Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.09.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на единадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Йоана П.,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 9463 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Ю.Б.“ АД поддържа твърдение, че на
23.04.2008г. сключило с двамата ответници Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL36969, съгласно който им предоставило кредит в
размер на сумата от 26 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към
еврото на банката – считано към деня на
усвояване на кредита, от които: равностойността в швейцарски
франкове на 4 810 евро за закупуване на недвижим имот и
равностойността в швейцарски франкове на
21 190 евро за други разплащания. По силата на чл.4 от договора
ответниците поели при условията на солидарност изпълнение на
произтичащите от договора задължения. Уговорената договорна лихва се
формирала като сбор от базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове – 4,5%, и договорна надбавка от 5.15 пункта. В договорното
съдържание страните постигнали съгласие – в хипотеза на просрочие на дължимите
погасителни вноски и при обявена предсрочна изискуемост по кредитното
правоотношение - за кредиполучателите да възникне задължение за заплащане на
санкционна лихва, формирана като сбор от редовна лихва и наказателна надбавка
от 10 пункта. Според клаузите на договора за кредит,
кредитополучателите поели задължение да заплащат месечна комисионна такса за
управление и еднократна административна такса да обработка на документите.
Срокът на кредитиране бил уговорен за период от 420 месеца, считано от датата
на усвояване на кредита. Съгласно чл. 15 от договора, ответниците се задължили
да сключат имуществена застраховка за предоставения като реално обезпечение
недвижим имот, като банката следвало да заплаща от тяхно име, но и за тяхна
сметка дължимите застрахователни премии. Според клаузата на чл.19, ал.1 от
процесния договор - в случай на непогасяване на дължима вноска, както и при
неизпълнение на задължение по кредитната сделка - банката кредитор разполагала
с потестативното право да обяви кредита за частично или изцяло предсрочно
изискуем. При забава в плащането на три последователни месечни погасителни
вноски - целият остатък от кредита се превръщал в изцяло предсрочно изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо отправяне на
изрично волеизявление на банката. С допълнителни споразумения към договора
съответно от 19.08.2008г., от 12.03.2009г., от 22.10.2009г., от 23.10.2009г.,
от 21.09.2010г., от 25.03.2011г., от 30.03.2011г. и от 28.12.2011г. страните
преуредили част от условията по кредитното правоотношение. По силата на Договор
за цесия от 15.07.2008г. ищецът прехвърлил своите вземания си срещу ответниците
на трето неучастващо в настоящия процес лице - „Б.Р.С.“ АД, а с Договора за
прехвърляне на вземания от 25.10.2017г. „Б.Р.С.“ АД прехвърлил обратно на ищеца
вземанията си срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за кредит. С
нотариална покана с рег.№986 том I акт 127 от 22.03.2018г. и с нотариална
покана №988 том I акт 129 от 22.03.2018г. на нотариус А.Г.с рег.№031 при
Нотариална камара - и двете връчени на 04.06.2018г. по реда на чл.47 от ГПК -
кредитополучателите били уведомени за извършването на споменатите две цесии
между „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД. С
нотариална покана с рег.№985, том I, акт 126 от 22.03.2018г. и нотариална
покана №987, том I, акт 128 от 22.03.2018г. на нотариус А.Г., вписан под рег.№031
при Нотариална камара, и двете връчени на 04.06.2018г. по реда на чл.47 от ГПК,
кредитополучателите били уведомени, че поради допуснато договорно неизпълнение
кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Въпреки отправената нотариялна
покана за доброволно изпълнение - ищците не извършили дължимите плащания. При
така изложените фактически твърдения ищцовото дружество претендира ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят следните суми: сума в размер на 47 235, 36 швейцарски франка,
представляваща част от дължима главница в общ размер от 67 927,75 CHF по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36969 от 23.04.2008г. и
допълнителните споразумения към него, ведно със законна лихва върху
претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска на
12.07.2018г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата в размер на 480 лв., представляваща част от
направени за управление на кредита разноски в общ размер от 888, 68 лв. С оглед очаквания положителен изход от
делото ищецът претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.
Ответниците
И.К.В. и Г.П.В. оспорват предявените субективно съединени искове. Релевират
възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на
претендираното вземане, произтичащо от договора за кредит. С молба от
18.10.2019г. и уточнителна молба от 18.11.2019г. ответниците сочат, че
погасителната давност върху претендираните вземания, следвало да се отчита в
периода от 13.06.2010г. – датата на настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост съгласно чл.19, ал.2 от договора за кредит, до 13.06.2015г.
Независимо от изложеното, поддържат становище, че не са настъпили твърдените от
ищеца последици на предсрочна изискуемост, тъй като не било осъществено
уведомяване на длъжниците за извършените цесии - между ищеца и третото лице „Б.Р.С.“
АД. Поддържат становище и за липса на индивидуализация на вземането, което
обект на прехвърлителната сделка. Оспорват основателността на исковата
претенция, поради ненадлежно съобщаване на ответниците на факта на обявяване на
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Оспорват действителността на клаузите на
чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.13, ал.1 и чл.16 от договора за
кредит, излагайки твърдения за тяхната неравноправност - на основание чл.143,
ал.10, вр. с чл.146 от ЗЗП. Независимо от посочените по- горе
доводи - ответниците
релевират възражение, че посочените по-
горе договорни клаузи противоречат на добрите нрави, а този факт съставлявлявал
самостоятелно основание за прогласяване на тяхната нищожност,
по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Молят за отхвърляне на предявените
субективно съденинени искове срещу тях.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието
на приет като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36969 от 23.04.2008г. се установява съдържанието на
постигнатото съгласие за възникване на кредитно правоотношение между банката
-кредитор „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /която се идентифицира понастоящем като „Ю.Б.“ АД / и
ответниците И.К.В. и И.Й.В.. С договора страните са се съгласили за това, банката да предостави на ответниците кредит до размер на сумата от общо 26 000
евро по курс „купува“ за швейцарски франк към еврото на банката – считано към
деня на усвояване на кредита,
от които: равностойността в швейцарски франкове на 4 810 евро
за закупуване на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 21 190 евро за други разплащания. Предоставената на кредит сума и уговорената възнаградителна лихва, според
съгласието на страните, следва да бъдат
върнати на кредитора - на 420 месечни анюитетни вноски, съобразно приложен към
договора погасителен план. Според договора, сумата следва да бъде усвоена, след
като бъде наредена от кредитора по нарочно открита за целта банкова сметка *** В..
Страните са постигнали съгласие относно методологията за определяне на
референтния лихвен процент, който е относим към конкретния договор. Споменатата
Методология е обективирана в писмен документ, който е приет като доказателство
и приложен на страница 70-71 от делото. Същият документ е обект на експертен
анализ, който ще бъде обсъден по- нататък в мотивите на настоящото решение.
В споменатия договор
за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на
кредитополучателя - да заплаща за направените разноски във връзка с управление
на кредита, както и уговорката: в случай на неизпълнение да настъпи предсрочна изискуемост на кредитното задължение.
В съдържанието на договора страните са постигнали съгласие за адреса на
връчване на съобщения помежду им, във връзка с изпълнението на договора, както
и за правните последици от упражняване на това право.
Като
доказателство по делото са приети допълнителни споразумения, насочени към
изменение и допълване на съдържанието на процесния договор за кредит.
Сключването на допълнителните споразумения не се оспорва от страните в процеса,
а съдържанието на анексите, с оглед икономическите им последици за съдържанието
на кредитното правоотношение е обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- икономическа експертиза.
Съдържанието на
приятите като доказателства документи: Допълнително споразумение от 19.08.2008г.,
Допълнително
споразумение от 12.03.2009г., Допълнително споразумение
от 22.10.2009г., Допълнително
споразумение от 23.10.2009г., Допълнително споразумение
от 21.09.2010г., Допълнително
споразумение от 25.03.2011г., Допълнително споразумение
от 30.03.2011г. и Допълнително
споразумение от 28.12.2011г. както и споменатата по- горе Методология за формиране на
приложимата по договора лихва, не е оспорено от страните и съдът приема, че споменатите документи
обективират постигнатото съгласие помежду им, за внасяне на изменения и
допълнения в съдържанието на кредитното правоотношение, което е възникналото на
основата на Договор
за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 23923/23.04.2008г..
Приетият като
доказателство Договор за цесия от 15.07.2008г. мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ и третото неучастващо лице „Б.Р.С.“
АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от индивидуализиран
брой договори за потребителски и жилищни кредити, сключени от цедента – банка
кредитор на третото лице „Б.Р.С.“ АД в качеството му на цесионер. В
приложението на договора /списък/ се идентифицира несъмнено и вземанията на
банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение.
Приетия като
доказателство Договор за цесия от 25.10.2017г. мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ и третото неучастващо лице „Б.Р.С.“
АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от
индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, които
третото лице „Б.Р.С.“ АД е придобило в
качеството му на цесионер – обратно на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. В приложението на
договора /списък/ се идентифицира несъмнено самото кредитно правоотношение и
чрез него- произтичащите от процесното кредитно правоотношение вземания.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 986, том 1, акт № 127 на
нотариус А.Г.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата И.К.В.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на 07.06.2018г.
Връченият документ /нотариалната покана/ съдържа ясно изразено
волеизявление относно извършената цесия, идентифицира цесионера и цедента,
както и източника и размера на цедираното задължение.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 988, том 1, акт № 129 на
нотариус А.Г.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата И.Й.В.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на 07.06.2018г. Връченият документ /нотариалната покана/
съдържа ясно изразено волеизявление относно извършената цесия, идентифицира
цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното задължение.
Приетото като
доказателство Пълномощно от 20.10.2009г. /на стр. 210 от делото/ сочи, че чрез
него „Б.Р.С.“ АД е упълномощило „Ю.И Е.Д.Б.“ АД да го представлява в
отношенията му с третите лица, чиито задължения са били придобити чрез
извършената цесия, включително: като сключва допълнителни споразумения за
изменение на кредитното задължение, да отправя писмени уведомления от негово
име и т.н.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 985, том 1, акт № 126 на
нотариус А.Г.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата И.К.В.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на 07.06.2018г. Връченият документ /нотариалната
покана/ съдържа ясно изразено волеизявление относно извършената цесия,
идентифицира цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното
задължение.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 987, том 1, акт № 129 на
нотариус А.Г.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата И.Й.В.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на 07.06.2018г. Връченият документ /нотариалната
покана/ съдържа ясно изразено волеизявление относно извършената цесия,
идентифицира цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното
задължение.
Заключението на
приетата без оспорване от страните съдебно- икономическа експертиза, което бе изготвено
от вещо лице С.И. - след проверка на приетите като доказателства документи и
проверка в банковото счетоводство на ищеца, дава заключение в следния смисъл:
- Равностойността в швейцарски франкове
на сумата от 26 000 евро по курс „купува” на банката
е постъпила по банковата сметка на И.К.В.. Това се установява от съдържанието на
приложения в кориците на делото препис от банкови
бордера с основание „усвояване на кредит”.
- Направените от длъжниците по кредита погасителни вноски към „Ю.Б.”АД и
техният размер се установява от представеното от вещото лице подробно
описание на постъпилите месечни погасителни вноски, разделени на вноска по
главница и лихва, но като се отчитат извършените с допълнителни споразумения преструктурирания, както и
остатъка по кредита след всяка вноска. Според становището на вещото лице,
закъснението при обслужването на кредита е дало повод
между кредитополучателите и банката – кредитор да бъдат сключени още 8
допълнителни споразумения за преструктуриране на
дълга, както следва: Допълнително споразумение от 19.08.2008г.,
Допълнително споразумение от 12.03.2009г., Допълнително споразумение от
22.10.2009г., Допълнително споразумение от 23.10.2009г., Допълнително
споразумение от 21.09.2010г., Допълнително споразумение от 25.03.2011г.,
Допълнително споразумение от 30.03.2011г. и Допълнително споразумение от
28.12.2011г.
- Последното плащане, което е извършено
от кредитополучателя, е постъпило в
банката на 25.08.2016г.,
като са внесени 549, 27 швейцарски франка;
- Размерът на непогасеното вземане по
главницата към момента на подаване на исковата молба - 12.07.2018г.
възлиза на 47 235, 36 швейцарски франка.
- Размерът на начислените във връзка с
изпълнението на договора за кредит нотариални такси възлизат 1341, 50 швейцарски франка и застраховка на
стойност от 48, 83 швейцарски франка. Нотариалната
такса за подновяване на ипотека възлиза на 408, 68 лева.
- Плащанията, които са извършени от
кредитополучателя - не отговарят на заложените плащания в
погасителният план, нито на уговорените с допълнителните споразумения
преструктурирания на кредитното задължение.
- В Методиката
за определяне на референтен лихвен процент е дадена формула за определяне
на референтният лихвен процент прилаган от банката и
са описани компонентите включени във формулата, както и източниците на
данните използвани в компонентите.
Съдът кредитира експертното заключение, което бе прието
без оспорване от страните, тъй като счита, че е компетентно и обосновано,
посредством извършените от вещото лице проверки на банкови счетоводни книжа при
условията на чл. 182 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Събраните в
хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в процеса
е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните характеристики на
договор за банков кредит.
Договорът за
кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430 и сл. от ТЗ, а процесният
договор за кредит е бил сключен при условия, чието съдържание е установено в
хода на съдебното дирене, посредством представените от ищеца и неоспорени от двамата
ответници писмени доказателства - договор и допълнителни споразумения.
Дългът е
възникнал при условията на пасивна солидарност и страните в процеса не оспорват
това обстоятелство. Тъй като задължението за връщане на кредита е поето
солидарно от двамата ответници - при разрешаването на спора, то следва да се
разглежда като солидарно, съобразно установените от чл. 121-127 от ЗЗД правила за пасивната солидарност.
Надлежната материална легитимация на ищеца, в
качеството му на кредитор, се оспорва от
ответниците, поради довода, че извършената цесия между банката- кредитор и трето
неучастващо в настоящия процес лице - „Б.Р.С.“ АД не била съобщена от стария
кредитор – на длъжниците, но според настоящия състав на съда, това оспорване е напълно
неоснователно.
Това е така,
доколкото на първо място следва да се отчита доказателствената сила на представените
и приети писмени доказателства. Настоящият състав на съда приема извода, че
двамата ответници са били надлежно уведомени за извършената цесия, посредством
нотариални покани, които следва да се приемат за надлежно /редовно/ връчени,
посредством нормативно уреден способ за връчване. Нотариалното удостоверяване,
въз основа на което се формира извода за надлежното връчване на нотариалните
покани има обвързваща доказателствена сила на официален удостоверителен
документ, а при това – тя не бе оборена от оспорващата страна.
От друга страна
следва да се има предвид, че ответниците очевидно са узнали за извършената
цесия, защото конклудентните действия, които са извършили - договаряйки с
цесионера - показват, че те очевидно са възприели качеството му на техен нов
кредитор.
Независимо от
всички изложени по- горе аргументи, дори ако се приеме, че нито една от двете
цесии, на които се позовава ищецът в настоящия процес, не са били съобщени на
длъжниците – то техен кредитор би бил отново именно ищеца – защото именно той има
качеството на първоначален кредитор, прехвърлил вземането на „Б.Р.С.“ АД, а в
последствие - придобил същото вземане от
споменатото дружество.
Двамата
ответници се явяват обвързани от възникналите за тях задължения, произтичащи от
процесния Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL36969 от 23.04.2008г. –
доколкото те не оспорват твърдението, че отпуснатата сума на кредита е била усвоена
изцяло. Изводът в тази насока бе подкрепен посредством събраните писмени
доказателства и заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Именно правните
последици на валидно сключения договор за кредит, предполага съществуването на
валидно задължение за двамата солидарно отговорни длъжници – ответници по иска - да заплатят на кредитора си непогасената част
от предсрочно изискуемата главница.
Релевираните от
особения представител на ответниците възражения за неравноправни клаузи в
договора за кредит не следва да бъдат обсъждани подробно, тъй като на практика
се намират извън предметния обхват на настоящото дело. Уместно е в подкрепа на този извод на съда да се отбележи, че предмет на настоящото дело е само
произтичащото от кредитното правоотношение вземане за главница и за разноски,
свързани с управлението на кредита. Ищецът не претендира лихва.
За установяване
на падежа на отделните вноски за погасяване на дълга и за техния размер в хода
на съдебното дирене бяха представени допълнителни споразумения, които мотивират
ясни и категорични изводи за съгласието на банката и на кредитополучателите по
отношение размерите на отделните задължения, произтичащи от кредитното
правоотношение към момента на сключването на съответното допълнително
споразумение.
По отношение на
претендираното вземане за главницата и относно капитализирането на част от
непогасените лихви като част от тази главница- съдът взе предвид, че сстраните
в процесното кредитно правоотношение се обвързани и от последващите допълнителните
споразумения, чрез които са постигнали съгласие с банката – кредитор (ищеца) за
изменение в кредитното задължение. Споменатите допълнителни споразумения и
анекси също обвързват страните и с оглед постигнатото помежду им съгласие
относно размера на произтичащите от договора задължения на кредитополучателите И.К.В. и И.Й.С..
Според становището на съдебно- икономическата експертиза,
плащанията,
които са извършени от кредитополучателя - не
отговарят на заложените плащания в погасителният план, нито на уговорените с
допълнителните споразумения преструктурирания на кредитното задължение.
С други думи- заключението на съдебно- счетоводната
експертиза категорично потвърди тезата на ищеца, че кредитополучателите са неизправна страна в кредитното правоотношение.
При липса на
доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение на кредитното
задължение и при условие, че ответниците
не оспорват самия факт на неизпълнението
– съдът приема, че за кредитора е възникнало потестативното право да обяви
предсрочна изискуемост на произтичащите от договора за кредит задължения за
заплащане на главница и лихви.
Предсрочната
изискуемост на кредитните задължения настъпва с упражняване на потестативното
право от страна на кредитора, независимо дали е уговорено тя да настъпва
„автоматично“ при забава на длъжника, тъй като за да настъпят правните
последици на което и да е преобразуващо право, то се нуждае от упражняване. Правото
да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита е било упражнено надлежно от
банката- кредитор, последством изрично писмено волеизявление /нотариална
покана/, което е достигнало до всеки от
солидарно задължените длъжници на 07.06.2018г. В тази насока
релевираните от името на ответниците възражения за ненадлежно връчване - не
могат да бъдат споделени от съда, като се има предвид съдържанието на
действащата към момента на връчването редакция на чл. 47 от ГПК и начина на
оформяне на разписката за връчване на книжата.
При така
направените изводи относно настъпването на правопораждащите и правопогасяващи
за кредитното правоотношение факти, съдът ще обсъди поотделно основателността
на предявените искове.
По предявения иск с правно основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл.
430, ал.1 от ТЗ;
Претенцията се
основава на твърдение за отпуснат на ответницата договор за кредит. По силата
на този договор, кредиторът се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
От съдържанието
на приетите като доказателство месечни извлечения, се установява датата на
извършването и вида на извършените от ответниците транзакции за погасяване на
задължения по процесното кредитно правоотношение.
Като съобрази
заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, което не бе
оспорено и направеното от процесуалния представител на ответниците признание на
факти, съдът достигна до извода, че ответниците не са изпълнили надлежно
задълженията си на кредитополучатели и по тази причина, те са неизправна страна
в договорното правоотношение.
Правните
последици от правомерно упражненото от страна на банката- кредитор потестативно
право да бъде обявена предсрочна изискуемост на главницата поражда задължение
за връщане на пълния размер на предоставената, но непогасена сума – както онази
част, чиито падеж е вече настъпил, така и частта, с все още ненастъпил към
датата на упражняване на правото падеж за плащане.
Кредитирайки
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, съдът достигна до крайния категоричен
и обоснован извод за основателност на предявения иск – до пълния предявен
размер на претенцията която отразява, консолидирана предсрочно изискуема главница
по кредита.
Поради
забавата, която длъжниците са допуснали при изпълнението на своето парично
задължение, върху присъдената сума на главницата следва да бъде присъдена и
претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на предявяването на
иска до деня на окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;
В договорното
съдържание на договора за кредит, ищецът и ответниците са постигнали съгласие,
за изпълнение на съпътстващи задължения, които ответниците като
кредитополучател е приел да изпълни. Такива са задължението за заплащане на разноски
за обслужване на кредита, включително и нотариални такси.
В
доказателствена тежест на ответниците бе да установи изпълнението на тези свои
задължения, но те не сториха това не стори това. Нещо повече- видно от
изявленията на процесуалния представител на ответниците, фактите, на които се
основава предявения иск за изпълнение на тези задължения не се оспорват, а
размерът на задължението бе установен посредством заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза.
По направените с отговора на исковата молба
възражения за погасителна давност;
Неоснователни са релевираните от ответниците възражения за изтекъл срок на
погасиелна давност, като се отчита датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредитното задължение за главница и разноски за обслужване на
кредита от една страна /чл.114, ал.1 от ЗЗД/ и продължителността на
предвидените в закона давностни срокове /чл.110 от ЗЗД сравн. с чл.111, б. „в“
ат ЗЗД/ от друга страна.
С оглед изложените по- горе изводи, съдът намира,
че предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове следва да
бъдат уважени изцяло, до пълния размер, в който са били предявени /като
частични/.
По отношение на претенцията за съдебни разноски:
При този изход
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни
разноски, съгласно представения списък на разноските. Общият размер на
дължимите разноски възлиза на 10 122, 50 лева, срещу чиито размер не
постъпи възражение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.К.В. с ЕГН ********** и Г.П.В. с ЕГН ********** и двамата
със съдебен адресат – адв. С.В.П.,***, да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК*******със
съдебен адресат – адв. Д.М.,*** - на
основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ - сумата от 47 235, 36 швейцарски франка (четиридесет и седем хиляди
двеста тридесет и пет франка и 36 сантима), представляваща част от консолидирана предсрочно изискуема главница,
дължима по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36969 и допълнителни
споразумения от 19.08.2008г., от 12.03.2009г., от
22.10.2009г., от 23.10.2009г., от 21.09.2010г., от 25.03.2011г., от
30.03.2011г. и от 28.12.2011г.; заедно със законната
лихва върху посочената сума, считано от предявяването на иска на 12.07.2018г. до
деня на окончателното плащане, и на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД – сумата от 480 лева (четиристотин
и осемдесет лева) представляваща уговорени разноски за
сметка на кредитополучателите при обслужване на кредита (нотариална такси).
ОСЪЖДА И.К.В. и Г.П.В., да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 10 122, 50 лева (десет хиляди
сто двадесет и два лева и петдесет ст.), представляваща съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд.
Задължението
към „Ю.Б.“ АД с ЕИК*******може да бъде изпълнено по посочена от ищеца
банкова сметка ***:
***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: