№ 236
гр. Враца, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500200 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. С. А., с ЕГН **********, от ***
против решение № 23/28.01.2025 г. по гр. д. № 675/2024 г. на Районен съд – Оряхово, с
което е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Т. С. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 09.11.2023 г.,
причинено от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. № ВР***СМ, ведно със
законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен иска за
претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 7000 лева. С
решението е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на Т. С. А., с ЕГН **********, с адрес: ***
съдебно - деловодни разноски в първата инстанция в размер на 251,43 лева. Осъдено е на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на адв. М. Б. Н. - Т. сумата в размер
на 342,86 лева с ДДС, за оказана безплатна правна помощ на ищцата по делото. С
решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. С. А. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“
АД разноски в размер на 1285,71 лева.
1
Жалбоподателя Т. С. А. обжалва решението, като счита същото за неправилно в
отхвърлителната част, с която съдът е оставил без уважение исковата претенция за
обезщетяване на претърпени от Т. С. А. неимуществени вреди за горницата над присъдената
сума от 2000,00 лв. до сумата от 5000,00 лв. и в частта на присъдените на страните разноски
и претендира отмяната му в посочените части. Неправилни и необосновани, и в разрез с
установеното по делото се явявали изводите на съда, както по отношение на вида, обема,
характера и степента на търпените от ищцата вреди, така и по отношение на болките и
страданията, които е преживяла и съответно в справедливото оценяване на тези болки и
страдания по отделно и в тяхната съвкупност. Обезщетението от 2000 лева, което Районен
съд - Оряхово приел за справедлива компенсация на ищцата било необосновано занижено и
не кореспондирало на установените в производството болки и страдания, първоначалния им
интензитет, съвкупното им и продължително проявление, отразило се на възможността на
лицето само да се грижи за себе си в рамките на възстановяването, но и променило битието
му в негативен аспект. В съдебното решение, телесните увреди понесени от Т. С. А. били
формално изброени, а общо бил формиран извод за обезвреда с паричен еквивалент на 2000
лева. Дори не ставало ясно, как съдът е анализирал по отделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доколкото в мотивите на решението, не били коментирани приетите
по делото писмени доказателства, указващи на търсена медицинска помощ в условията на
спешност не само в деня на ПТП, но и две седмици след инцидента - 23.11.2024 и наложили
мускулно прилагане на аналгетици. Първоинстанционният състав приемал, че болките от
нараняванията са интензивни в момента на получаването и оздравяване настъпило за три
седмици, при официални писмени медицински документи, указващи на интензивност на
болката две седмици след нараняването и предписания за още 30 дни нетрудоспособност,
считано от 23.11.2024 г.. Нещо повече в депозираното заключение, в частта на СМЕ, вещото
лице съобщавало, че болката при мекотъканните увреди продължават няколко седмици, като
никъде нямало данни за три седмици да е настъпило оздравяване, нито за подобни случаи,
нито в конкретния случай. Първоинстанционният състав не съобразявал и събраните гласни
доказателства, от които се изяснявало, че в продължение на две седмици след ПТП, Т. А.
останала в София, в дома на дъщеря си за две седмици, през което време още два пъти
потърсила медицинска помощ по спешност във връзка с болки в гърдите и таза, като
двукратно й били правени образни изследвания видно и от приложените медицински
документи. PC - Оряхово не съобразил, че за период от месец изпитвала затруднения и се
нуждаела от помощ не само за елементарните домакински задължения, поети от съпруга й,
но и за личното й обслужване, доколкото имала ограничения в движенията и не могла сама
да се облича. По никакъв начин не било отчетено, че оплакванията от болки в местата на
нараняването й продължавали година след ПТП, при застудяване на времето. Неизяснен
останал въпроса, приел ли е решаващият съд, удостоверителната сила на официалните
медицински документи, неоспорени от ответника и приети като доказателства по делото в
частта, в която указват на търсена по спешност медицинска помощ на 23.11.2024 г., по повод
на налични болки в крайник, тазова област сакрум тазобедрена става и гръден кош,
наложили рентгенографии на ляво рамо, таз и гръден кош, обезболяване с инжектиране на
2
аналгин и указания за 30 дни временна нетрудоспособност и как е съпоставил гласните
доказателства за конкретното състояние и конкретно протичащия оздравителен процес на
пострадалата към заключението на СМЕ, в което също не се съдържали данни, че болките са
интензивни в момента на получаването, а пълно оздравяване настъпва за три седмици.
Решаващият състав постановил необоснован акт, доколкото не ставало ясно въз основа на
кои данни приел, че получените от ищцата травма са й причинили интензивни физически
болки само в момента на нараняването и отшумели напълно за три седмици, когато
приключил оздравителния период. В същата насока били оплакванията, че в решението
липсвало обсъждане на гласните доказателства, събрани при разпит на съпруга на
пострадалата. Въпреки възпроизвеждането им в решението и изложени мотиви, че като
безпротиворечиви гласните показания се кредитират от съда, необосновани оставали
изводите на съда, че ищцата е оздравяла три месеца след инцидента. В случай, че съдът
приел, че травмите и търпените от тях болки и страдания от страна на Т. А., твърдени с
исковата молба и установени с писмените доказателства, свидетелски показания и
заключение на вещо лице по допусната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза са установени и е приел, че същите могат да се компенсират със сума от 2000 лв.
/приблизително колкото предна броня на среден клас автомобил/, то на отделно основание
решението било неправилно и немотивирано, поради това, че решаващият състав въобще не
отчел, че наред с контузиите и кръвонасяданията, причинили в чисто физически план болки
и страдания, по делото се установило, че ищцата търпяла и общо неразположение, наложило
спазване на режим на физически покой, ограничения на физическата активност за дълъг
период; ограничения в обслужването, наложило за елементарни потребности А. да бъде
зависима от чужда помощ. При определяне на справедливата обезвреда Районен съд -
Оряхово не оценил негативните промени, настъпили в живота на ищцата.
Преустановяването на посещенията на танци, потвърдено и от вещото лице, което дава
заключение, че с оглед на възрастта на пострадалата, травмирането води до ограничаване на
физическата й активност; ограничаването на социалните контакти, съобщено от свидетеля,
според решаващият състав не указват на негативна промяна в живота, доколкото на 63
години е нормално пострадалата да се позатвори и да си поограничи контактите. Съдебния
състав напълно неглижирал и емоционалното засягане на пострадалата, която се доказало, че
след инцидента започнала да изпитва страх и притеснения при возене в автомобил, като
процесния инцидент се явил стресогенен фактор, според устните обяснения на вещото лице -
медик. В обобщение, решаващият първоинстанционен съд не съобразил критериите за
справедливост, заложени в Постановление № 4/1968 на Пленума на ВС, при определяне на
справедливо обезщетение на лицето, което макар и да не е в състояние да възстанови в
пълна степен негативи от преживяното и да възстанови положението, такова, каквото е било
преди инцидента, има за цел да компенсира и да остави у пострадалия впечатление за
правдивост. Въпреки, че Районен съд - Оряхово приел изяснения механизъм, при който са
получени травмите - ПТП с подчертана динамичност с висока скорост в спрял автомобил,
като пострадалата като пътник не могла да реагира по никакъв начин, не ставало ясно в
какъв аспект и дали съобразил начина на нараняване, при определяне на обезщетението.
3
Съставът не оценил, че е налице засягане на гръден кош, таз, рамо, корем, които макар и
мекотъканни засягат двигателните функции, свързани не само с придвижване, но и с
елементарни движения като обръщане, сядане, изправяне. При изяснени данни за множество
мекотъканни наранявания при автомобилен инцидент, наложили продължителен
възстановителен период, при установено емоционално засягане, изразено в страх и
притеснения при пътуване, при доказана промяна в активностите и негативното отражение в
качеството на живот на пострадалата установено от гласните доказателства, PC - Оряхово в
правните изводи на решението не станало ясно помощта при обличане и събличане не е ли
помощ в елементарното самообслужване на лице на средна възраст. Не ставало ясно и какво
точно оценил съдът, за да присъди размер от 2000 лв. като справедлив размер на
обезщетението за понесените от пострадалата болки и страдания и как точно била отчетена
икономическата обстановка в страната към датата на увредата, ориентир за която се явяват
не само минималните нива на застрахователно покритие, но и присъдените в
производството съдебни разноски. В заключение, при определяне на размера на обезвредата,
решаващият състав не отчел, че една жена в активна възраст, ненадейно и неочаквано
променила живота си, като понесла интензивни и продължителни болки и емоционални
страдания. Така определеното обезщетение не отговаряло на принципа за справедливо
обезщетяване на претърпени вреди по чл. 52 от ЗЗД и не било в състояние да компенсира
пострадалото лице, поради което решението в частта, в която искът за главница е отхвърлен
за разликата до 5000 лв. се явявало неправилно и необосновано и в отхвърлителната част
подлежало на отмяна. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и осъждане
ответника ЗД „БулИнс" АД да заплати на Т. С. А. допълнително сумата от 3000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки
и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2024 г. до окончателното
изпълнение на задължението и разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно. В отговора въззиваемата страна заявява, че твърденията в
жалбата са необосновани. Възраженията във въззивната жалба били бланкетни и
необосновани. Във въззивната жалба се твърдяло, че съдът не е отдал необходимото
значение на свидетелските показания, както и на официалните медицински документи и не
ставало ясно въз основа на кои данни съдът е приел, че получените от ищцата травми са
причинили интензивни физически болки само в момента на нараняването и са отшумели за
три седмици, когато е приключил оздравителния период, но тези твърдения били напълно
неоснователни и неправилни, тъй като в мотивите на решението съдът посочвал, че дава
вяра на свидетелските показания, в частта, досежно телесните увреждания, периода на
възстановяване и затруднение при ищеца в чисто функционално придвижване, като същите
кореспондират с останалите събрани доказателства по делото. В мотивите на решението
били изброени всички медицински документи, които са приложени и приети по делото, сред
които са резултати от четири образни изследвания, които не откриват травматични
4
изменения. Според вещото лице по СМЕ от медицинските документи става ясно, че ищцата
е получила кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, предна коремна стена и
дясна хълбочна област с характерна лентовидна форма и изразен болков синдром с
ограничаване на движенията на снагата. Травмите на ищцата не предполагат, че тя не може
да се самообслужва сама и има нужда от чужда помощ в някои от ежедневните битови
дейности. Според вещото лице по медицинската част от експертизата пълното
възстановяване на ищцата настъпва за около 3 седмици след инцидента. Единствено
доказателство за получени травми вследствие на настъпилото ПТП били представените по
делото две консултации и СМУ от 09.11.2023 г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. В
констативния протокол съставен от контролните органи на МВР не било посочено, че Т. С.
А. е пострадала при процесното ПТП. В подкрепа на възражението, че ищцата не е
пострадала при процесното ПТП бил и фактът, че същата не потърсил медицинска помощ
веднага след настъпване на ПТП, отказала да й бъде оказана медицинска помощ веднага на
място след ПТП, което от своя страна било индикация, че ищцата не се е чувствала като
пострадала след ПТП. Счита, че показанията на свидетелят, който е съпруг на ищцата били
силно преувеличени що се касае за обясненията му относно травмите на ищцата и нуждата
от помощ при извършване на ежедневните битови дейности, както и обличане и събличане,
и по отношение на нейното емоционално състояние след ПТП. Нямало представени
доказателства, че ищцата е посещавала психолог и твърденията, че има трайни негативни
последици върху психиката и били напълно необосновани. Това, че след инцидента у нея
била налице промяна в поведението, като спряла да ходи на танци и да излиза с приятелки
било непотвърдена информация, дадена единствено от разпитания по делото свидетел и
дори това да е така, нямало доказателства, че това е в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. При определяне на обезщетението съдът дори не взел предвид, че ищцата
не е вписана като пострадала в протокола за ПТП съставен по случая, не искала да й бъде
оказана медицинска помощ след пристигането на линейка на мястото на ПТП, а потърсила
медицинска помощ след няколко часа, т.е. същата не се чувствала като пострадала след
инцидента. Доказаната травма и причинените от нея болки и страдания не обуславяли
присъждането на обезщетение в размера на претендираното обезщетение, като
определеното такова от 2000 лева било напълно справедливо и адекватно за толкова лека
травма, представляваща само кръвонасядане по гръдния кош и корема, най-вероятно от
предпазния колан. Не настъпили усложнения и не бил налице дълъг период на
възстановяване. Ищцата можела да се обслужва сама и да извършва всички ежедневни
дейности, които и се налага. Твърденията за нарушено емоционално състояние на ищцата
след инцидента били силно преувеличени, тъй като нямало данни за настъпили промени в
психическото състояние на ищцата. Съдът правилно стигнал до извод, че следва да присъди
обезщетение в размер на 2000 лева, а над тази сума до претендирания размер от 7 000 лева
отхвърлил иска. Съобразявайки всички факти по делото първоинстанционният съд стигнал
съвсем обосновано до заключението, че предявеният от ищцата иск следва да бъде уважен
частично за сумата от 2000 лева за претендираните неимуществени вреди. Претендира
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за адвокатско
5
възнаграждение, ведно с ДДС. Евентуално възразява за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на другата страна и претендира намаляването му до минималния
размер.
В съдебното заседание въззивницата, в докладвана писмена молба поддържа
подадената жалба по доводите в същата. Възразява за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на другата страна.
В съдебното заседание въззиваемото дружество, в докладвана писмена молба
поддържа подадения отговор на жалбата по доводите в същият.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Оряхово ищцата Т. С. А. е предявила против ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск
за заплащане сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП на 09.11.2023 г., причинено от застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. № ВР***СМ, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г.
до изплащането на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, с който се оспорва иска по аргументи подробно изложени в същият.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, показания на
разпитан свидетел, заключение на вещо лице по комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза.
Районният съд е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Т. С. А., сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на
09.11.2023 г., причинено от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с peг. №
ВР***СМ, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащането на сумата, като е
отхвърлил иска за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 7000 лева.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.11.2023
г., от който се установява, че е посетено ПТП от Г. И. В., служител от ОДМВР - София,
настъпило на 09.11.2023 г. около 14,30 ч. на Автомагистрала Хемус, км. 38, посока Варна,
6
като участник 1 в ПТП е МПС, „Фолксваген Пасат“, с регистрационен № ВР***СМ -
собственост и управляван от М. К. А., със застраховка „ГО" в ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на
валидност до 24.05.2024 г.. Участник 2 в ПТП е водача на МПС, „Фолксваген Голф“, с peг. №
Е***ВХ, собственост на Е. С. Р., управляван от А. И. Р., с валидна Застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, валидна до 20.07.2024 г.. Видими
щети по ППС при ПТП били задна броня и заден капак. При ПТП пострадал А. И. Р. –
контузия на шията, „камшичен удар“, мозъчно сътресение.
Установява се от справка в Гаранционен фонд, че за МПС, с рег. № ВР***СМ, е
налице сключена застраховка „ГО" в ЗД „Бул Инс“ АД, валидна от 25.05.2023 г. до
24.05.2024 г..
Установява се от извънсъдебна претенция, че на 25.04.2024 г. ищцата е заявила
извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника.
Установява се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, и от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценено с приложените документи, следните обстоятелства: ПТП - то
е реализирано на 09.11.2023 г., около 14,30 часа на АМ „Хемус" км. 38 с посока движение гр.
София - гр. Варна в светлата част от денонощието в условия на прав, почти хоризонтален
участък от пътя /с лек наклон на спускане до около 1%/ . Платното за движение на ППС в
посока гр. Варна е с еднопосочно движение, състоящо се от три ленти - две за движение на
ППС, разделени една от друга с прекъсната осова линия, всяка с ширина 3,9 м. и дясна
аварийна лента с ширина 3 м., отделена от двете ленти с непрекъсната бяла линия. Било е
сухо. Видимоста е била нормална с директна видимост на попътно движещи се ППС не по
малка от 200 м. в посока движението им към мястото на удара. Двата автомобила са се
движили в колона от автомобили попътно един след друг в посока гр. Варна. Поради
затваряне на тръбата на тунела в посока Варна колоната от автомобили са се преустроявали
в платното за насрещно движение, непосредствено преди влизане в тунела с намаляваща
скорост на движение, поради което частично някой от тях спирали. В момента на удара лек
автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № Е *** ВХ, също бил с намаляща скорост граничеща с
нулева скорост. Скоростта на движение на л.а. Фолксваген Пасат" с peг. № BP *** СМ в
момента на удара и непосредствено преди удара е била 80 км/ч.. От техническа гледна точка
причина за настъпилото ПТП е закъсняла реакция на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с peг. № BP *** СМ на намаляване на скороста съобразно скоростта на движение на
колона автомобили пред него, в коридора му на движение, неспазена дистанция след
попътно движещ се пред него автомобил от колоната автомобили. Анализа на данните в
делото, обуславят от техническа гледна точка следния механизъм на настъпилото ПТП:
ПТП-то е станало на 09.11.2023 год. около 14,30 часа на АМ „Хемус" км. 38 с посока
движение гр. София - гр. Варна на прав, почти хоризонтален участък от пътя, в светлата част
от денонощието, при нормална видимост и сухо пътно платно. Лек автомобил „Фолксваген
Голф" с peг. № Е *** ВХ се е движил по АМ „Хемус" в еднопосочно платно за движение на
ППС с две ленти в посока гр. София - гр. Варна, в полагащата му се дясната лента в колона
7
от множество ППС, при спазване на безопасна дистанция, спрямо движещ се пред него
автомобил. В един момент колоната автомобили достигайки до тунел „Топли дол", поради
ремонт на тунела и спряно преминаване през него е намалявала скоростта на движение до
степен спиране, поради промяна на организацията на движение - преминаване в платото за
насрещно движение. В съответствие с тази организация на движение лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № Е *** ВХ, при спиране на предно движещият се пред него
автомобил е намалил скоростта да степен спиране и се е установил за момент в покой. В това
положение спрял в покой лекия автомобил е ударен отзад, в областта на задна броня от
попътно движещ се след него лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № BP *** СМ.
Вследствие на удара и получен ударен импулс отзад напред, лек автомобил „Фолксваген
Голф" с peг. № Е *** ВХ следвайки направлението на ударния импулс и придобил скорост от
него, тръгва напред в посока напред и вляво - в посока обратна на часовата стрелка, достига
с предна дясна ъглова част до находящата се отляво мантинела, удря се в нея и завъртян в
посока обратна на първоначалното си движение се установява в покой. Лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с peг. № BP *** СМ се е движил по АМ „Хемус" в еднопосочно платно
за движение на ППС с две ленти в посока гр. София - гр. Варна в полагащата му се дясна
лента попътно след лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № Е *** ВХ. В един момент,
поради отклонено внимание на водача му, достига спрелият на пътното платно в полагащата
му се лента пред него лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № Е *** ВХ и с предна челна
част в областта на предна броня, удря спрелият в лентата му за движение лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № Е *** ВХ. Вследствие на този удар и налична остатъчна скорост
след удара, лекият аватомобил „Фолксваген Голф" с peг. № Е *** ВХ продължава
движението си постъпателно, плъзгащо и праволинейно се установява в покой на пътното
платно, разположен в лентата, в която се е движил. Ударът между задна челна част на лек
автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № Е *** ВХ и предна челна част на лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с peг. № BP *** СМ е настъпил на АМ „Хемус" на км. 38 в лентата
полагаща се за движение на ППС в посока гр. Варна - дясната лента - между ускорителната -
лява лента и дясната - аварийна лента. Водача на лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. №
Е *** ВХ, към момента на удара е бил със спрял лек автомобил, с насочено внимание напред
по посоката му на движение и от спряло състояние и насочено внимание напред към
колоната автомобила няма техническа възможност да види и възприеме попътно движещия
се след него автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № BP *** СМ, като опасност от ПТП и
реагира на предотвратяване на ПТП. Водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. №
BP *** СМ е имал постоянна директна видимост към попътно движещият се пред него лек
автомобил и при спазване на необходимата безопасна дистанция и своевременно намаляне
на скоростта в предвид колоната от автомобили е имал техническа възможност да намалява
скоростта и спре зад спрелия пред него лек автомобил. От приложената медицинска
документация се установява, че Т. С. е получила: Кръвонасядания по предната повърхност
на гръдния кош, предна коремна стена и дясна хълбочна област с характерна лентовидна
форма и изразен болков синдром с ограничаване на движенията на снагата. По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на предпазен (обезопасителен
8
колан на л.а. като позицията й е била дясно седяща отпред и посочените увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението, което й е
било проведено е било с обезболяващо лекарствено средство поради наличието на болковия
синдром при посещението й в Спешен кабинет по хирургия при УМБАЛСМ „Пирогов" ЕАД
- гр. София. Посочените травми са причинили болки и страдания с интензитет характерен за
този вид мекотъканни увреждания, като болката е продължила няколко седмици. Посочените
увреждания не са довели до драстични затруднения в дейностите от ежедневието и
самообслужването. Няма медицински документи освен обсъдените по-горе за възникнали
усложнения вследствие на получените травми, а и същите са с такава морфологична
характеристика, която води до пълно възстановяване. Няма данни за невъзстановени
увреждания или провеждащо се лечение на ищцата към момента на експертизата. Преглед
на ищцата не е извършен поради естеството на уврежданията, като срока за възстановяване е
от порядъка на три седмици, след което настъпва пълно възстановяване. Налице са
безспорни данни за поставен обезопасителен колан от ищцата към момента на ПТП,
изразяващи се в специфични лентовидни кръвонасядания в областта на предната повърхност
на гръдния кош и предна коремна стена. В направените образни изследвания на ищцата след
ПТП-то няма данни за травматични увреждания на графираните ребра и ехографирани
коремни органи. Няма медицински данни за съпътстващи заболявания на ищцата, които да
са повлияли на лечебния процес. Ищцата е потърсила специализирана лекарска помощ по
отношение на болките в областта на гръдния кош две седмици след процесното ПТП, като
няма данни за настъпили усложнения. От приложената медицинска документация се
установява, че Т. С. е получила: Кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош,
предна коремна стена и дясна хълбочна област с характерна лентовидна форма и изразен
болков синдром с ограничаване на движенията на снагата. Посочените увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Единствената
предписана терапия на ищцата е 2 ампули аналгин интрамускулно. С оглед претърпените
травми ищцата е могла да се самообслужва, но е изпитвала известни затруднения в бита. Не
са представени медицински документи за извършени консултации с психиатър и психолог и
съответно назначена терапия. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между механизма на процесното ПТП и получените травми от ищцата.
От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел М. А.,
съпруг на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установява следното:
свидетеля заявява, че на 09.11.2023 г. участвал в пътен инцидент, при който пострадала
съпругата му Т. С. А.; пътували от гр. София за гр. Оряхово, с л.а. „Фолксваген Пасат", с рег.
№ ВР *** СМ, който управлявал свидетеля; освен него в автомобила пътници били
съпругата му, която се возела на предна дясна седалка и внучката му, която тогава била на 5
години и се возела в детско столче на задната седалка; на магистрала „Хемус" преди втория
тунел, който бил затворен за ремонт, имало организация за двупосочно движение в другия
тунел; колата пред свидетеля спряла рязко, като се реализирало ПТП, при което автомобила
на свидетеля ударил този пред тях, в задната част; веднага след инцидента, съпругата на
9
свидетеля нямала някакви видими следи от наранявания, най-вероятно заради адреналина;
ПТП било посетено и от полицейски служител, като били съставени съответните протоколи
за ПТП; на мястото пристигнала и линейка, но съпругата на свидетеля отказала лекарска
помощ; водачът на другия автомобил, който бил сам, бил транспортиран с линейка във ВМА
София; обадили се на зет им и той пристигнал на място и след като отишли в Ботевград, за
даване на показания, той ги върнал обратно в посока гр. София, като ги закарал директно в
„Пирогов"; поводът да отидат до болница „Пирогов", бил, че той започнал да се притеснява
за детето, а в същото време, ищцата започнала да се оплаква, че я болят гърдите, най-
вероятно вследствие от притискане на колана; направили й рентгенови снимки и
установили, че няма счупване, били й предписани обезболяващи и някакъв крем за мазане -
„Алгасан"; след ПТП-то, останали в гр. София, в апартамента, където живеела дъщеря им;
на следващия ден, по тялото на ищцата в областта на гърдите и корема се появили червени
петна и болката в гърдите продължавала, особено при вдишване; болял я също така и таза й,
не можела да става сама, трябвало да й помагат; в гр. София останали 2 седмици; през този
период тя още два пъти ходила до болница „Пирогов" във връзка с оплакванията, които
имала; в болницата й правили допълнителни изследвания, като предполагали, че може да е
пукнато ребро или скъсано мускулно влакно някъде, от където идвали болките, но не й
изписвали други медикаменти; за период от около месец, ищцата изпитвала затруднения при
обличането си и се налагало свидетеля да й оказва помощ, но обичайните ежедневни
действия по придвижване и тоалет, си ги извършвала сама; и към датата на заседанието,
като застудее времето, отново ищцата започвала да се оплаква, че изпитва болки в таза и
гърдите, на същите места, на които изпитвала болки, непосредствено след реализирането на
ПТП; след катастрофата, когато се налага ищцата да пътува с колата, си отваря прозореца,
изпотява се; преди инцидента, ищцата ходела на народни танци в читалището в гр. Оряхово
по един път седмично, имали участия, ходели и по чужбина, а след инцидента, тя спряла и
изобщо не желаела вече да ходи на танци; приятелки я викали да излезе на кафе, но тя им
отказвала; според свидетеля това бил някакъв емоционален разрив в нейното поведение,
вследствие на ПТП-то; емоционалното и психическото състояние на ищцата и понастоящем
не било възстановено, тъй като отказвала да посещава танци и да ходи да се среща с
приятелките си.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, е необходимо установяване от ищцата, че е претърпяла описаните в исковата
молба неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована при ответника.
От събраните по делото доказателства, в частност от констативен протокол за ПТП с
10
пострадали лица от 09.11.2023 г., от заключението на вещите лица по събраната комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, от изслушването на същите в съдебно
заседание, от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел М.
А., съпруг на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установяват относимите по
делото обстоятелства. Установява се, че М. К. А., при управление на лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВР *** СМ, на Автомагистрала Хемус, км. 38, посока
Варна, движейки се след лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № Е *** ВХ, поради
отклоняване на вниманието му, достигнал спрелият на пътното платно в полагащата му се
лента пред него лек автомобил „Фолксваген Голф" , с peг. № Е *** ВХ и с предна челна част
в областта на предна броня, ударил лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № Е *** ВХ,
който бил спрял поради ремонт на тунел „Топли дол" и промяна на организацията на
движение - преминаване в платото за насрещно движение.
С действията си М. А., при управление на лекият автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № ВР *** СМ, нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП – задължението си да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. В резултат на описаното деяние
на М. А., ищцата Т. С. А. претърпяла увреждания: кръвонасядания по предната повърхност
на гръдния кош, предна коремна стена и дясна хълбочна област с характерна лентовидна
форма и изразен болков синдром с ограничаване на движенията на снагата. Посочените
увреждания са причинили на Т. С. А. разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Проведено било медикаментозно лечение, със две ампули Аналгин интрамускулно и крем за
мазане - Алгасан. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
преживяното ПТП от ищцата, получените увреждания и последващото й лечение.
М. А. не изпълнил задълженията си да съобрази своето поведение с посоченото по –
горе правило за движение по пътищата. Пряка и непосредствена последица от деянието на
А. са последвалите увреждания на ищцата, установени от медицинските документи и
заключението на вещото лице по събраната експертиза. Констатациите относно конкретното
деяние, авторството му и механизма на същото, следват от изводите в заключението на
вещите лица по събраната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, подкрепени
безпротиворечиво и от показанията на свидетеля, поради което следва да се приеме, че
именно поведението на свидетеля М. А. става причина за ПТП. С действията си същият е
причинил, описаните по – горе увреждания на ищцата, като по този начин е нарушил и
общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди другиму, поради което поведението му е
противоправно. Вината в гражданското право, се предполага до доказване на липсата й – чл.
45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе доказателства обосновават извод за
наличието й.
Не се спори от ответника, че е налице действително договорно правоотношение по
договор за "Гражданска отговорност" с ответника, във времевия период обхващащ и датата
на процесното ПТП, за лекият автомобил, управляван при причиняване на процесното ПТП
11
от М. А., като същото е видно и от посочването на това обстоятелство в констативния
протокол от 09.11.2023 г. и справката в Гаранционен фонд.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установиха предпоставките за
уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Пред настоящата инстанция не се поддържа възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата, като не се и доказва по никакъв начин с поведението си
същата да е допринесла за настъпването и тежестта на конкретните увреждания предмет на
обезщетяване по настоящото производство.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, посочени по -
горе. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява следното:
характера, вида и броя на причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите,
които съдът приема за причинени на ищцата; продължителността и интензивността на
свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на свидетеля, съпруг на
ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната му заинтересованост, и от заключението на вещите лица по събраната
комплексна автотехническа и медицинска експертиза; вида и продължителността на
проведеното лечение; възрастта на ищцата; установените преживявания на ищцата в
резултат на получените увреждания и последвалото лечение и обществено - икономическите
условия към момента на настъпване на увреждането. Предвид изложеното след като
съобрази и актуалната съдебна практика по сходни на процесния случаи съдът, намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата следва да бъде определено обезщетение
в размер на 2 000,00 лева.
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата 7
000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен до
размер на сумата 2 000,00 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 7 000,00 лева, искът е недоказан и поради
това неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за присъждане
на законна лихва за забава върху присъдената главница за обезщетение за неимуществени
вреди, в уважената част, от 25.04.2024 г. - датата на предявяване на извънсъдебната
претенция пред ответника до окончателното й изплащане, а исканията за присъждане на
лихва върху отхвърлената част от главницата, като неоснователна следва да се отхвърли.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че първоинстанционният състав
необосновано приел, че болките от нараняванията са интензивни в момента на
получаването, като оздравяване настъпило за три седмици, без такова да се установява от
приетите официални писмени медицински документи и заключението на вещите лица.
Обратно на твърдяното в жалбата в заключението си вещите лица по събраната комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза приемат, че няма данни за невъзстановени
12
увреждания или провеждащо се лечение на ищцата към момента на експертизата, а преглед
на ищцата не е извършен поради естеството на уврежданията, като срока за възстановяване
на същите е от порядъка на три седмици, след което настъпва пълно възстановяване.
Отделно дори е да се приеме, че срока за възстановяване на ищцата е 30 дни, вместо 3
седмици това не би могло само по себе си да обоснове определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в размер по-висок от приетия от първоинстанционния съд.
Наличните данни в показанията на свидетеля за субективни оплаквания от ищцата от болки
в местата на нараняването й година след ПТП, при застудяване на времето също не могат да
обосноват различен размер на обезщетение от присъдения от районния съд, доколкото по
делото липсват каквито и да било обективни данни такива болки в действителност да се
усещат и същите да се в причинна връзка с процесното ПТП. Размерът на определеното от
РС – Оряхово обезщетение е напълно съобразен както с всички увреждания на ищцата, за
които от медицинската документация и заключението на вещите лица по събраната
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза е установено да са в причинна
връзка с процесното ПТП, така и с установените от гласните доказателства негативни
промени, настъпили в живота на ищцата и ограничаването на социалните й контакти –
преустановяването на посещенията на танци и срещите с приятелки.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна. С оглед пълното съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на районния съд, същият е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл. 272 ГПК трябва да се
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски, като предвид
представените доказателства за заплатени такива съдът намира, че въззивникът следва да
бъде осъден да й заплати разноски, в размер на сумата 720,00 лева, за адвокатско
възнаграждение, с включен в него ДДС. Процесуалният представител на въззивникът прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна по чл.
78, ал. 5 ГПК. Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение за
неоснователно. В конкретния случай, с оглед характера на предявения иск, фактическата и
правна сложност на делото, както и на извършената от процесуалния представител работа –
изготвяне на отговор на въззивната жалба и участие в съдебно заседание, чрез подадена
писмена молба, претендираното възнаграждение в размер на посоченото в Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не се явява прекомерно.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/28.01.2025 г., постановено по гр. д. № 675/2024 г. по
описа на Районен съд – Оряхово.
13
ОСЪЖДА Т. С. А., с ЕГН **********, от *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 720,00 лева, представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14