№ 204
гр. Видин, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200669 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Е.С.“
ООД“, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Ш.“ №
39, ет. 3,ап. 7, представлявано от И. Р. В., ЕГН: ********** чрез адв. Н.
Митева - САК против Наказателно постановление № 822360-
F809811/07.04.2025г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни Дейности"
- Велико Търново, Дирекция "Оперативни Дейности" В ГД "Фискален
Контрол, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС-
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл.
27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. По същество моли съда да отмени издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. Не се оспорва
констатираното нарушение, но се
релевират оплаквания относно законосъобразността и съразмерността на
наложената санкция. Сочи се още, че АНО неправилно не е приложил нормата
на чл. 28 от ЗАНН предвид обстоятелството, че нарушението е формално,
липсва вреда за фиска, нарушението е било незабавно отстранено, като
липсват и предходни нарушения.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, се
явява в съдебно заседание. Поддържа, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила по установяване на нарушението и налагане на
наказанието, нарушението е извършено и не е налице маловажен случай.
Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно
и законосъобразно.
1
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 03.02.2025 г. в 17: 50 ч. била извършена проверка на търговски обект
по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ресторант „Р.Г.“, находящ се в гр.
Видин, ул. „Д.“ №1, ет. 2, стопанисван от „Е.С.“ ООД с ЕИК ******. При
проверката се установило, че продажбите на стоките не били регистрирани по
данъчна група според вида им. Според чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба Н -
18/13.12.06 г. на МФ, с изключение на случаите, когато извършват дейност по
чл. 28, лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите. В обекта имало налично
и въведено в експлоатация фискално устройство – модел „DATEKS FP-2000“,
DT968414 и ФП: 0298414. Била извършена контролна покупка от свидетеля
Л. В. на две топли напитки, а именно: „Лате Шоколадова бисквитка“ на
стойност 5.50 лв. и „капучино“ на стойност 3.90 лв., за което бил издаден
касов бон № 0068803 0087/03.02.2025 г. Видно от този касов бон продажбата
била отнесена по данъчна група "Г", вместо по данъчна група "Б".
Бил съставен протокол за проверка № 0010428 от същата дата –
03.02.2025 г. На 12.02.2025 г. срещу дружеството бил съставен и АУАН,
предявен и връчен на законния представител В. срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006г.
на Министерство на финансите,като на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно
във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1000 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка № 0010428
от 03.02.2025 г., опис на паричните средства към момента на проверката,
справка на лицата, работещи по трудови правоотношения, копия на дневни
отчети за 03.02.2025 г., 10.01.2025 г. и гласни доказателства – разпита на
актосъставителя Л. В.. Съдът кредитира изцяло обясненията на
актосъставителя В. като последователни и кореспондиращи с приложените по
делото писмени доказателства
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДДС, за което е санкциониран по административен
ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) –при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
2
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Видински районен съд. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
съгласно заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор на
НАП. Отделно от това в чл. 193, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че установяването
на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а
съгласно ал. 2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите
по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който
съгласно чл. 193, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е компетентен да установява
нарушения на ЗДДС. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими
обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно
нарушението, вменено във вина на дружеството. Налице са всички изискуеми
реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителят.
Настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя "Е.С.“ ООД, за което е санкциониран с процесното
НП, е категорично доказано. От обективна страна датата и мястото на
извършването му се установяват от писмените доказателства – протокола за
извършена проверка № 0010428/03.02.2025 г., приложения фискален бон за
контролна покупка, както и от гласните такива – показанията на свидетеля В..
По несъмнен начин е доказано и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя, като именно търговецът "Е.С." ООД е издател на процесния
фискален бон с № 0068803/03.02.2025 г., което се установява и от реквизитите
на последния. Освен това доказано по делото се явява и че фискалната касова
бележка е издадена именно от наличното и въведено в експлоатация фискално
устройство в обекта на контрол - модел „DATEKS FP-2000“, DT968414 и ФП:
0298414. Същевременно жалбоподателят е и годен субект на нарушението
като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
По възражението, че е липсвал умисъл у жалбоподателя към момента на
извършване на нарушението Съдът намира същите за неоснователни, а и
неотносими към предмета на доказване по делото. С обжалваното наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на
търговско дружество, което е юридическо лице. В тази връзка следва да се има
предвид, че имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Разликата между
3
наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за
юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на
отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че
българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и
наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност (така
Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г.,
ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в
процеса, а възражението за нейната недоказаност е неоснователно, а и
неотносимо, тъй като това не е обстоятелство, което може да изключи
съставомерността на деянието. Относно наличието или липсата на умисъл
към административното нарушение у физическото лице, издало фискалната
касова бележка от фискалното устройство, то този въпрос също не се включва
в предмета на доказване по делото, тъй като с наказателното постановление не
е наказан физическото лице, издало фискалния бон. За пълнота на
изложението Съдът не е съгласен – дори и нарушението да беше осъществено
от физическо лице, че то трябва да е умишлено извършено. Доколкото няма
изрично предвиден случай по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, то и
непредпазливото деяние, също би било съставомерно и виновно извършено,
поради което е несподелим доводът по жалбата наличието на умисъл да е
кумулативна предпоставка за извършване на процесното административно
нарушение.
Доколкото административно – наказващият орган е констатирал, че
процесното административно нарушение не води до неотразяване на
приходите, то и в съответствие с изискванията на санкционната норма на чл.
185, ал.2 от ЗДДС е определил размера на административното наказание в
параметрите, очертани от ал.1 на чл. 185 от ЗДДС. Относно самия размер на
имуществената санкция – същият е в минимално предвидения от законодателя
размер - 1000 лв., който се явява съответен на обществената опасност на
извършеното нарушение и нарушител. Поради изложеното съдът го намира за
законосъобразен и целесъобразен.
Настоящият съдебен състав намира възражението на жалбоподателя във
връзка с неправилната преценка на АНО относно приложимостта на чл. 28 от
ЗАНН за неоснователно. От значение за налагане на имуществена санкция е
само обстоятелството, че законодателят е възложил на определено
юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е
създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние. Ето защо
и процесният случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата,
определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза, в която
визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или
обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи
4
на нарушения от същия вид. Оттук липсва правно обоснована възможност
изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление. С
оглед формалността на административното нарушение, ако следва да се
отчете като маловажност липсата на щета за фиска и ако това има значение за
съставомерността на деянието, то тогава би следвало да липсва нарушение.
Но не това е имал предвид законодателя, като е скрепявал с държавна
принуда, чрез санкционна норма несвоевременната заявка за промяна на блок-
схемата на обект.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Нарушението е описано с необходимата конкретика, а
именно: посочени са датата, на която е установено, неговите обективни
характеристики, съотнесени към конкретни правни норми. Нарушението, за
което дружеството е санкционирано, е формално, за неговата съставомерност
не се изисква настъпване на вреди, а и обществената му опасност не е по-
ниска в сравнение с останалите нарушения от този вид. Поради това и не са
налице обективни предпоставки процесният случай да бъде приет за
маловажен.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №822360-F809811/07.04.2025г.,издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Е.С.“ ООД“,
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Ш.“ № 39,
ет. 3,ап. 7, представлявано от И. Р. В., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 185, ал. 2, изр. Последно във вр.
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС- „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за
извършено нарушение по чл. 27,ал. 1, т. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на
Министерство на финансите.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Съдът осъжда „Е.С.“ ООД“, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Ш.“ № 39, ет. 3,ап. 7,
представлявано от И. Р. В., ЕГН: ********** да заплати на ТД на НАП –
Велико Търново сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6