№ 547
гр. Перник, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20241720105467 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Д. П. Р., ЕГН **********, с адрес: ****************** чрез адв. Л. Б., срещу
„Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. София, р-н Лозенец ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, с която е предявен иск
по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде прогласена
нищожността на Договор за потребителски кредит от *********, поради
противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.26, ал.1, предл. 1
от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.9 от ЗПК и чл.10, ал.1 от ЗПК,
чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.143, ал.1 и ал.2, т.19, вр. чл.146 от ЗЗП.
Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „Ти Би Ай Банк" ЕАД чрез
ю.к. Р. са подали отговор на исковата молба, в който са заявили становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. В отговора твърдят, че
процесния договор за кредит не противоречи на закона, в него ясно и точно е
разписана методиката за изчисляване на ГПР, който е съобразен със закона. По
1
подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли
предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. Б., която
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът „Ти Би Ай Банк" ЕАД в съдебно заседание не се
представлява и не взема становище по иска.
По допустимостта:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице и
при наличието на правен интерес, поради което са проецсуално допустими.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и видно от приложения и неоспорен
Договор за потребителски кредит от *********, на ********* между ищеца и
ответникът е сключен договор за потребителски кредит *******, по силата на
който ответникът се задължава да предостави на ищцата кредит в размер на
15000,00 лева, който се е задължил да върне в срок до 05.11.2027 г., с общ
размер на застрахователната премия от 7169,36 лева, в която е включена
застраховка „Банк пакет 3 сметка“ на стойност от 599,42 лева и „Банк пакет 3
кредит +сметка“ на стойност от 6569,94 лева, общ размер на кредита от
22169,36 лева, при годишен лихвен процент от 30,39 %, годишен размер на
разходите от 34,55 %. В чл.10 от Договора е посочено, че се дължи обща сума
от потребителя в размер на 43353,60 лева.
От изслушаната приета и неоспорена от страните съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице В. М. се установява, че процесният
Договор за потребителски кредит е изготвен с шрифт „Arial“, с размер на
шрифта – 12, и в договора няма текст, който да е с размер по-малък от 12,
От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза се
установява, че на ********* при ответника е осчетоводено усвояване на
кредит от ищцата за сумата в размер на 22169,36 лева, която е осчетоводена
като постъпила по разплащателна сметка № ******************, с титуляр Д.
П. Р., от които: усвояване на кредит в размер на 7169,36 лева - за заплащане на
2
застрахователна премия, платена сума от 233,28 лева, представляваща
просрочена лихва по редовни главници към 15.10.2022 г. по кредитна сделка
№ ********, платена сума от 191,66 лева, представляваща просрочена
главница към 15.10.2022 г., по кредитна сделка № ********, платена сума от
3,54 лева - лихва по кредитна сделка № ********, платена сума от 7002,00
лева на „ТИ БИ АЙ БАНК ” ЕАД, представляваща рефинансиране на договор
№ ********. Вещото лице е установило, че с отпуснатия на ищцата кредит е
платена и сумата от 1,00 лева, представляваща вътрешнобанков превод, като
сумата от 7568,00 лева, е изплатена в брой на каса на ищцата. Вещото лице е
установило, че в главницата по кредита на стойност от 22169,36 лева, съгласно
погасителния план, е включена сумата от 15000,00 лева - кредит за общо
ползване, и сумата 7169.36 лева - общ размер на застрахователна премия, като
при формиране на ГПР по процесния договор от 34,55 %, главницата е взета
предвид в размер на 22169,36 лева. От експертизата се установява, че при
изчисляване на ГПР, са взети предвид следните допускания: договорът за
паричен заем е валиден за посочения в него срок; всяка от страните изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно няма да се начисляват разходи за
събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение, при което при
параметрите на процесния договор - размер на кредита от 22169.36 лева, срок
на кредита 60 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 722,56 лева, с
годишен лихвен процент 30,39 %, вещото лице е изчислило, че годишния
процент на разходите по кредита е размер на 34.55 %. Вещото лице е
изчислило също така, в случай, че при изчисляване на ГПР се вземат следните
параметри: размер на кредита от 15000,00 лева, срок на кредита 60 броя
месечни вноски, при годишен лихвен процент 30,39 %, и застрахователната
премия в размер на 7169,36 лева се включи като разход, вещото лице е
изчислило, че годишния процент на разходите по кредита е в размер на 68,95
%.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна,
съдът намира следното:
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора за
потребителски кредит, е действала извън рамките на своята професионална
дейност. Ответникът – „Ти Би Ай Банк" ЕАД е Банка по смисъла начл.2, ал.1,
т.1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго
3
финансиране за своя сметка и на собствен риск. От тук и следва извода, че
страните по процесния договор за потребителски кредит имат качеството,
съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл.10, ал.1, ал.11,
ал.1, т.17-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
Ищецът основава претенцията си за нищожност на договора за паричен
заем на неспазването на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр. чл.11,
ал.1, т.10 и т.9 от ЗПК и чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК,
чл.143, ал.1 и ал.2, т.19, вр. чл.146 от ЗЗП.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че годишният лихвен
процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Разпоредбата на § 1, т.1 от ПЗР на ЗПК регламентира, че общи разходи
по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, и изрично повелява, че общият разход по кредита за
4
потребителя не включва нотариалните такси. Годишният процент на разходите
се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на
потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по
договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя,
пряко свързани с кредитното правоотношение.
Чл.10, ал.1 от ЗПК, императивно регламентира, че договорът за
потребителски кредит трябва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. За да
отговаря на императивното изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК, то клаузата от
процесния договор, в която е уговорен между страните ГПР, то същата следва
да съдържа конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които се
включват при неговото изчисление.
Видно от съдържанието на процесния, в същия е отразено само
процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети
предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не е налице
необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР, и по- конкретно –
взета ли е предвид при определянето му уговорената застрахователна премия.
От приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза се
установява по безспорен начин, че ако при изчисляване на ГПР се включат:
размера на кредита от 15000,00 лева, срока на кредита от 60 броя месечни
вноски, при годишен лихвен процент 30,39 %, и застрахователната премия от
7169,36 лева се включи като разход при неговото изчисляване, то годишния
процент на разходите по кредита би бил в размер на 68,95 %. Към датата на
сключване на процесния договор – *********, законната лихва за забава е в
размер на 10 %, поради което и максимално допустимия от закона размер на
ГПР е от 50 %, поради което и ГПР от 68,95 %, значително надвишава
законово допустимия размер на ГПР.
Липсата на яснота в договора за потребителски кредит за начина на
формиране на годишния процент на разходите, представлява неизпълнение на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от
ЗПК, води до недействителност на целия договор за потребителски кредит.
След като не е включен размера на застрахователната премия при
5
изчисляване на ГПР, то по този начин се получава общ размер на ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава. При
това положение и следва извода, че е нарушено изискването на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му, и каква е общата стойност на кредита. Поетото от ищеца, в
качеството му на потребител по договора задължение за заплащане на
допълнителни разходи е довело до съществено оскъпяване на предоставения
му кредит. Това задължение по естеството си представлява скрита лихва,
водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.
Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет
предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в договора за заем
ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, е императивна по своя характер, в
защита на обществения интерес, и цели потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за
него. В случая обаче, предвиденото в договора за заем допълнително плащане
на застрахователна премия, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК
относно максималния размер на ГПР.
Договорката за заплащане на застрахователна премия, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, като води и до значително неравновесие
между правата и задълженията на потребител и кредитор, поради което
същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
От изложеното следва, че при сключване на процесния договор за
потребителски кредит, не е спазена императивната разпоредба на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, поради което същият на основание чл.22 от ЗПК е изцяло
нищожен. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за спазване на всички императивни изисквания на ЗПК, и
достатъчна яснота за потребителя за крайната дължима сума по договора,
поради което и искът за прогласяване нищожността на процесния договор е
основателен, е следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените разноски, за
което е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно
представения списък ищцата е направила разноски за заплатено адвокатско
6
възнаграждение от 3000,00 лева, държавна такса в размер на 886,97 лева,
депозити за вещи лица 480,00 лева. Ответникът в отговора на исковата молба
е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което следва да
бъде разгледано от съда.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, като
взе предвид защитавания материален интерес, и като взе предвид обема на
извършената от адв. Б. защита, която е предявила иска, основан на правни
доводи, явяването и в три проведени по делото открити съдебни заседание, в
две от които са изслушани изготвените по делото съдебни експертизи, намира
възражението за основателно. Материалният интерес на предявения иск е от
22169,36 лева и съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, обосновава минимален размер на
дължимо адвокатско възнаграждение от 2395,24 лева. Ищцата е заплатила
такова от 3000,00 лева, което надвишава от една страна размера на минимално
дължимото адвокатско възнаграждение, но от друга страна съгласно
задължителната практика на СЕС – решение на СЕС по дело С-438/2022,
разпоредбите на Наредбата не са императивно обвързващи съда. Доколкото се
касае за защита по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв, за определянето на справедлив
размер, с оглед фактическата и правна сложност на спора и пропорционален
на материалния интерес от осъществяваната защита, без придържане към
минимумите по Наредбата, не е необходимо изрично възражение на
противната страна за прекомерност, противопоставено по реда на чл.78, ал.5
от ГПК. В случая, обаче такова е направено от ответника по делото. Съдът
като взе предвид основанията за предявяване на иска, и предпоставя защита,
основана единствено на правни, а не и на фактически доводи, както и с оглед
вида и съдържанието на осъществената от адвокат Б. защита – предявяване на
иска и представителство на страната в три открити съдебни заседания, в
първото от които е обявен за окончателен проекто – доклада, като е
предоставена възможност на вещите лица да изготвят експертизата, второто, в
което е изслушана съдебно – техническата експертиза, а допуснатата съдебно
– икономическа експертиза към този момент не е била изготвена, което е
наложило делото да бъде отложено за следващо открито съдебно заседание, в
което е била изслушана и приета, липсата на настъпили отклонения от
нормалното развитие на съдопроизводството, настоящият състав намира
7
припадащият се според Наредбата минимален размер за значително завишен и
определя за справедлив и кореспондиращ на положения труд размер на
адвокатско възнаграждение от 2000,00 лева, който следва да бъде присъден на
ищцовата страна.
С оглед изхода на делото и доказателствата за извършени разходи по
делото от ищцата, то върху ответната страна следва да бъдат възложени
сторените от нея разноски в общ размер на 3366,97 лева, представляващи
разноски за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждения на вещи лица.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4, вр. Чл.21, ал.1 от ЗПК,
Договор за потребителски кредит от *********, сключен на *********
между Д. П. Р., ЕГН **********, с адрес: ****************** и „Ти Би Ай
Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София,
р-н Лозенец ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Ти Би Ай Банк" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец
ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Р., ЕГН **********, с
адрес: ******************, сумата от 3366,97 лева, представляваща
заплатени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждения на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8