъпило на 01.10.2020 г., около 17.35 ч., в с. Т. на републикански път
ІІ-86 (С.-Р.-Г.), при км. 115+600. Пътят бил покрит с дребнозърнеста асфалтова настилка,
хоризонтален, с две ленти за движение на пътното платно, сухо, без наноси от инертни
материали. Видимостта е била нормална, при дневна осветеност, без мъгла или друга
задименост. Пътното платно е с ширина 7.40 м, като дясната пътна лента е широка 3.55 м, а
лявата пътна лента е широка 3.85 м. Двете платна за движение са разделени с една
непрекъсната осева линия. От дясната страна на пътното платно има тротоар, който е широк
1.47 м., а бордюрът му е с височина 15 см. В дадения участък от пътя има пътни знаци В24
(Забранено е изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош) и
2
В26 (Забранено е движение със скорост по-висока от означената - в случая 40 км/ч). Лекият
автомобил „Д.Т.“ с рег. № .....се е движил от гр. М. към гр. С. (изток-запад). Лекият
автомобил „Ф.П.“ с рег. № СМ 0808 АХ се е движил от центъра на с. Т. към кв. „Ръжище“, с.
Т. (изток-запад). Лекият автомобил „Д.Т.“ с рег. № ..., управляван от А. Б., непосредствено
преди удара се е движил със скорост 55.69 км/ч., а към момента на удара скоростта му е била
43 км/ч. Д. Д. е управлявала лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ... и се е прибирала към дома си,
където имало място, обособено за паркиране. Там участъкът от пътя е прав. Ищецът била
пуснала десния мигач и намалила скоростта на движение на автомобила, която била 16.60
км/ч. непосредствено преди удара и след удара между автомобилите. А. Б. забелязал в
последния момент, че лек автомобил „Ф.“ е с пуснат мигач и е намалил скоростта си, затова
натиснал спирачките, но това не му помогнало да спре навреме и той реализирал удара в
задната част на лекия автомобил „Ф.“, като е причинил телесни увреждания на водача му Д.
Д.. Според експерта, основната причина, от техническа гледна точка, довела до настъпване
на процесното ПТП, е допуснатото управление на лекия автомобил „Д.Т.“ от страна на А. Б.
със скорост от 55.69 км/ч. Вещото лице твърди, че А. Б. е имал техническа възможност да
възприеме отдалече промяната в пътната обстановка - спирането на лек автомобил „Ф.П.“ с
рег. № ... и други обективни и субективни фактори. Той не е контролирал непрекъснато
ППС, движил се е със скорост, която не е била съобразена с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и при възникнала опасност за движението, не е направил всичко
възможно да намали скоростта си и да спре. Ако той се бил движел с обозначената
максимално допустима скорост от 40 км/ч., той е имал техническа възможност да
предотврати процесното ПТП. По делото липсват данни за възникнали технически
неизправности по автомобила, които да не са позволили на А. Б. да контролира движението
му. Лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ... е оборудван фабрично с триточкови предпазни колани
на предните и задните седалки. При удара в задната част на лек автомобил „Ф.П.“ с рег. №
..., траекторията на движение на тялото на Д. Д. е било първо назад, като главата се е
ударила в облегалката на предната лява седалка, след което от инерционните сили тялото е
политнало напред и е било задържано от предпазния колан. В момента на удара, лек
автомобил „Ф.П.“ с рег. № ... е бил в движение, със скорост от около 16.60 км/ч. и се е
качвал на тротоара - подхода към мястото за паркиране. За водачът на лекия автомобил
„Ф.П.“ с рег. № ... Д. Д. ударът е бил изненадващ отзад и за нея е било технически
невъзможно да го избегне. За водачът на лек автомобил „Д.Т.“ с рег. № ... А. Б. ударът е бил
предотвратим. Той е имал техническа възможност отдалече да възприеме промяната в
движението на пътната обстановка - спирането на лек автомобил „Ф.П.“ и други субективни
и обективни фактори. Ето защо вещото лице счита, че Д. Д., като водач на лек автомобил
„Ф.П.“ с рег. № ... не е допринесла за настъпването на процесното ПТП, защото е подала
сигнал (с включване на десен мигач) за предприемане на маневра спиране, като действията
и са били правилни.
Видно от заключението на медицинската експертиза (л. 191 – 198 от делото на
ОС), при настъпилото процесното ПТП, на Д. е била причинена контузия на главата,
3
сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и
чл. 129 от НК, както и контузия и изкълчване на шията, което е причинило разстройство на
здравето и извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК, като получените телесни
увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Към момента на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка и модел
„Д.Т.“ с рег. № ... по застрахователна полица № ....., валидна от 13.03.2020 г. до 12.03.2021
г., сключена със ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД - С., ЕИК ..., което обстоятелство се признава от
ответника в отговора на исковата молба и се доказва от справка (л. 16 от делото на ОС)
Не е спорно, че ищецът е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение
пред застрахователя и такова не е плащано.
Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
380 от КЗ.
Налице е противоправно поведение от страна на водача на процесното МПС,
вреди и причинна връзка. Не се спори относно наличието на застрахователно
правоотношение.
Спорът е относно размера на обезщетението за причинените вреди.
В исковата молба се твърди, че като резултат от процесното ПТП, на ищецът са
причинени значителни неимуществени вреди: множество болки и страдания. Големи усилия
за справяне в ежедневието си самостоятелно. Силно ограничила социалните си контакти,
поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвала от фрактурите на прешлените.
Изпитвала трудности и болки при придвижване, като се нуждаела от чужда помощ.
Непосредствено след инцидента, тя била принудена да заема принудителна лежаща поза,
защото се оплаквала от болезненост в изправено положение на тялото. Изпитвала болки при
определено положение на тялото и бързо се уморявала.Трудно се придвижвала, тъй като
изпитвала болезнени усещания в мястото на увреждането. Не можела да движи свободно
тялото си. Не можела да стои продължително време изправена. Затруднявала се при ходене,
изкачване и слизане по стълби, като се оплаквала от нестабилност. Не можела сама да се
преобува, преоблича и да задоволява хигиенните си нужди, заради ограничената и
подвижност в шийната област. Затруднявала се и при извършване на елементарни битови
дейности. Усещала замайване, лесно се задъхвала и се оплаквала от болки в главата.
Допълнителен дискомфорт и създавала необходимостта друг човек за полага по-големи от
обичайните грижи за нея. Станала тревожна и затворена личност, защото не знаела дали ще
се възстанови напълно. В настоящия момент се чувства изолирана и по- рядко излиза навън,
защото все още трудно се придвижва и бързо се уморява, като периодично има болки в
шийната област. Изживеният стрес от ПТП-то е рефлектирало върху емоционалното и
състояние, като е повлиял отрицателно на психиката на ищцата. В резултат на това, след
4
ПТП-то ищцата станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, често изпитвала
безпокойство и притеснение. Тези усещания били предизвикани от опасенията и, че ще
изпитва болки и трудности при физическа активност в бъдеще и че ще се нуждае от грижите
на своите близки. Ищцата се страхува, че няма да се възстанови напълно, и изпитва страх и
неувереност от МПС. Продължава да сънува кошмари, свързани с преживения инцидент.
Оплаква се от разсеяност и постоянна напрегнатост, апатична е към заобикалящия я свят,
като се е затворила в себе си.
Според заключението на медицинската експертиза (л. 191 – 198 от делото на ОС),
от приложената медицинска документация е видно, че в резултат на ПТП, на Д. са били
причинени: Контузия на главата и шията. Мозъчно сътресение. Навяхване на шията, които
представляват временни и леки нарушения на анатомичната цялост или функциите на
организма (натъртвания на меките тъкани на главата и шията, навяхване на шията, мозъчно
сътресение без загуба на съзнание), които са довели до болки и старания. Контузията на
главата и шията по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК и имат характер на леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Контузията на главата и шията при една травма, предизвиква процес на
въздействие на между двете части на тялото (главата и шията) и травмиращ предмет върху
тях и/или придобитите инерционни сили при самото съприкосновение между тялото и
травмиращия предмет или достигане на точка на внезапно спиране при въздействие от
ускоряващи сили (какъвто например е механизма на травмиране на подвижната част като
шията и главата при т. нар. „камшичен удар“). При такова влияние от удар с или върху
твърд тъп предмет се получава травматично въздействие върху елементите на травмирания
орган - в случая главата и шията. И главата, и шията се състоят от твърди костни елементи
(черепна кост и прешлени), множество съединително тъканни връзки и сухожилия, които са
опорна функция и поддържат костния скелет, множество мускули, които имат опорна и
двигателна функция и най-повърхностно са покрити от подкожие и кожа. Дълбоко, в най-
защитените отдели на кухините, образувани между отделните кости, са разположени най-
важните отдели на нервната система- главния и гръбначния мозък. Между костните
елементи има и множество стави. При травмиране на главата и шията, травмиращият агент -
твърд предмет и/или ускорителни принудителни инерционни сили, въздействат по
механичен начин на всички елементи на главата и шията-кости, сухожилия, стави, мускули,
подкожие и кожа. Това може да доведе до най-разнообразни наранявания на съответните
тъкани: рани, скъсвания, счупвания, изкълчване, навяхване и пр. В конкретния случай е
установено, че травмите по главата и шията на пострадалата са локализиране единствено в
меките тъкани: има натъртване/контузия/ на меките тъкани по главата и шията-кожа,
подкожие и мускули. Тези механични въздействия са довели до болки, подутини, ограничен
и болезнен обем на нормалните движения на шията и главата, затруднено самообслужване и
дискомфорт в тези области на тялото. Тези оплаквания са от функционален характер, т .е. не
са довели до органични промени в структурата на нервната система и са напълно обратими,
5
въпреки страданията, които причинява.
В медицинската документация по делото, вещото лице не е открило данни за
органични промени на костните структури и нервни елементи на главата и шията на Д..
Няма данни за счупени костни елементи. Първоначалните предполагаеми счупвания на
шийните прешлени са се оказали вариететни и позиционни феномени при образното
изследване на описаните прешлени, без обективни и КАТ данни за фрактура и изкълчвания
и след обстойно обсъждане на лекарския екип е посочено, че Д. Д. няма фрактура на С3 и С6
шийни прешлени. Няма и данни за контузия на главния мозък.
Мозъчното сътресение, което е установено още при първичния преглед на ищцата
в МБАЛ „Д.Б.Ш.“ АД - гр. С., е най-леката от черепно-мозъчните травми и представлява
функционално нарушение на дейността на централната нервна система, като основното при
тази диагноза е, че не са налице структури, морфологични промени в мозъчното вещество.
Касае се за задръжни процеси на мозъчните функции, които настъпват внезапно и
отшумяват постепенно. Мозъчното сътресение е временна функционална увреда на
мозъчната дейност, с наличие на общо мозъчни симптоми като главоболие, световъртеж,
гадене, повръщане, обща отпадналост, забрава на различни събития преди, по време и след
травмата, т. нар. антероградна, конградна и ретроградна амнезия и най-разнообразни
вегетативни смущения, като пребледняване, изпотяване, изтръпване на крайниците, очни
смущения-размазано виждане, стесняване на видимия хоризонт и др., трудна концентрация
на вниманието, отслабени паметови функции и др. При тези обективни оплаквания няма
обективни данни за органични увреди на мозъка, видими с образни изследвания (КАТ и
ЯМР), напр. кръвоизлив, мозъчен оток, контузия и натъртване на мозъчното вещество. В
конкретния случай, е видимо, че в момента на процесното ПТП, Д. е била ориентирана за
време, място и собствена личност, извършвала е активни движения и е била без доловим
неврологичен дефицит, като парези, парализи, липса на чувствителност и пр. Това показва
лекостепенно разстройство на съзнанието (зашеметяване) за сравнително кратък период от
време, и то при първоначално при преживените травми, стрес и уплаха от ПТП-то. След
приема в болницата и проведеното лечение, тези признаци необратимо са отзвучали.
Навяхване на шията (Дисторзио коли) е довело до разстройство на здравето по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Навяхването на шията е състояние на временно и
краткотрайно преминаване на нормалната подвижност на прешлените в шийната област,
описано още като разтягане на шията. Характерен вид навяхване на шийната част на
гръбначния стълб е синдром, наречен хиперекстензионно-хиперфлексионен, и той се явява
след насилствена хиперекстензия и хиперфлексия на гръбначния стълб, като много автори
го наричат „камшично поражение“. То е доста често при автомобилни злополуки, когато е
нанесен удар отзад при свободно стояща глава, или пък при предадена кинетична енергия
при директна травма на главата. Обикновено се изразява в локална болка и разностепенно
ограничение на движенията на шията. Лечението се свежда до временен покой и
имобилизация на шията, най-често с яка на Шанц за десетина дни и прием на обезболяващи
лекарства. В рамките на 30 дни отзвучават последствията от навяхването на шийния
6
сегмент, а именно болките в шията, сковани и болезнени движения, намален обем на
движенията на шията дискомфорт и затруднено придвижване. Има варианти за увеличаване
на времето на оздравяване поради предхождащи заболявания, най-често дегенеративни
промени в прешлените и свързващия ги дигаментарен апарат (шипове, остеохондрозни
промени, остеопороза, болест на Бехтерев, ревматоиден артрит и др.).
Според вещото лице всички описани и претърпени от ищцата увреждания са с
травматичен характер, настъпили в резултат на процесното ПТП, определят се като
лекостепенни (функционални,без органични увреди/ черепно-мозъчна и шийна травми и са с
преходен характер, без остатъчен невродефицит и/или засягане на важни функции на
нервната система на организма. Твърди, че след надлежното диагностициране на получените
от Д. травми на главата и шията, е проведено адекватно консервативно лечение в Клиниката
по Неврохирургия в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - гр. П., където е прилагана обезболяваща и
симптоматична консервативна терапия, в условията на щадящ централната нервна система
режим и щадящ имобилизационен режим на шията с поставяне на яка на Шанц. Приложено
е активно клинично наблюдение и активно раздвижване, като не се е наложило оперативно
неврохирургично лечение на главата и шията. След стабилизиране на състоянието и,
пострадалата е била вертикализирана и добре раздвижена. Изписана е след 3-дневно
лечение, в добро общо състояние: почти напълно отзвучаване на шийния вертебрален
синдром (болки, скованост, ограничени движения и дискомфорт в шийната област), както и
пълно отзвучаване на общо мозъчната симптоматика (главоболие, гадене, повръщане, обща
отпадналост). Д. е била изписана вертикализирана, със самостоятелна походка, в ясно
съзнание, адекватна, без данни за неврологична симптоматика и невродефицит от страна на
главния и гръбначния мозък. Т. е. при изписването Д. Д. се е оплаквала от болезненост в
шийната област и затруднени и болезнени движения във врата. Всички оплаквания са били
най-силни в първите 1-2 дни след травмата и впоследствие са с регресиращ характер до
почти пълно отзвучаване. Издаден и е 30 дневен болничен лист за временна
нетрудоспособност, като са и препоръчани обезболяващи лекарства, имобилизиращ шията
режим при постепенно и все по-пълно раздвижване в пълен обем. Вещото лице твърди, че
оплакванията на Д. в момента са основно от психичен характер и болки в шията, като страх
от шофиране, чувство за непълноценност, трудно справяне с ежедневните задължения,
проблеми със съня. При проведения от него преглед на ищеца, не се установили данни за
вертебрален синдром, няма данни за доловима увреда на чувствителността и силата на
крайниците и, не са установени данни за неврологичен дефицит от страна на шиен
гръбначен мозък и шийни нервни окончания.
Твърди, че при Д. Д. са открити КАТ-данни за остеохондрозни промени в
областта на шийните С3, С4, С5, С6 и С7 прешлени с дегенеративен характер.Тези
дегенеративни промени, които водят до стесняване на интервертебралните отвори,
ошипяване на прешленните ръбове, притискане на ретебралните артерии, които
кръвоснабдяват малкия мозък, компресия на шийните нервни коренчета, като съвкупност
биха могли да обяснят продължаващите оплаквания на пострадалата от световъртеж,
7
променена чувствителност и дискомфорт в шийната област. Ето защо, според вещото лице,
не може да се твърди със сигурност, че посочените от Д. оплаквания от световъртеж,
променена чувствителност, болки и дискомфорт в шийната област, които продължават и до
настоящия момент, са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, защото от
проведените КАТ изследвания на шията, са визуализирани остеохондрозни промени в
областта на С3, С4, С5, С6 и С7 прешлени с нетравматичен хроничен дегенеративен
характер. Вещото лице твърди, че оздравителния процес при Д. Д. е протекъл сравнително
гладко, без наличие на ранни или късни усложнения, не се е наложило оперативно лечение,
а консервативната терапия е била навременна и адекватна. Оплакванията и в момента са
предимно от психичен характер, като страх от шофиране чувство за непълноценност,
проблеми със съня, както и болки и дискомфорт в шийната област със смесен характер
/посттравматично-дегенеративни/. А болката като симптом е декларативна величина от
потърпевш, с твърде вариабилен хипотетичен характер и няма как да се обективира силата и
нагледно. Тя влияе по твърде различен начин върху личностния пълноценен здравословен
комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип на пациента.
Затова няма унифицирана методика за определяне на степента и силата на твърдяна от
пациент болка. Оздравителният процес при ищцата е протекъл в срок от около 2-3 месеца,
като претърпените травми на главата и шията са напълно излекувани и от тяхна страна не
могат да се очакват усложнения.
Остеохондрозните промени в областта на шийните С3, С4, С5, С6 и С7 прешлени
с дегенеративен характер, нямат отношение към настъпилите при процесното ПТП
травматични увреждания на шията, но те биха могли да утежнят в различна степен
възстановителният процес, защото сами по себе си те биха могли да причинят болки,
изтръпване и слабост в ръцете. Освен това Д. е посочила, че има стара травма на шията-
счупване на С7 шиен прешлен.
Вещото лице сочи, че получените от ищцата травматични увреждания
съответстват на такива, получени с поставен предпазен колан. Триточковият стандартен
предпазен колан в автомобила не може да предпази адекватно главата и шията при удар на
автомобила, защото механизмът на травмата им е често хиперекстензионно-
хиперфлексионен и най-често се явява след т.нар. „камшично поражение“. Той е доста често
явление при ПТП, когато се нанесе удар отзад при свободно стояща глава и шия. Може да се
каже, че поставеният предпазен колан предпазва от тежки черепно-мозъчни и гръбначно-
мозъчни травми.
Според експерта, травмата на нервните коренчета в шийната област съпътстват
почти всички травми на шията, и в случая има травма на шийните коренчета, съпътстваща
основната диагноза „навяхване на шията“. Те са възстановени още в процеса на
възстановяване на травмата на шията.Възстановяването им може да варира от 1 месец до 5-6
месеца. В случая не може с точност да се твърди за какъв период от време са възстановени
шийните коренчета при ищеца.
Видно от заключението на психологичната експертиза (л. 139 – 146 от делото на
8
ОС), процесното ПТП се е отразило негативно върху психологичното състояние на Д. Д.,
като е засилило личностовите и характеристики и временно е нарушило нормалния ритъм
на живот. Личностовата структура на Д. Д. е с преобладаващо субективно възприемане и
оценяване на нещата, вътрешна напрегнатост, повишена чувствителност и афективност,
тревожност, усещане за дискомфорт и подтиснатост. Общият анализ на резултатите говори
за наличие на ресурси в личността, които позволяват да се справя с обичайните изисквания
на ежедневието, но не са достатъчни за преодоляване на сериозни трудности и усложнения.
Поради тази причина е възможно изброените личностови характеристики да бъдат засилени
от процесното ПТП, да се изживяват по-интензивно и да създадат благоприятни условия за
наличието на депресивни състояния и депресивни оплаквания. Пътният инцидент и
струпването на негативни житейски събития, натоварени с траен негативен емоционален
фон, могат да бъдат разглеждани като катализатор за повишаване на тревожността,
невротизацията, раздразнителността, понижената самооценка, бързо настъпващата
психическа и физическа умора, изразяващи се психосоматични оплаквания и нарушен
здравен статус. Психологичните преживявания на Д. Д. съответстват на личностовата и
характеристика и реално протичащи обстоятелства и процеси. Налице са данни за промяна в
поведението и с прекомерна предпазливост.
От приложения към делото амбулаторен лист № 990/12.10.2020 г., за извършен от
специалист-психиатър преглед, става ясно, че е поставена диагноза: Смесено тревожно-
депресивно разстройство, има предписана медикаментозна терапия. Липсват данни за
проведено последващо лечение, както и такива за състоянието на Д. Д. преди инцидента.
Счита за несериозно твърдението, че в момента, ПТП-то продължава да дава отражение
върху психичните преживявания на ищцата. Непосредствено след всяко ПТП, независимо
какви са получените травматични увреждания, е нормално всеки човек да изпадне в
дезориентация, безпокойство, да изпитва страхове, неувереност. Но с течение на времето
тази психотравма се деактивира, няма интензитета, който е бил в началото, в зависимост от
сложността на травмите. В случая не може да се говори за постравматично стресово
разстройство при ищеца. При нея има два различни мисловни модела: първият е
прекомерната и предпазливост, заради която, всеки път когато паркира колата си на това
място, където е настъпило ПТП-то, тя се оглежда, подминава мястото, изчаква да няма други
автомобили на пътя и тогава паркира, а това и поведение е провокирано само от един
инцидент, а не от дългогодишният и опит на шофьор, при който такъв инцидент не се е
случвал. Другият мисловен модел може да се нарече „катастрофиране“- ищцата отказва да
кани гости в къщи, както и тя да ходи на гости на приятели, защото евентуално допуска, че
можела да получи силен пристъп на главоболие и замайване, без това да се е случвало
реално и това да е провокирало тази прекомерна предпазливост. Ето защо вещото лице-
психолог счита, че физическите симптоми и поведенчески промени при Д. Д., за които има
данни както в психологическото интервю, проведено с нея, така и в свидетелските
показания по делото: намалена енергия, затруднена концентрация, затруднения със съня,
безпокойство, хронична умора, гневни избухвания, главоболие, обуславят необходимост от
консултации със лекари-специалисти по психиатрия и неврология.
9
По делото са разпитани свидетелите А.С.Б., Н.З. Д., И.Р.У. и М.Т.Ш..
Свидетелят А.С.Б. от с. В. е собственик на лек автомобил марка и модел „Д.Т.“, с
рег. № .... Спомня си, че на 01.10.2020 г., след 17.00 ч., пътувал към гр. С.. Твърди, че
времето било светло, сухо, с добра видимост, но се свечерявало. Твърди, че е управлявал
автомобила с нормална скорост от 40-45 км/ч., тъй като знае, че скоростта за движение на
автомобилите в процесния участък от пътя е ограничена до 40 км/ч. Спомня си, че пред него
се движел лек автомобил „Ф.“ с рег. № ......, но не си спомня последните букви. От самото
ПТП твърди, че няма спомен, а и се опитва да го забрави. Всичко станало изневиделица и
той блъснал предно движещия се автомобил „Ф.“. След удара, веднага слязъл от автомобила
и видял, че водачът на автомобил „Ф.“ Д. Д. се е ударила. Тя се оплаквала от болки в главата
и била в шоково състояние. Полицията дошла много бързо. Полицаите ги тествали за
употреба на алкохол, но и на двамата пробата била отрицателна. След това дошла „Бърза
помощ“ и линейката откарала пострадалата Д. Д. в болницата в гр. С.. Свидетелят се
интересувал от нейното състояние, дори заплатил доброволно част от лечението и в
Клиниката по Неврохирургия в гр. П.. Не е купувал лекарства на пострадалата, нито и е
изплащал обезщетение. Преди ПТП-то не знае какви действия е предприела водачката на
автомобил „Ф.“, но видял пред себе си стоповете на колата и да светят, затова натиснал
спирачките на автомобила, като при огледа на местопроизшествието безспорно се
установило, че има спирачен път от неговия автомобил преди удара. Но тъй като
автомобилът не може да се „закове на място“, скоростта му е намаляла и се е стигнал до
удара между двата автомобила. Свидетелят знае, че в района на пътя, където настъпило
ПТП-то, има подход към гараж и точно към този подход се бил отправил автомобил „Ф.“,
като намалил скоростта на движението си. Не си спомня дали водачът на автомобил „Ф.“ е
подал мигач, за да сигнализира за маневрата, не си спомня и точно в коя част на автомобила
е настъпил удара. Не знае дали Д. Д. е пътувала с поставен предпазен колан, защото когато
излязъл от автомобила си, тя също излязла от нейния автомобил. Твърди, че по времето,
когато е настъпило ПТП-то, е имало засилен трафик, защото работещите в М. се прибирали
към С., а работещите в С. се прибирали към М..
Свидетелят Н. Д. е син на ищец Д.. Твърди, че по времето, когато е настъпило
процесното ПТП, живеел и работел в гр. К.. За инцидента научил от майка му, която му се
обадила по телефона от болницата. Тя му казала, че е зле, боли я главата и вратът, а лекарите
в гр. С. се уплашили, защото на рентгеновите снимки се виждали данни за кръвоизлив в
мозъка и счупени прешлени на шията. Ето защо от С. тя била транспортирана веднага в
УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - гр. П.. Свидетелят тръгнал веднага към болницата в гр. П., където
заварил майка му настанена в Клиниката по Неврохирургия. Майка му лежала, била
обездвижена, с шина на врата, но видими синини по нея нямало. Поискала му помощ, за да
се преоблече и да отиде по тоалетната. Майка му нямала травми по ръцете и краката, а само
в областта на главата и шията. След като изписали майка му за домашно лечения, тя отишла
при него в К., за да се грижи за нея. Твърди, че над месец майка му била в болнични.
Лекарите му казали, че тя не трябва да се занимава с тежка дейност, защото има кръвоизлив
10
в мозъка, който не можел да се отстрани хирургично. Свидетелят твърди, че майка му
работи като директор на ОУ в с. Т., но вече не е същата. Тя все още изпитва парене в
областта на шията и болки в шийните прешлени, затова приема болкоуспокояващи. Има и
главоболие, което пък води до стрес и безсъние, затова тя станала много раздразнителна.
Преди ПТП тя била много енергична, дейна и общителна жена. А след ПТП-то, станала по-
нервна, затворила се в себе си. В първите дни след ПТП-то, свидетелят помагал на майка му
да се преоблича и да ходи до тоалетната. Не и позволявал да вдига повече от 2-3 кг. тежести.
Свидетелите И.У. и М.Ш. живеят в с. Т., и са учителки в ОУ „С.Ш.“ с. Т., община
С., на което Д. е директор. Твърдят, че я познават много добре ПТП. Свидетел М.Ш. видяла
ищеца минути след настъпване на удара, когато тя била до автомобила си. В същия момент
свидетел Шикова била на пътя, след автомобила на свидетеля А. Б. и на Д. Д.. Видяла, че Д.
Д. се държи за врата и главата от дясната страна, треперела и не можела да се обърне.
Казала, че има главоболие и пареща болка във врата. Свидетел М.Ш. се обадила на свидетел
И.У., и двете отишли в болницата в гр. С., като карали след линейката. В болницата в С. им
съобщили, че вероятно Д. Д. има счупени пийни прешлени и кръвоизлив в мозъка, с което
на ищцата бил причинен допълнителен стрес. Свидетелките последвали ищцата до УМБАЛ
„С.Г.“ ЕАД - гр. П., където била настанена за лечение. В болницата в П. с пострадалата
останала свидетел М.Ш., която и помогнала да се преоблече. Свидетелите твърдят, че около
35-36 дни Д. Д. била в болнични, след което се върнала на работа, но не била същата.
Твърдят, че преди ПТП-то тя била енергичен и общителен човек, който се нагърбвал с много
дейности. А след ПТП-то тя е замислена, не така енергична, все още се оплаква от болки в
главата и шията, постоянно се нуждаела от помощ, особено когато се налагало да носи или
вдига тежко. След ПТП-то Д. Д. била с шина на врата, трудно въртяла главата си,
движенията и били по-ограничени, имала и болки в главата. Налагало се синът и и майка и
да и помагат в ежедневието, което много я натоварвало, защото трябвало други хора да се
грижат за нея. Твърдят, че Д. Д. все още не се е отърсила от ужаса от ПТП-то, защото се
страхува да шофира автомобил, като непрекъснато ги предупреждавала да внимават. Преди
ПТП-то Д. Д. можела да работи по 12 до 16 часа, а сега лесно се уморявала, работела до обяд
и вече се чувствала изморена. Налагало се да прави различни гимнастики, да се занимава с
йога, за да поддържа здравето си. Твърдяла, че все още има болки във врата, главата и гърба,
като изпитва и парене. Сега избягвала да паркира автомобила си на старото място, като
предпочита и да ходи пеш до училището, на около 800 м. разстояние.
С оглед вида, интензитета и продължителността на доказаните увреждания, които
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, прогнозата за тяхното възстановяване,
негативни психически изживявания, ежедневните затруднения при извършването на
обикновени дейности и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд
намира, че сумата от по 10 000.00 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди и тази сума следва да бъде присъдена, а до пълния
предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
11
изразяващо се в това, че пострадалата е била без правилно поставен предпазен колан,
виновно е нарушила разпоредби на ЗДвП (не е контролирала непрекъснато лекия автомобил,
управлявала го е с несъобразена/превишена скорост, била е паркирала/спряла МПС на
забранен участък и е навлязла в лентата на прекия причинител.
За да е налице каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, без който не би се стигнало
до неблагоприятния резултат.
Според заключението на вече коментираната техническа експертиза (л. 148 – 168
от делото на ОС), Д. е била с правилно поставен предпазен колан (това обстоятелство се
потвърждава и от медицинската експертиза, с оглед характера на уврежданията),
контролирала е своя автомобил, не е налице несъобразена или превишена скорост, няма
паркирате или спиране, а намаляване на скоростта, няма навлизане в насрещна лента – те се
е движила пред прекия причинител.
Следователно не е налице съпричиняване.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК не следва да бъдат присъждани
разноски за жалбоподателя за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/08.07.2022 г., постановено по т. д. № 58/2021 г.
по описа на ОС – С. в частта, с която е осъдено ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД - С., ЕИК ... да
заплати на Д. А. Д. ЕГН ********** сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение
за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес по повод получените от нея телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на
01.10.2020 г., което е причинено от водача на лек автомобил „Д.Т.“ с рег. № ... А.С.Б., ведно
със законните лихви върху главницата, считано от 07.12.2020 г. (датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП).
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13