№ 1178
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000503129 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 763/22 г. по описа на СГС. С
решение по делото 5028/02.09.24 г. съдът, като е приел, че от момента на излизане на
пешеходец на платното за движение на автомобили (най-ранен момент, в който
пешеходецът е могъл да бъде забелязан от водач, осъществил катастрофа) до мястото
на удара разстоянието е било по-малко от критичната зона и при задействане на
спирачната система, ударът би бил неизбежен, е определил катастрофата като
случайно събитие и на основание функционалната зависимост на отговорността на
застрахователя по риска Гражданска отговорност на автомобилистите, е отхвърлил
исковете, предявени от дъщерята на загиналия пешеходец, основани на разпоредбите
на чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД.
Недоволна от решението е ищцата. Тя утвърждава, че съдът необосновано е
компилирал изводи на вещо лице от първоначална и допълнителна експертиза.
Опровергава виждането, че баща й би могъл да се движи със скорост 11.47 км.ч. (факт,
с който СГС обосновава неизбежността на удара) с обстоятелството, че преди да
навлезе на пътното платно пешеходецът е прескочил мантинела с височина около 80
см. Ударът е станал на отстояние 3 м. от бордюра (мантинелата) и за да се постигне
подобна скорост, е нужен по-дълъг път, за да се реализира ускорение от нулева до
посочената скорост. Предложени са изчисления при вариантност на скоростта на
автомобила и тази на пешеходеца, и при всички случаи ударът е предотвратим.
1
Подчертава се, че доводът на СГС, че липсва отбелязан спирачен път, не само не
изключва отговорността на водача за катастрофата, но е именно в подкрепа на тезата
за закъсняла реакция на водача. Иска се решението да бъде отменено, а исковете –
уважени.
В производството пред САС са приети две новосъздадени доказателства –
осъдителни присъди на СГС и САС, с които водачът, участвал в катастрофата, е
признат за виновен.
САС е отклонил искането за спиране на производството до стабилизиране на
актовете на наказателния съд поради обстоятелството, че третираното от присъдите
престъпление пред гражданския съд се явява граждански деликт, който може да бъде
доказан с помощта на доказателствените средства, регламентирани от ГПК.
Въззиваемото дружество ЗАД Армеец АД оспорва жалбата и пледира
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена
срещу валидно и допустимо първоинстанционно решение. Дължи се произнасяне
относно правилността на обжалвания акт, с оглед доводите за неправилност, наведени
във въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на предмета на проверка и с оглед
доказателствата, събрани в производствата пред двете съдебни инстанции, САС прави
следните изводи:
Не се спори по делото, че катастрофата е станала на 02.09.20 г., към 11.15 ч., в гр.
Нови Искър, на ул. Искърско дефиле, при № 115. Там, на отстояние 3,30 м. от десния
бордюр, при пресичане на необозначено място от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобил м. Тойота, мод. Рав4, ДК № ***, пешеходецът Н. М. бил
блъснат. Въпреки откарването му в болница, заради тежки черепно-мозъчни
увреждаия, още същия ден пострадалият починал. Безспорна е пряката причинна
връзка между катастрофата, травматичните увреждания и леталния изход.
Не се спори, че автомобилът, управляван на 02.09.20 г., участвал в катастрофата, е
застрахован по риска Гражданска отговорност на водачите на автомобили при
ответника ЗАД Армеец АД. Наведени са правоизключващи и правоограничаващи
възражения за отговорността на застрахователя, а именно - твърдение, че ударът е бил
неизбежен поради внезапната поява на пешеходеца на пътното платно и евентуално,
ако първото възражение не се възприеме – се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия във висока степен (същият е бил в алкохолно
опиянине - 2.29 промила алкохол в кръвта и е пресичал не само на необозначено
място, но на забранено такова, ограничено за преминаване с ментинела).
Не се оспорва родството между ищцата и загиналия и обстоятелството, че въпреки
че родителите на ищцата са разведени и тя живее в новото семейство на майка си,
2
същата е имала силна емоционална връзка с баща си, с когото се е срещала и от когото
е била и финансово подпомагана.
На преценка в настоящото производство подлежи противоправността на
поведението на водача и неговата вина.
По делото е представено копие от оглед на местопроизшествието със снимков
албум. От снимките на л. 106 се вижда, че растителността (храсти и дървета,
определени от водача на катастрофиралия автомобил като препятстващи видимостта) е
отдалечена от преграждащата пътя мантинела. От това следва, че за да преодолее
същата, пешеходецът се е намирал в зона на видимост, извън крайпътната
растителност. На тази база водачът може да възприеме появата на пешеходеца в
пространството между храстите и мантинелата, а като пряка опасност от внезапна
поява на препатствие на пътя - следва да приеме момента, в който същият пешеходец
започва да преодолява мантинелата в направление шосето. От този момент водачът е
следвало да съобрази поведението си с появата на човешката фигура, като намали
скоростта на движение. САС не възприма като препятстващо възприятието на водача
заявеното в първата експертиза твърдение на автоексперта, че растителността е
засенчвала пътя до степен на лишаване на водача от видимост (л. 136). Снимките от
албума към огледа на местопроизшествието са направени след 12 ч. в деня на
катастрофата. Същата е станала след 11 ч. – при ясно, слънчево време. Липсва пълно
засенчване (от типа на такова при навлизане в тунел) и движението на човек в зоната
на мантинелата обективно е могло да бъде възприето от водача на автомобила. Извън
това автоекспертът отразява, че най-вероятно мястото на пресичане е осъществено при
съществуваща пътека, а в показанията си като свидетел водачът на автомобила заявява,
че добре познава пътя. При движение на МПС с възприетата от автоексперта скорост
от около 51 км.ч., при време за реакция 0.8 сек. опасната зона е на разстояние около 31
м. Вещото лице предлага вариантно заключение с оглед начина на движение на
пешеходеца – при спокоен ход ударът е бил предотвратим, а при бързо движение/бяг
пешеходецът попада в опасната зона. САС приема за основателно възражението на
ищцата, че при алкохол в кръвта близо 3 промила, пешеходецът не би могъл да
преминава през платното със скорост над 11 км.ч. (каквито изводи се правят в
допълнителното експертно заключение). Тъй като настоящият състав ревизира
изводите на вещото лице за възможност за отчитане на опасност от поява на
препятствие в момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно (посочено беше,
че пешеходецът е могъл да бъде забелязан от момента на появата му пред
храстовидната и дървесна крайпътна растителност, вкл. през времето на прескачане на
мантинелата), то промяна търпят и изводите за дължината на опасната зона. С оглед
на това и при бърз ход на пешеходеца, автомобилистът отново е имал възможност да
реагира с аварийно спиране и да предотврати удара. Според настоящия състав
катастрофата е съпричинена от пешеходеца, пресичащ не само на неозначено за
3
пресичане място, но и на такова, предпазено от мантинела, и от непроявената реакция
на водача. Според фотоалбума към огледа на местопроизшествието в близост с
мястото на катастрофата има сгради и засилено движение на хора. Това обосновава, че
макар да се е движел с близка до разрешената за пътуване в населено място скорост
(50 км.ч.), водачът не е бил със съобразена с пътните условия скорост – задължение,
вменено му от чл. 20 ЗДвП.
При разпределяне на приноса за вредоносния резултат съотношението на
съпричиняването е 50% за всеки участник в ПТП.
Функционалната обвързаност на отговорността на застрахователя спрямо тази на
деликвента предполага основателност на предявените искове.
За установяване неимуществените вреди на ищцата – 14 годишна дъщеря на
загиналия, е разпитан Д. Й. – житейски спътник на майката на ищцата, живеещ в общо
домакинство с пострадалата. Според него състоянието на детето изискало намеса на
психолог. То отказало да ходи на училище, а след това развалило успеха си. Ищцата
имала силна връзка с баща си, с когото се виждала 3-4 пъти седмично. След смъртта
му се разбрало, че той давал пари на дъщеря си тайно от бившата и настоящата си
съпруга. САС не приема като доказани за намиращи се в пряка причинна връзка със
загубата описаните от свидетеля прояви на попадане на ищцата в недобра компания,
покачване на теглото, тютюнопушене, смяна на училището, за да бъде отдалечена от
недобрата среда. Това са поведенчески прояви, характерни за възрастта на ищцата, а за
установяването, че са обусловени не от типичната криза на възрастта, а от смъртта на
биологичния родител са нужни специални познания (на психолог), каквито по делото
не са събрани.
С оглед на доказаните неимуществени вреди, като отчита, че моментът на загубата
съвпада с възрастови промени на пострадалата, които допълнително я лабилизират и
обстоятелството, че загубата е необратима, настоящият състав приема, че обезщетение
в размер на 100 000 лв. е справедлив еквивалент на доказаните вреди от
неимуществено естество, които ищцата е понесла, без зачитане на съпричиняването от
пострадалия. Тъй като претенцията е частична – иска се присъждане на 30 000 лв. –
частичен иск от такъв в размер на 180 000 лв., и при зачитане на съпричиняване от
50% т.е. дължимост на обезщетение в размер на 50 000 лв., претенцията следва да се
уважи в пълнота.
Обезщетение за забавено плащане ответникът дължи от предявяване на исковата
молба (25.01.22 г.), тъй като ищцата не е доказала момента на изпадане на ответника в
забава с оглед разпоредбата на чл. 497 КЗ. По делото не е представено доказателство
както за завеждането на искане до застрахователя за обезщетяване на ищцата, така и
отказ на ответника да я възмезди (ако има такъв). Претенцията за присъждане на
законни лихви от завеждането на преписка по щета (05.10 20 г.) не е законово
4
определен момент за забава от една страна, а от друга - не е доказана датата на
предявяване на претенцията от ищцата.
На основание чл. 38 ЗА в полза на адв. И. Н. следва да се заплати от въззиваемото
дружество хонорар в размер на 4 800 лв. за двете съдебни инстанции, а ответникът –
да внесе по сметката на САС държавна такса в размер на 1800 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 5028/02.09.24 г., постановено по гр.д. 763/22 г. по описа на
СГС и вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД ЗАД Армеец АД да заплати на Р. Н.
М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Н. О. М., загинал след
ПТП, станало на 02.09.20 г. по вина на водач, застрахован по риска Гражданска
отговорност на автомобилистите в ЗАД Армеец АД, в размер на 30 000 (тридесет
хиляди) лв. – частичен иск от такъв в размер на 180 000 лв., ведно със законната лихва
от 25.01.22 г. до изпълнение на задължението, в полза на САС – да заплати държавна
такса в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лв., а на адв. И. Н. – да заплати на
основание чл. 38 ЗА хонорар за двете съдебни инстанции в общ размер 4 800 (четири
хиляди и осемстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5