РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. гр. Хасково, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102581 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.Х., ж.к.“*****“ № ********** чрез адв. Д.М. от АК П., съдебен адрес: гр.П.,
бул.“***************“ № ********, против “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“*********“ № ******, представлявано от
управителя Н.П.П, с която са предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл.
чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 143, ал.1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на
договорни клаузи по сключени между страните договори поради противоречието им с
добрите брави, противоречието им със закона и както и неговото заобикаляне.
Към настоящото производство с Определение № 1805 от 20.10.2022 г., Определение
№ 1776 от 18.10.2022 г., Определение № 1775 от 18.10.2022 г., Определение № 1720 от
11.10.2022 г. и Определение № 1719 от 11.10.2022 г. на основание чл.213 ГПК, са съединени
гр.дело № 2585, гр.дело № 2587, гр.дело № 2586, гр.дело № 2584, гр.дело № 2588, всички по
описа на РС Хасково за 2022 г., образувани по искови молби на същия ищец срещу същия
ответник.
Ищцата твърди, че е страна по:
1. Договор за потребителски кредит № 711289/26.07.2022г. сключен със „Сити Кеш
ООД.
1
Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 711289/26.07.2022 г. трябвало
да върне сума по кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР
48.06 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.
Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 711289/ 26.07.2022г. трябвало
да заплати неустойка в размер на 3045.72 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин
общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 5148 лева.
2.Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г. сключен със „Сити Кеш
ООД.
Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г. трябвало
да върне сума по кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР
48.15 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.
Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г. трябвало
да заплати неустойка в размер на 3045.72 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин
общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 5148 лева.
3.Договор за потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г. сключен със „Сити Кеш
ООД.
Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г. трябвало
да върне сума по кредита от 2943.30 лева, при сума на получаване 2100.00 лева, при ГПР
48.00 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.
Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г. трябвало
да заплати неустойка в размер на 4256.70 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин
общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 7200 лева.
4. Договор за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. сключен със „Сити Кеш
ООД.
Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. трябвало
да върне сума по кредита от 1266.70 лева, при сума на получаване 1100.00 лева, при ГПР
48.50 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 6 вноски.
Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. трябвало
да заплати неустойка в размер на 749.30 лева, разсрочена на 6 вноски, като по този начин
общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 2016.00 лева.
5. Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г. сключен със „Сити Кеш
ООД.
Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г. трябвало
да върне сума по кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР
48.51 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.
Спрямо, чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г. трябвало
да заплати неустойка в размер на 3045.72 лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин
общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 5148.00 лева.
2
Според ищцата, така уговорената в чл.6.2 от описаните по-горе договори клауза за
заплащане на неустойка била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и
чл.146 ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 ЗПК, като
съображенията за това били следните:
В правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД било налице именно, когато се
нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата
от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл.289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правел от
съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД се
достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Клаузата за неустойка в чл.6.2 от описаните по-горе договори била нищожна
като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй
като сумите които се претендирали чрез нея били в размер 200% от размера на сумата на
отпуснатия кредит по всеки един от договорите. По този начин безспорно се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост. В настоящия случай, със заплащането на
сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и
справедливост. Именно и въз основа на това, уговорената клауза за неустойка в чл.6.2 от
цитираните по – горе договори била нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава
четвърта ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. огносно
договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6.2 от
процесните договори при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора
на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително
3
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и
целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял
чл. 33, ал. 1 ЗПК.
С процесните клаузи на чл.6.2 от договорите за потребителски кредит в полза на
кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение. В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол № 44 на
заседание на КЗП от 05.11.2015 г. Неустойката по съществото си била добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените
клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още %
от предоставената главница. Последователна била и практиката, че неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Наред с това, ищцата счита клаузата на чл.6.2 от договорите за потребителски
кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за нищожна и на основание чл.146 ал.1
ЗЗП, вр. с чл.24 ЗПК. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били
нищожни, освен ако били уговорени индивидуално. Клаузата на чл.6.2 не се явявала
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, а била част от стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договорите и кредитополучателите нямали
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В
този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
На следващо място се сочи в исковите молби, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в
чл.6.2 от договорите за потребителски кредит се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Събирането на такива разходи била част от дейността по управление на кредита и
следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР
по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6.2 от договорите за
потребителски кредит се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
4
ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил
реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можела да се основе преценката
за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Изложено е още, че ищцата била страна и по 6.Договор за потребителски кредит №
585823/28.10.2021 г. сключен със „Сити Кеш ООД.
Съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит № 585823/28.10.2021 г. трябвало
да върне сума по кредита от 840.05 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при ГПР 48.62
%, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 1 вноска.
Спрямо, чл.3.10 от Договора за потребителски кредит № 585823/28.10.2021 г.
трябвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лева.
Според ищцата и така уговорената клауза в чл. 3.10 от Договора за потребителски
кредит № 585823 / 28.10.2021 г. била също нищожна на посочените вече основания, чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, както и поради нарушение на чл.10а, чл. 11, чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК и по чл.
143, ал.1 ЗЗП. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а,
ал.1 ЗПК като законът не допускал кредитора да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителната услуга по чл.3.10 от договора, предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане, безспорно представлявала услуга свързана именно с усвояването на
кредита и била в явно противоречие с чл. 10а ЗПК. Накърнени били и добрите нрави,
нарушен бил принципа на добросъвестност и справедливост, клаузата била неравноправна
по смисъла на чл.143 ЗЗП и нищожна на основание чл.146 ЗЗП.
По гореизложените съображения иска от съда да постанови решение, с което да се
приеме, че клаузата, предвидена в чл.6.2 в Договор за потребителски кредит №
711289/26.07.2022г., Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г., Договор за
потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г., Договор за потребителски кредит №
603536/08.12.2021 г. и в Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г.,
предвиждаща заплащане на неустойка съответно в размер на 3045.72 лева, 3045.72 лева
4256.70 лева, 749.30 лева и 3045.72 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143
и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, както
и да се приеме, че клаузата предвидена в чл.3.10 от Договор за потребителски кредит №
5
585823/28.10.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер
на 409.95 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП.
Претендират се направените съдебни разноски по всяко от съединените дела.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба като ответникът признава предявения иск на основание чл.237 ГПК моли съда да
постанови решение при признание на иска.
В допълнение посочва, че съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на
договора не влече нищожност на целия договор. Следвало да се вземе предвид, че
прогласяване нищожността на неустоечната клауза не обосновавала нищожност на целите
договори за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани
разноски, тъй като с поведението си не дал повод за завеждане на делото и е признал иска,
доколкото не е претендирал заплащането на неустойка, не бил изпращал покани,
уведомление или други съобщения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
(Договор за паричен заем Кредирект № 711289, сключен на 26.07.2022г., Договор за паричен
заем Кредирект № 723115, сключен на 19.08.2022 г., Договор за паричен заем Кредирект №
681844, сключен на 25.05.2022г., Договор за паричен заем Кредирект № 585823, сключен на
28.10.2021г., Договор за паричен заем Кредирект № 603536, сключен на 08.12.2021г. и
Договор за паричен заем Кредирект № 631947, сключен на 07.02.2022г.) се установява, че
между ищцата К. Х. П. /заемател/ и ответника „Сити Кеш” ООД /заемател/ са сключени
описаните шест договора, тоест че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения.
Съгласно чл.3 от Договор № 711289/26.07.2022 г. ищцата трябва да върне сума по
кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 48.06 %, годишен
лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски. В чл.6.1 в Договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
заеманата сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на
чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените),
а в чл.6.2 е предвидено, че при неизпълнение на чл.6.1, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 3045.72 лева.
Съгласно чл.3 от Договор № 723115/19.08.2022 г. ищцата трябва да върне сума по
кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 48.15 %, годишен
лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски. В чл.6.1 в Договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
6
заеманата сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на
чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените),
а в чл.6.2 е предвидено, че при неизпълнение на чл.6.1, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 3045.72 лева.
Съгласно чл.3 от Договор № 681844/25.05.2022 г. ищцата трябва да върне сума по
кредита от 2943.30 лева, при сума на получаване 2100.00 лева, при ГПР 48.00 %, годишен
лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски. В чл.6.1 в Договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
заеманата сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на
чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените),
а в чл.6.2 е предвидено, че при неизпълнение на чл.6.1, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 4256.70 лева.
Съгласно чл.3 от Договор № 603536/08.12.2021 г. ищцата трябва да върне сума по
кредита от 1266.70 лева, при сума на получаване 1100.00 лева, при ГПР 48.50 %, годишен
лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 6 вноски.
В чл.6.1 в Договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заеманата сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция
(поне едно от изброените), а в чл.6.2 е предвидено, че при неизпълнение на чл.6.1,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 749.30 лева.
Съгласно чл.3 от Договор № 631947/07.02.2022 г. ищцата трябва да върне сума по
кредита от 2102.28 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 48.51 %, годишен
лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 18 вноски.
В чл.6.1 в Договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заеманата сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция
(поне едно от изброените), а в чл.6.2 е предвидено, че при неизпълнение на чл.6.1,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3045.72 лева.
Съгласно чл.3 от Договор № 585823/28.10.2021 г. ищцата трябва да върне сума по
кредита от 840.05 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при ГПР 48.62 %, годишен
лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 1 вноска.
Съгласно чл.3.10 ищцата трябва да заплати и такса за експресно разглеждане в
размер на 409.95 лева.
В чл.33 от Общите условия /общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми
„Кредирект“/, достъпни на интернет страницата на ответника, се предвиждат следните
обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
7
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл.19, ал.4
ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК, вр.
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 143, ал.1 ЗЗП, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са изцяло основателни като съображенията за това
са следните:
Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесните договори -
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесните
договори имат характеристиките на договори за потребителски кредит, чиято правна уредба
се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10
и чл.11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Съдът намира, че уговорената в договорите за паричен заем № 711289, № 723115, №
681844, № 603536 и № 631947, неустоечна клауза в чл.6.2, е нищожна. На първо място тя
накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая
неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно
връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова -
представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното, като
размерът й надхвърля значително отпусната сума по кредита. Ето защо, следва извода, че
уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.
От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза,
са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16
ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
8
потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че
тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се
прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец
задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния.
Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е
отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства
достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с
добрите нрави.
Процесната клазуза е неравноправна и съгласно чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, според която
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го
задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Ето защо, на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и доколкото няма
данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от
нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем.
На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл.33,
ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесните
клаузи за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.
Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71
ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това
навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено
обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да
се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят
и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните
последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка.
По отношение на таксата за експресно разглеждане, предвидена в чл.3.10 на Договор
9
за паричен заем Кредирект № 585823, сключен на 28.10.2021г. на стойност 409.95 лева,
съдът намира, следното:
Уговарянето на заплащане на таксата за експресно разглеждане е в нарушение на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с усвояването и управлението на кредита, а цитираната
разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за
действия, свързани с усвояването или управлението на кредита. Срокът, в който ще бъде
заплатена заемната сума, няма как да не бъде характеризиран като действие, свързано с
усвояването на кредита – следователно заплащането на такса, свързана с начина и срока на
изплащане на заемната сума, противоречи на императивна правна норма. Чрез тази клауза се
постига още една неправомерна цел, а именно прехвърлянето на тежестта от
неизпълнението на задължението на кредитодателя за извършване на обективна,
добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на потребителя.
Съгласно чл. 2 ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването
на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент
от чл. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на
Съвета и чл. 16, ал. 1 ЗПК. Следователно с подобни клаузи (за предоставяне на обезпечение,
за неустойка за липса на такова, за такси за експресно разглеждане на документи, чрез
икономически средства кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на
задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като
чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на
договора за потребителски кредит поради поведението на кредитора.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че и клаузата, касаеща таксата за експресно
разглеждане, респ. заплащането й представлява неравноправна клауза. Подобни клаузи са
във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец. Съгласно чл. 146, ал.
1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че същите не са
уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху
съдържанието им. Точно такъв е настоящият случай. Общите условия са били изготвени
предварително, без да бъде предоставена възможност на потребителя да уговаря тяхното
съдържание. Ето защо коментираната клауза е нищожна.
В допълнение следва да бъде посочено във връзка с шестте процесни договори, че в
тях е предвиден размер на годишния процент на разходите в допустимите от закона граници
под 50 %. Въпреки това настоящият съдебен състав не счита, че императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК е спазена. Мотивите за този извод се основават на легалната дефиниция,
10
дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, за понятието "общ разход по кредита за потребителя" - това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следователно, когато потребител извърши разходи за допълнителна услуга, ако тя е
свързана с договора за кредит и предпоставя сключването му, тези разходи следва да бъдат
включени в годишния процент на разходите, вкл. и с оглед изложеното по-горе по
отношение на неустойките. В настоящите случаи нито предвидените суми за неустойка,
нито таксата за експресно разглеждане не са включени в годишния процент на разходите, с
което е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед всичко изложено, предявените искове за прогласяване нищожност на
клаузата, предвидена в чл.6.2 в Договор за потребителски кредит № 711289/26.07.2022г., в
Договор за потребителски кредит № 723115/19.08.2022 г., в Договор за потребителски
кредит № 681844/25.05.2022 г., в Договор за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. и
в Договор за потребителски кредит № 631947/07.02.2022 г., предвиждаща заплащане на
неустойка съответно в размер на 3045.72 лева, 3045.72 лева, 4256.70 лева, 749.30 лева и
3045.72 лева, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, и поради
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, както за прогласяване нищожност на
клаузата, предвидена в чл.3.10 от Договор за потребителски кредит № 585823/28.10.2021 г.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лева, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143, ал.1
ЗЗП, са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е
направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в общ
размер общо на 635.76 лева за платени държавни такси по всяко от съединените дела. Тук
следва да се посочи, че отговорността за разноските е обусловена от защитата на
материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото - спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска.
В случая първата установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в
тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото чрез
установяване на задължение за заплащане на неустойка, респ. такса за експресно
разглеждане в процесните договори за паричен заем, ищецът със своето извънпроцесуално
поведение е претендирал сумите, дължими на основание посочените клаузи, като до
11
постановяване на съдебно решение за прогласяване на недействителността на клаузите,
пораждащи тези задължения, възникналите на това основание парични притезания остават
дължими, ведно с всички законни последици. В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд - така Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018
г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с
която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от последната разноски в размер на сумата от общо 635.76 лева за
заплатени държавни такси.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв. Д.В.М. сумата от общо 3340 лева, представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото
дело, определено според размерите на всеки от съединените искове и по правилата на чл.38
ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.2 ал.2 и ал.5 ЗАдв., вр. чл.7 ал.2 т.1
и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй
като при сключване на договорите последното не е определено с оглед приложение на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, клаузата, предвидена в чл.6.2 в Договор за
потребителски кредит № 711289/26.07.2022г., в Договор за потребителски кредит №
723115/19.08.2022 г., в Договор за потребителски кредит № 681844/25.05.2022 г., в Договор
за потребителски кредит № 603536/08.12.2021 г. и в Договор за потребителски кредит №
631947/07.02.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка съответно в размер на 3045.72
лева, 3045.72 лева, 4256.70 лева, 749.30 лева и 3045.72 лева, сключени между К. Х. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.Х., ж.к.“*****“ № ********** и “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“*********“ № ******, на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, и поради нарушение на чл.19, ал.4
ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, клаузата, предвидена в чл.3.10 от Договор за
потребителски кредит № 585823/28.10.2021 г., сключен между К. Х. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.Х., ж.к.“*****“ № ********** и “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“*********“ № ******, предвиждаща заплащането
на такса за експресно разглеждане в размер на 409.95 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП.
12
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“*********“ № ******, представлявано от управителя Н.П.П, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
ж.к.“*****“ № **********, сумата от 635.76 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“*********“ № ******, представлявано от управителя Н.П.П, да
заплати на адв. Д.В.М., ЕГН **********, с адрес на кантората - гр.П.,
бул.“***************“ № ********, сумата от 3340 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по делото.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: BG87UNCR70001521514314, при „УниКредит
Булбанк“ АД, титуляр Д.В.М..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –
Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
13