Присъда по дело №706/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 3
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20215310200706
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Асеновград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Наказателно дело частен
характер № 20215310200706 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. СТ. К., роден на ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с основно образование, женен, пенсионер, с адрес: ***
с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 19.09.2021г. в село Белица,
общ. Лъки е причинил на А.И. Г., ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана на
главата, контузия в областта на дясната китка и длан с наличие на
кръвонасядане и оток на дясна предмишница, китка и длан – довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което е
престъпление по чл.130 ал. 1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия С. СТ. К., със снета самоличност, да
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец А.И. Г., ЕГН ********** от село Белица
сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.130 ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
1
престъплението, а именно 19.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 6000 лева за
неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия С. СТ. К., със снета самоличност, да
ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК на частния тъжител и
граждански ищец А.И. Г., ЕГН ********** от село Белица, направените от
нея разноски по делото в размер на 1455,90 лева /хиляда четиристотин
петдесет и пет лева и 90 ст./, представляващи внесен депозит за СМЕ,
заплатена държавна такса за завеждането на делото, преписи от книжа и
адвокатско възнаграждение за упълномощения й повереник.
ОСЪЖДА подсъдимия С. СТ. К., със снета самоличност, да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
- Асеновград, сумата от 160,00 лева държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на приложеното по делото
веществено доказателство – 1 бр. CD, ДА ОСТАНЕ ПРИЛОЖЕНО ПО
ДЕЛОТО, след влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Пловдивски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 706/2021 год.на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по тъжба на А.И. Г., с която тя е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия С. СТ. К. за престъпление по чл.
130 ал.1 от НК за това, че: На 19.09.2021г. в село Белица, общ. Лъки й е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
наличие на разкъсно-контузна рана на главата, контузия в областта на дясната
китка и длан с наличие на кръвонасядане и оток на дясна предмишница, китка
и длан – довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК- престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
В съдебно заседание частния тъжител А.Г., лично и чрез повереника си -
адвокат Х., поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа
обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и налагане
на справедливо наказание, както и уважаване в пълен размер на предявения
граждански иск.
Подсъдимият С.К. участва лично в процеса и с упълномощения си защитник
– адв. Н.. Защитникът му адвокат Н. пледира, че подсъдимият не е виновен в
извършването на престъплението, в което е обвинен, като се аргументира
тезата, че липсват достатъчно доказателства, които да обосновават
авторството и вината му в извършването на престъплението и съответно на
това се иска същият да бъде оправдан.
В наказателното производство бе предявен от частната тъжителка и приет
за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимият в размер на
6000 лв. представляващи обезщетение за причинените и неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от същата болка и страдание, в резултат
на причинената и лека телесна повреда– съставомерен резултат от
престъплението, като частния тъжител А.Г. бе конституирана и като
граждански ищец.
Съдът на базата на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. СТ. К. е роден на ***, българин, български гражданин,
неосъждан, с основно образование, женен, пенсионер, с адрес: *** с ЕГН
**********.
Частната тъжителка А.Г. на 79 г., живеела в с. Белица в едно домакинство
със сина си М.Г. и съпругата му А.Г.. Подсъдимият С.К. и съпругата му–
свидетелката Б.К. живеели в същото село в близост до тъжителката от
другата страна на дерето, като били съседи. След заустването на дерето по
повод ползването на пътя, между тях започнало да се натрупва напрежение.
1
На 19.09.2021 г. неделя сутринта тъжителката А.Г. започнала да пренася и да
реди дърва на улицата пред дома си. Около 10.00 ч. по пътя преминала
свидетелката Б.К., която водила козата на пастир. Малко след нея се движил и
подсъдимият С.К., който поради инвалидността си вървял бавно и си помагал
с дървено колче, пригодено за бастун. Между свидетелката Б.К. и
тъжителката А.Г. по повод ползването на пътя възникнал словесен конфликт,
при който въпреки възрастта си двете си разменили вулгарности и обиди,
след което се сборичкали за кратко, като паднали на земята, след което се
разтървали и се изправили. Междувременно към мястото се приближил
свидетелят С.К. - внук на подсъдимия и започнал да заплашва и да обижда
А.Г., като и казал, че ще я върже под моста, че ще хвърчат глави, както и я
наричал дърта курва и др. подобни. Частната тъжителка тръгнала да влиза в
двора си, като в момента в който отваряла входната врата откъм гърба и се
приближил подсъдимия С.К., който я напсувал с думите „Да еба твоята мама
курвата“ и й нанесъл два удара с бастуна, като единият попаднал в областта
на главата в тилно -теменната област, а другия по дясната ръка, с която
тъжителката се опитала да се предпази, като ударът попаднал в областта на
долната трета на предмишницата , китката и дланта. От ударите тъжителката
почувствала силна болка и паднала на земята. От удара по главата й се
образувала рана, от която потекла кръв. В това време свидетелката АНК. ЗДР.
Г. - снаха на тъжителката А.И. Г. , чула кавгата и отправените реплики към
тъжителката от прозореца на къщата и разбрала,че се случва нещо, като
незабавно тръгнала да излиза от къщата. Когато чул дрънченето на вратата,
свидетелят С.К. побягнал към тях, а подсъдимият С.К. се опитал да се скрие
зад гаража, но св. А.Г. го видяла на няколко метра, как се отдалечава от
тъжителката. Същата видяла, че тъжителката А.Г. е седнала на земята и е с
окървавена глава. Помогнала и да стане и я вкарала в къщата, а през това
време свидетелят М.Г. – син на тъжителката сигнализирал за инцидента на
тел. 112 и потърсил помощ. Тъй като линейката щяла да се забави, а
състоянието на тъжителката налагало св. М.Г. транспортирал майка си първо
до Бърза помощ в гр. Лъки, откъдето с линейка същата била транспортирана
в Отделението по СМП в гр. Асеновград, където й била оказана медицинска
помощ и поставени шевове и превръзка на раната. На следващия ден,
тъжителката с помощта на внука си А.С. посетила ОСМ при УМБАЛ
„Св.Георги“ – ЕАД- гр.Пловдив, където била освидетелствана от съдебен
лекар и и било издадено СМУ, отразяващо причинените и телесни
увреждания.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при възникналия на 19.09.2021 г. инцидент на
А.И. Г. е била причинена разкъсно –контузна рана на главата, контузия на
2
главата и кръвонасядане и оток на дясната предмишница, китка и длан, което
увреждане е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК. Причинените увреждания добре отговарят по механизма си да
са причинени именно така, както съобщава пострадалата и по твърдяното от
нея време. Механизмът на причиняване на увредата е удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет. При разпита си в съдебно заседание вещото
лице потвърждава, че нанасянето на удар с твърд тъп предмет, какъвто е
дървеният кол или бастун е много по-вероятен механизъм, отколкото
падането от ръста на земята и нараняване на основата. Съдът възприе и
кредитира заключението на вещото лице като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка, която се установява от
следните доказателствени средства, които съдът кредитира, а именно
показанията на свидетелите М.Г., АНК. ЗДР. Г. и А.С.. Съдът ползва и
писмените доказателства приложени по делото, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствата – лист за преглед
на пациент, документи за медицински изследвания, амбулаторен лист,
съдебно-медицинско удостоверение на тъжителката А.Г.. Съдът кредитира и
приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка
показанията на посочените свидетели, защото същите са съответни помежду
си по отношение на съществените им елементи и кореспондират и с фактите
описани в тъжбата. Съдът счита същите за достоверни и защото те са в
синхрон и с приложените по делото писмени доказателства и се
потвърждават от обективните находки, а именно констатираните телесни
увреждания – нараняване в областта на главата и на дясната предмишница на
пострадалата А.И. Г. наложили незабавното и откарване за оказване на
медицинска помощ в болнично заведение. Същите са констатирани и
отразени в издаденото с тази цел медицинско свидетелство, въз основа на
които е построено и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Описаното в експертизата телесно увреждане – разкъсно контузна рана на
главата в тилно теменната област, добре съответства да е получено именно по
начина, по който твърди тъжителката, чрез нанасяне на удар с бастун или
пръчка използвана като бастун, в момент в който пострадалата е била
обърната с гръб към нападателя, нараняването в областта на дясната
предмишница, китка и длан също е типично при защитна реакция с ръка, при
което единия удар с бастуна е попаднал върху ръката. Обстоятелствата,
изложени в тъжбата относно главният факт се установяват пряко от
показанията на свидетелката АНК. ЗДР. Г., която е очевидец и е възприела и
слухово по-голяма част от инцидента. Действително същата не е видяла факта
3
на нанасянето на ударите от страна на подсъдимия, тъй като през това време
провокирана от думите му се е придвижвала към мястото на инцидента, но е
заварила тъжителката седнала на земята, в замаяно състояние и с рана на
главата, а подсъдимият е бил само на няколко метра от нея с бастуна и се е
оттеглял към гаража. Самата тъжителка веднага и е споделила, че е била
ударена с бастуна по главата и по ръката именно от С.К., което с оглед
състоянието на тъжителката и видимите по нея телесни увреждания е било
очевидно за свидетелката А.Г.. Причинените наранявания веднага след
инцидента са възприети и от свидетеля М.Г., което е провокирали и по
нататъшните му действия а именно обаждане на ЕЕН 112 и подаване на
сигнал, както и спешно откарване на пострадалата в ЦСМП – в гр. Лъки и
след това в гр. Асеновград. Там състоянието на пострадалата е било
възприето от св.А.С. – неин внук на когото същата е споделила,че именно
подсъдимия С.К. я е ударил два пъти с бастуна, като й е причинил
нараняванията. Показанията на тези свидетели досежно цялостния контекст
на фактическата обстановка и авторството на подсъдимия се потвърждават и
са в пълен синхрон от данните в приложеното веществено доказателство –
компактдиск, изпратен от Дирекция НС 112, съдържащ запис на приетия
сигнал от свидетеля М.Г.. В синхрон с показанията на тези свидетели досежно
авторството на подсъдимия при нанасяне на уврежданията на тъжителката се
и писмените доказателства, а именно Лист за преглед на пациент от който е
видно, че още при приемането на подсъдимата в Спешното отделение, при
снемането на анамнезата, същата е заявила, че и е нанесен побой от познато
лице, като е ударена с дървен кол по главата и дясната ръка, което им придава
допълнителна доза достоверност, както и факта, че същите обстоятелства в
непроменен вид са заявени и при съдебно-медицинското освидетелстване.
Подсъдимият С.К. не се признава за виновен по обвинението и дава
обяснения, в които отрича да е удрял с бастун или дървен кол частната
тъжителка А.Г., като излага тезата,че тъжителката А.Г. и съпругата му св.Б.К.
са се сбили, при което тъжителката е била избутана и паднала назад върху
дървата където вероятно се е наранила, а той само ги е разтървавал. В тази
насока са и показанията на свидетелите допуснати в полза на подсъдимия –
съпругата му Б.К., внука му – С.К. и И.В.. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в това отношение и ги възприема като проявление на защитната
му позиция , тъй като те се опровергават от заключението на СМЕ-за, както и
допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание
относно вида, локализацията и най-вероятния механизъм на причиняването
на телесните увреждания, който е именно удар или притискане с твърд тъп
предмет – какъвто е дървеният кол или бастун и е невъзможно да се получат
при еднократно бутане и падане от ръста на земята, без да има налице и други
4
типични наранявания по гърба главата и дланите , каквито обективно не са
установени. По отношение на показанията на последните трима свидетели,
съдът не ги кредитира по отношение на главния факт и намира, че те
неотразяват вярно действителната фактическа обстановка по развитието на
инцидента, а са дадени с цел облекчаване положението на подсъдимия. Това
е така, тъй като свидетелите Б.К. и С.К. са съответно съпруга и внук на
подсъдимия, поради което от една страна не могат да бъдат третирани като
непредубедени свидетели очевидци и от друга същите са лични участници и
насрещна страна в разразилия се битов скандал, при който се е стигнало до
нанасянето на побой от страна на подсъдимия върху тъжителката, поради
което безспорно показанията им са заинтересовани и целенасочено дадени за
обслужване на защитната позиция на подсъдимия. По отношение на
показанията на свидетеля В., който е близък приятел на свидетеля С.К.
показанията му са схематични, като същият не е възприел целия инцидент, а
само факта, че тъжителката А.Г. и св. Блага Карайсенова са били на земята.
Същият обаче твърди, че след това тъжителката около половин час е била в
двора си и е обикаляла, което не съответства на обективно установеното и
състояние след нанасяне на ударите. Същественото в случая е обаче, че
показанията и на тримата свидетели по отношение на главния факт се
опровергават при съвкупния анализ на останалите събрани по делото
доказателства, сред които са показанията на свидетелите М.Г., АНК. ЗДР. Г. и
А.С., които пък се подкрепят от писмените доказателства, заключението на
изготвената СМЕ-за и данните от приложеното по делото веществено
доказателство.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият С. СТ. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел
настъпването им.
Съдът намери, че по отношение на подсъдимият са налице всички
кумулативни предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК
за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за извършеното
престъпление, което е умишлено предвиденото наказание в нормата на
особената част е лишаване от свобода до две години или пробация.
Подсъдимият до настоящия момент не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност чрез приложението на този институт и от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи
5
подсъдимия С. СТ. К. от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предишни
осъждания, значителната възраст и здравословното състояние на подсъдимия.
За да определи справедливо наказание съдът се съобрази с горните
обстоятелства , но като основен критерий прие степента на обществена
опасност на деянието, която с оглед на сравнително лекия съставомерен
резултат съдът намира, че не е висока, в сравнение с другите деяния от
същия вид. Заедно с това съдът намира и,че подсъдимият е личност със
сравнително невисока степен на обществена опасност с оглед установените
добри характеристични данни. Ето защо съдът определи размера на глобата в
минималния размер на предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лв.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най –
добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявения от пострадалата граждански иск за причинените и от
престъплението неимуществени вреди в размер на 6000 лв. е доказан по
основание. Основанието на предявения граждански иск е виновно
извършено деяние от подсъдимият и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление , пострадалата А.И. Г. е претърпял неимуществени
вреди - болки и страдание, както и психически дискомфорт и стрес, които са
непосредствена последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете,
че предявения граждански иск е основателен, но завишен по размер.
Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същият следва
да се определи по справедливост. За справедлива Съдът намери сумата от
4000 лв. като оптимален паричен еквивалент на претърпените от пострадалата
болки и страдание, ведно със законната лихва считано от датата на
извършване на престъплението, а именно 19.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълният
претендиран размер от 6000 лв. за неимуществени вреди съдът отхвърли
гражданския иск като неоснователен. При определяне на размера на
обезщетението , съдът взе в предвид възрастта на пострадалата, факта, че и са
причинени две отделни увреждания, всяко от които самостоятелно съставлява
лека телесна повреда, както и установения интензитет и продължителност на
изпитваните болки и страдание. Подсъдимият бе осъден да заплати държавна
такса в размер на 160 лв. върху уважения размер на гражданският иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди
6
подсъдимият да заплати на частния тъжител и граждански ищец А.И. Г.
направените от нея разноски по делото в размер на 1455,90 лв.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимият по отношение на собствените му
действия и постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност на
личността.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



7
Съобщи за изтекли лични данни