Решение по дело №505/2016 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 67

 

гр. Тутракан, 17.08.2017 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 505/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 232, ал. 2  и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца Л.А.Д., упълномощила съгласно представено към исковата молба Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие бл. № 148695/01.12.2016 г. адв. К.Д. ***, за осъждането на ответника да му заплати:

1.1. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сумата от 4 442 лв., представляваща наемно възнаграждение по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по Договор за наем  на земеделска земя № 169-15 от 02.04.2014 г. (за стопанската 2014/2015 г.), за периода: 02.04.2014 г.        - 28.11.2016 г., възлизаща на 1 201,75 лв.

1.2. наемно възнаграждение (главница) по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по Договор за наем  на земеделска земя № 217-15 от 31.07.2014 г. (за стопанската 2014/2015 г.), в размер на 1 823,22 лв.; мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 31.07.2014 г. - 01.12.2016 г., в размер на 433,87 лв.; законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на подаване исковата молба (05.12.2016 г.) до окончателното изплащане на сумата. С протоколно определение от 16.03.2017 г. производството е прекратено по отношение на предявеният иск за заплащане на наемното възнаграждение, поради оттеглянето му (л. 77).

1.3. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сумата от 1 899 лв., представляваща наемно възнаграждение по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по Договор за наем  на земеделска земя № 247-15 от 03.02.2014 г. (за стопанската 2014/2015 г.), за периода: 03.02.2014 г. - 28.11.2016 г., в размер на 544,41 лв.;

1.4. наемно възнаграждение (главница) по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по Договор за наем  на земеделска земя № 234-15 от 10.11.2014 г. (за стопанската 2014/2015 г. ), в размер на 1 899 лв.; мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 10.11.2014 г. - 01.12.2016 г., в размер на 397,93 лв.; законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на подаване исковата молба (05.12.2016 г.) до окончателното изплащане на сумата;

1.5. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сумата от 360 лв., представляваща авансова част от наемно възнаграждение по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по Договор за наем  на земеделска земя № 46-15 от 05.06.2015 г. (за стопанската 2015/2016 г. ), за периода: 01.09.2015 г. - 29.11.2016 г., в размер на 45,59 лв. и върху сумата от 360 лв., представляваща останалата част от наемното възнаграждение по същия договор, за периода: 01.10.2016 г. - 29.11.2016 г., в размер на 5,91 лв.;

1.6. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху сумата от 399,50 лв., представляваща авансова част от наемно възнаграждение по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по Договор за наем  на земеделска земя № 75-16 от 06.10.2015 г. (за стопанската 2015/2016 г. ), за периода: 06.10.2015 г. - 28.11.2016 г., в размер на 46,70 лв. и върху сумата от 399,50 лв., представляваща останалата част от наемното възнаграждение по същия договор, за периода: 01.10.2016 г. - 28.11.2016 г., в размер на 6,56 лв.

1.7. Твърди се, че ищецът бил собственик на земеделска земя в землището на гр. ***, с. Подлее, с. Калугерене и с. Ножарево, общ. ***.

1.8. Ищецът твърди се, че на 02.04.2014 г. бил сключен договор за наем на земеделска земя № 169 -15 находяща се в землището на гр. ***. Наемателя се задължил да заплати по 100 лв. на декар за стопанската 2014 г. - 2015 г., за землището на гр. *** и по 90 лв. за землищата на с. Подлес, с. Ножарево, е. Калугерене и с. Зебил, като е следвало да плати авансово 100 % при подписване на договора. На 29.11.2016 г. длъжника бил изплатил останалия незаплатен остатък в размер на 4 442 лв.  

1.9. Ищецът твърди се, че на 31.07.2014 г. бил сключил договор за наем на земеделска земя № 217-15 находяща се в землището на гр. ***. Наемателя се задължил да заплати по 90 лв. на декар за стопанската 2014 г. - 2015 г., като следвало да плати авансово 100 % при подписване на договора.

1.10. Ищецът твърди се, че на 03.02.2014 г. бил сключил договор за наем на земеделска земя № 247-15, находяща се в землището на е. Калугерене, общ. ***. Наемателя се задължил да заплати по 90 лв. на декар за стопанската 2014 г. - 2015 г., като следвало да плати авансово 100 % при подписване на договора. На 29.11.2016 г. кооперацията заплатила задължението си в размер на 1 899 лв.

1.11. Ищецът твърди се, че на 10.11.2014 г. сключил договор за наем на земеделска земя № 234-15, находяща се в землището на с. Калугерене, общ. ***. Наемателя се задължил да заплаща по 90 лв. на декар за стопанската 2014 г. - 2015 г., като следвало да плати авансово 100 % при подписване на договора. До настоящия момент не било платено нищо от задължението в размер на 1 899 лв.

1.12. Ищецът твърди се, че на 05.06.2015 г. сключил договор за наем на земеделска земя № 46-15, находяща се в землището на гр. ***. Наемателя се задължил да заплаща по 90 лв. на декар за стопанската 2015 г. - 2016 г. , като следвало да плати авансово 45 лв. до 01.09.2015 г. и още 45 лв. до 01.10. 2016 г. На 29.11.2016 г. длъжника заплатил задължението си в размер на 720 лв.

1.13. Ищецът твърди се, че на 06.10.2015 г. сключил договор за наем на земеделска земя № 75-16, находяща се в землището на с. Черногор, общ. ***. Наемателя се задължил да заплаща по 85 лв. на декар за стопанската 2015 г. - 2016 г., като следвало да плати авансово 50% при подписване на договора и още 50% до 01.10.2016 г. На 29.11.2016 г. длъжника заплатил задължението си в размер на 799 лв.

2. Ответникът ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „АЙВАТ - 93” е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявеният иск, както по основание така и по размер. Същият е упълномощил съгласно представено с отговора Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие бл. № 061301/05.01.2017 г. адв. И.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра.

2.1. Направено е възражение за нищожност на уговореното в договорите за наeм авансово плащане поради противоречие на клаузата на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

2.2. Направено е възражение за частично освобождаване на ответника от отговорност на осн. чл. 83 от ЗЗД. Твърди се, че плащането е било наредено на 04.11.2016 г. не същото не е било изпълнение от банката, поради наложен от ищеца запор върху банковата сметка на ответника.

2.3. Направено е възражение за нищожност на Договор № 234-15/10.11.2014 г.

2.3.1. поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, тъй като същият не бил подписан от наемателя,

2.3.2. и поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД тъй като имот № 004049 бил засят от друго лице и не можел да се ползва от наемателя.

2.4. Направено е възражение за нищожност поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД на Договори № 90-14/24.04.2013 г., № 169-15/02.04.2014 г., № 17-16/20.04.2015 г. и  по отношение на имот № 030061, какъвто имот не съществувал.

2.5. Направено е възражение за прихващане (конкретизирано с Молба вх. № 1837/24.03.2017 г. - л. 84 и сл.) с платеният от ответника на ищеца без основание наем за имот № 030061 в землището на гр. *** за стопанските 2013/2014 г. - 2015/2016 г., дължим на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чиято обща сума възлиза на 1 400 лв.

2.6. Направено е възражение за намаляване на наемната цена по сключените между страните Договор № 90-14 / 24.04.2013 г., Договор 169-15/02.04.2014 г., Договор 17-16 / 20.04.2015 г., по Договор 46-15 / 05.06.2015 г., съгл. чл. 230, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД  (конкретизирано с Молба вх. № 1837/24.03.2017 г. - л. 84 и сл.). Твърди се, че определени части от имоти  № 019022, № 007076, № 005115, № 005119, № 008010, № 008011 и № 009010 са необработваеми. Този факт се признава от ищеца (л. 99).

2.7. Направено е възражение за прихващане (конкретизирано с Молба вх. № 1837/24.03.2017 г. - л. 84 и сл.) със сумата от 1 802,46 лв., представляваща платеният от ответника на ищеца на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД наем, в резултат на намаляването на наемната цена

2.7.1. за имот № 019022 (по плана на землището на гр. ***):

2.7.1.1. по Договор № 90-14 / 24.04.2013 г. със сумата от 18,36 лв.;

2.7.1.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 20,40 лв.;

2.7.1.3. по Договор 17-16 / 20.04.2015 г. със сумата от 18,36 лв.

2.7.2. за имот № 007076 (по плана на землището на гр. ***):

2.7.2.1. по Договор № 90-14 / 24.04.2013 г. със сумата от 284,58 лв.;

2.7.2.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 316,20 лв.;

2.7.2.3. по Договор 17-16 / 20.04.2015 г. със сумата от 284,58 лв.

2.7.3. за имот № 005115 (по плана на землището на гр. ***):

2.7.3.1. по Договор № 90-14 / 24.04.2013 г. със сумата от 34,29 лв.;

2.7.3.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 38,10 лв.;

2.7.3.3. по Договор 17-16 / 20.04.2015 г. със сумата от 34,29 лв.

2.7.4. за имот № 005119 (по плана на землището на гр. ***) по Договор 46-15 / 05.06.2015 г. със сумата от 5,85 лв.

2.7.5. за имот № 008010 (по плана на землището на с. Подлес, общ. ***):

2.7.5.1. по Договор № 90-14 / 24.04.2013 г. със сумата от 144,09 лв.;

2.7.5.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 144,09 лв.;

2.7.5.3. по Договор 17-16 / 20.04.2015 г. със сумата от 144,09 лв.;

2.7.6. за имот № 008011 (по плана на землището на с. Подлес, общ. ***):

2.7.6.1. по Договор № 90-14 / 24.04.2013 г. със сумата от 64,98 лв.;

2.7.6.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 64,98 лв.;

2.7.6.3. по Договор 17-16 / 20.04.2015 г. със сумата от 64,98 лв.;

2.7.7. за имот № 009010 (по плана на землището на с. Подлес, общ. ***):

2.7.7.1. по Договор № 90-14 / 24.04.2013 г. със сумата от 42,03 лв.;

2.7.7.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 42,03 лв.;

2.7.7.3. по Договор 17-16 / 20.04.2015 г. със сумата от 42,03 лв.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите Г.И.К., К.Н.К., С.С.Х.(л. 78).

4. На 02.04.2014 г. между страните по делото е сключен Договор за наем  на земеделска земя № 169-15 от 02.04.2014 г. (л. 6).

5. На 03.02.2014 г. между страните по делото е сключен Договор за наем  на земеделска земя № 247-15 от 03.02.2014 г. (л. 9).

6. На 31.07.2014 г. между страните по делото е сключен Договор за наем  на земеделска земя № 217-15 от 31.07.2014 г. (л. 8).

7. На 10.11.2014 г. между страните по делото е сключен Договор за наем  на земеделска земя № 234-15 от 10.11.2014 г. (л. 10).

7.1. С протоколно определение от 16.03.2017 г. е открито производство за установяване на истинността на договора, в частта на авторството на положения срещу „НАЕМАТЕЛ” за К.А.М.подпис.

7.2. По делото е назначена съдебна графическа експертиза, която е установила,ч е подписа не е положен от К.А.М.(л. 95).

7.3. Последното налага извода, че документът е неавтентичен.

8. На 05.06.2015 г. между страните по делото е сключен Договор за наем  на земеделска земя № 46-15 от 05.06.2015 г. (л. 11).

9. На 06.10.2015 г. между страните по делото е сключен Договор за наем  на земеделска земя № 75-16 от 06.10.2015 г. (л. 12).

10. На 17.10.2016 г. от ответника е получена покана за доброволно изпълнение на задължения по сключени договори за наем, в които са включени и процесните такива (л. 63, 64).

11. В периода 02.11.2016 г. - 07.11.2016 г. ЧСИ № 834 - Е.Ю.по изп. д. № 20168340400190 е наложил запор върху вземанията на ответника по разкритите от него в „Уникредит Билбанк” АД банкови сметки въз основа на Определение № 5848/31.10.2016 г. по ч. гр. д. № 5803/2016 г. Районен съд - гр. Русе, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, с предмет вземания за заплащане на наемно възнаграждение и обезщетение за забава върху него, включващи и процесните договори. (Периода на получаване на запорното съобщение е установен въз основа на датата на обезпечителната заповед и отговора на „Уникредит Булбанк” АД - л. 33).

12. На 04.11.2016 г. според свид. К.законният представител на ответната кооперация посетил офис на „Уникредит Булбанк” АД в гр. Силистра, възнамерявайки да депозира платежно нареждане за 101 000 лв. Банката не можела да изпълни нареждането поради наложен запор от страна на ищеца, поради което платежното нареждане било върнато на наредителя.  

13. На 29.11.2016 г. от страна на ответника е осъществено окончателно плащане дължимите суми за наемни възнаграждения по процесните договори (с изключени на това по договор № 217-15/31.07.2015 г. и № 234-15/10.11.2014 г.). Тези обстоятелства се установяват от признанията на ищеца.

14. На 01.12.2016 г. е заплатено и възнаграждението по договор № 217-5/31.07.2015 г. със заверяването на сметката на ищеца (л. 34, 48).

15. Не може да се установи с категоричност дали останалите платежни нареждания (л. 29, 32) се отнасят до процесните договори, поради което съдът не ги е взел под внимание 

16. На 05.12.2016 г. е заведено настоящото производство.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

17. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

 

II. По възражението за нищожност на уговореното в договорите за наeм авансово плащане.

 

18. По делото е безспорно установено, че между страните са сключени процесните договори за наем.

19. Съдът не намира, че уговореното от страните авансово плащане наемната цена накърнява добрите нрави. Такъв вид уговорки не се забраняват нито от ЗЗД, нито от ЗАЗ. Няма пречка страните да уговорят авансово плащане на наемната цена, като такива клаузи са честа практика, когато наемателят цели да мотивира наемодателя да му предостави земеделски земи от по - висока категория, такива с по - голяма площ и т. н. Не на последно място следва да се отбележи, че наемателят в случая е търговец, чиято дейност е свързана с обработването на земеделски земи, поради което трудно може да бъде аргументирана тезата, че при подписването на договорите ответната кооперация не е преценила възможностите си да осъществи авансово плащане.

 

III. Относно възражението за нищожност поради невъзможен предмета на Договор № 169-15/02.04.2014 г. и свързаното с него възражение за прихващане

 

20. От представеното писмо на ОСЗ - гр. *** се установява, че имот № 030061 е по КВС на гр. *** (л. 47), като с кадастралната карта на землището му е отреден идентификатор № 15031.30.61 (л. 55). Съшият имот е описан в заявлението на ответника по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ въз основа на регистриран договор за наем с ищеца за стопанската 2016/2017 г. (л. 57). Видно от представените към писмото документи, упоменатият договор за наем е № 22-17/28.04.2016 г., който не е предмет на делото (л. 61).

21. Налага се извода, че границите на наетият имот № 030061 са били определени съгласно КВС, което позволява индивидуализацията на наетият имот. Следователно не може да се приеме, че липсва предмет на договора, тъй като наетият обект е точно определен като площ и граници.

22. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имота е деклариран от ответника по реда на чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г.   

23. Обстоятелствата дали наемателят е ползвал имота и дали е получил субсидиране за ползването са илеревантни за действителността на договора.

24. В тази връзка възражението се явява неоснователно, което налага отхвърлянето на свързаното с него възражение за прихващане (доколкото наемната цена не е платена без основание).

 

IV. Относно възраженията за нищожност на Договор № 234-15/10.11.2014 г.

 

25. По възражението за липса на съгласие

26. От назначената по делото СГЕ се установява, че председателят на кооперацията не е подписал договора. Последното налага извода, че договорът е подписан от името на наемателя от лице без представителна власт (не са ангажирани доказателства в обратния смисъл).   

27. Съгл. чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

27.1. Ответника е подал заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на регистриран договор за наем с ищеца за стопанската 2014/2015 г. (л. 52, 106). Видно от представените към писмото документи, упоменатият договор за наем е процесният Договор № 234-15/10.11.2014 г. (л. 54, л. 112).

27.2. Ответникът не оспорва подписа върху заявлението, с оглед на което следва да се приеме, че законният представител на ответника не само че е бил наясно със сключеният Договор № 234-15/10.11.2014 г., но и е упражнил правата си по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ именно въз основа на този договор.   

27.3. Впоследствие ответника е заплатил и наемната цена, дължима по договора.

27.4. Поради тази причина следва да се приеме, че председателя на кооперацията на осн. чл. 301 от ТЗ е потвърдил действията на лицето, подписало договора, без да разполага с представителна власт.

28. По възражението за невъзможен предмет

28.1. Следва да се отбележи, че границите на имот № 004049 са индивидуализирани също съгласно КВС, поради което не може да се приеме, че обектът на наемното правоотношение не е индивидуализиран.

28.2. Обстоятелството дали имота е обработван от трето лице в периода на договора е неотносим към действителността на договора, а касае изпълнението на задължението на наемодателя да осигури ползването на имота от наемателя.

28.3. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора фактическата власт върху наетият имот е предадено на наемателя, като относно ползването на имота от трето лице не са ангажирани доказателства.

29. С оглед изложеното, съдът приема, че Договор № 234-15/10.11.2014 г. обвързва страните.

 

V. Относно възражението за намаляване  на наемната цена по Договор № 90-14 / 24.04.2013 г., Договор 169-15/02.04.2014 г., Договор 17-16 / 20.04.2015 г., по Договор 46-15 / 05.06.2015 г. и свързаното с него възражение за прихващане

 

30. Възражението се основава на факта, че е че определени части от имоти  № 019022, № 007076, № 005115, № 005119, № 008010, № 008011 и № 009010 са необработваеми, поради което наетият обект не може да се ползва според предназначението му. Този факт не се спори от наемодателя.

31. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗЗД обаче наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора.

32. Както вече, бе отбелязано по - горе, наемателят е търговец, в чиито предмет на дейност попада обработката на земеделски земи, поради което същият е следвало да е детайлно запознат с характеристиките на наеманите земеделски земи.

33. В конкретният случай наемателят не само че не е упражнил правата си по чл. 230, ал. 2 от ЗЗД при предаването на фактическата власт върху имотите (с подписването на горепосочените договори), но и е заплатил пълният размер на наемната цена. Следователно наемателят се е дезинтересирал от недостатъците на наетите земеделски земи, поради което не би могъл да ги релевира към настоящия момент.

34. Поради тази причина възражението се явява неосноваелно, което обуславя и отхвърлянето на свързаното с него възражение за прихващане със сумите, които са заплатени като наем за необработваемата част от имотите.  

 

 

 

VI.Относно изискуемостта

 

35. С оглед изпълнението на задължението на наемодателя да предаде наетите имоти (което е отразено и в чл. 4, ал. 1 от договорите) на осн. чл. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е възникнало задължението на наемателя за заплащането на договорената наемна цена.

36. Изискуемостта на плащанията е възникнала съгласно посоченото в чл. 3 от договорите, доколкото именно тези разпоредби имат обвързващо действие за страните съгл. чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. В конкретният случай момента издаването на фактура от страна на наемодателя има значение единствено за изпълнението на задълженията на страните съгл. ЗДДС и неиздаването на фактура в срок би могло да ангажира отговорността на издателя за вреди. Издаването на фактура обаче в конкретния случай не влияе по никакъв начин върху изискуемостта на вземането, доколкото съгласно договора наемателят е длъжен да престира до падежната дата. (Издаването на фактура би могла да определи началният момент на изискуемостта в случаите на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ - при липса на уговорен срок за изпълнение, която хипотеза обаче не касае конкретният случай). 

37. В тази връзка се налагат следните изводи относно изпълнението на задълженията на ответника по договорите:

 

38. По Договор за наем  на земеделска земя № 169-15 от 02.04.2014 г.

38.1. Съгл. чл. 3, ал. 3 от договора задължението за осъществяването на плащането на наемното възнаграждение е следвало да бъде изпълнено на 02.04.2014 г. (т. е. наемателят изпада в забава на 03.04.2014 г.)

38.2. Ищецът твърди, че с плащането на 29.11.2016 г. е изплатен останалият дължим остатък от 4 442,00 лв., което налага извода, че останалата част от възнаграждението е издължена в срок.

38.3. В тази връзка на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава за периода: 03.04.2014 г. - 28.11.2016 г., в размер на 1 199,95 лв.[1]

 

39. По Договор за наем  на земеделска земя № 217-15 от 31.07.2014 г.

39.1. Съгл. чл. 3, ал. 2 от договора задължението за осъществяването на плащането на наемното възнаграждение от 1 823,22 лв. е следвало да бъде изпълнено на 31.07.2014 г. (т. е. наемателят изпада в забава на 01.08.2014 г.)

39.2. На 01.12.2016 г. възнаграждението е заплатено, поради което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава за периода: 01.08.2014 г. - 30.11.2016 г., в размер на 432,63 лв.

 

40. По Договор за наем  на земеделска земя № 247-15 от 03.02.2014 г.

40.1. Съгл. чл. 3, ал. 2 от договора задължението за осъществяването на плащането на наемното възнаграждение от 1 899,00 лв. е следвало да бъде изпълнено на 03.02.2014 г. (т. е. наемателят изпада в забава на 04.02.2014 г.).

40.2. На 29.11.2016 г. възнаграждението е заплатено, поради което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава за периода: 04.02.2014 г. - 28.11.2016 г., в размер на 543,64 лв.

 

41. По Договор за наем  на земеделска земя № 234-15 от 10.11.2014 г.

41.1. Съгл. чл. 3, ал. 2 от договора задължението за осъществяването на плащането на наемното възнаграждение от 1 899,00 лв. е следвало да бъде изпълнено на 10.11.2014 г. (т. е. наемателят изпада в забава на 11.11.2014 г.)

41.2. По делото не е установено плащането на възнаграждението, поради което ответникът дължи същото заедно с обезщетение за забава, на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за периода: 11.11.2014 г. - 01.12.2016 г., в размер на 397,17 лв.

 

42. По Договор за наем  на земеделска земя № 46-15 от 05.06.2015 г.

42.1. Съгл. чл. 3, ал. 2 от договора задължението за осъществяването на:

42.1.1. авансовото плащане от 360 лв. е следвало да бъде изпълнено до 01.09.2015 г. (т. е. наемателя е изпаднал в забава от 02.09.2015 г.);

42.1.2. окончателното плащане от 360 лв. е следвало да бъде изпълнено до 01.10.2016 г. (т. е. наемателя е изпаднал в забава от 03.10.2016 г. на осн. 72, ал. 2 от ЗЗД);

42.1.3. на 29.11.2016 г. дължимите наемни възнаграждения са преведени на ищеца, поради което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава както следва:

42.1.3.1. върху авансовото плащане за периода: 02.09.2015 г. - 28.11.2016 г., в размер на 45,45 лв.;

42.1.3.2. върху окончателното плащане за периода: 03.10.2016 г. - 28.11.2016 г., в размер на 5,70 лв.

 

43. По Договор за наем  на земеделска земя № 75-16 от 06.10.2015 г.

43.1. Съгл. чл. 3, ал. 2 от договора задължението за осъществяването на:

43.1.1. авансовото плащане от 399,50 лв. е следвало да бъде изпълнено на 06.10.2015 г. (т. е. наемателя е изпаднал в забава от 07.10.2015 г.);

43.1.2. окончателното плащане от 399,50 лв. е следвало да бъде изпълнено до 01.10.2016 г. (т. е. наемателя е изпаднал в забава от 03.10.2016 г. на осн. 72, ал. 2 от ЗЗД);

43.1.3. на 29.11.2016 г. дължимите наемни възнаграждения са преведени на ищеца, поради което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава както следва:

43.1.3.1. върху авансовото плащане за периода: 07.10.2015 г. - 28.11.2016 г. в размер на 46,54 лв.;

43.1.3.2. върху окончателното плащане за периода: 03.10.2016 г. - 28.11.2016 г. в размер на 6,33 лв.

 

VII. По възражението за частично освобождаване на ответника от отговорност на осн. чл. 83 от ЗЗД

 

44. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно размера и основанието на плащането, което ответникът твърди, че възнамерявал да нареди на 04.11.2016 г.

45. Съгласно чл. 13 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба № 3) съдържа:

45.1. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги, до който нареждането се отправя;

45.2. име (наименование) на наредителя;

45.3. международен номер на банкова сметка (***) ***ата на наредителя;

45.4. наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги на получателя;

45.5. бизнес идентификационен код (BIC) ***;

45.6. име (наименование) на получателя;

45.7. международен номер на банкова сметка (***) ***ата на получателя;

45.8. сумата на платежната операция;

45.9. валута;

45.10. дата за изпълнение;

45.11. основание (информация за получателя);

45.12. начин за разпределение на таксите;

45.13. допълнителни пояснения;

45.14. дата на представяне на платежното нареждане;

45.15. подпис на наредителя.

46. Доколкото по делото не е установен предмета на нареждането (и въобще дали е направено такова), не може да се изследва факта дали с неизвършеният превод биха се погасили вземанията за наемни възнаграждения по процесните договори (предвид наличието на множество облигационни отношения между страните).

47. Независимо от това, дори фактите по предходната точка да бяха доказани, то това не би довело до отпадането последиците на забавата на длъжника.

47.1. Установено е, че ответникът не е изпълнил в срок и по този начин е станал причина за допускането на обезпечението чрез налагането на запор върху вземанията му. В тази връзка действията на кредитора се явяват законосъобразни и не биха могли сами по себе си да обусловят забавата на последния.

47.2. С налагането на запора на осн чл. 507, ал. 2 от ГПК на третото лице (в случай банката) е забранено да предава дължимите от него суми на длъжника. Поради тази причина при депозирано пред банката платежно нареждане за осъществяването на кредитен превод от запорираната сметка, банката е длъжна да откаже да изпълни нареждането на осн. чл. 11 от Наредба № 3. Следователно в тази хипотеза нареждането за превод не би могло да доведе до плащане и да освободи длъжника от последиците на забавата.   

47.3. Още веднъж следва да бъде акцентирано върху факта, че кредитора, упражнявайки предоставените му права да обезпечи изискуемото си вземане, не би могъл с това действие да стане причина за неизпълнение на задълженията на длъжника. В противен случай следва да се приеме, че кредиторът за да се освободи от последиците на чл. 83 от ЗЗД винаги следва да вдига запора върху банковите сметки на длъжника, без да има каквато и да е гаранция, че след това длъжника ще му преведе запорираните суми.

47.4. Ако длъжника не оспорва дължимостта на вземането и желае да плати от запорираната сметка, допуснатото обезпечение следва да бъде отменено или заменено, като длъжникът преди това представи еквивалентна на запора гаранция за изпълнението на задължението си (залог, ипотека, съгласие за незабавно инкасо, документарен акредитив, ESCROW - сметка и др.) 

 

48. С оглед изложеното съдът намира, че исковете се явяват частично основателни до горепосочените размери (вж. Раздел VI).

 

Разноски

 

49. Ответникът е направил искане за допълване на протоколно определение от 16.03.2017 г. по реда на чл. 248 от ГПК.

49.1. Ищецът не е взел становище по искането.

49.2. Съдът действително констатира, че с протоколното определение съдът е прекратил производството по отношение на предявеният искове за заплащане на наемно възнаграждение по Договор за наем  на земеделска земя № 217-15 от 31.07.2014 г. за стопанската 2014/2015 г. , в размер на 1 823,22 лв.

49.3. При това положение на осн чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника се дължат направените разноски по този иск.

49.4. Следователно определението следва да бъде изменено, като на ответника бъдат присъдени разноски в размер на 146,22 лв.

50. По останалите искове на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати част от направените от ищеца разноски, включително и тези за обезпечаването на иска (т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ВКС, ОСГТК).

51. С оглед направеното от страна на ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК направените от страна на ищеца разноски за заплатени възнаграждения следва да бъдат редуцирани, към минималните възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва:

51.1. за обезпечителното производство - 400 лв. (при минимум от 343,92 лв. съгл. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1)

51.2. за изпълнителното производство - 200 лв. (съгл. чл. 10, т. 1 от Наредба № 1);

51.3. за исковото производство - на 2 534,68 лв. (за осем иска - съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1);

52. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени част от направените разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 3 224,82 лв.

53. На осн. чл. 78, ал. 3 на ответника следва да бъде присъдена част от направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2,34 лв.

 

54. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за неистински Договор за наем  на земеделска земя № 234-15 от 10.11.2014 г. в частта на авторството на положения срещу „НАЕМАТЕЛ” за К.А.М.подпис.

 

ОСЪЖДА ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. ***, с. ***, да заплати на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, мораторна лихва върху сумата от 4 442 лв., представляваща наемно възнаграждение по Договор за наем  на земеделска земя № 169-15 от 02.04.2014 г., за периода: 03.04.2014 г. - 28.11.2016 г. (вкл.), в размер на 1 199,95 лв. (хиляда сто деветдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за разликата между уважената част от 1 199,95 лв. и претендираната такава от 1 201,75 лв.

 

ОСЪЖДА ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. ***, с. ***, да заплати на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, мораторна лихва върху сумата от 1 823,22 лв., представляваща наемно възнаграждение по Договор за наем  на земеделска земя № 217-15 от 31.07.2014 г., за периода: 01.08.2014 г. - 30.11.2016 г. (вкл.), в размер на 432,63 лв. (четиристотин тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за разликата между уважената част от 432,63 лв. и претендираната такава от 433,87 лв.

 

ОСЪЖДА ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. ***, с. ***, да заплати на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, мораторна лихва върху сумата от 1 899 лв., представляваща наемно възнаграждение по Договор за наем  на земеделска земя № 247-15 от 03.02.2014 г., за периода: 04.02.2014 г. - 28.11.2016 г. (вкл.), в размер на 543,64 лв. (петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за разликата между уважената част от 543,64 лв. и претендираната такава от  544,41 лв.

 

ОСЪЖДА ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. ***, с. ***, да заплати на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, наемно възнаграждение (главница) по Договор за наем  на земеделска земя № 234-15 от 10.11.2014 г., в размер на 1 899 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и девет лева); мораторна лихва върху главницата за периода: 11.11.2014 г. - 01.12.2016 г. (вкл.), в размер на 397,17 лв. (триста деветдесет и седем лева и седемнадесет стотинки); законната лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба (05.12.2016 г.) до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за разликата между уважената част от 397,17 лв. и претендираната такава от  397,93 лв.

 

ОСЪЖДА ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. ***, с. ***, да заплати на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, мораторна лихва върху сумата от 360 лв., представляваща авансова част от наемно възнаграждение по Договор за наем  на земеделска земя № 46-15 от 05.06.2015 г., за периода: 02.09.2015 г. - 28.11.2016 г. (вкл.), в размер на 45,45 лв. (четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) и върху сумата от 360 лв., представляваща останалата част от наемното възнаграждение по същия договор, за периода: 03.10.2016 г. - 28.11.2016 г., в размер на 5,70 лв. (пет лева и седемдесет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва върху авансовата част от възнаграждението за разликата между уважената част от 45,45 лв. и претендираната такава от 45,59 лв., както и за заплащане на мораторна лихва върху останалата част от възнаграждението за разликата между уважената част от 5,70 лв. и претендираната такава от 5,91 лв.

 

ОСЪЖДА ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. ***, с. ***, да заплати на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, мораторна лихва върху сумата от 399,50 лв., представляваща авансова част от наемно възнаграждение по Договор за наем  на земеделска земя № 75-16 от 06.10.2015 г., за периода: 07.10.2015 г. - 28.11.2016 г., в размер на 46,54 лв. (четиридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) и върху сумата от 399,50 лв., представляваща останалата част от наемното възнаграждение по същия договор, за периода: 03.10.2016 г. - 28.11.2016 г., в размер на 6,33 лв. (шест лева и тридесет и три стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за заплащане на мораторна лихва върху авансовата част от възнаграждението за разликата между уважената част от 46,54 лв. и претендираната такава от 46,70 лв., както и за заплащане на мораторна лихва върху останалата част от възнаграждението за разликата между уважената част от 6,33 лв. и претендираната такава от 6,56 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК ********* възражение за прихващане на процесните вземания в поредността на тяхното предявяване с исковата молба, с вземанията на ответника за връщане на платеният от ответника на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, без основание наем за имот № 030061 в землището на гр. ***, за стопанските 2013/2014 г. - 2015/2016 г. (вкл.), чиято обща стойност възлиза на 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, възражение за прихващане на процесните вземания в поредността на тяхното предявяване с исковата молба, с вземанията на ответника, възлизащи общо на 1 802,46 лв. (хиляда осемстотин и два лева и четиридесет и шест стотинки), за връщане платеният от ответника на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, на отпаднало основание наем, в резултат на намаляването на наемната цена поради частичната невъзможност долуизброените имоти да се ползват според предназначението си, както следва

1. за имот № 019022 (по плана на землището на гр. ***):

1.1. по Договор № 90-14/24.04.2013 г. със сумата от 18,36 лв.;

1.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 20,40 лв.;

1.3. по Договор 17-16/20.04.2015 г. със сумата от 18,36 лв.

2. за имот № 007076 (по плана на землището на гр. ***):

2.1. по Договор № 90-14/24.04.2013 г. със сумата от 284,58 лв.;

2.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 316,20 лв.;

2.3. по Договор 17-16/20.04.2015 г. със сумата от 284,58 лв.

3. за имот № 005115 (по плана на землището на гр. ***):

3.1. по Договор № 90-14/24.04.2013 г. със сумата от 34,29 лв.;

3.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 38,10 лв.;

3.3. по Договор 17-16/20.04.2015 г. със сумата от 34,29 лв.

4. за имот № 005119 (по плана на землището на гр. ***) по Договор 46-15/05.06.2015 г. със сумата от 5,85 лв.

5. за имот № 008010 (по плана на землището на с. Подлес, общ. ***):

5.1. по Договор № 90-14/24.04.2013 г. със сумата от 144,09 лв.;

5.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 144,09 лв.;

5.3. по Договор 17-16/20.04.2015 г. със сумата от 144,09 лв.;

6. за имот № 008011 (по плана на землището на с. Подлес, общ. ***):

6.1. по Договор № 90-14/24.04.2013 г. със сумата от 64,98 лв.;

6.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 64,98 лв.;

6.3. по Договор 17-16/20.04.2015 г. със сумата от 64,98 лв.;

7. за имот № 009010 (по плана на землището на с. Подлес, общ. ***):

7.1. по Договор № 90-14/24.04.2013 г. със сумата от 42,03 лв.;

7.2. по Договор 169-15/02.04.2014 г. със сумата от 42,03 лв.;

7.3. по Договор 17-16/20.04.2015 г. със сумата от 42,03 лв.

 

 ОСЪЖДА ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 3 224,82 лв. (три хиляди двеста двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки).

ОСЪЖДА ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, част от направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2,34 лв. (два лева и тридесет и четири стотинки).

 

ДОПЪЛВА протоколно определение от 16.03.2017 г. в частта на разноските, като

ОСЪЖДА ищеца Л.А.Д., с ЕГН **********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ АЙВАТ - 93”, с ЕИК *********, направените по делото разноски съобразно прекратената част от исковете, в размер на 146,22 лв. (сто четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки).

 

Решението (включително в частта по чл. 248 от ГПК) подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

Решението в частта на присъдените разноски по чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: