№ 4319
гр. Варна, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502709 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх.
№40081/27.10.2021г. на „ЛКС Пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ №21, офис 2 срещу определение
№6582/21.10.2021г., постановено по частно гр. дело №20213110115168/2021г. по описа на
Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по
подсъдност на Окръжен съд – Варна на основание чл.118, ал.2 от ГПК.
В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Излага се, че предявения иск с правно основание чл.179, ал.3 от ЗЗД за
обявяване за недействително даденото от „Алианц Банк България“ АД нотариално заверено
съгласие за частично заличаване на договорна ипотека е неоценям. Тази хипотеза е различна
от иск за заличаване на ипотечното право от ипотекарния длъжник или от иска за
недействителност на ипотечния акт, които са оценяеми. Аргументира се, че в случая се
защитава интерес на трето лице, което е заплатило чужд дълг и по този начин се е
суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, а не на ипотекарния длъжник. Поради
тези причини оценката на бъдещия иск не може да бъде сумата, за която е учредена
ипотеката. Бъдещото решение няма да установи със сила на присъдено нещо съществуване
на вземане и неговия размер, а само ще възстанови правното положение, което е било преди
съгласието за заличаване на ипотеката.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени
обжалвания акт и да постанови друго такова, с което да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по молбата за обезпечение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК, от надлежна страна и
при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по частно гр. дело №20213110115168/2021г. по описа на Варненски
районен съд е образувано по молба с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК за допускане на
обезпечение в полза на „ЛКС Пропъртис“ ЕООД срещу „Алианц Банк България“ АД, ПЛ. Д.
З. и „Вито – Супер – Диян Вълчев“ ЕООД на бъдещия иск с правно основание чл.179, ал.3
от ЗЗД за обявяване за недействително даденото от „Алианц Банк България“ АД нотариално
заверено съгласие вх. рег. №271/17.01.2020г., дв. Вх.рег №217/17.01.2020г., акт №145, том 1
на Службата по вписванията – Добрич за частично заличаване на договорна ипотека,
учредена с нотариален акт вх. рег. №5450/26.03.2007г., акт №58, том 11, дело №2149/2007г.
върху имот с идентификатор №72624.623.525.1.76, находящ се в гр. Добрич, бул. „25 –ти
септември“ №17-19, ет.0, с площ 1497 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение 1-во с
площ от 32.62 кв.м, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата с
идентификатор №72624.623.525.1 и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор
№72624.623.525.1 чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху процесния имот на
основание чл.397, ал.1, т.1 от ГПК.
В исковата молба са наведени твърдения, че бъдещият ищец е имал правен интерес да
погаси със сумата от 100000.00лв., част от дълга на С.И.С. към „Алианц Банк България“ АД
по договор за кредит №22511/22.03.2007г. С погасяването се е суброгирал в правата на
банката, поради което има право да ползва обезпеченията дадени за това задължение, в това
число и ипотеката върху имот с идентификатор №72624.623.525.1.76. Въпреки, че банката е
знаела за кредиторовото качество на бъдещия ищец в нарушение на чл.179, ал.1 от ЗЗД без
неговото съгласие е направила изявление за заличаване на процесната договорна ипотека.
Изложеното е предпоставило правният интерес от предявяване на иск за недействителност
на съгласието, поради противоречие със посочената законова норма.
При така очертания предмет на бъдещия иск досежно родовата компетентност
въззивният съд съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 от ГПК молбата за обезпечение на бъдещ иск
се подава до родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по
местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
Родовата компетентност съответно се определя по правилата на чл.103 от ГПК и
чл.104 от ГПК.
За да бъде определена родовата подсъдност следва да бъде изследван въпроса дали
заявеният бъдещ иск е оценяем или неоценяем, и съответно ако е оценяем, каква е неговата
цена.
2
Според чл.68 от ГПК паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.
Разграничителният критерий зали един иск е оценяем или не е възможността да бъде
направена оценка, с оглед естеството на неговия предмет, т.е. дали този предмет е
имуществено право, което е оценимо в пари, или е неоценимо в пари /неимуществено/.
В случая с оглед наведените твърдения и формулиран петитум бъдещият иск черпи
своето правно основание в нормата на чл.179, ал.3, изр.2 от ЗЗД да бъде обявен за
недействителен актът /съгласието на банката за заличаване на договорната ипотека,
подробно индивидуализирана по горе в мотивите.
Съгласието на банката за заличаване на договорната ипотека принципно
представлява едностранно волеизявление, поради което на основание чл.44 от ЗЗД се
подчинява на всички правила относно договорите, в това число и да не страда от пороци
водещи до нищожност или унищожаемост.
Уважаването на предявения иск да бъде прогласено за недействително
волеизявлението за заличаване на ипотеката ще предпостави новото й вписване. Правните
последици от неговата основателност е установяване съществуването на ипотечно право по
заличената ипотека за напред.
Ипотечното право е имуществено право и е оценимо в пари.
Константна е практиката формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК , изразена в
определения: № 44 от 15.01.2010 г., по ч. гр. д. № 725/2009 г. на ІV г. о.; № 291 от 22.06.2016
г., по ч. гр. д. № 2494/16 г. на ІV г. о.; № 15 от 16.01.2015 г., по ч. т. д. № 3456/2014 г. на ІІ т.
о.; № 301/12.07.2016 г., по ч. т. д. № 981/2016 г. на І т. о., № 379 от 24.07.2017 г., по ч. т. д. №
1470/2017 г. на І т. о., че искът за отричане на съществуването на ипотечното право е
оценяем. Неговата цена се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 71, ал. 2 ГПК, независимо от съществуването и
размера на самото обезпечено с ипотеката вземане.
По аргумент от горното цената на настоящият бъдещ иск ще се определи от
данъчната оценка на недвижимия имот - предмет на процесната ипотека.
Съгласно нормата на чл.390, ал.2 от ГПК при искове, при които родовата
компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижимия имот,
компетентен е окръжният съд по местонахождение на имота, независимо от цената на иска.
Следователно родово компетентен да разгледа молбата за обезпечение на бъдещия
иск е окръжния съд.
По изложените съображения са били налице предпоставките за прекратяване на
делото пред районния съд и изпращането му по подсъдност. Това обуславя потвърждаване
на обжалвания първоинстанционен акт.
Водим от горното и на основание чл. 274 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №6582/21.10.2021г., постановено по частно гр. дело
№20213110115168/2021г. по описа на Варненски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страната пред Върховен касационен съд.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за образуване и
разпределение на зам. председателя на Търговско отделение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4