Р Е Ш Е
Н И Е
№ / год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДЕВЕТИ
ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова, в присъствието на прокурора Д.К. като разгледа докладваното от съдията
АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 891 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано
по постъпила от Я.М.В. ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез адвокат К.К. ***, съдебен адрес:*** ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ представлявана от Главния прокурор, С.Ц., адрес: гр. С., бул. "В." № . с правно основание чл.2, ал.1 т.З от ЗОДОВ цена на иска 40 000 лева.
В исковата си молба ищеца твръди, че на 09.01.2011 год. е
бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2003/2011 год. по описа на РУ
МВР гр.Провадия и му е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по
чл.195, ал.1, т.З, 4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК
В особенната част на НК за това престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 до 10 години. В стадия на
досъдебното производство спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция" в размер на 2000 лева. Досъдебното производство е продължило
повече от 4 години и след това от РП гр.Провадия е внесен обвинителен акт в PC
гр.Провадия и с който е образувано НОХД № 173/2015 год. по описа на
РС-Провадия, приключило с Присъда № 10/12.04.2018 год, НОХД № 173/2015 год. по
описа на РС-Провадия, с която ищецът е признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
Присъдат ана пълноинстанциония съд е потвърдена с Решение
№ 288/12.11.2018 год. по ВНОХД № 880/2018г. по описа на ОС Варна. Присъдата е
влязла в сила на 12.11.2018г.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило 8
години. През този необосновано продължителен и неразумен срок за водене и
приключване на наказателно производство, е участвал в множество процесуални
действия в стадия на ДП и съдебни заседания при воденето на НОХД. През целия
този период е търпял негативни преживявания, страх, срам и унижение от
повдигнатото незаконно обвинение. Преустановил е срещите и контактите си с
близки и приятели, затворил се е в себе си, изпитвал е притеснение за бъдещето
си. Започнал да изпада в нервни кризи и да страда от безсъние. В резултат на
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение в значителна степен са пострадали
честта, достойнството, авторитета и доброто име на ищеца в обществото.
Неразумно дългия срок на водене на наказателно производство срещу доверителя ми
с обвинение за извършено тежко престъпление е предизвикало негативни емоции и
дискомфорт в душевния мир, интензивни болки и страдания на клиента ми за
продължителен период от време.
С икщовата молба е заявен петитум, с който ищеца моли
съда да постанови Решение, с което на основание чл.2 ал.1, т.З от ЗОДОВ,
ОСЪДИТЕ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ИЩЕЦА, сумата 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди -болки и страдания, страх и унижение от незаконното
обвинение по ДП № 2003/2011год. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР
гр.Варна и по НОХД № 173/2015 год. по описа на PC Провадия и ВНОХД № 880/2018г.
по описа на ОС Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда т.е. 12.11.2018 год. до
окончателното й изплащане .
Претендира и направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован явява се лично
и се представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска. Претендира направените по делото разноски
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
Прокуратурата та Република България, представлявана от Д.Н.-К. - прокурор в Окръжна прокуратура -
Варна, с който оспорва предявения иск, както по основание така и по размер.
В отговора се твръди, че с оглед предмета предмета на
доказване по ДП № 2003/11 год.. по описа на РУП Провадия - материята, която е
следвало да бъде установена, проучена и анализирана, както и обстоятелството,
че се е водило срещу четирима обвиняеми досъдебното производство е протекло в
абсолютно разумни срокове.
Срокът на проведеното срещу ищеца наказателно преследване
НЕ СЛЕДВА да бъде обсъждан и вземан предвид с оглед компенсацията, която той
търси с оглед Глава Трета „а" от ЗСВ и предвид разпоредбата на чл. 8, ал.
2 от ЗОДОВ.
Разследването в досъдебната фаза е проведено в разумни
срокове /1г.и 2 м. .В съдебната фаза, която е била с по-голяма продължителност
/28.02.2012 г.- м.11.18 г./, органите на Прокуратура на РБ нямат ръководни
функции и това важно обстоятелство следва да се съобрази.
В хода на съдебното производство са били конституирани и
частни обвинители, чието процесуално поведение, също е от значение за продължителността
на производството пред съда, но към това обстоятелство прокуратурата няма
касателство. Не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Р
България за твърдените от ищеца търпени негативни последици от действията на
конституираните ОТ СЪДА по силата на закона частни обвинители.
Исковата претенция е за обезщетение на неимуществени
вреди от обвинения за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,4 и т.5 вр. с чл.194,ал.1 НК по ДП № 2003/2011 г. на РУП Провадия, наказателното производство по което приключило
срещу ищеца с влязла в сила на 12.11.2018 г. оправдателна присъда по ВНОХД №
880/18 г. на ОС-Варна ( НОХД № 173/2015г. на PC Провадия).
Независимо от тежестта на обвинението по чл.
чл.195,ал.1,т.3,4 и т.5 вр. с чл.194,ал.1 НК, ищецът е бил с мярка за
неотклонение - „парична гаранция, която е отменена с първоначално постановената
оправдателна присъда от 15.01.2015г. на PC Провадия по НОХД №100/2012 год. За
тази мярка за неотклонение твърди, че обективно не е ограничила или нарушила по
никакъв начин правата и свободите му. Не са налице никакви доказателства
мярката за неотклонение по отношение на ищеца да е повлияла в отрицателен
аспект на бита му, на контактите му, на статуса му.
В съдебно заседание ответника редовно
призован представлява се от прокурор в Окръжена прокуратура гр.Варна, който
поддържа отговора оспорва иска. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства
взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 09.01.2011 год. ищеца е бил привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 2003/2011 год. по описа на РУ МВР гр.Провадия, като му е
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.З, 4 и
5, вр.чл.194, ал.1 от НК.
В особенната част на НК за това престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 до 10 години.
В стадия на досъдебното производство спрямо ищеца е взета
мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 2000 лева.
В РС-Провадия е внесен обвинителен акт и е образувано
НОХД № 100/2012 год. по описа на РС-Провадия,
освен против ищеца още против още три бица.
С Присъда № 1/15.01.2015 год, НОХД № 100/2014 год. по
описа на РС-Провадия, ищеца е признат за невинен и оправдан по така повдигнатото
му обвинение. По това дело сапроведени осем заседание през не повоче от месец,
изключение прави срока на съдебната ваканция.
Присъдата на пърноинстанциония съд е отменена с Решение №
155/28.05.2015 год. по ВНОХД № 405/2015 год. по описа на ОС Варна.
Делото е върнато на ново разглеждане от РС-Провадиа, в
който е съд е образувано НОХД № 173/2015 год. по описа на РС-Провадия.
С Присъда № 10/12.04.2018 год, НОХД № 173/2015 год. по
описа на РС-Провадия, ищеца е признат за невинен и оправдан по така повдигнатото
му обвинение. Присъдата на пълноинстанциония съд е потвърдена с Решение №
288/12.11.2018 год. по ВНОХД № 880/2018г. по описа на ОС Варна. Присъдата е
влязла в сила на 12.11.2018 год.
При второто разглеждане на делото са проведени общо
деветзаседания през непродължителен период от време. С определение постановено
в съдебно заседание на 12.04.2018 год. на ищеца е отменена мярката за
неотклонение парична гарпанция в размер на 2 000 лева.
Основния мотив да бъде признат за невиновен ищеца и е
оправдан, които е изложил съдът, че против този подсъдим съществуват улики
събрани със спецзиални разузнавателни средства, които не са достатъчни за
постановяване на осъдителна присъда чл. 177, ал. 1 от НПК
Ищеца е със обремено съдебно минало,
като е осъждан с млазли в сила присъди по НОХД № 621/2006 год. на РС-Провадия и
НОХД № 101/2008 год. на РС-Провадия.
По делото е разпитан свидетел, от
показанията на на които съдът установи, че е в приятелски отношения с ищеца.
Познавал го като весел, свестен. Свидетеля твръди чу ищеца е бил набеден, че с
някакви негови приятели в някаква къща взели с злато. Твръди, че майка му като
разбрала за това и било много зле.
Неговите близки били много притеснени. Ищеца
като цяло се променл след тази случка, понеже с приятелката му имали
големи търкания покрай делото и то време продължило доста време. Искали са да
ходят с приятелката си да работят в чужбина, в Англия, но това дело е било
причината това да не случи. По-късно след година са се разделили с приятелката
си. Причината за раздялата им, че ищеца не можел да замине за чужбина. Ищеца
станал затворен. След оправдателната присъда някак си радвал, но не бил същия
като преди. Притеснявал и от развоя на събитията.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира
изцяло. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е частично основателен и
доказан.
Предявен е осъдителен иск е с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищеца претендира да му бъде присъдено обезщетение
за причинените неимуществени вреди незаконно обвинение, представляващи претърпени
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата
дължи обезщетение за всички причинените неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
В настоящия случай обвинението е
незаконно, тъй като наказателното производството против ищеца, по повдигнато
обвинение за извършено умишлено престъпление е признат за невиновен и оправдан,
тъй като деянието на ищеца не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
С влизане в сила на съдебен акт,
влязъл в законна сила, с който ищеца е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото обвинение, обуславя незаконността на обвинението.
В разглеждания случай против ищеца е
повдигнато обвинение за престъпление тежко умишлено престапление, за което в
особенната част на НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
десет години.
От обективна страна са налице
елементите на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ подигнато обвинение
против ищеца, по което е признат за невиновен и оправдан, поради недоказаност
на обвинението с надлежен съдебен акт.
По отношение на размер на
обзещетението. Претендираното от ищеца обезщетение е в размер на 40 000 лева.
Наказателно производство и
установената идентичността на субекта против, когото е водено делото в лицето
на ищеца установява активната материалноправна легитимация на ищеца.
Разследването е извършвано под прякото
ръководство и контрол на Районна прокуратура гр.Провадия, поради и което Прокуратурата като единна система е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ.
На обезщетение на
основание чл. 2, ал. 1, т.3 пр. 1 от ЗОДОВ подлежат
всички преки и непосредствени вредите, претърпени от ищеца в резултат на
незаконното обвинение. Размерът на обезщетението се определя от съда по реда на
чл.52 от ЗЗД т.е. съобразно принципа „по справедливост”.
Съгласно задължителната
съдебна практика в Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС - Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Правно релевантни обстоятелства влиящи
на размера на обезщетение, са срокът на извършеното разследване - което е
продължило повече от 8 години, което е сравнително дълъг, от повдигане на
обвинение до постановяване на окончателен съдебен акт. Повдигнатото обвинение е
за тежко умишлено престапление, за което е предвижда наказание лишаване от
свобода.
Безспорно е доказано, че ищеца е
приживял душевни страдания, притеснения, безпокойство относно повдигнатото му
обвинение, което неминуемо е довело до душевни болки и страдания, последица от
незаконното обвинение. За интезитетът на тези болки и страдание даказателства не
са събрани. Причинените болки от неказонното обвинение не е засегнало личността
и достойнството на ищеца, в сравнително голяма степен. Ищеца и преди това е
дело е бил осъждан на два пъти за за извършение престъпения от общ храктер.
Обстоятелства, които намяляват размер на това обезщетение
е обремененото съдебно минало на ищеца, мотивите за постановяване на
оправдателната присъда /чл.
177, ал. 1 от НПК/.
При определянето на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът предвид всички обстоятелства за определеяне на
радзмера на неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение е справедливо
да присъди сумата от 1500 лева.
Тези обстоятелства следва да бъдат
взети предвид, като фактити увеличаващи размер на обезщетението.
Така изложените обстоятелства
мотивират съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди сумата от 1 500
лева, представляващи приживени от ищеца болки и страдания вследствие на незаконното
обвинение, като при определяне размера на обезщетението, съдът следва да вземе
предвид изложените по-горе обстоятелства. Така определения размер е справедлив.
В останалата част искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв.
По отношение на разноските по делото.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
съразмерно с уважената част от исковете ответника Прокуратурата на Р.България, дължи
заплащане на разноските по делото, сторени от ищеца в размер на 345 лева, от които 10 лева държавна такса и
335 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.7 ал.2 т.2 от НМАВ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.С. бул.”В.” № . представлявана от главния прокурор С.С.Ц., на основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ НА Я.М.В.
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат К.К. ***, съдебен адрес:***, СУМАТА В размер на 1 500 лв. /хиляда и петстатин лева/, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение по
ДП № 2003/2011год. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна и по НОХД
№ 173/2015 год. по описа на PC Провадия и ВНОХД № 880/2018г. по описа на ОС
Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда от 12.11.2018 год. до окончателното й
изплащане .
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения
иск с основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Я.М.В.
против ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за сумата над 1 500 лева до претендирания размер от 40 000
лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди незаконното
обвинение по ДП № 2003/2011год. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР
гр.Варна и по НОХД № 173/2015 год. по описа на PC Провадия и ВНОХД № 880/2018г.
по описа на ОС Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда т.е. 12.11.2018 год. до окончателното
й изплащане .
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да ЗАПЛАТИ на Я.М.В. направените по делото разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 345 лева.
Решението подлежи на
обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна
жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: