Р Е Ш Е Н И Е
18.11.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
15.11. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1445 2019
дело № по описа за г.
„Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
представлявано от Димитър Бончев, е предявило срещу Е.Г.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 1208, 12 лв. – главница по
договор за потребителски заем CASH-10553524 от 20.01.2014 г.; 925, 38 лв. –
договорна лихва за периода 27.06.2014 г. – 23.01.2015 г.; 877, 88 лева – лихва
за забава за периода от 28.06.2014 г. (датата, на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД се е намирало с ответника в договорни
правоотношения, тъй като по силата на договор за потребителски заем
CASH-10553524 от
20.01.2014 г. е отпуснал на Е.Г.К. заем в размер на 1500 лв. Погасителните
вноски, които заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя, включват
изплащане на главницата ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и опредЕ.добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя. Общата стойност на плащанията по заема е договорена в размер на
3536 лв., поради което договорната лихва е уговорена от страните в размер на
2036 лв. Заемателят се е задължил да върне сумата по заема в срок до 23.01.2015
г., на 52 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от които по 68 лв.
Срокът на договора е изтекъл на 23.01.2015 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Ответникът не е изпълнил част от
задължението си. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1450 лв. и
с нея са погасени на основание чл.76, ал.2 ЗЗД, както следва: договорна лихва -
1158, 12 лв., главница - 291, 88 лв.
Съгласно Общите условия към договора за
потребителски заем, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
заемателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода
от 28.06.2014 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 925, 38 лева, представляващи съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна
вноска.
На 13.01.2015 г. всички вземания по договора
били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД – цедент, на „Микро
кредит" АД – цесионер; от своя страна на 16.01.2015 г. „Микро кредит"
АД е сключил с ищеца рамков договор за цесия, с който с анекс №2 от 08.04.2016
г. прехвърлил в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД вземането,
произтичащо от договор за потребителски заем CASH-10553524 от 20.01.2014 г.,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.
На длъжника били
изпратени уведомления за извършените цесии от цедентите по тях /посредством
упълномощаване на цесионерите/, които не са получени поради отсъствие на
ответника. С исковата молба са депозирани уведомления за извършените цесии, връчени на ответника с останалите
приложения.
За защита на
интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 756/2019 г. по описа на ДРС и е
издадена заповед за изпълнение за посочените суми. Впоследствие получил
указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебното заседание Е.Г.К. се явява лично и заявява, че дължи
претендираните суми, но поради финансови затруднения е спряла погасителните вноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е представил и са приети като
доказателства: копие от договор за кредит с номер CASH-10553524 от 20.01.2014 г. и погасителен план към него, сключен от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ответника с общ
размер на кредита 1500 лв., 52 погасителни вноски, последната от които на 23.01.2015 г., ГПР 599, 74% и ГЛП 204, 36% /в графа «удостоверяване на изпълнението» Е.Г.К. е положила подпис в уверение на
получаването на сумата по кредита/; договор за цесия от 13.01.2015 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/ и „Микро кредит" АД – цесионер, в предмета на който е включено
и процесното вземане, видно от приложението към договора; рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. между
„Микро кредит"
АД /цедент/ и ищеца – цесионер, и анекс №2
от 08.04.2016 г. към договора, в
предмета на който е включено и процесното вземане, видно от приложението към анекса; пълномощно от „Микро кредит" АД за уведомяване от ищеца на длъжниците за цесията; уведомление до ответника
за извършената цесия.
Приложено е ч.гр.д. № 756/2019 г. по описа на ДРС, по което са представени
доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска.
Съобразно установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането на ищеца
срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 756/2019 г. по описа на ДРС. Ищецът следва да докаже съществуването на
вземането в полза на първоначалния кредитор – сключването на договора за
кредит, предаването на сумата по него, поемането на задължение от ответника да
върне посочената в договора сума; сключването на договора за цесия.
По
делото не
е спорно сключването
на 20.01.2014 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Е.Г.К. на договор за кредит с номер CASH-10553524. С подписването му кредитополучателят е декларирал получаване на сумата,
предмет на кредита. Поради това по делото е установено и получаването на сумата
по кредита от ответника. Договорът за заем е реален – счита се
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя.
Видно от чл.2 от общите условия по договора, в размера на месечните погасителни
вноски се включва и надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване
на заема и опредЕ.добавка, съставляваща печалбата на заемодателя.
Към датата на сключване на
договора за кредит не е съществувало законово изискване относно размера на шрифта, въведено с чл.10, ал.1 от ЗПК (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), както и ограниченията относно годишния процент на разходите по
кредита, въведени с новите ал.4, 5 и 6 на чл.19 ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г.). Съгласно пар.13 от ПЗР на ЗИД на ЗПК (ДВ, бр.35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г.), посочените разпоредби не се прилагат за
договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.
Изискването на
чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В
конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно
неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата
молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и
приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Цесията легитимира ищеца като
носител на претендираното вземане.
Не е обявявана
предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Ответницата не оспорва и
обстоятелството, че е спряла плащането на дължимите месечни вноски на
28.06.2014 г., като е погасила общо сумата 1450 лв. За периода след 28.06.2014 г.
– тя дължи съгласно чл.4 от общите условия по договора обезщетение за забава върху
непогасената главница, като не е оспорила неговия размер.
С оглед изложеното съдът намира, че
паричното задължение – 1208, 12 лв. – главница по договор за потребителски заем CASH-10553524 от 20.01.2014 г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 925, 38 лв. –
договорна лихва за периода 27.06.2014 г. – 23.01.2015 г.; 877, 88 лева – лихва
за забава за периода от 28.06.2014 г. (датата, на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда, съществува и ответницата дължи неговото плащане. Поради това предявеният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца разноски по водене на
делото в размер на 209, 77 лв. – 89, 77 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 756/2019 г. по описа на ДРС в
размер на 110, 23 лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Елена Г.К.,
ЕГН **********, че съществува
вземане на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за сумите: 1208, 12 лв.
– главница по договор за потребителски заем CASH-10553524 от 20.01.2014 г., ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 925, 38 лв. – договорна лихва
за периода 27.06.2014 г. – 23.01.2015 г.; 877, 88 лева – лихва за забава за
периода от 28.06.2014 г. (датата, на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
ОСЪЖДА Елена Г.К., ЕГН **********, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 209, 77 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 756/2019 г. по описа на ДнРС в размер на 110, 23 лв.
Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, в „Обединена българска банка” АД.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: