РЕШЕНИЕ
№ 2964
гр. Варна, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110105546 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр. В. срещу Д. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр.В., с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за:
ПРЕДОСТАВЯНЕ родителските права върху малолетното дете Н.Н.А., родено на
**** год., на неговата майка;
ОПРЕДЕЛЯНЕ местоживеенето на детето Н.Н.А., родено на **** год. при неговата
майка Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В.;
ОПРЕДЕЛЯНЕ режим на лични отношения на детето Н.Н.А. с бащата;
ОСЪЖДАНЕ бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето Н.Н.А. чрез
неговата майка и законен представител ежемесечно издръжка в размер на 300.00 /триста/
лева, платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата
молба, по банков път.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са се запознали през 2022г.
През юли 2024 година Д. Г. му съобщила, че ще става баща. Ищецът й предложил да
заживеят заедно, тя само правила физиономии. Започнали и лъжите, че днес ще се пренесат,
утре ще е и така до деня на раждането на дъщеря им.
Твърди се, че на 15 март ответницата със сина си Д. на 7 години, се преместили да
живеят при ищеца. На същия Д. Г. получила контракции и родила дъщеря им Н.А..
Ищецът излага, че в момента, в който се прибрали от болницата започнали
скандалите. Всеки ден ответницата намирала начин да обижда всички, да крещи, да изпада в
истерии. За нея всички били боклуци, идиоти, изроди ... Не се позволявало на бащата да
взема дъщеря си, нямал право да я пипне дори. След пореден скандал, ответницата се
изнесла с децата. От тогава ищецът твърди, че не я е чувал и виждал.
В исковата молба се излага, че малолетната Н.Н.А. се отглежда изцяло от своята
майка, бащата изпратил с превод 300 лева издръжка за детето. Сочи, че работи по трудов
1
договор към А. ЕООД, живее в съсобствена с брат си къща. Давайки си сметка за ниската
възраст на дъщеря си, счита че майката е по-подходяща да упражнява родителските права
спрямо детето.
Предвид изложеното предявява иск пред съда.
В срока за отговор ответницата оспорва фактическите твърдения на ищцата.
Излага, че дъщеря им Н.А. се родила на **** г. и получила това име заради своя баща, в
резултат на което той изобщо се съгласил да ги прибере у дома след изписването от
болницата. Въпреки това, новия живот му понесъл твърде за кратко, тъй като все пак
изгонил ответницата от дома си на 05.04.2025 г. Счита издръжката заявена от ищеца като
изключително занижена спрямо възможностите му и нуждите на новороденото дете. Счита,
че заявеният режим на лични контакти е напълно необосновано разширен и неудачен. Не
оспорва останалите искове. Предявява искане по чл.127 от СК, както и за осъждане бащата
да заплаща издръжка в размер на 400 лв.
ДСП Варна представя соц. доклад, изразява становище, че на бащата следва да му се
определи режим на личен контакт, съобразен с възрастта на детето, а издръжката съобразена
и с неговите потребности и финансови възможности на родителите.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на
акт № ****г. детето Н.Н.А. е родено на ****г. от майка Д. Г. Г. и баща Н. Н. А..
Видно от удостоверение за раждане №****, Д. Г. е майка на Д.Р.Р., роден на **** ., а
баща е Р.Р..
Във връзка с доходите на родителите са представени декларация за материално и
имотно и семейно положение.
Видно от удостоверение №2/17.07.25 г. от А.ЕООД, Н. А. в периода 2025-06-2024-07
е получил общ брутен доход от 12688,80 лв.
Видно от нот.акт № **, том **, рег. № ****, дело № 224/2016г. за покупко-продажба
на недвижим имот, Н. А. и А.А. са закупили при равни квоти недвижим имот в землището
на гр.В. с площ от 599 кв.м.,ведно с вилна сграда с идентификатор ****.2165.2, като
продавачите запазват за П.В. и Р.Г. право на безвъзмездно ползване до края на живота им
заедно и поотделно.
От показанията на разпитания по делото като свидетел по искане на ищеца П.В.,
майка на ищеца и баба на детето се установява, че родителите са разделени от 05.04.2025г.,
като са живели заедно от раждането на детето до тази дата. Майката отказва да дава детето
на бащата. Бащата работи от 08.00 ч.до 17.00 ч.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел по искане на ответницата
С.С., нейна майка, се установява, когато наближило родителите да измислят име за детето се
скарали ужасно. Заплашили дъщеря й, че ако се прибере вкъщи ще разглобят кошарата и ще
я върнат. Майката се съгласила да кръсти детето на фамилията. След връщането в дома на
ищеца, казвала, че й се месят. От напускането на дома, Н. А. не е виждал детето. Съдът не
кредитира показанията на тази свидетелка относно полаганите от бащата грижи към детето,
тъй като същата е заинтересована и предубедена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат
решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се
разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Критериите, от които следва да се ръководи съдът в
производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
2
определяне на понятието "най-добър интерес на детето" е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Между страните не се спори, че живеят разделени, както и че детето се отглежда от
майката Д. Г..Така на практика с предявения иск по чл.127, ал.2 от СК майката търси да
закрепи юридически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по
безспорен начин се установява, че родителските права спрямо детето се упражняват и
непосредствените грижи за него се полагат само от майката. Предмет на настоящото
производство е само проверката дали това положение съответства на най–добрия интерес на
детето. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата
и спокойна среда в която живее детето Н.. Съдът се съобразява както с изложеното от ДСП
гр. Варна, желанието на родителите, така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и приема, че
възпитателските качества на майката, полагани до момента от нея и нейните родителски
грижи, както и заявеното от майката желание да се грижи за детето налагат уважаването на
иска и определяне местоживеенето на детето при майката, като последица от това е и
упражняването родителските права от майката.
В съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК,
съдът следва да определи и режим на лични отношения на бащата с детето.
Бащата, ищец в настоящото производство иска определяне на по-детайлен режим,
включващ и регламентирани дени през седмицата, извън определен режим в съботния и
неделен ден. Но при решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя,
при когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на
детето и особеностите на конкретния случай.
При съобразяване възрастта на детето Н., което следва да изгради здрава
емоционална връзка с бащата, като познава същия и го възприема като родител, предвид и
изразеното от ДСП Варна становище, следва да бъде определен режим на лични отношения.
Съдът съобразява както интересите на детето, така и изминалия кратък период от раждането
му и възможността и необходимостта от своевременна и регулярна връзка между бащата и
детето, която не следва да се прекъсва, поради което определя следния режим на лични
отношения:
-до навършване на 3-годишната му възраст – всяка четна седмица, отчитайки от
началото на календарната година, като четна седмица, от 10.00ч. до 17.00 часа на съботния и
неделния ден, без преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на майката по
местоживеене, Коледа-25 декември, Нова година 1 януари, Великден – неделя, на рождения
ден на детето – 15 март и на рождения ден бащата – 26 март – в часовете от 10.00ч. до
13.00ч. , като взема и връща детето от дома по местоживеене;
-след навършване на 3-годишната му възраст, бащата да взема детето от дома на
майката по местоживеене, всяка четна седмица в събота и неделя от месеца от 10.00ч. в
съботния ден, с преспиване до 18.00ч. в неделния ден, както и всяка година, денят следващ
рождения ден на детето -16 март, и на рождения ден на бащата 26 март от 10.00ч. до 18.00
ч., както и всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с преспиване както на 25, така и
на 26 декември, и неделята на Великден, а всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември
с преспиване както на 1 януари, така и на 2 януари, на 29 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да връща детето в
18.00ч. в дома на майката по местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката
не ползва редовен платен годишен отпуск.
3
По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК за присъждане на издръжка в полза
на малолетното дете:
Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия
издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и
възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба
само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 269,25 лв. Нуждите
на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние,
възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите
потребности.
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се
отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето
Н., на 4 месеца, съдът намира че общата негова издръжка следва да е в размер на 450 лв., от
които майката да осигурява 150 лв., а бащата да заплаща 300 лв. Не се установи детето да
има специални потребности. Бащата не се установи да има задължения към други
низходящи, поради което съдът приема, че би могъл да заплаща издръжка от 300 лева. С
оглед на което и предявеният иск за заплащане на издръжка следва да се уважи за сумата от
300 лева . Предвид ангажираните по делото доказателства, за заплатена от бащата за м.юни
издръжка за сумата от 300 лв. /л.33 от делото/, то следва да се отхвърли иска за заплащане на
издръжка в размер на 400 лв. за периода 04 юни /датата на предявяване на искането от
ответницата/ -30 юни 2025г., както и за горницата над 300 лв. до претендираните 400 лв. за
периода след месец юли 2025г. насетне.
Такси и разноски: На основание Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г. по
тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС разноските остават в тежест на страните
така, както са направени от тях.
Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер на спорна съдебна
администрация и така налага кумулативното произнасяне по всички предвидени в закона
въпроси в интерес на детето. Ето защо нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат
пряко, а разноските остават за страните, както са направени в производството пред първата
инстанция (Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на ВКС;
Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и много други). И в
разпоредбите на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК, и в тези на чл.59, ал.1 и ал.2 от СК, ясно,
еднозначно и императивно е предвидено, че въпросът за издръжката е сред задължителните,
които съдът следва да разреши в производство относно родителските права и мерките за
тяхното упражняване, в интерес на детето. При това положение не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение единствено по иск за издръжката. В този смисъл е и практиката
на ВОС /определене на ВОС по ч.р.д. № 20253100500781 по описа за 2025 година/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, бащата следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, държавна такса от 432 лв.
дължима по присъдената издръжка за бъдеще време.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на детето Н.Н.А., родено на
****г., ЕГН ********** на майката Д. Г. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н.Н.А., родено на ****г., ЕГН **********
при майката Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес гр..В.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Н.Н.А., родено на ****г., ЕГН
********** с бащата Н. Н. А., ЕГН **********, както следва:
-до навършване на 3-годишната му възраст – всяка четна седмица, отчитайки от
началото на календарната година, като четна седмица, от 10.00ч. до 17.00 часа на съботния и
неделния ден, без преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на майката по
местоживеене, Коледа-25 декември, Нова година 1 януари, Великден – неделя, на рождения
ден на детето – 15 март и на рождения ден бащата – 26 март – в часовете от 10.00ч. до
13.00ч. , като взема и връща детето от дома по местоживеене;
- след навършване на 3-годишната му възраст, бащата да взема детето от дома на
майката по местоживеене, всяка четна седмица в събота и неделя от месеца от 10.00ч. в
съботния ден, с преспиване до 18.00ч. в неделния ден, както и всяка година, денят следващ
рождения ден на детето -16 март, и на рождения ден на бащата 26 март от 10.00ч. до 18.00
ч., както и всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с преспиване както на 25, така и
на 26 декември, и неделята на Великден, а всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември
с преспиване както на 1 януари, така и на 2 януари, на 29 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да връща детето в
18.00ч. в дома на майката по местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката
не ползва редовен платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Н. Н. А., ЕГН **********, на осн.чл.143 от СК да заплаща в
полза на детето Н.Н.А., родено на ****г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д. Г. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева),
считано от месец юли 2025г., с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като отхвърля иска за
заплащане на издръжка в размер на 400 лв. за периода 04 юни-30 юни 2025г., както и за
горницата над 300 лв. до претендираните 400 лв. за периода след месец юли 2025г. насетне.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 432 лв. (четиристотин тридесет и два лева), дължима общо по исковете по
чл.143 от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5